ПРОТОКОЛ
№ 1461
гр. София, 01.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д. П. Ц.
и прокурора Г. Л.. К.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Частно наказателно дело № 20241110201296 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Р. Б. Д., явява се, доведен от ГД Охрана от
Следствения арест на ул. „Майор Векилски“ № 2.
За него се явяват АДВОКАТ К. М. М. – надлежно определен в ДП
служебен защитник, редовно уведомен.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА се представлява от районен
прокурор Г. К., редовно призована.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на обвиняемия Р. Б. Д. да комуникира
със своя защитник в съдебна зала преди началото на заседанието.
(Изпълни се.).
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на защитника адвокат М. да се
запознае с материалите по делото.
(Изпълни се.).
СЪДЪТ ДОКЛАДВА справка от Следствения арест от д-р Т., според
която на обвиняемия Д. е извършен преглед на 30.10.2023 година, като
обвиняемият Д. е посочил, че страда от бронхиална астма. По време на
престоя си в ареста, не е получавал пристъп на астма. Няколкократно е
посещавал медицинския кабинет, поради оплаквания за болки в гърлото и
главоболие, като здравословното състояние на обвиняемия Д. позволява да се
1
явява в съдебна зала пред СРС.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ М.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази липсата на процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на обвиняемия съгласно лична карта
представена от ГД „Охрана“:
Р. Б. Д. - роден на **********г. в гр. С*********, българин, български
гражданин, с средно специално образование, неженен на семейни начела,
***********, трудово ангажиран в частния сектор, осъждан, с адрес по лична
карта: гр. С*, ж.к. „Л*“ бл. *, вх. *, ет. * ап. *, ЕГН *****************.
Съдът върна документа за самоличност на ГД „Охрана“.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия Р. Б. Д. в настоящото
производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р. Б. Д.: Разбирам правата и задълженията си. Нямам
въпроси относно правата и задълженията си. Не правя възражение за отводи.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отводи и искания по реда
на съдебното следствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че са изпълнени изискванията на чл. 271-275
НПК, на основание чл. 276, ал.1 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ на основание чл. 276
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане молбата на адвокат К. М. М. за
изменение на взетата спрямо обвиняемия Р. Б. Д. мярка за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека такава.
Прочете се.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ М.: Поддържам молбата. Нямам искания
за събиране на нови доказателства.
2
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам молбата на моя защитник. Нямам
доказателствени искания. Молбата ми е, ако може да ми измените мярката за
неотклонение. Тежко ми е в ареста. Не виждам децата си. Малкият е
проходил. Иска да ме гушне. Ще съдействам. Няма да се укривам. Няма какво
да кажа.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Няма да правя доказателствени
искания.
Предвид липсата на доказателствени искания от страните СЪДЪТ на
основание чл. 283 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени материали
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и на
основание чл. 286 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ М.: Почитаеми Съдия, моля да уважите
депозираната молба по чл. 65 НПК, с която се иска изменение на мярката за
неотклонение спрямо обвиняемия Б..
Ще изложа пред Вас обстоятелства въз основа, на които считам, че може
да се направи баланс между интересите на наказателното производство и тези
на обвиняемото лице, в частност и на неговото семейство. Моля да
възприемете обстоятелствата, които ще изложа като основателни.
На първо място, по отношение на обосноваността на обоснованото
предположение, касаещо авторството на деянието, със сигурност съдът е
запознат с подробните възражения, които съм изложил преди 3 (три) месеца в
производство по чл. 64 от НПК, като считам за необосновано да ги
преповтарям в детайли. Само ще маркирам, че повече от три месеца след
образуването на наказателното производство, макар и в първоначален етап на
развитие, не е имало данни обвиняемият да е автор на престъплението, за
което е ангажирана наказателна отговорност. Към настоящият момент
обвинителната теза не е надградена. Обвиняемият е привлечен в качеството
на обвинено лице за това, че по мой спомен на 28.11.2023 година,
противоправно е отнел чуждо МПС - мотоциклет „БМВ“. Фактическата
обстановка е следната. Този извод е направен въз основа на обстоятелствата,
че в заведение в „Л.“, собственикът на процесното МПС и приятелката му,
които са били клиенти на заведението, са възприели обвиняемия с техния
мотор. След което са сигнализирали органите на 9 РУ СДВР, обвиняемият е
3
задържан. Въз основа на тази фактология се прави извод, че тези факти може
да се субсумират по чл. 346 от НК, без обаче по делото да има каквито и да е
било доказателства кога е отнет моторът, от кого е отнет и къде е отнет.
Формулираното обвинение е, че от 19-ти до 28-ми, което по моя
преценка, но то, дори и на ранен етап, като работно обвинение не покрива
критериите на чл. 346 от НК. Следва да изложа пред Вас, че нито
обвиняемият, нито защитата оспорват факта, че на 28.11.2023 година в гр. С.,
ж.к. „Л.“ във фактическа власт на обвиняемият се е намирал процесният
мотоциклет и че същия е задържан с въпросното МПС.
Тези факти не са достатъчни да се приеме, че е налице обединена
доказателствена съвкупност, а именно обвиняемият да е лицето, което е
извършило действията по отнемането на МПС и в тази връзка извън
първоначално извършените процесуално-следствени действия в периода
28.11.2023 година – 29.11.2023 година – 30.11.2023 година до настоящия
момент, макар и със задържано лице, считам, че не се извършват действия с
необходимия интензитет от органите на разследването.
Преди настъпването на новата година, през месец декември 2023г., след
искане от наша страна, беше дадена възможност на обвиняемия да даде
подробни обяснения по обвинението. Въз основа на тези обяснения, които са
били известни на органите на ДП и в частност на оперативния инспектор от 3
РУ СДВР, още при самото задържане на обвиняемия той съобщава как е
придобил мотора и от кое лице. Не са извършени никакви действия да се
проверят тези сведения, макар и незакрепени като процесуални изявления на
обвиненото лице, а е било необходимо обвиняемият да даде изрични
обяснения и едва два месеца след твърдяното престъпление е разпитано
лицето М. К., който е посочен от обвиняемия като лицето, което му е предало
процесния мотор. Би било твърде оптимистично от страна на органите на ДП
да приемат, че на въпрос „той ли е отнел мотора“, това лице ще даде
положителен отговор. Следва да се положат по-осторожни усилия, като
например да се поставят въпроси на въпросния М. К. къде е бил по време на
твърдяното престъпление, да посочи лица, които могат да го потвърдят, да се
снеме от телефон евентуална кореспонденция с обвиняемия, да се снемат от
мобилни приложения кореспонденцията между двамата. За съжаление
органите на ДП са се задоволили да съобщят на това лице, че друго лице
твърди, че му е предадена противоправно отнетата вещ и свидетелят К. е
отговорил отрицателно. С това се свеждат действията по разследването в
настоящото ДП. Считам, че такива действия следва да се приемат за действия
с нисък интензитет, които не обезпечават да е обосновано продължаването на
задържането на обвиняемия, който съдейства от самото задържане на
органите на разследването. Поради тази причина аз считам, че
продължаването на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за необосновано. Няма пречка с по-ниска по степен мярка за
неотклонение да бъдат постигнати целите и обезпечаването на наказателното
производство.
По отношение на останалите две предпоставки визирани в чл. 63 от НПК
4
дадени от законодателя в хипотезата на алтернативност. Няма спор по мое
мнение, че обвиняемия е лице с установен адрес, с установена самоличност.
Съдът се увери в това с годен документ за самоличност. Същият живее на
този адрес със семейството си. Макар и да няма официални данни с
удостоверение за сключен граждански брак, същият живее на семейни
начела. Баща е на две малолетни деца на 4 (четири) години и на 1 (една)
година и половина. Майката на децата е в изключително тежко положение,
предвид специфичните грижи за две толкова малки деца. Преди задържането
си, обвиняемият е бил активно включен в процеса на отглеждането на децата.
Като към настоящия момент, повече от три месеца е в обективна
невъзможност да изпълнява социалната си ангажираност като баща на тези
деца.
Безспорно, непреодолимият факт, неблагоприятен е, че вмененото му
престъпление е твърдяно да е извършено в изпитателен срок на наложено
наказание за престъпление за системно домашно насилие, като този факт
обаче е наличен и ще бъде наличен в свидетелството за съдимост, така да се
каже - завинаги. Това от своя страна в производство по чл. 64 от НПК би
могло да се възприеме за висока обществена опасност. Считам, с оглед
данните на делото и неговата правна сложност, обстоятелството, че не може
да се приеме, че ако спрямо обвиняемия бъде взета по-лека мярка за
неотклонение, същият би повлиял на свидетелите, като например –
пострадалият - собственик на процесното МПС да започне да твърди, че не е
възприел обвиняемия да управлява и да упражнява фактическа власт върху
неговото МПС, а същият вече е разпитан и няма как обвиняемият да му окаже
влияние. Считам, че към настоящия момент опасността от извършване на
престъпление извън съдимостта на обвиняемия е с намалял интензитет,
предвид изначално добросъвестното процесуално поведение на обвиняемия,
който не отрича изложените пред Вас факти и който очевидно е възприел
поведението да съдейства на органите на разследването. Няма пречка да бъде
определена по-лека мярка за неотклонение „домашен арест“, предвид
семейното му положение и предвид съдействието, което е оказал в хода на
разследването. В настоящия случай мярката за неотклонение „задържане под
стража“ се явява необоснована. Моля съдът за определение в този смисъл.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р. Б. Д.: Поддържам казаното от моя защитник.
Съдействал съм на органите на разследването.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Съдия, моля съдът да остави без
уважение така депозираната молба от страна на защитата и обвиняемия Д. за
изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение задържане
под стража.
Считам, че не са настъпили в периода на времето, прекарано в
Следствения арест по отношение на обвиняемия, обстоятелства от естество да
обосноват изменение на мярката му за неотклонение. Намирам, че по ДП са
налице достатъчни по обем и качество доказателства, които да водят до извод
5
за наличие на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия Д.
в извършване на вмененото му престъпно деяние по чл. 346, ал. 1 от НК. Този
извод се налага с оглед анализа на доказателствената съвкупност и по-
специално от показанията на свидетелите Н., владетел на МПС, свидетелят Л.
- негов собственик, свидетелят Н.- придружител на свидетеля Н.,
полицейските служители Б. И. - участвали при задържането на обвиняемия и
от показанията на свидетеля И.. Свидетелят Н. и Н.а непосредствено са
наблюдавали действията на обвиняемия и своенето на мотора от негова
страна. В показанията на И. се установява, че Д. е установил владение на
мотора, именно в процесния период, в който е отнет от свидетеля Н.. В тази
връзка, неоснователни са доводите на защитата, че доказателствата не са в
достатъчен обем да обосноват обоснованото предположение за съпричастност
на дееца към инкриминираното деяние. Като следва да направя уговорката, че
се касае за разследване, което все още се развива, и по мое мнение -
ритмично. Събират се доказателства, като съответното заключение на съда в
настоящото производство, както и оценка на доказателствената съвкупност не
следва да се търси в настоящото производство.
По отношение на наведените твърдения за влошеното здравословно
състояние на обвиняемия, като преди в предходно съдебно заседание беше
представено медицинско свидетелство, считам че следва да отбележа
следното.
Доказателствата са с дългогодишна давност, макар и да касаят хронично
заболяване. Няма доказателства категорично, подкрепящи извода за
обостряне на заболяването му, а и при наличие на подобни епизоди в
условията на ареста, за обвиняемия може да бъде положено адекватно
лечение, включително и да бъде приведен в лечебно заведение, ако е
необходимо, където да получи необходимите медицински грижи и внимание.
С оглед на тези доводи, моля съдът да остави без уважение молбата като
неоснователна и да потвърдите взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ М.: Не се твърди от защитата като да не са
налице никакви доказателства за авторството на деянието, но считам, че по
делото липсват свидетелски показания или други способи по НПК, от които
да се доказва самото отнемане, за да бъда ясна евентуалната съпричастност на
обвиняемия към процесната вещ. По мое мнение ако се установи, че
обясненията на обвиняемия намират опора в по-нататъшно събиране на
доказателства, на същия би могло да се търси наказателна отговорност за
вещно укривателство, което престъпление е леко. Аз лично, след съдебното
заседание, когато премине същото, ще подам молба за очна ставка с това
лице, ще предоставим и извадки от комуникацията между двамата.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от моя защитник. Съдействал
съм на органите на ДП. Посочил съм адрес на въпросното лице, което ми
предостави въпросният мотор. Не съм откраднал въпросното МПС. То ми
6
беше оставено за ремонт. Не отричам, че въпросните хора ми казаха, че ще
извикат полиция и че ще ги изчакаме на тротоара, и съм съдействал на
органите на реда.
На основание чл. 297, ал. 1 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯТ Р. Б. Д..
ОБВИНЯЕМИЯТ Р. Б. Д.: Моля уважаемият съд да измени мярката ми
за неотклонение, поне в мярка за неотклонение „домашен арест“, за да гледам
децата си, защото няма кой да ги кара на градина. Баща ми и майка ми са
починали. Аз нямам родители. Няма кой да се грижи за децата ми. На жена
ми, баща й почина, а майка й не е тук. Молбата ми е съдът да определи мярка
за неотклонение „домашен арест“, каквото прецените Вие, само да съм при
децата си.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ И ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И С
ОГЛЕД ХАРАКТЕРА НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 65, АЛ. 1 НПК,
намира следното:
Настоящото производство е образувано пред съдебния състав по реда на
чл. 65, ал. 1 НПК.
С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НПК мярка за неотклонение
„задържане под стража“ се определя в случаите, когато събраните по реда и
способите на НПК доказателства и доказателствени средства сочат наличие
на обосновано предположение обвиненото лице да е съпричастно към
конкретно престъпление от общ характер наказуемо с лишаване от свобода в
определен размер и доказателствата по делото да сочат в условията на
алтернативност една от кумулативно изискуемите предпоставки на така
наречените опасности, а имено реална опасност от укриване и/или реална
опасност от извършване на престъпление.
Съдът счита, въпреки възраженията на представителя на СРП, че в
рамките на процедурата “habeas corpus” по реда на чл. 64 от НПК и чл. 65 от
НПК доказателствата и доказателствените средства могат да бъдат
подложени от съда на всестранен, обективен и конкретен доказателствен
анализ, за да може да се прецени правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, и с оглед вземането на законосъобразно решение в
рамките на образуваното производство.
Съдът по чл. 65 от НПК не е обвързан от взетите решения на
предходните съдебни инстанции, които са разгледали въпросите за взетата и
действаща мярка за неотклонение „задържане под стажа“ спрямо обвиняемия
Р. Д.. Тоест решаващата инстанция следва да извърши самостоятелен,
обективен и всестранен анализ на събраната доказателствена съвкупност, за
7
да се прецени точно и законосъобразно извежда ли се основната базисна
предпоставка на обосновано предположение, което е елемент от фактическия
състав на чл. 63, ал. 1 НПК.
Съдът счита, че молбата на защитника М. е допустима, а разгледана
по същество е основателна и следва да бъде уважена в цялост.
Съдът счита, че изначално не се извежда обосновано предположение
обвиняемият Р. Б. Д. да е съпричастен за престъплението, за което е обвинен
по състава на чл.346, ал. 1 НК за това, че на 18.10.2023 година в гр. С., ж.к.
„И.“, бл. ......... противоправно е отнел чуждо МПС - мотоциклет БМВ с
индивидуализиращите за него данни на неустановена стойност от владението
на Н. Т. Н., без негово съгласие с намерението да го ползва.
Съдът счита по отношение на обвинението не следва да се определя
каквато и да е мярка за неотклонение по реда на НПК, като съображенията са
следните:
В ДП е извършен оглед на местопроизшествието на 28.10.2023 година.
Разпитан е собственикът на МПС - И. Л. Л.. Разпитан е владелецът на МПС и
негов ползвател - свидетелят Н. Т. Н. Разпитана е свидетелката М. Н. -
съпруга на Н. Н. Проведени са разпити на полицейските служители О. Б. и А.
И.. Разпитана е свидетелката Е. И.. Обвиняемият Д. е дал обяснения по делото
на 21.12.2023 година, като е разпитано и лицето М. И. К.
Изпълнителното деяние на престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК от
обективна страна се припокрива с изпълнителното деяние на кражбата, като
разликата между двете престъпления е само в субективния елемент. При
кражбата вещта се отнема противозаконно, за да бъде присвоена, а по чл. 346,
ал. 1 от НК - вещта се отнема с цел да бъде ползвана, без съгласието на
нейния владелец или собственик. Отнемането на една движима вещ е правен
термин, с който се квалифицира деяние, което съответства на съставомерните
признаци на визираните два състава, съответно водещи до квалифицирането
на престъплението като „кражба“ или като отнемане с цел ползване.
Отнемането, като фактическо действие съдържа два елемента. Деецът
прекъсва владението върху вещта на предходния собственик или владелец и
установява свое владение върху нея. Тези два елемента прекъсване и
установяване на владение върху вещта са кумулативно свързани. Тези два
елемента, квалифициращи отнемането на вещта в правния смисъл на
изпълнителното деяние е „отнемане“. Деецът или субектът на всяко от тези
престъпления следва да е реализирал и двата елемента от изпълнителното
деяние на отнемането - едновременно да е прекъснал владението върху вещта
и да е установил свое владение. Ако друго лице е прекъснало владението
върху вещта, а обвиняемият Д. само е установил владение върху вещта,
реално престъпление отнемане на движима вещ по състава на чл. 346, ал. 1
НК, липсва освен, ако няма общност на умисъла и знание между двете лица.
В случай че са различни лицата - едното, от които прекъсва владението, а
другото установява владение, то ако деецът е установил владение върху
вещта, без да знае кой е прекъснал владението върху вещта, няма
престъпление и по двата състава. Съдът отчита съгласно показанията на
8
свидетеля И. и с оглед приложените снимки, че обвиняемия Д. е споделил
информация, че въпросната движима вещ е подарък. Пред свидетеля Н. Н. и
М. Н., обвиняемият Д. посочил информация, че въпросното МПС му е
предадено за ремонт, тоест изначално ДП няма никакви преки, дори косвени
доказателства дали обвиняемият Д. е лицето, което е прекъснало владението
върху вещта, за да установи свое владение върху нея, или друго лице е
извършило прекъсване на владението върху вещта и е предало същата на
обвиняемия. Възникват съществени въпроси как тази вещ се е озовала във
владението на обвиняемия Д.. В ДП липсват например събрани доказателства
как МПС се е придвижило от мястото където е било паркирано в рамките на
владението на неговия владелец Н. до мястото, където е бил възприет в ж.к.
И., гр. С. от свидетеля Н. и свидетеля Н. Липсва например извършени
оперативно-издирвателни мероприятия за проследяване на траекторията на
въпросното МПС. Не е проверено дали е имало видео камери около мястото,
на което е бил паркиран въпросният мотор. Липсват данни кое лице го е
придвижило от мястото му на паркиране до определеното място, където е
установено, за да може да се прецени външният вид на това лице съответства
ли на външния вид на обвиняемия Д.. Не са изискани и не са проверени
справи по ЗЕС към датата, когато мотоциклетът е бил паркиран в рамките на
мястото на владение на свидетеля Николов, къде е било точно
местонахождение на обвиняемия Д., включително и на местонахождението на
свидетеля М. И. К., който отрича да е давал мотоциклета за ремонт и посочва,
че не знае нищо. Всеки свидетел по закон има правото да не уличава себе си
или свои близки в престъпление, като органите на разследването могат да
насочат усилията си за проверката на показанията на свидетеля Кръстев за
изясняване на дължимите по закон обективни факти как въобще моторът се е
озовал във владението на обвиняемия Д., защото той, ако го е получил на
валидно правно основание – договор за изработка на ремонт или договор за
дарение, при наличие на знание, че вещта е обект на престъпление, при което
би бил изпълнен състава на чл. 215 от НК, то престъпление по чл. 346 от НК
няма – липсва такова. Съдът, с оглед характера и същността на обвинението
по чл. 346, ал. 1 НК, счита, че следва да бъдат съобразени тълкувателните
постановки на ПП на Върховния съд за същността на изпълнителното деяние
по чл. 346, ал. 1 от НК, което започва с прекъсване на владението върху вещта
и завършва с установяване на свое владение от дееца, при което тогава е
изпълнен състава на това престъпление и двата елемента се считат за
реализирани. Именно, съставомерният елемент е противоправното отнемане
на МПС, а не противоправното му ползване, което представлява граждански
деликт, след като владението е било придобито по правомерен начин на
валидно правно основание. Съдът се позова в тази насока на Решение №
363/19.08.1985 година по наказателно дело № 336/1985 година, 3-то НО, на
Върховния съд. Съдът счита, че прокурорът следва да бъде изключително
критичен към доказателствената съвкупност и да положи максимални
процесуални усилия и е следвало да положи такива. В рамки на 3 (три) месеца
от образуването на ДП и задържането на обвиняемия Д. е следвало да се
установи как въпросната вещ въобще се е оказала във владение на дееца Д.
9
независимо, че е възможно само той единствено да знае това. Респективно,
липсата на преки и/или косвени доказателства, които да потвърждават
прекъсването на владението и установяването на свое владение като елемент
на отнемането води до извод, че обоснованото предположение не се извежда
в онази достатъчна степен, което да обуславя вземане на каквато и да е било
мярка за неотклонение, включително и най-тежката „задържане под стража“.
Противното означава обвиняемият Д. да бъде санкциониран по НПК
единствено за факти, които са основани на предположения, без да се
потвърждават от обективните находки по делото - от наличната
доказателствена съвкупност. Противното, би довело до това обвиняемият Д.
да бъде санкциониран за така наречения „гол умисъл“ само и единствено,
защото вещта е била намерена в негово владение. Но най-важният и спорен
въпрос по делото е кой е прекъснал владението върху вещта и как вещта се е
озовала във владението на обвиняемия Д. на правомерно основание или на
противоправно основание? Ако той не е участвал в прекъсване на владението
на вещта, то няма престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. По тези съображения
и предвид това, че не следва да се определя мярка за неотклонение, поради
липса на обосновано предположение за авторството на деянието, не следва да
се обсъждат останалите предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК. По тези
съображения
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по отношение на обвиняемия Р. Б. Д., ЕГН ********** (и със
снета по делото самоличност) –по ДП №............../2023 година по описа на
.РУ СДВР и пр. пр. № ............./2023 по опис на СРП, взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“, като я ОТМЕНЯ.
НЕ ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ по реда на НПК от
законово предвидените по отношение на обвиняемия Р. Б. Д., ЕГН
********** (и със снета по делото самоличност) - по ДП ........./2023 година
по описа на . РУ СДВР и пр. пр. № ........../2023 година по описа на СРП.
Определението на съдебния състав подлежи на обжалване и/или
протестиране в 3 (три) дневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест СЪДЪТ НАСРОЧВА делото пред СГС
за 08.02.2024 г. от 10:00 часа, за която дата и час страните уведомени от
днес.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р. Б. Д., ЕГН ********** (и със снета по делото
10
самоличност) ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН НЕЗАБАВНО от Следствения
арест, освен ако не се задържа на друго правно основание.
РАЗЯСНЯВА СЕ на обвиняемия Р. Б. Д. разпоредбата на чл. 65, ал. 5
НПК, в случай че постъпи протест срещу определението на съда, който не е в
негов интерес, задържането му под стража ще продължи до приключване на
делото с влязъл в сила съдебен акт и след решаването му от СГС.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р. Б. Д. ДА БЪДЕ ОСИГУРЕН за заседанието пред
СГС по установения от закона ред.
Препис от протокола да се издаде на защитника без нарочна молба за
това.
Съдебното заседание приключи в 10:00 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11