РЕШЕНИЕ
№ 1481
гр. Пловдив, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Гражданско дело №
20235300100158 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск от Б. Г. П., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв. М. Н., срещу Гаранционен фонд, ЕИК ********* с адрес на
управление гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, с правно основание чл. 558, ал. 5
КЗ, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, за заплащане на сума в размер на 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществените вреди - болки и
страдания, причинени от смъртта на баща му Г. Б. П., настъпила в резултат на ПТП на
30.12.2017 г. по вина на водача на лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег.№ РВ ** РА, за
който не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане.
В подадената искова молба ищецът Б. Г. П. твърди, че на 30.12.2017 г. в
землището на ** настъпило пътно-траспортно произшествие, при което била
причинена смъртта на неговия баща Г. Б. П.. Произшествието било причинено виновно
от М. П., който, управлявайки автомобила си с превишена скорост, навлязъл в
насрещното платно и блъснал автомобила, управляван от пострадалия Г. П.. За така
извършеното деяние причинителят М. П. бил признат за виновен с влязла в сила на
03.11.2021 г. присъда № 260032/12.12.2020 г. по НОХД № 2239/2020 г. по описа на
Окръжен съд - Пловдив. Вследствие на смъртта на Г. П. ищецът сочи, че е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания с изключително
висок интензитет, предвид дълбоката душевна и емоционална връзка между баща и
син. Поради това и липсата на сключена Задължителна застраховка „Гражданска
1
отговорност“ на виновия водач е предявил извънсъдебно претенция към Гаранционен
фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лв.
Фондът определил обезщетение в размер на 120 000 лв., която ищецът счита за крайно
недостатъчен, поради което претендира заплащане на сумата 60 000 лв.,
представляваща разликата между претендираното обезщетение в размер на 180 000 лв.
за неимуществени вреди, в следствие от смъртта на Г. Б.П., починал при ПТП на
30.12.2017 г., и изплатено такова в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
разноски.
В хода по същество и в писмена защита ищецът, чрез пълномощника си адв. Н.,
счита иска основателен и доказан до претендирания размер, както и съобразен с
практиката на съдилищата, поради което моли да бъде уважен и да бъдат присъдени
разноски, съгласно представен списък.
Ответникът Гаранционен фонд, в писмен отговор в срока по чл. 131 оспорва
иска. Не оспорва, че ищецът е предявил извънсъдебна претенция, по която е
образувана щета, като посочва, че по нея претенцията е удовлетворена в цялост с
изплащане на обезщетение в размер на 120 000 лв., за което е постигната извънсъдебна
спогодба. Счита, че доколкото няма особена форма за действителност по чл. 365 ЗЗД и
тъй, като в писмото си до ищците ГФ е посочил, че определената сума не е частично
плащане, то с приемане на плащането от ищеца е налице съгласие по отношение на
размера на изплатеното обезщетение за причинените щети. Възразява, че претенцията е
прекомерно завишена съобразно принципа на справедливостта, установените в
страната икономически условия и стандарт на живот и приетото в съдебната практика.
Моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искови претенции и да бъдат
присъдени всички разноски, сторени в производството, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв.
В писмена защита ответникът, чрез пълномощник адв. М., моли искът да бъде
отхвърлен изцяло, доколкото не са събрани доказателства за установяване на
неимуществени вреди, по-различни по вид и по-значими по интензитет от тези, за
които е изплатено обезщетение.
По делото е конституиран М. С. П. в качеството на трето лице – помагач на
страната на ответника. Подпомагащата страна не се явява по делото и не ангажира
становище по иска.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
С влязла в сила присъда № 260032/14.12.2020 г. по НОХД № 2239/2020 г. по
описа на ПОС, приложена по делото в заверен препис, М. С. П. е признат за виновен в
2
това, че на 30.12.2017 г., около 5,30 ч., на път ІІІ-375, в землището на ** обл. Пловдив,
при управление на МПС - лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ** в пияно състояние
с концентрация на алкохол в кръвта от 1,45 промила е нарушил правилата за движение
- чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП – като водач на пътно превозно средство на пътно платно за
движение с две ленти е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, без да
е изпреварвал или заобикалял, и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Б. П. с
ЕГН **********.
От представеното удостоверение за наследници е видно, че ищецът Б. П. е син на
пострадалото лице Г. П..
С уведомление от 03.12.2021 г. до Гаранционен фонд ищецът е поискал
изплащане на обезщетение в размер на 180 000 лв. за причинените му душевни болки и
страдание от смъртта на баща му, а с писмо от 24.02.2022 г. представя банкова сметка
за изплащане на определеното му обезщетение от Гаранционен фонд в размер на
120000 лв., което изрично сочи, че счита частично плащане по претенцията си. От
представеното от ответника кредитно нареждане е видно, че на ищеца е била изплатена
сумата от 120 000 лв. на същата дата – 24.02.2022 г.
По делото, за установяване на вида и интензитета на търпените от ищеца вреди,
са разпитани свидетелите К. и К., незаинтересовани от изхода на делото, съседи на
ищеца и приятели на семейството. Те заявяват, че между ищеца и баща му
отношенията са били перфектни, цялото семейство са били задружни, сплотени и не са
имали дразги и конфликти. Твърдят, че бащата е работел и е помагал на синовете си,
въпреки, че и те са работели. Сочат, че бащата е бил опора на всички, стълб на
семейството. Ищецът живеел с родителите си в едно домакинство, а брат му се оженил
и преместил в ** малко преди да се случи инцидента. След трагедията в семейството
всички били смазани от внезапната смърт на бащата на ищеца Г. П., за всички бил
огромен шок. Ищецът имал изключително силна връзка с баща си, от дете бил
постоянно с него. След смъртта му не бил веселото дете, което познавали, затворил се
в себе си, приемал тежко загубата, не можел да спи, отбягвал всички, не искал да
контактува с никого, поради което и спрял да ходи на работа в **, където работел
преди това. Видимо било, че има проблем, според свидетеля К., а свидетелят К.
заявява,че все още се просълзява, когато стане въпрос за баща му, тежко му е, защото е
по-чувствителен. Свидетелят К. заявява, че от майката на ищеца знае, че той е търсил
лекарска помощ за справяне с проблема и е приемал антидепресанти, за да не се
влошава състоянието му, но доколкото за това свидетелят няма преки впечатления, а и
не се представят надлежни доказателства – медицинска документация за оказана
лекарска помощ и предписано медикаментозно лечение, съдът не взема предвид
показанията в тази им част.
По делото е безспорен факта, че към датата на произшествието за лекия
3
автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № **, с който е причинено ПТП, не е имало сключена
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Ищецът е син на починалото при ПТП лице, поради което е от кръга на лицата,
които са легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди. (чл.
493а, ал. 3 от КЗ, както и Постановление № 4/1961 г., Постановление № 5/1969 г.,
Постановление № 2/1984 г. и Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно
дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС).
Ищецът е отправил писмена претенция към Гаранционен фонд, като с
предявяването и е представил необходимите данни. Обявено за безспорно по делото и
доказано с приложеното платежно нареждане е и обстоятелството, че Гаранционен
фонд е заплатил на ищеца сумата от 120 000 лв. обезщетение за причинените му
неимуществени щети, в следствие на смъртта на баща му, причинена виновно от водач
на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, като ищецът не е съгласен с размера на определеното му
възнаграждение.
Не бе доказано по делото твърдението на ответника, че сумата е определена по
споразумение на страните, въпреки разпределената му доказателствена тежест. Факта,
че е приета сумата, определена от ответника за репариране на причинените на ищеца
вреди, с изричното му изявление, че счита сумата за частично плащане, не може да
бъде тълкувано като постигане на извънсъдебно споразумение, доколкото
доказателства за постигане на съгласие относно размера на обещетението не са
събрани по делото. Не представено по делото и соченото в отговора на исковата молба
писмо до ищците, в което ГФ е посочил, че определената сума не е частично плащане.
Поради изложеното исковата претенция се явява допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна. Основанието за ангажиране
отговорността на ответника е нормата на чл. 577 ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ. При
цитираната хипотеза Гаранционен фонд изплаща на увредените лица обезщетения
вследствие ПТП, настъпило на територията на Република България от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и
за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Не е спорна фактическата обстановка при настъпилото ПТП, вследствие на което
е починал Г. П., баща на ищеца. Механизмът на ПТП, описан в приложената присъда
не е спорен между страните и е следният: на 30.12.2017 г., около 5,30 ч., на път ІІІ-375,
в землището на ** обл. Пловдив, при управление на МПС - лек автомобил „Хонда
Джаз“ с рег. № **, М. С. П., в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта от
4
1,45 промила е нарушил правилата за движение - чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП – като водач на
пътно превозно средство на пътно платно за движение с две ленти е навлязъл и се е
движил в лентата за насрещно движение, без да е изпреварвал или заобикалял и по
непредпазливост е причинил смъртта на Г. Б. П. при предизвиканото ПТП. Не е
спорно, че за автомобила, управляван от М. С. П., не е била налице сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", поради което за ангажиране
отговорността на Гаранционен фонд намира приложение разпоредбата на чл. 577 ал. 1,
т. 2, б. "а" от КЗ. Отговорността на Гаранционен фонд се обуславя и от наличието на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на виновно и
противоправно деяние; настъпили вреди, които да са в пряка причинно-следствена
връзка с установеното противоправно деяние.
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са
установени с влязлата в сила присъда № 260032/14.12.2020 г. по НОХД № 2239/2020 г.
по описа на ПОС. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, а в случая и от констатациите за настъпилите вредоносни
последици и относно причинната връзка с деянието, тъй като те са елемент от състава
на престъплението, за което е водачът признат за виновен.
Безспорно смъртта на близък родственик - баща, е основание за настъпване на
неимуществени вреди – душевни болки и страдание. Налице е причинна връзка между
противоправното поведение и причинените неимуществени вреди по отношение на
ищеца. Безспорно е също, че ответникът Гаранционен фонд е изплатил обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на сумата от 120 000 лв.,
поради което и спорът в настоящото производство се концентрира върху размера на
дължимото обезщетение.
За да прецени размера на обезщетението за причинените вреди, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и от обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. Поради това и не може да се определи една обща рамка, или
размер на обезщетение за конкретно увреждане. Във всеки случай съдът преценя
съобразно събраните доказателства по делото и конкретните особености на всеки
случай и с оглед компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен. С оглед
спецификата на отговорността по чл. 45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на
увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение, а при
5
настъпила смърт - връзката между пострадалия и претендиращия обезщетението. При
определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите. Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко
дело. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, за определяне
справедливото обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната
продължителност, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически
сътресения, които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането.
При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се вземе
предвид обстоятелството, че между ищецът и починалият Г. П., негов баща, са били
установени трайни емоционални връзки, които се установяват от разпитаните по
делото свидетели. Смъртта му е причинила на ищеца много тежко негативно
емоционално преживяване, дълбока скръб, мъка, която продължава и към момента,
което се установява от събраните по делото гласни доказателства, тъй като е лишен от
присъствието и подкрепата на своя баща, като същата е невъзвратима и ще остане до
края на живота му. Внезапната и неочаквана загуба на бащата, който е бил само на **
г., е съкрушила ищеца, който се е затворил в себе си, отбягвал е общуване с други хора.
Съдът съобразява и възрастта на ищеца, който, въпреки силната привързаност, която е
изпитвал към баща си, както и подкрепата, която му е оказвана от него, това, че са
живели в едно домакинство, е самостоятелен и не е зависим от грижи и издръжка.
Преживяното от ищеца страдание не може да бъде оценено в пари, но с оглед
обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за
обезщетяване на неимуществените вреди, то следва на ищеца да бъде определено
обезщетение при спазване на установените в практиката критерии за справедливост.
Настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение на
неимуществените вреди на ищеца Б. Г. П. е в размер на 120 000 лева, което е
съобразено както с тежестта на преживяното страдание от ищеца, трайността на
вредните последици, така и с икономическата обстановка в страната към датата на
настъпване на ПТП – месец декември 2017 г. Поради изложеното и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът счита, че с изплащане на обезщетение в размер на
120 000 лв. ответникът е обезщетил претърпените от ищеца вреди, доколкото същите
биха могли да бъдат репарирани с пари.
С оглед изхода на делото и на осн.чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК на ответника се дължи
заплащане на направените по делото разноски. Доказателства за сторени такива в
процеса не са представени, като се претендира заплащане и на юрисконсултско
6
възнаграждение в размер на 450 лв. Доколкото по делото е постъпил отговор на искова
молба от упълномощен юрисконсулт, а в съдебни заседания страната не се е
представлявала от такъв, на ответника следва да се присъди сума в размер на 100 лв.
юристконсултско възнаграждение, съгласно минимума на чл. 25 НЗПП.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. П., ЕГН **********, от ***, иск с правно
основание чл. 558, ал. 5 КЗ, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, код по БУЛСТАТ
*********, за заплащане на сума в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществените вреди - болки и страдания, причинени от смъртта на
баща му Г. Б. П., настъпила в резултат на ПТП на 30.12.2017 г. по вина на водача на
лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег.№ **, за който не е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Б. Г. П., ЕГН **********, от **, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, код по БУЛСТАТ *********, сумата
от 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3, вр. с ал.8
ГПК.
Решението е постановено при участието на М. С. П., ЕГН **********, от **, като
трето лице-помагач на страната на ответника Гаранционен фонд, гр. София, код по
БУЛСТАТ *********.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7