№ 4328
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С.П.Г.
при участието на секретаря Н.Н.В.
като разгледа докладваното от С.П.Г. Административно наказателно дело №
20241110209991 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на К. Т. Г. срещу Заповед
за задържане с рег.№1266зз-105/28.06.2024 г., издадена от Ц. В. В. –
„разузнавач“ в Дирекция „Киберпрестъпност“ при Главна дирекция „Борба с
организираната престъпност“ (ГД „БОП“) - Министерство на вътрешните
работи (МВР), с правно основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
С жалбата се моли за отмяна на процесната заповед, като
незаконосъобразна и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и по
същество пледира за отмяната на заповедта за задържане като
незаконосъобразна и неправилна, издадена в противоречие с материалния
закон и липса на материалноправно основание. Претендират се разноски за
адвокатски хонорар и платена държавна такса.
За органа издал атакуваната заповед, в съдебно заседание се явява
представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за оставянето на
жалбата без уважение и за потвърждаване на издадената заповед за задържане
като законосъобразна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
1
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните по делото доказателства:
Спрямо жалбоподателя е била издадена Заповед за задържане, изведена с
№1266зз-105/28.06.2024 г. от Ц. В. В. – „разузнавач“ в Дирекция
„Киберпрестъпност“ при ГД „БОП“ - МВР на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР „установяване на съпричастност към извършено престъпление по
чл.319а, ал.1 от НК, който неправомерно осъществи достъп до
информационна система или части от нея във връзка с ДП 09/2024 на НСлС“.
В нея е посочено, че лицето е задържано в 09:40 часа на 28.06.2024 г. в
помещение за временно задържане, което не е посочено и е освободено в 19:40
ч. на 28.06.2024 г. Същата е връчена надлежно срещу разписка на
жалбоподателя и е налице подпис срещу задържано лице. Изготвена е и
Заповед за конвоиране на лице от ж. к. „Люлин“ бл.760 до НСлС със служебно
МПС. На жалбоподателя му е била предоставена и декларация за правата на
задържаното лице срещу подпис, връчена му на 28.06.2024 г. Същият е
посочил, че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, но не
желае служебен по Закона за правната помощ, както и е направил отказ от
другите предоставени му права.
Установява се от удостоверение рег. №1266р-22698/16.07.2024 г. на ГД
„БОП“ -МВР, че инспектор Ц. В. В. е назначен на работа през 2011 г. като
държавен служител – полицейски орган по ЗМВР, която длъжност изпълнява
и към момента.
При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
стига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има
правен интерес от оспорване, като разгледана по същество е основателна,
поради следното:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган –
полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията
му, заложени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Издадена е в
предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и има изискуемото по
чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Посочено е и правното основание за
издаването , а именно по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която норма предвижда, че
се издава срещу лице, „за което има данни, че е извършило престъпление“.
2
Посочени са фактическите и правни основания за задържането на
жалбоподателя в оспорваната заповед: „установяване на съпричастност към
извършено престъпление по чл.319а, ал.1 от НК, който неправомерно
осъществи достъп до информационна система или части от нея във връзка с
ДП 09/2024 на НСлС“.
Но следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е
произволно, то следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел.
Като в тази насока е Решение №9425/2016 г. на ВАС по админ. д. №3914/2015
г. Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с
конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното
извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта
на закона.
Като тази ПАМ е с превантивна функция. В случая е налице нарушение на
чл.5 от ЕКЗПЧОС. В първата точка на чл.5 от ЕКЗПЧОС са изброени
хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като
изброяването е изчерпателно и поради това следва да се тълкува
ограничително. Разпоредбата на чл.5, т.1 от ЕКЗПЧОС изисква на първо място
задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде спазен
редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в ЗМВР, а
именно чл.72 и сл. от същия. Като в процесния случай са били налице
осъществявани действия по разследване по подозрение за извършено
престъпление след задържането на Г. с процесната заповед. Но не е спазено
изискването на чл.5, т.1, б. „с“ от ЕКЗПЧОС, а именно: „с цел да се осигури
явяване пред компетентния съгласно закона орган, по обосновано подозрение
за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се
смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или
да се укрие, след като е извършило престъпление“. Такива индиции по
преписката липсват. Жалбоподателя е бил транспортиран от полицейските
органи и същият е бил задържан, като липсват данни, че същият е нямало да
се яви пред компетентен орган, респективно, че целта на задържането е, за да
се попречи на същия да се укрие или да извърши друго престъпление. По
делото не се установи, че са налице данни жалбоподателят да се е опитал да се
укрие или да извърши престъпление. Поради което при задържането следва да
3
бъде съобразено дали е налице обективна необходимост от прилагане на
такава принудителна административна мярка (ПАМ). Като тази ПАМ е с
превантивна функция, а именно цели да се попречи на конкретното лице да
извършва престъпления и да се укрива. Касае се необходимост от мярка за
намаляване на интензитета от опасностите, които крие едно лице, които в
процесния случай не се установи да са налице. Липсват и данни
жалбоподателят да е бил привлечен като обвиняем за престъплението, за което
се твърди, че се разследва и да е бил разпитван по това водено ДП.
Като в случая задържането на жалбоподателя с атакуваната полицейска
заповед не допринася за постигане на целите, посочени в закона и съставлява
необоснован акт на неоснователна принуда върху жалбоподателя чрез
лишаването му от свобода, което противоречи на същността и
предназначението на принудителните административни мерки, каквито са
заповедите за задържане.
Предвид което оспорената заповед макар и издадена от компетентен орган
в кръга на службата му, не е съобразена с предпоставките, посочени в чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, които се установи, че не са налице, както и с целите
предвидени в ЗМВР, а именно ограничението и последиците да са
пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е
залегнало в разпоредбите на чл.6, ал.1 от АПК и чл.107 ЗМВР, а и същата се
явява несъобразена с чл.5, т.1, б. „с“ от ЕКЗПЧОС, поради което се явява
незаконосъобразна. Предвид което и жалбата се явява основателна и следва да
бъде уважена, а атакуваната заповед следва да бъде отменена.
С оглед изхода на производството претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски (държавна такса и адвокатски хонорар) се явява
основателна. Претендира се минималния, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1/2004 г., а именно от 750 (седемстотин и петдесет лева) лева за адвокатски
хонорар и 10 лв. държавна такса, поради което и независимо от направеното
възражение на ответната страна претенцията следва да бъде удовлетворена
изцяло.
Ето защо и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР Софийският районен съд,
наказателно отделение, деветнадесети състав
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ по жалбата на К. Т. Г. Заповед за задържане с рег. №1266зз-
105/28.06.2024 г., издадена от Ц. В. В. – „разузнавач“ в Дирекция
„Киберпрестъпност“ при ГД „БОП“ - МВР, с правно основание чл.72, ал.1 т.1
от ЗМВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр.
София, ул. „Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ *********, да заплати на К. Т. Г., с ЕГН
**********, с адрес: *****, сумата в размер на 750 (седемстотин и петдесет
лева) лв. за разноски за адвокатско възнаграждение и 10 (десет лева)лв. за
деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда
Административнопроцесуалния кодекс пред АССГ в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5