ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 409
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500449 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 415, ал. 5 ГПК
Образувано е по частна жалба на „ВиК“ ЕООД против Определение №
263757/18.10.2021 г. по ч.гр.д. № 16056/2020 г. по описа на ПРС, ІV-ти гр.с-в.,
с което се обезсилва изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 262477 от 11.12.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 16056/2021 г. на
РС-Пловдив, IV гр. с-в и се прекратява производството по частно гражданско
дело № 16056/2020 г. на РС-Пловдив.
Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно,
поради което моли същото да бъде отменено. Излага подробни съображения,
като посочва, че след издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от длъжника е депозирано възражение, в което се
сочи, че между страните има сключено споразумение за разсрочване на
задължения. Дадени са указания за предявяване на установителен иск. В хода
на образуваното исково производство съдът предвид данните, че има
споразумение и неясната воля на длъжника е отправил изрично искане да се
уточни дали се оспорва дължимата от него сума. Депозирано е заявление, че
не се оспорва дължимата сума, а се оспорва само адвокатския хонорар. С
оглед липсата на оспорване, образуваното исково производство по предявени
1
искове по чл. 422 ГПК е прекратено, като изрично е посочено, че заповедта за
изпълнение не подлежи на обезсилване, тъй като вземането не се оспорва от
длъжника. След връщане на делото в заповедния съд е постановено
обжалваното определение, с което заповедта за изпълнение е обезсилена.
Жалбоподателят твърди, че в случая неправилно първоинстанционният съд е
приел, че са налице предпоставки за обезсилване на заповедта, като е
следвало да издаде изпълнителен лист за вземането.
Моли обжалваното определение да се отмени и да се издаде изпълнителен
лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275
ГПК, поради което и процесуално допустима.
Производството пред ПРС е образувано въз основа на депозирано от
жалбоподателя против АС. Б. АЛ. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Същото е уважено и е издадена заповед за
изпълнение. Против заповедта за изпълнение са постъпили от длъжника в
срок две възражения по чл. 414 ГПК и чл. 414а ГПК, в които е посочено, че
има сключено споразумение със заявителя „ВиК“ ЕООД, което прилага.
Съгласно чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок или е
оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Възражение от длъжника е
налице не във всички случаи, когато е подадено такова по образец, а тогава,
когато със същото се оспорват вземанията по основание и размер. В този
смисъл е и т.10 а) от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, според
която не са налице процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 ГПК в случаите, когато
възражението по чл.414 ГПК не е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК или не
съдържа оспорване на вземането.
В конкретния случай, както правилно е било прието и от исковия съд,
възражението по чл. 414 ГПК с оглед вписванията в същото не съдържа
оспорване на вземанията, посочени в заповедта за изпълнение.
Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния
съд, постановил обжалваното определение, че с оглед прекратяването на
2
производството по предявените искове по чл. 422 ГПК следва да се обезсили
и издадената заповед за изпълнение. В случая исковият съд е прекратил
производството поради липсата на същинско възражение по чл. 414 ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение, което е констатирано и от
настоящия въззивен състав.
Липсата на същинско възражение по чл. 414 ГПК се подкрепя и от
последващите молби на длъжника, в които е посочил и е представил
доказателства за заплатени към заявителя суми, включително и твърдения, че
изцяло е изпълнил задълженията по заповедта, включително е заплатил
присъдените разноски.
Ето защо с оглед липсата на постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК,
заповедта за изпълнение не следвало да се обезсилва, доколкото същата е
влязла в сила, като обжалваното определение, с което същата е обезсилена и
делото е прекратено ще следва да се отмени.
По искането за издаване на изпълнителен лист е компетентен
първоинстанционния съд.
По изложените съображения Пловдивски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263757/18.10.2021 г. по ч.гр.д. № 16056/2020 г. по
описа на ПРС, ІV-ти гр.с-в., с което се обезсилва изцяло заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 262477 от 11.12.2020 г.,
издадена по ч.гр.д. № 16056/2021 г. на РС-Пловдив, IV гр. с-в и се прекратява
производството по частно гражданско дело № 16056/2020 г. на РС-Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3