О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/03.10.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
2295
по описа за 2017г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С протоколно определение, постановено
в о.с.з. на 21.06.2018г. съдът е конституирал „Антарес Инвест“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ответницата.
В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, третото лице –
помагач на ответницата е депозирал отговор на исковата молба, поради което и на
основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да
се съобщи допълването на проекта за доклад.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.11.2018г. от 10:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните, както и вещото лице
по допуснатата с Определение 1375/31.05.2018г. СЕ.
ДОПЪЛВА изготвения с Определение No 1262/18.05.2018г. проект за доклад в частта по т. I. I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ с възраженията на третото лице-помагач на ответницата, а именно:
В срока по чл. 131 от ГПК от третото
лице – помагач на ответницата е постъпил отговор на исковата молба. В отговора твърди, че исковата
претенция била недопустима, като поддържа същите твърдения на ответницата в
тази връзка, а съдът се е произнесъл с Определение No 1262/18.05.2018г. в тази част по предварителните въпроси, като не се налага
ревизиране.
Според третото лице - помагач ищецът
твърдял,
че е владелец на претендирания имот, но това не следвало от
обстоятелствената част на исковата молба. Според нея (обстоятелствената част от
и.м.) на смъртния си одър Фотина Димитрова Великова, с която ищецът нямал каквато и да било правна
или фактическа връзка, „зарекла" имотът да остане
за него. Това „заричане" било правно ирелевантно
по отношение прехвърлянето на собствеността, а било и напълно
негодно да предаде владение. Видимо не ставало въпрос
нито за завещание, нито за дарение, нито за прехвърляне срещу гледане и
издръжка. Не била
спазена и императивно посочената в чл. 18 ЗЗД или в Глава III, т. 2 от Закона
за наследството форма. В този контекст не можело да става
и дума за някакво „добросъвестно
владение"" - не било налице
каквото и да е правно основание, годно да направи ищеца собственик (чл. 70, ал.
1 ЗС).
Твърди,
че не можело да става въпрос и за владение изобщо.
Ищецът не упражнявал фактическата власт върху имота към момента на предявяване
па иска. Може само да се подразбира, че в неговото съзнание нечие „заричане"
на смъртен одър в София имало силата на
протокол за въвод във владение на имот в м. Траката, Варна. Твърди, че на
смъртния си одър Фотина Великова упълномощила адв. Петър Станев от АК – Варна
да я представлява пред въззивната инстанция, доколкото пълномощното му е било
само за ВРС. След смъртта й той продължил да представлява правоприемника й -
Георги Иванов М. - син на ищеца. За някакво „заричам"
никой не узнава през годините до внасянето на
исковата молба.
Сочи, че владението върху процесния имот
не можело да се предаде към нито един момент от Фотина Димитрова Великова на
когото и да било, доколкото тя вече го била сторила, след като продала точно
този имот с н.а. още през 1958 г. на Горан Д. Коцев -наследодател на
ответницата.
Към датата на въображаемото „заричане" с претенции
за предоставяне на владение, Фотина Димитрова Великова била във висящ процес
срещу Горан Д. Коцев с правно основание чл. 108 ЗС, в който тя била ищца. В
това процесуално качество тя искала от съда да осъди ответника Горан Д. Коцев
да й предаде владението на този имот. Условие за допустимостта на такъв иск е
претендентът да не владее спорната вещ. Тя не владеела, а иска правно
съдействие за предоставяне на владението. От тези позиции е невъзможно да
предаде на настоящия ищец фактическа власт, с която не разполага.
Доколкото
е била във висящ процес, Фотина Димитрова Великова би могла само и единствено
да обещае прехвърляне на собствеността, ако и след като съдът я установи по
висящия процес, и да предостави владението, след като го получи въз основа на
осъдителен диспозитив. Както ще стане ясно нататък, предявеният от нея иск е
отхвърлен и решението за това е влязло в законна сила. Тя не е установила
собственост върху същия този имот и не е уважено искането й да бъде въведена
във владение въз основа на съдебно решение.
Оспорва
иска като неоснователен като излага следните факти и обстоятелства:
Въз
основа на Нотариален акт № 150, том VI, н.д. № 1432/58 г., Горан Д. Коцев
купува от Фотина Димитрова Великова процесния имот и от този момент той
го владее лично, а впоследствие собствеността и владението преминават в неговата
дъщеря, ответницата З.Г. Димитрова - К..
През 1976 г. бил направен опит имотът да
се завземе от активисти на ОФ, което мотивирало Горан Коцев да заведе
безпрецедентно дело срещу ОС на ОФ и срещу Общински Народен съвет - Варна,
което приключило с влязло в сила решение по гр.д. № 1539/79 г. от 03.07.1979 г.
на ВРС - VIII състав, с което се "осъжда Общинския комитет на
Отечествения фронт - Варна и Общински народен съвет - Варна, да отстъпят и
предадат на Горан Д. Коцев владението на собствения му имот от 1280 кв. м.,
находящ се в курорта "Дружба" край Варна с пл. М 1076, кв.
52..."
След като защитава собствеността си,
държавата все пак отнела този имот. Със Съобщение изх. № II-3-788/22.01.79 г. по
преписка № II-3-696/79 г., Горан Коцев
бил уведомен за започнало производство по отчуждаването на процесния недвижим
имот. Процесният имот бил обявен за държавна собственост с АДС № №
409/09.11.1079 г.
След влизане в сила на реституционните
закони, Горан Коцев заявил искане да му се възстанови собствеността, и след
първоначален отказ, въз основа на решение по адм. д. № 557-А/93 г. се "отменя
отказът на кмета на община Варна, постановен с решение М1434/1-III-93 год. да възстанови на Горан Д. Коцев
вилно място пл.№ 1076 в кв. 52, местност "Св. Константин", както и
заповед № 288/09.02.79 г. на председателя на ИК на ОНС-Варна и акт №
409/09.11.89 г. на ОНС".
Със
Заповед № 718/09.03.1998 г. на Кмета на община Варна, "на
основание чл. 78, ал. 1 от ЗДС, въз основа на отпаднало основание за актуване
на недвижим имот - частна държавна собственост, съгласно АДС № 409/09.11.89 г.,
въз основа на влязло в сила решение от 16.02.94 г. на III гр. колегия на ВОС по
гр. д. М 557-А/93 г., решение № 1966/29.08.95 г. на III гр.отделение на ВС по гр.д. № 3821/94
г., възстановена сума при отчуждаването на имота, и на основание чл. 72 от ЗМСМА се НАРЕЖДА имотът да се отпише от актовите книги... и да се предаде на
Горан Д. Коцев...".
С Протокол за въвод във владение №
87/03.07.98 г., осъществен от техническата служба при община Варна, Горан Д.
Коцев бил въведен във владение.
В качеството си на собственик и от
позициите на владелец, той сключвал договори и отдавал имота под наем.
Имотът бил заявен като собствен в
данъчната служба, в кадастъра, в общината, плащали се данъци, такси и разноски.
Това административно-правно отношение не се било променяло от 1958 г. (с
изключение на годините, през които имотът бил одържавен).
Легитимирайки се с нотариален акт, предхождащ продажбата от
1958 г., Фотина Димитрова Великова на самостоятелно основание претендирала
възстановяване на собственост върху имот, който не бил отчужден от нея,
доколкото към момента на проведените отчуждителни мероприятия тя вече се била разпоредила
с всички свои имоти в този район на Варна. След отказ от страна на кмета и
последвала жалба от нейна страна, с посоченото в исковата молба решение от
01.02.1999 г. по гр.д. № 1569/97 г. Община Варна била осъдена да й предаде
владението, което обаче ВЕЧЕ била предала на Горан Д. Коцев въз основа на
споменатото по-горе съдебно решение № 1434/1-III-93г.
Въз основа на своето решение, в
чиито субективни предели не попадал реституираният собственик Горан Д. Коцев,
Фотина Димитрова Великова образувала изпълнително дело № 14143/1999 г. и чрез
СИС при ВРС направила опит да получи владението. На провежданите действия по
въвеждането й във владение се противопоставял реституираният собственик,
владеещ имота - Горан Д. Коцев. Последователно, в съответствие с предписанията
на ГПК, съдебният изпълнител отложил въвода и дал възможност на Горан Коцев да
поиска спиране
на
въвода, доколкото той претендирал самостоятелни права върху предмета на
изпълнението. С определение на ВРС въводът бил спрян и били дадени указания на
Фотина Димитрова Великова да предяви ревандикационен иск. Такъв иск
действително бил предявен и въз основа на него било образувано гр.д. №
4430/2000 г. по описа на ВРС 14 състав. Искът бил отхвърлен с решение от
10.11.2003 г. Срещу това решение Фотина Димитрова Великова била подала въззивна
жалба чрез процесуалния си представител. С Решение № 31/ 07.01. 2010г.
въззивната инстанция, отменила решението от 10.11.2003г. на Варненски районен
съд. Това ново
решение
било обжалвано от Горан Д. Коцев пред Върховния съд и с Решение №1/24.07.2012г.
на ВКС, Първо гражданско отделение, било отменено въззивното решение на
Варненски окръжен съд от 07.01.2010г. и бил отхвърлен искът на Фотина Великова
с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на недвижим имот в гр.
Варна, вилна зона, с пл. № 1076, кв. 52. Решението било влязло в законна сила
на 24.07.2012г. и било окончателно стабилизирано.
През 2013 г. Георги Иванов М., син на
настоящия ищец И.Г.М. и наследник на Фотина Димитрова Великова (неин внук),
подал молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, с
което ВКС бил отхвърлил иска на Фотина Великова за предаване на владението на
недвижимия имот срещу Горан Коцев. С решение № 265/15.10.2013г. на ВКС, първо
гражданско отделение била оставена без уважение молбата за отмяна на влязлото в
сила решение №1 /24.07.2012г. по гр. д № 777/2010 г. на ВКС. Така окончателно,
със сила на пресъдено нещо, бил отхвърлен ревандикационният
иск на Фотина Димитрова Великова. Въпреки опитите тя и нейният правоприемник
-Георги Иванов М. да придобият статут на собственици на този имот, и на това
основание да поискат предаването на владението му, исковете били отхвърлени.
Фотина Великова не станала владелец и няма как настоящият ищец да получи това
от нея и присъедини своето владението към нейното.
Не на последно място
ищецът бил с постоянен адрес *** и как е упражнявал фактическата власт лично
или чрез трети лица е много важен въпрос, който следвало да бъде обследван в
съвкупност с всички доказателства.
Обобщава следните си твърдения, за които изложил подробно фактология
по-горе:
1/ Ищецът И.Г.М. не бил владял в
нито един момент - минал и/или настоящ, процесния имот. Той не е бил и не е собственик
на нито едно правно основание -транслативно или оригинерно.
2/ Ответницата
З.Г.К. била
собственик на процесния имот към датата на завеждане на исковата молба. Тя била придобила
тази собственост по наследство от своя баща – Горан Д. Коцев, който го
бил придобил с н.а. № 150, том VI, н.д. № 1432/58 г. и възстановена собственост
след одържавяване.
3/ Фактическата
власт върху процесния имот се упражнявала от Горан Д. Коцев от закупуването му
с Нотариален акт № 150, том VI, н.д. № 1432/58 г., като това владение му било предадено
от Фотина Димитрова Великова. След неговата смърт владението се осъществявало от
неговия наследник - единствената му дъщеря З.Г.К.. Тя е владяла този имот до
прехвърлянето на собствеността, което се осъществило с н.а. № 35 и № 36, том III, per. № 7825 и №
7826 дело № 280 и № 281 от 2017 г. по описа на нотариус Ивелина Обретенова, №
561 от Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – ВРС. С посочените нотариални актове собствеността
върху имота била
прехвърлена на „Антарес Инвест" ЕООД, ЕИК *********, и
владението било
предадено на купувача от З.Г. Коцева -К., чрез пълномощника й Антон Минчев
Минев, ЕГН **********.
Въз основа на гореизложеното, ответникът моли съда да
отхвърли исковата претенция.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА до разпит по искане на третото лице - помагач един свидетел при режим на
водене за установяване на упражняваната фактическата власт от страна на Горан Д.
Коцев, а впоследствие и от наследницата му З.Г.К. върху процесния имот, както и
предаване на владението от ответницата на настоящия собственик на имота
„Антарес Инвест" ЕООД.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
НАСОЧВА страните към процедура по
медиация, която могат да заявят и осъществят в Център за медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителната служба при
Районен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12, служител за контакт Веселина
Тодорова, тел.052/662 596, стая 502 в основната сграда на ВРС.
НАПЪТВА
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от
страна на всяка от тях ще доведе до бързото и
ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, на основание чл.
78, ал. 9 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на всички страни по делото, на
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6 от Наредба №
7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването
по ГПК. На третото лице помагач
да се изпрати и препис от Определение No 1262/18.05.2018г.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: