О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 165 Година, 2019 Град
Бургас
Бургаският
окръжен съд…..….…..….…… граждански състав …………………………..
На
седми февруари ……..……………………..... Година две хиляди и деветнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар
…………………………..……..………………………………………………..………
Прокурор
………………………………....………………………………………….……………
като
разгледа докладваното от ………....……Р. Калиманова ……………………………
търговско
дело № …….… 279 ......…. по описа за ………. 2018 …………. година.
Производството по делото е образувано по
повод исковите претенции на „И Ар Би Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от
Гергана Илиева Герджикова и Радослав Христов Йорданов чрез процесуалния му
пълномощник със съдебен адрес ***, офис №5-6 против „Еврокапитал - България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Александровска“ №21, ет. Е, представлявано от Димитър Петков Димитров за
приемане за установено, че ответното дружество дължи и следва да предаде на
ищцовото следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор №
10135.1508.79 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-98/10.11,2008 година на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, с адрес на същия: град
Варна, район „Одесос“, ул. „Братя Миладинови” № 22-а, с площ от 468 кв. м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
средно застрояване (от 10 до 15 м), при съседи: поземлени имоти с
идентификатори №№ 10135.1508.80, 10135.1508.82, 10135.1508.70, 10135.1508.78,
ведно с разположената в имота сграда с идентификатор № 10135.1508.79.3,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-98/10.11.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
сградата: град Варна, район „Одесос“, ул. „Братя Миладинови” № 22-а, с площ от
409 кв. м., брой етажи - пет, с предназначение - административна, делова
сграда, със стар идентификатор № 10135.1508.79.1., а съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 196, том I, рег. № 2035, дело № 167 от
27.03.2008 година по описа на нотариус № 012 от НК с район на действие
Варненския районен съд, вписан в СВ-Варна с вх. рег. №7747 от 27.03.2008 година,
акт № 3, том XXIII, дело № 5655/2008 година урегулиран поземлен имот (дворно
място), находящ се в град Варна, ул. „Братя Миладинови” № 22А и ул. „Любен
Каравелов“ № 4, съставляващ УПИ І-1, кв. № 728, по плана на ІІІ-ти микрорайон
на град Варна, при граници: от двете страни улици, поземлен имот (парцел) пл. №
2, поземлен имот (парцел) пл. № 12, целият с площ от 454 кв. м. по скица, а по
нотариален акт 453.68 кв. м., заедно с построените върху дворното място
административна сграда, състояща се от: 1. Подземен етаж (гараж), включващ зала
за коли (паркинг), помещение за шофьори и обслужващ персонал и помещение за
главно ел. табло и машинно със застроена площ от 456 кв. м.; 2. Партерен етаж,
включващ главен вход с фоайе, кът за охрана, асансьор и стълбищна клетка,
второстепенен вход - банков офис с кабинет за директора, офис, канцелария, каси
и трезор, санитарни възли със застроена площ от 409.3 кв. м.; 3. Първи етаж,
включващ директорски кабинет с офис за секретарка, стая за почивка с
тоалет-баня, шест канцеларии и една голяма зала, санитарни възли със застроена
площ от 440.3 кв. м., заедно с припадащата се идеална част от общите части на
сградата; втори етаж, състоящ се от два директорски кабинета със стая за
секретарка, четири канцеларии и една зала, санитарни възли и стълбищна клетка
за асансьор, със застроена площ от 440.3 кв. м.; трети етаж, състоящ се от
директорски кабинет и стая за секретарка, стая за почивка със санитарен възел,
кафе-бар със склад, три канцеларии и конферентна зала с тераса, санитарен възел
и стълбищна клетка с асансьор, със застроена площ от 389.30 кв. м.; четвърти
етаж - състоящ се от един склад (архив), санитарен възел и технологична
покрив-тераса за климатични машини, стълбищна клетка с асансьор, със застроена
площ от 130.00 кв. м., ведно с припадащите се за всеки един от горепосочените
етажи идеални части от общите части на сградата, както и всички подобрения и
приращения в имота, за което предаване в полза на ищеца са издадени заповед за
изпълнение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
10.10.2017 година и допълнителна заповед за изпълнение на задължение за
предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.01.2018 година
по частно гражданско дело №7155/2017 година по описа на Бургаския районен съд.
Претендира се от ищеца и присъждането на сторените от него в заповедното и в
настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на
отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се от ищеца в исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 24.03.2008
година между него в качеството му на лизингодател и ответника в качеството му
на лизингополучател бил сключен договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 година,
съгласно чл. 1 от който лизингодателят се бил задължил да придобие и предостави
на лизингополучателя за използване следния актив, а именно: урегулиран поземлен
имот (дворно място), находящ се в град Варна, ул. „Братя Миладинови” № 22А и
ул. „Любен Каравелов“ № 4, съставляващ УПИ І-1, кв. № 728, по плана на 3-ти
микрорайон на град Варна, при граници: от двете страни улици, поземлен имот
(парцел) пл. № 2, поземлен имот (парцел) пл. № 12, целият с площ от 454 кв. м.
по скица, а по нотариален акт 453,68 кв.м., заедно с построените върху дворното
място административна сграда, състояща се от: 1. Подземен етаж (гараж),
включващ зала за коли (паркинг), помещение за шофьори и обслужващ персонал и
помещение за главно ел. табло и машинно със застроена площ от 456 кв. м.; 2.
Партерен етаж, включващ главен вход с фоайе, кът за охрана, асансьор и
стълбищна клетка, второстепенен вход - банков офис с кабинет за директора,
офис, канцелария, каси и трезор, санитарни възли със застроена площ от 409.3
кв. м.; 3. Първи етаж, включващ директорски кабинет с офис за секретарка, стая
за почивка с тоалет-баня, шест канцеларии и една голяма зала, санитарни възли
със застроена площ от 440.3 кв. м., заедно с припадащата се идеална част от
общите части на сградата; втори етаж, състоящ се от два директорски кабинета
със стая за секретарка, четири канцеларии и една зала, санитарни възли и
стълбищна клетка за асансьор, със застроена площ от 440.3 кв. м.; трети етаж,
състоящ се от директорски кабинет и стая за секретарка, стая за почивка със
санитарен възел, кафе-бар със склад, три канцеларии и конферентна зала с
тераса, санитарен възел и стълбищна клетка с асансьор, със застроена площ от
389,30 кв. м.; четвърти етаж - състоящ се от един склад (архив), санитарен
възел и технологична покрив-тераса за климатични машини, стълбищна клетка с
асансьор, със застроена площ от 130.00 кв. м., ведно с припадащите се за всеки
един от горепосочените етажи идеални части от общите части на сградата, както и
всички подобрения и приращения в имота. Същият, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Варна представлявал поземлен имот с идентификатор № 10135.1508.79,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18- 98/10.11.2008 година на изпълнителен директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър (АГКК), последно изменение със заповед
КД-14-03-803/26.03.2012 година на Началник на СГКК - Варна, находящ се в град
Варна, община Варна, област Варна, с адрес на поземления имот: град Варна,
район Одесос, ул. „Братя Миладинови” № 22-а, с площ 468 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно
застрояване (от 10 до 15 м), с номер по предходен план квартал: 728, парцел
И-1, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ 10135.1508.80,
10135.1508.82, 10135.1508.70, 10135.1508.78, ведно с разположената в имота
сграда с идентификатор № 10135.1508.79.3, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 година на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-03-803/26.03.2012 година на началник на СГКК - Варна, находяща се в град
Варна, община Варна, област Варна, с адрес на сградата град Варна, район
„Одесос“, ул. „Братя Миладинови” № 22-а, с площ от 409 кв. м., брой етажи пет,
с предназначение: административна, делова сграда, със стар идентификатор №
10135.1508.79.1.
Уговорено било в чл. 2 от същия
задължение за лизингополучателя да използва лизинговия актив в съответствие с Общите
условия на договора за финансов лизинг на недвижим имот на лизингодателя за
срок от 180 месеца, считано от датата на окончателното плащане към доставчика и
срещу заплащане на лизингова цена, както следва: главница в размер на 3
157 002.40 евро, платими на 180 вноски, съгласно погасителен план и остатъчна
стойност в размер на 1 242 954.52 евро, платима с последната лизингова
вноска. Лизинговите вноски се състояли от главница и лихва и се заплащали
ежемесечно на датите, посочени в погасителния план. Главницата, включена във
всяка лизингова вноска била посочена в последния. Лихвата, включена в
лизинговата вноска се начислявала върху остатъчната главница по погасителен
план, при годишна лихва в размер на базов лихвен процент (1М Еuribor, който към
04.03.2008 година бил 4.20 % годишно) плюс надбавка в размер на 2.25 %. Лихвата
била изчислена при базовия лихвен процент, посочен в договора и подлежала на
ежемесечна промяна. Базовият лихвен процент се актуализирал на всеки първи
работен ден от месеца, като промяната влизала в сила същия ден. Уговорена била
и неустойка за забавено плащане в размер на базов лихвен процент плюс надбавка
в размер на 5 % годишно и такса за предплащане в размер на 2.75 % от
лизинговата цена.
В изпълнение на така сключения договор
за лизинг ищецът придобил собствеността върху лизинговия актив с нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 196, том I, рег. № 2035, дело № 167 от
27.03.2008 година по описа на нотариус № 012 от НК с район на действие
Варненския районен съд, вписан в СВ - Варна с вх. рег. № 7747 от 27.03.2008 година,
акт № 3, том XXIII, дело № 5655/2008 година. В същия ден той предал владението
му на ответника, за което обстоятелство било направено надлежно отразяване в
така съставения нотариален акт.
Към процесния договор били
сключени няколко анекса. С анекс № 1 от 13.06.2008 година страните договорили промяна
в срока, който ставал 178 месеца, считано от датата на влизането му в сила,
броя на вноските - 178, считано от същия момент, както и остатъчната стойност -
1 562 716.19 евро. Бил приет и нов погасителен план като приложение № 1 към него.
Поради неизпълнение от страна
на ответника на задължението му за заплащане на суми по процесния договор, ищецът
отправил до него нотариална покана акт № 183, том III, рег.№8042/05.07.2017 година
на нотариус рег. № 491 на НК, в която било посочено, че била допусната забава в
плащането на дължими и изискуеми суми по процесния договор с повече от 20
работни дни след падежа им, като към 26.05.2017 година падежиралите и неплатени суми били в общ
размер на 527 536.45 евро. Със същата покана ищецът поканил ответника да
заплати дължимите и изискуеми суми в 7-дневен срок от връчването й, като
направил и изявление, че ако те не бъдат платени в предоставения срок, щял да смята
договора прекратен (развален) от деня, следващ деня, в който изтичал 7-дневния
срок от връчването на самата покана. Това прекратяване щяло да има смисъла,
действието и правните последици, визирани в чл. 14. 2. 1. във връзка с чл. 14.
1. 1. от Общите условия към договора. Нотариалната покана била получена от ответника
на 21.08.2017 година и предоставения му с нея 7-дневен срок за изпълнение изтекъл
на 28.08.2017 година. В този срок плащане от страна на „Еврокапитал - България”
ЕАД не последвало, поради което считано от 29.08.2017 година договора за лизинг
бил развален. Със същата нотариална покана ответното дружество било поканено да
върне лизинговия актив на третия работен ден от изтичане на 7-дневния срок за
плащане на сумите, в 12.00 часа, а именно на 31.08.2017 година. В указания ден,
час и място, обаче не е явил негов представител, който да предаде недвижимия
имот.
Тъй като ответникът не предал
на ищеца лизинговия актив, на 18.03.2016 година последният подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу него въз
основа на удостоверение от Централния регистър на особените залози за вписан
договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 година с първоначално вписване №
2008040101061. По заявлението било образувано частно гражданско дело № 7155/2017
година по описа на Бургаския районен съд, по което били издадени заповед за
изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 10.10.2017 година, допълнителна заповед за изпълнение на задължение
за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.01.2018 година
и изпълнителен лист от 30.01.2018 година, с които „Еврокапитал - България” ЕАД било
осъдено да предаде на „И Ар Би Лизинг“ ЕАД недвижимия имот, предмет на договора
за лизинг. Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 62/2018 година по описа на ЧСИ, рег. 808 на КЧСИ с район на
действие Варненския окръжен съд. Тъй като „Еврокапитал - България” ЕАД подало
възражение по чл. 414 от ГПК, на ищеца било указано, че в едномесечен срок може
да предяви иск относно оспореното от длъжника вземане по издадените заповеди,
което именно обстоятелство обуславяло и правния му интерес от настоящите
искове.
Съдът е изпратил препис от исковата
молба и доказателствата към нея на ответника, като му е указал възможността да
депозира писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на
отговора и последиците от неподаване на такъв, респективно от неупражняване на
права. В указания от закона и съда срок такъв е депозиран от него. Със същия
предявената искова претенция е оспорена изцяло, като са изложени в тази насока
следните доводи и съображения, а именно:
Не се оспорва от същия сключването между
страните на договора за лизинг, на посочената от ищеца дата, както и поетото от
същия задължение да придобие посочения в обстоятелствената част на исковата
молба имот, който да предостави на ответника. Не се оспорва и изпълнението на
това задължение чрез придобиване на имота с нотариален акт № 196/2008 година по
описа на нотариус с район на действие Варненския районен съд, както и
последващото му предоставяне за ползване на лизингополучателя - ответното
дружество, съгласно приложимите Общите и индивидуално договорените условия в процесния
договор.
На 27.04.2017 година с нарочно писмо до
ищеца ответното дружество отправило
конкретно предложение с посочена от него цена за закупуване на недвижимия имот,
предмет на лизинговия договор. Същото не било прието от ищеца. На 07.07.2017 година
отново с писмо до последния ответникът потвърдил намерението си да закупи
лизинговия имот, като наред с това изразил намерението си за окончателно и
пълно уреждане на отношенията при цена, определена по взаимно съгласие между
страните. Ищецът не му отговорил, нито изразил позиция по така направеното
предложение. Вместо това, с нотариална покана от 05.07.2017 година, получена на
21.08.2017 година на ответника била отправена покана за заплащане на сума,
определена едностранно от лизингодателя. Наред с това, след изтичане на
определен срок, на поканата било придадено действие на изявление за
прекратяване /разваляне/ на договора. Това изявление било недействително,
доколкото имало съществена разлика между правните последици от прекратяването
на договора и тези от развалянето на същия. С едно и също волеизявление
процесния договор за лизинг не можело едновременно да бъде прекратен и
развален. Поради тази недействителност на волеизявлението за прекратяване
/разваляне/ на договора, ответникът счита, че същият е все още в сила и на това
основание се е възползвал от договорно регламентираното си в чл. 2. 18. 1. от
договора право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Според посочената разпоредба, страните
постигнали споразумение същият да се разглежда като предварителен договор за
покупко-продажба на отдадения на лизинг актив при цена и условия, определени в
него. Страните били признали и правото на всяка от тях да поиска обявяване на
предварителния договор за окончателен по съдебен ред при отказ да бъде сключен във
формата на нотариален акт за покупко- продажба.
На 13.09.2017 година „Еврокапитал - България”
ЕАД депозирало в Окръжен съд-Варна искова молба с правно основание по чл. 19,
ал. 3 от ЗЗД, по която било образувано гражданско дело № 1979/2017 година,
което към настоящия момент все още било висящо. Ответникът по същото и ищец по
настоящото представил с отговора на исковата молба доказателства, че на
12.01.2018 година бил взел решение на основание чл. 263т от Търговския закон за
преобразуване чрез отделяне на част от имуществото му, което да премине в
новоучредено еднолично търговско дружество с наименование „И Ар Би Лизинг
България“ ЕАД, което ставало частен правоприемник на преобразуващото се
дружество за тази част от неговото имущество, която се отделяла. Съгласно чл.
2. 7 от решението за преобразуване чрез отделяне, преобразуването щяло да има
действие от датата на вписването му в търговския регистър съгласно чл. 263ж,
ал. 1 от Търговския закон, като то било отразено по партидата на двете
дружества на 07.02.2018 година. В чл. 2. 11. от решението за преобразуване чрез
отделяне било уредено, че след вписване на преобразуването заварените висящи
производства по дела касаещи договорни отношения, недвижими имоти, движими
вещи, вземания и/или задължения, които преминавали към приемащото дружество „И
Ар Би Лизинг България“ ЕАД и продължавали в негово лицето като правоприемник на
основание чл. 263н, ал. 7 от Търговския закон. Видно било от „Приложение № 7
към решение на едноличния собственик на капитала на ищеца за преобразуване чрез
отделяне -описание на недвижимите имоти и вземания, които преминават към
новоучреденото дружество, че процесния имот като част от имуществото на ищеца (преобразуващо
се дружество) бил преминал в патримониума на новоучреденото „И Ар Би Лизинг
България” ЕАД (приемащо дружество). Съгласно текста на чл. 263л, ал. 1 от Търговския
закон, „И Ар Би Лизинг България” ЕАД отговаряло солидарно за задълженията,
възникнали до датата на преобразуването на ищеца ЕАД като негов правоприемник.
Не се оспорва подаването от страна на
ищеца на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за
предаване на лизинговия имот, по което било образувано частно гражданско дело
№7155/2018 година по описа на Бургаския районен съд, издаването по него на 10.10.2017
година заповед № 4447 за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, издването на изпълнителен лист,
издаването на 29.01.2018 година по същото дело на допълнителна заповед № 419 за
изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417
от ГПК, с която било разпоредено „Еврокапитал - България“ ЕАД да предаде на „И
Ар Би Лизинг“ ЕАД лизинговия имот, както и образуването на изпълнително
производство. По него ответникът получил покана за доброволно изпълнение. С
оглед предоставената му в тази насока възможност, на 18.04.2018 година
„Еврокапитал - България“ ЕАД подало възражение по реда на чл. 414 от ГПК, а
предвид това ищецът иск, по който било образувано настоящото производство.
Освен подаденото възражение, ответникът
обжалвал и издадените две заповеди за изпълнение на задължение за предаване на
вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, в резултат на което и с
определение № I -1082 от 07.06.2018 година по частно въззивно гражданско дело
№737/2018 година разпорежданията за незабавно изпълнение на заповед № 4447 за
изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417
от ГПК и на допълнителна заповед № 419 за изпълнение на задължение за предаване
на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и издадените на 12.10.2017
година и на 01.02.2018 година изпълнителни листи били обезсилени. Образуваното
изпълнително производство било прекратено.
На 15.06.2018 година по частно гражданско
дело № 7155/2018 година по описа на Бургаския районен съд ищецът поискал постановяването
на разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, тъй
като такива били указанията на въззивния съд. Това искане било отхвърлено и
съответно по повод на частна жалба отменено от въззивния съд, който върнал
делото отново на районния съд с указания за постановяване на разпореждане на
незабавно изпълнение на допълнителна заповед № 419 за изпълнение на задължение
за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издаване на
изпълнителен лист, с който „Еврокапитал - България“ ЕАД да бъдело осъдено да
предаде на „И Ар Би Лизинг“ ЕАД процесния недвижим имот. На 12.09.2018 година в
полза на ищеца бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който образувано
отново изпълнително производство, по което ответникът получил призовка за
доброволно изпълнение.
Освен гореописаните съдебни производства
между страните по делото бил налице и висящ съдебен спор в Софийски градски
съд, касаещ процесния договор за лизинг и по-точно дължими суми по него.
По-специално на 04.04.2018 година ищецът по настоящото дело предявил осъдителен
иск за следните суми, произтичащи от прекратен договор за финансов лизинг №
004572-001/24.03.2008 година и анексите към него, а именно: 139506.57 евро -
падежирала и непогасена главница; 8425.96 евро - мораторна лихва в размер на
законната лихва върху главницата от 29.08.2017 година до 02.04.2018 година,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до датата
на окончателното й плащане.
Гореописаното обуславяло извода, че
ищцовото дружество недобросъвестно целяло както връщане на лизинговия актив, така
и събиране на недължими суми по вече твърдян от него за развален (прекратен)
договор за лизинг № 004572- 001/24.03.2008 година - предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот. Това поведение било в разрез с константната съдебна
практика, според която в случай на връщане на лизинговия актив,
лизингополучателят не дължал суми по прекратен (развален) договор за лизинг.
Ищцовата по
делото страна, на която съдът е изпратил препис от отговора и доказателствата
към тях, в указания от съда и закона срок е депозирала допълнителна искова
молба. В същата и с оглед твърденията по отговора е посочено на първо място, че
коментираните в същия писма не представлявали оферти за закупуване, тъй като не
отговаряли на изискванията нито на договора за лизинг, нито на законовите
разпоредби.
Съгласно чл.
12. 4. от Общите условия към процесния договор за лизинг, лизингополучателят
имал право да придобие собствеността върху актива преди изчитането на срока на
договора след отправяне на едномесечно писмено предизвестие до лизингодателя и
при кумулативното наличие на следните условия, а именно:
изплащане от
него напълно на сумите по лизинговата цена, дължими до момента на изисканата
дата за предсрочно изкупуване. Съгласно чл. 1. 13 от Общите условия,
„лизинговата цена” представлявала сбора на първоначалната вноска, лизинговите
вноски, остатъчната стойност и лихвата върху фиксирания ДДС;
изплащане
напълно на неизплатената главница, оставаща към момента на изисканата дата за
предсрочно изкупуване, включително остатъчната стойност, както било указано в
договора за лизинг и погасителния план. Съгласно анекс № 1 от 13.06.2008 година
и погасителен план към допълнително споразумение (анекс) № 2 от 27.12.2013
година, остатъчната стойност била в размер на 1 562 716.19 евро без ДДС;
заплащане на таксата
за предплащане и всякакви други парични задължения, дължими към лизингодателя,
съгласно договора за лизинг;
изпълнение на
всички останали разпоредби на договора за лизинг. Съгласно чл. 12. 5. от общите
условия, всички плащания, свързани с предсрочното прекратяване на договора за
лизинг следвало да бъдат направени от лизингополучателя и получени по банковата
сметка на лизингодателя не по-късно от датата, посочена от лизингополучателя в
предизвестието за предсрочно изкупуване. Такива плащания, обаче не били
извършени от страна на ответника, включително и до настоящия момент. Поради
това последният не можел да се възползва от възможността за изкупуване на лизинговия
актив преди изтичане на срока на договора за лизинг, предвидена в чл. 12. 4. от
Общите условия.
Тези писма не
представлявали писмено предизвестие по смисъла на чл. 12. 4. от Общите условия.
Изтъква се в тази връзка на първо място, че същите можели да имат характера и
последиците на такова уведомление, ако от страна на ответника била изпълнена и
другата кумулативна предпоставка, а именно плащане на всички падежирали суми,
на остатъчната стойност по договора и т. н. Разпоредбите на договора за лизинг и
анексите/допълнителните споразумения към него, както и погасителния план сочели
ясно какви са задълженията на лизингополучателя по основание, размер и падежи и
лизингодателят не следвало да посочва и кани лизингополучателя за всяка дължима
сума по договора. Поради това забавата за плащане от страна на „Еврокапитал -
България” ЕАД в никакъв случай не можела да отпадне поради възражение, че не
знаело размера на сумата, която трябвало да се плати, за да придобие
собствеността на лизинговия актив на основание чл. 12. 4. от Общите условия.
Още повече, в случая не било извършено плащане от страна на „Еврокапитал -
България” ЕАД нито на сумата, посочена в нотариалната покана от 05.07.2017 година,
нито на каквато и да било друга сума.
На второ
място, никое от тези писма не съдържало изрично изявление за закупуване на
недвижимия имот при условията на чл. 12. 4. от Общите условия. Същите съдържали
предложение за отправяне на оферта от страна на ищеца за продажба на имота, но
при цена, съществено различаваща се от дължимите суми и остатъчната стойност по
договора за лизинг. Следвало да се има предвид, че към месец май 2017 година
само остатъчната главница по процесния договор за лизинг (без падежиралите и
просрочени суми) била 2 345 347.40 евро. В същото време в писмо с вх. №
01340/27.04.2017 година било посочено, че продажната цена, за която ответникът щял
бил да се съгласил да придобие имота е 1 000 000 евро. Такова предложение за отправяне
на оферта по никакъв начин не задължавало ищеца нито на основание договора за лизинг,
нито на основание разпоредбите на ЗЗД и ТЗ, още повече предвид очакваната от ответника
цена. Независимо от това, със свое писмо с изх. № 01991/30.06.2017 година
ищецът изрично заявил, че не приема предложението.
На трето
място в писмата от „Еврокапитал - България” ЕАД нямало и посочена дата за
предсрочно изкупуване, съгласно изискванията на чл. 12. 5. от Общите условия.
Възраженията
на „Еврокапитал - България” ЕАД за недействителност на волеизявлението за
разваляне на договора за лизинг, както и за съществена разлика между правните
последици от прекратяването на договора и тези от развалянето на същия са
счетени от ищеца за неоснователни. Твърди се от него в тази насока, че развалянето
представлявало прекратяване на договор с едностранно изявление от изправната
страна поради виновно неизпълнение на другата страна. Едното правно понятие било
подвид на другото, като правните последици в случая били едни и същи -
прекратяване на съществуващо облигационно правоотношение занапред. В случая било
отправено изявление за едностранно прекратяване на правоотношението поради
виновно неизпълнение на другата страна (разваляне). В чл. 14. от Общите условия
към договора за лизинг (озаглавен „Случаи на неизпълнение”) бил използван
термина „прекратяване”, което се извършвало с едностранно изявление на
лизингодателя. Следователно, в понятието „прекратяване“ по реда и при условията
на този член страните били имали предвид разваляне поради виновно неизпълнение.
Основанието за прекратяване на договора за лизинг (конкретната разпоредба) била
посочено и в нотариалната покана, поради което за „Еврокапитал - България” ЕАД нямало
неяснота по отношение на него. Отделно от горното, счита, че недействителността
била порок, относим към правните сделки, а не на волеизявленията.
Изтъква се на
следващо място, че преобразуването му чрез отделяне на част от имуществото му в
„И Ар Би Лизинг България” ЕАД нямало отражение върху правата и задълженията на
„Еврокапитал - България” ЕАД, касаещи лизинговия актив. Извършеното
преобразуване чрез отделяне на част от имуществото му, сред което бил и процесният
имот не засягало по никакъв начин правата и задълженията на ответника по
отношение на него. Обстоятелството, че при предсрочно прекратен договор за
лизинг се дължало връщане на лизинговия актив не се променял от факта, че
същият следвало да бъде върнат на правоприемника „И Ар Би Лизинг България” ЕАД,
конституиран като взискател по изпълнителното дело на основание чл. 429, ал. 1
от ГПК.
Искът срещу
ответника за плащане на суми по договора за лизинг, по който било образувано търговско
дело № 659/2018 година по описа на СГС бил за вземания, възникнали преди
прекратяването му. Поради това именно ищецът счита за напълно неоснователно
възражението на ответника, че неправилно се претендирало както връщане на
лизинговия актив, така и едновременно с това плащане на суми по договора за
лизинг. Договорът за лизинг бил договор с периодично изпълнение, поради което
развалянето му имало действие занапред. Падежиралите преди развалянето на
договора месечни лизингови вноски за ползването на лизинговия актив, такси и т.
н. били дължими от лизингополучателя. Именно такива вземания били предмет на
спора по посоченото по-горе търговско дело.
На ответника
е било съобщено, че ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Препис от
същата му е била изпратен, като същевременно му е било указано, че в срока по
чл. 373 ал. 1 от ГПК може да предприеме действията, посочени в същата. Същият е
депозирал допълнителен отговор, с който е взел становище по твърденията на
ищеца.
Сочи се в
тази връзка в него, че както ищецът сам бил посочил, чл. 12. 4 от Общите
условия регламентирал отправяне на едномесечно писмено предизвестие от
лизингополучателя до лизингодателя за придобиване на актива преди изтичане
срока на договора. Доколкото нито в процесния договор за лизинг, нито в общите
условия към него, нито в някоя правна норма се съдържали изисквания за формата
и съдържанието на това „писмено предизвестие” и съгласно приетото между
страните, то следвало да съдържа посочване на дата за предсрочно изкупуване, поради
което отправените от него до ищеца писма следвало да бъдат възприети именно
като оферта за закупуване, тъй като в тях не била посочена каквато и да е дата
за придобиване на лизинговия актив.
Волеизявлението
за разваляне на договора за лизинг на недвижим имот № 004572-001/24.03.2008
година било недействително, освен по изложените в отговора на исковата молба
съображения и поради факта, че не се основавало на разпоредбите на сключения
между страните договор, като не било отправено и по предвидения в него ред.
Отново се
акцентира на образуването на производството с право основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД пред Варненския окръжен съд, както и на предприетото от ищеца преобразуване
чрез отделяне на неговото имущество, включително и процесния имот, предмет на
договора за лизинг в друго дружество. В тази насока се изтъква, че безспорно
собственик е този, който има право да владее имота. Само, че към настоящия
момент, преди разпростиране на силата на пресъдено нещо не можело да бъде
категорично определено кой е собственик на процесния имот. Следвало да бъде
съобразена нормата на чл. 226 от ГПК, доколко преобразуването на ответника и
преминаването на процесния имот в патримониума на „И Ар Би Лизинг България” ЕАД
било възпроизвело правното си действие по отношение на „Еврокапитал - България”
АД при наличие на вписана искова молба, с правно основание по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, преди това. Безспорно не съществувала забрана да се прехвърлят субективни
права, предмет на висящ правен спор, но доколкото в производството по чл. 19,
ал. 3 от ЗЗД щяло бъде установено със сила на пресъдено нещо кой бил собственик
на лизинговия имот, то към настоящия момент не можело и категорично да се
установи кой имал право да владее имота.
Твърди, че съгласно
трайната съдебна практика, предсрочното прекратяване на договора за финансов
лизинг с връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя водело до отпадане на
задължението му за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на
договора. След твърдяното прекратяване /разваляне/ на процесния договор за
лизинг за дружеството лизингодател-ищеца в настоящото производство било
възникнало задължение да възстанови на ответника размера на платеното от същия ДДС
при сключване на процесния договор за лизинг, срещу което не стояла насрещна
престация, т. е. получаване собствеността на лизинговия актив. С предявяването
на претенция ищцовото дружество целяло да замести това свое задължение, като било
разменило поредността на правните и фактически действия, които следвало да
бъдат предприети при твърдяното прекратяване /разваляне/ на процесния договор. В
правната теория и практика вноските по договор за лизинг били приравнени на
наемни вноски по договор за наем, т. е. размера на ДДС, което лизингодателят
следвало да възстанови на лизингополучателя при прекратяване /разваляне/ на
договор за лизинг се определял съобразно оставащия период след прекратяването /развалянето/,
през който лизингополучателят е трябвало да използва, но поради прекратяването
/развалянето/ няма да използва лизинговия актив.
Освен това, в
чл. 2. 18. 3 изпълнението на договора за лизинг било поставено в зависимост и
от други договори за лизинг, сключени от същия лизингополучател с лизингодателя
„И Еф Джи Лизинг“ ЕАД, ЕИК ********* (с настоящо наименование „И Ар Би Лизинг“
ЕАД) и със свързаното с него ,,И Еф Джи Ауто Лизинг” ЕООД. В същия член от
договора било уговорено и още едно условие, а именно: лизингодателят си запазил
правото да променя условия по всички или по който и да е от договорите за
лизинг, сключени с „Петрол холдинг“ АД, „БПИ“ ЕАД - свързани дружества с
„Еврокапитал - България“ ЕАД. В този смисъл без извършване на експертиза в
счетоводството на ищеца не можело да бъде установено дали претендираната
главница е дължима по процесния договор за лизинг, или по друго правоотношение.
Гореизложеното
обуславяло извода, че преди приключване на производството по търговско дело №
659/2018 година по описа на СГС с влязло в законна сила решение не можело да се
заключи категорично дали претендираните суми били въобще дължими преди
прекратяване на процесния договор.
Съдът намира,
че така предявените искови претенции, по повод на които е образувано настоящото
производство с правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК против посочения ответник са
допустими, поради което и не съществува пречка да бъдат разгледани по същество.
В тази връзка следва да се отбележи, че са налице изискуемите от закона
процесуални предпоставки и в частност издадена е била по искане на ищеца
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и допълнителна такава, в негова
полза е бил издаден изпълнителен лист, било е образувано изпълнително
производство. В срока, указан от закона ответникът е направил възражение против
така издадените заповеди, във връзка с което на ищеца е било указано от
районния съд, че може да предяви иск в посочения в разпореждането срок, както и
последиците от евентуално неизпълнение. В този едномесечен срок ищцовото
дружество е предявило установителните претенции, предмет на настоящото
търговско дело. Тук е необходимо допълнително да се отбележи, че предявените от
ищеца и поддържани от него претенции са ясни, както и е ясно формулирано
отправеното от него към съда искане и са изложени ясни и конкретни факти, с
които същото е обосновано. Това именно е мотивирало съда да квалифицира същите
като такива с посоченото по-горе правно основание и посочи на страните, че е
сезиран с иск с това правно основание. Ясното изложение на фактите, както бе
посочено по-горе, дадената от съда правна квалификация безспорно не нарушават
правото на защита на ответника и същевременно очертават спорните по делото
факти.
С отговора на исковата молба ответникът е
направил искане да бъде спряно производството по настоящото дело до приключване
с влязло в сила решение на производството по гражданско дело № 1979/2017 година
по описа на Варненския окръжен съд с правно основание по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът е изложил доводи за неоснователност на същото, като в тази връзка е
посочил, че решението по предявения от „Еврокапитал - България” ЕАД иск с
правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД няма значение за правилното решаване на
настоящия спор. Изтъква, че евентуалното наличие на отделен предварителен
договор за продажба (включително и ако е инкорпориран в текста на договора за
лизинг) не променяло задълженията на страните по съществуващия договор за
лизинг № 004572-001/24.03.2008 година, в това число и задължението за връщане
на имота, предоставен за ползване по него при разваляне/прекратяване поради
неизпълнение от страна на лизингополучателя. Съответно задължението на
лизингополучателя за връщане на лизинговата вещ/имот при разваляне на договора
за лизинг не отпадало и при предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Сочи се също
така, че искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД бил конститутивен и при евентуалното му
уважаване съдът постановявал следващата от него промяна на гражданските
правоотношения занапред. Следователно, дори искът да бъдел приет за
основателен, до евентуалното постановяване на влязло в сила решение, с което
предварителен договор за продажба на имот се обявява за окончателен и плащане
на цената по него собственик на процесния имот бил той, съответно неговият
правоприемник. До прехвърляне на собствеността, т. е. до настъпване на
транслативния ефект, безспорно собственикът бил този, който има право да владее
имота. Изключение от този принцип можело да има единствено в случаите, в които
в предварителния договор било уговорено предаване на владението на имота на
купувача в момент, предхождащ прехвърляне на собствеността, какъвто настоящия
случай не бил. Дори да бъдело прието, че разпоредбата на чл. 2. 18. 1. от
договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 година инкорпорирала предварителен
договор за покупко- продажба по смисъла на чл. 19 от ЗЗД, то този предварителен
договор не съдържал уговорка, предвиждаща предаване на владението на купувача
преди сключване на окончателен договор. Спорът по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
касаел единствено правото на ищеца да му бъде прехвърлена собствеността на
недвижимия имот и нямал отношение към владението/държането на този имот преди
влизане в сила на решение, с което предварителният договор се обявява за
окончателен, съгласно чл. 362 от ГПК и плащане на цената по него, тъй като
решението има действие занапред.
Така
направеното искане съдът намира за неоснователно. Сочената норма на чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК наличие на такава връзка между делата, при която решението
по едното е от значение за другото. В случая такава взаимовръзка на
преюдициалност не се наблюдава. Предмет на двете образувани дела са две напълно
различни правоотношения, като развитието на едното не е сложено в зависимост от
това на другото. Дори и да бъде установено съществуването при ответника на
потестативното право да иска обявяването на един договор за окончателен, то
това няма никакво отношение дали същият този имот, предмет на иска по чл. 19,
ал. 3 от ЗЗД подлежи на връщане поради това, че договора за лизинг, в който е
инкорпориран твърдения за съществуващ предварителен договор е прекратен,
съобразно фактите, с които е обоснована настоящата претенция. Дори и настоящият
иск да не бъде уважен, то това няма никакво отношение към иска по чл. 19, ал. 3
от ЗЗД. Да се допусне обратното, на практика би означало на спирането да бъде
придадено действието на обезпечение, което не е допустимо и което безспорно не
е и смисъла, вложен от законодателя в разглежданата правна норма. Поради същото
следва да бъде отхвърлено.
С исковата
молба и допълнителната искова молба са представени от ищеца писмени
доказателства, които са допустими и относими към правния спор, поради което и
като такива същите следва да бъдат приети от съда с настоящия му съдебен акт.
Последният е родово и местно подсъден на настоящия съд в съответствие с чл. 365
от ГПК. Към доказателствения материал следва да бъдат приобщени и представените
от ответника с отговора му на исковата молба и допълнителния отговор на
допълнителната искова молба писмени доказателства, а също така и изисканото и постъпило
в заверен препис копие от частно гражданско дело № 7155/2017 година по описа на
Бургаския районен съд. С исковата молба ищцовата страна е направила искане,
допълнено с допълнителната искова молба да бъде допусната и извършена съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от нея със същите
въпроси. Искане в тази насока е направено и от ответника с допълнителния отговор
на допълнителната искова молба. Като насочени към събиране на относими към
заявените защитни позиции от всяка от страните и допустими към възникналия
правен спор тези две доказателствени искания следва да бъдат уважени.
Съдът намира,
че следва да укаже на страните, че на основание чл. 154 от ГПК всяка от тях
носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. Разпределението на
доказателствената тежест следва непосредствено от приложимата правна норма,
както и от изразените от страните защитни тези в настоящото производство. При
предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, каквито са и настоящите,
ищцовата страна е тази, която следва да установи всички посочени от нея факти в
смисъла на предпоставки, установени в процесния сключен между нея и ответника
договор за лизинг, от които произтича правото и да развали същия и да иска на
това основание неговото връщане обратно, което установяване следва да бъде
направено от нея при условията на пълно и главно доказване. Ответната по делото
страна е тази, която също при условията на пълно главно доказване следва да
установи въведените от нея в процеса с отговора на исковата молба и
допълнителния отговор на допълнителната искова молба твърдения по съществото на
спора и в частност твърдяното съществуване на процесния договор за лизинг
поради поради своевременното изпълнение по него на всички поети от същата
задължения.
Ето защо, по
изложените съображения и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане предявените от „И Ар Би Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от
Гергана Илиева Герджикова и Радослав Христов Йорданов чрез процесуалния му
пълномощник със съдебен адрес ***, офис №5-6 против „Еврокапитал - България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Александровска“ № 21, ет. Е, представлявано от Димитър Петков Димитров за
приемане за установено, че ответното дружество дължи и следва да предаде на
ищцовото следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор №
10135.1508.79 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-98/10.11,2008 година на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, с адрес на същия: град
Варна, район „Одесос“, ул. „Братя Миладинови” № 22-а, с площ от 468 кв. м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
средно застрояване (от 10 до 15 м), при съседи: поземлени имоти с
идентификатори №№ 10135.1508.80, 10135.1508.82, 10135.1508.70, 10135.1508.78,
ведно с разположената в имота сграда с идентификатор № 10135.1508.79.3,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-98/10.11.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
сградата: град Варна, район „Одесос“, ул. „Братя Миладинови” № 22-а, с площ от
409 кв. м., брой етажи - пет, с предназначение - административна, делова
сграда, със стар идентификатор № 10135.1508.79.1., а съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 196, том I, рег. № 2035, дело № 167 от
27.03.2008 година по описа на нотариус № 012 от НК с район на действие
Варненския районен съд, вписан в СВ - Варна с вх. рег. №7747 от 27.03.2008
година, акт № 3, том XXIII, дело № 5655/2008 година урегулиран поземлен имот
(дворно място), находящ се в град Варна, ул. „Братя Миладинови” № 22А и ул.
„Любен Каравелов“ № 4, съставляващ УПИ І-1, кв. № 728, по плана на ІІІ-ти
микрорайон на град Варна, при граници: от двете страни улици, поземлен имот
(парцел) пл. № 2, поземлен имот (парцел) пл. № 12, целият с площ от 454 кв. м.
по скица, а по нотариален акт 453.68 кв. м., заедно с построените върху
дворното място административна сграда, състояща се от: 1. Подземен етаж
(гараж), включващ зала за коли (паркинг), помещение за шофьори и обслужващ
персонал и помещение за главно ел. табло и машинно със застроена площ от 456
кв. м.; 2. Партерен етаж, включващ главен вход с фоайе, кът за охрана, асансьор
и стълбищна клетка, второстепенен вход - банков офис с кабинет за директора,
офис, канцелария, каси и трезор, санитарни възли със застроена площ от 409.3
кв. м.; 3. Първи етаж, включващ директорски кабинет с офис за секретарка, стая
за почивка с тоалет-баня, шест канцеларии и една голяма зала, санитарни възли
със застроена площ от 440.3 кв. м., заедно с припадащата се идеална част от
общите части на сградата; втори етаж, състоящ се от два директорски кабинета
със стая за секретарка, четири канцеларии и една зала, санитарни възли и
стълбищна клетка за асансьор, със застроена площ от 440.3 кв. м.; трети етаж,
състоящ се от директорски кабинет и стая за секретарка, стая за почивка със
санитарен възел, кафе-бар със склад, три канцеларии и конферентна зала с
тераса, санитарен възел и стълбищна клетка с асансьор, със застроена площ от
389.30 кв. м.; четвърти етаж - състоящ се от един склад (архив), санитарен
възел и технологична покрив-тераса за климатични машини, стълбищна клетка с
асансьор, със застроена площ от 130.00 кв. м., ведно с припадащите се за всеки
един от горепосочените етажи идеални части от общите части на сградата, както и
всички подобрения и приращения в имота, за което предаване в полза на ищеца са
издадени заповед за изпълнение за предаване на вещи въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК от 10.10.2017 година и допълнителна заповед за изпълнение на
задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
29.012018 година по частно гражданско дело №7155/2017 година по описа на
Бургаския районен съд.
ПРИЕМА
приложените към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, както и тези към допълнителната искова молба, отговора и
допълнителния отговор на допълнителната искова молба писмени доказателства.
ПРИЕМА като
доказателство като заверено копие частно гражданско дело №7155/2017 година по
описа на Бургаския районен съд.
ДОПУСКА извършването
на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
въпросите, поставени от ищцовата страна с депозираната от нея искова и
допълнителна искова молби и на тези, поставени от ответника с допълнителния
отговор на допълнителната искова молба след депозит от 500 лева, вносим поравно
от ищеца и от ответника в едноседмичен срок от съобщението за това по сметка на
Бургаския окръжен съд.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице по така допуснатата съдебно-икономическа експертиза Даниел Йорданов
Хаджиатанасов, на когото да бъде съобщено за възложената му задача, както и за
датата и часа на съдебното заседание.
ОСТАВЯ без
уважение искането на ответника „ -
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление
ул. „Александровска“ №21, ет. Е, представлявано от Димитър Петков Димитров да
бъде спряно производството по настоящото дело до приключване с влязло в сила
решение на производството по гражданско дело № 1979/2017 година по описа на
Варненския окръжен съд с правно основание по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.03.2019 година - 14.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните по делото, като за ищеца това
бъде сторено на посочения от него в исковата молба съдебен адрес, а за ответника
на адреса му на управление; препис от допълнителния отговор на допълнителната
искова молба и приложенията към него да се изпратят на ищеца по посочения
по-горе начин.
Настоящото определение
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: