Определение по дело №405/2007 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 50
Дата: 8 април 2010 г.
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20075310200405
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 26 юни 2007 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

 

Година

08.04.2010г.

 

   Град

Асеновград

 

Асеновградският районен

съд

 

Трети наказателен

     състав

 

На

Осми април

 

Година

2010

 

В публично заседание в следния състав:

               Председател:

И. Шейтанов

 

 

Секретар:

С.К.

 

Сложи за разглеждане докладваното от

Съдията

 

 НЧХ

дело

     номер

   405

           по описа за

2007

година.

 

На именното повикване в

   15,00

часа се явиха:

 

Частният тъжител Атанас Х.Ч., редовно призован, се явява лично, ведно с упълномощения от него повереник адв.Илияна С., също редовно уведомена.

Подсъдимият Н.А.К., редовно призован, се явява лично, ведно с упълномощения от него защитник адв. С.П..

Подсъдимият К.В.А., редовно уведомен, се явява лично, ведно с упълномощения от него защитник адв. С.П..

Подсъдимия К.Г.Ж., редовно призован, се явява лично. Сам ще се защитавам.

Подсъдимият П.Г.Я., редовно уведомен, се явява лично ведно с упълномощения от него защитник адв.З.Т..

         

          ТЪЖИТЕЛЯ Ч.: Уважаеми г-н съдия оригинала на болничния лист съм го представил на моя работодател, така че за днес не мога да го представя на Вас. Не нося и заверен препис от него. Мога за заверя копието на болничния лист което съм представил по делото.

          Относно молбата която съм подал и с която желая отвод на състава, ще заявя, че я поддържам.

 

АДВ.С.: Запозната съм с молбата, това е негово право.

 

АДВ.П.: Считам, че молбата е неоснователна.

 

АДВ.Т.: Аз също считам, че е неоснователна. Отвода който се прави винаги следва да бъде обоснован. За мене отвода не е обоснован. Това, че са намерени някакви нередности в частната тъжба не е повод за отвод, нали всеки съдия действа според вътрешното си убеждение, това, че другите съдии не са намерили нередности, а съответния съдия е намерил, не е основание за мене за отвод. 

Подсъдимия К.Г.Ж.: Предоставям на съда.

 

Съдът след като се запозна с депозираната молба, с вх.№ 668/19.01.2010 г. на тъжителя Атанас Х.Ч., с която по същество се иска отвода на председателя на състава, тъй като счита, че той е предобеден към изхода на делото, намира същата за неоснователна. Видно е, че с така депозираната молба се иска отвод на председателя на състава, тъй като тъжителя Ч. счита по същество, че са налице предпоставките на чл.29, ал.2 от НПК. Катоо единствен мотив в нея е посочено становището на тъжителя, че той счита председателя за предубеден към изхода на делото, без да сочи никакви други аргументи затова, а единствено факта, че на тъжителя са били дадени указания за поправка и допълнения на неговата частна тъжба, както и обстоятелството, че не е бил призован неговия повереник адв.П., както и втория му повереник адв. С.. По отношение на непризоваването  адв.Ч.П., съдът намира, че няма допуснато нарушение. Още повече че той на практика се отказа от поетата защита спрямо тъжителя в предходно съдебно заседание, като изложги и своите доводи за това. На практика за проведенонто на 15.01.2010г. съдебно заседание, действително съдът е пропуснал да призове двамата повереници на тъжителя Ч., но едва ли това е задължение на съдията докладчик, предвид характера на настоящето дело, още повече, че за тъжителя Ч. е било възможно да осигури двамата си повереници, както и ако е имал желание да упълномощи друг свой повереник и да осигури неговото присъствие в съдебно заседание.

Предвид изложеното, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на тъжителя Ч., с което по същество прави отвод на председателя на състава.

 

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

 

          Съдът намира за необходимо днес в съдебно заседание да даде последна възможност на тъжителя Атанас Х.Ч. да отстрани нередовностите в подадената от него до съда частна тъжба, тъй като очевидно с подадената допълнителна молба от него, с вх.№ 850/22.01.2010 г. на АРС това не е направено, като същата според председателя на състава внася още по-голямо объркване относно предмета на доказване по настоящото дело.

 

          ТЪЖИТЕЛЯ Ч.: Искам преди това да кажа следното: Първо относно отвода - Там в определението споменахте, че адв.Ч.П. е казал, че няма да се яви, но това казване не означава, че аз не съм му платил и той се държи по-скоро като някой адвокат който държавата го е наел, а не аз и не знам, това негово поведение просто ми е трудно да го коментирам. Това, че той не желае след като някой му е платил да защитава някой, просто нямам коментар за тези негови действия и ми е трудно да го коментирам. Другото нещо което е относно вашия отвод, искам да кажа това, че тъй като адв.С. не беше в настоящия момент уведомена както трябва, когато аз я потърсих за да я уведомя за делото се указа, че тя има ангажименти в друг град и поради тази причина не можа да присъства също на заседанието, тъй като тя не беше надлежно уведомена от съда. Другото нещо което искам да спомена е това, че зам.председателя на този съд, поне такива са ми данните, също си е подал отвода, така че смятам също и съдия Пашова си е подала отвода и смятам, че това, че той си е подал отвода има някакви предубедености към това дело.

 

          АДВ.Т.: Г-н съдия, нека караме по същество. Смятам въпроса за отвода за приключен след Вашето определение, имам дело в Пловдив в 16,00 ч. и много моля, нека да караме по същество. Това не е офис събрание, това е съдебна зала и нега да кара по определения от закона ред. Всеки може да взима думата и да говори каквото намери за добре, но нека да караме по същество.

 

          ТЪЖИТЕЛЯТ Ч.: Смятам, че тия прекъсвания са неуместни и когато някой иска думата или не му е дадена думата и да се намесва в тоя разговор смятам, че също това е едно доказателство, че в момента в който се случи, че реално погледнато Вие сте предубеден към това дело. Това прекъсване което беше направено и липсата на реакция от Ваша страна за мен са също едно доказателство за Вашата предубеденост. Също така искам да отбележа и това което казвате за тъжбата. Тъжбата е написана според мене добре от адв.П.. Считам, че това което е написал, като той казва в тъжбата, че съда да вземе предвид относно показанията на свидетели и т.н. тъй като след като аз бях ударен от К. паднах на земята и загубих съзнание. От там насетне нямам представа какво се е случило. Затова нещо най-добре ще се разбере тука в тази зала, когато се разпитат свидетелите, за да опишат какво се е случило след моето падане в коридора на апартамента ми на тази улица. Как да опиша нещо аз, което реално погледнато това нещо трябва да се разбере в съдебна зала. Може би като се разпитат тука свидетелите ще стане ясно за другите какво са ми причинили. Аз не мога да кажа друго, поддържам тъжбата която съм написал.

 

АДВ.С.: Извършеното е в съучастие като съизвършители за останалите с Н.А.К.. Според мен те са съизвършители при нанасянето на телесните повреди.

 

АДВ.П.: Считам, че дадените от Вас указания не се изпълниха даже и с направеното днеска изявление от тъжителя, така и от повереника му. В този смисъл искам да кажа само, че в случая разглеждаме ЧНХД, което за да заведе частния тъжител е запознат с данните и информацията която би могъл под формата на някакъв вид доказателство да ползва в този процес. Ето защо не приемам довода му, че бил изпаднал в безсъзнание, още повече е ясно за всички нас по делото, че никога не е изпадал в безсъзнание онзи ден. Неприемам и довода му, че не знаел какво щели да кажат свидетелите и затова не можел да бъде по-конкретен в това което е написано от предходния му повереник преди седем години. Принцип в наказателния процес е, че всеки един който е изправен на съд в качеството на подсъдим трябва да знае точно, конкретно в какво престъпление е обвинен, което на нито един от присъстващите в съдебната зала подсъдими  не е ясно с оглед изложеното в тъжбата и направения опит за уточнения към нея. Ето защо ще Ви моля да приемете, че не са отстранени констатираните от Вас нередности в тъжбата.

 

          АДВ.Т.: Аз изцяло подкрепям становището на колежката адв.П.. Почти няма какво да добавя. Още от получаването на тъжбата аз съм го забелязала този порок, но разбирате, че той е в интерес на защитата да го извади и да пледира за него когато му дойде времето. Затова не съм правила и възражения по този въпрос досега. Не само в тъжбата, а и във всички доказателства, поне които бяха разгледани от предходния състав на АРС, спрямо моя подзащитен нямаше нито едно доказателство по някакъв начин да е имал физически контакт с частния тъжител. Затова, че дали е бил в безсъзнание смятам да цитирам думите на една от свидетелките, която казва, че той ревял като Боримечката. Не може човек който реве като Боремечката да бъде в безсъзнание. Така, че ще Ви моля да прекратите делото.

 

          ПОДС.К.: Аз нямам какво да кажа.

          ПОДС.А.: Поддържам това което каза адвокатката ми.

          ПОДС.Ж.: Аз също поддържам това което каза адвокат П..

          ПОДС.Я.: Аз също поддържам това което каза адвокатката ми.

 

Съдът след съвещание намира, че ход на делото в днешното съдебно заседание не следва да се дава, като настоящото наказателно производство следва да бъде прекратено, тъй като са налице основанията на чл.289, ал.1 вр.  чл.24, ал.4, т.2 от НПК. Съображенията на съда за това са следните: Наказателното производство по делото е образувано на 08.10.2004 г. по внесена частна тъжба от страна на Атанас Х.Ч. против подсъдимите Н.А.К., К.В.А., К.Г.Ж. и П.Г.Я.. От така депозираната частна тъжба става видно, че спрямо подс.К. е повдигнато обвинение, за извършено спрямо тъжителя на 23.04.2003 г. престъпление по чл.130 от НК. Безспорно е за съда, че чрез описване на повдигнатото обвинение, то тъжителят е посочил и именно какви твърдяни от него телесни повреди му е причинил подс.Н.А.К., като с това е очертал и предмета на делото в тази му част. Със същата тъжба тъжителят е повдигнал обвинение и на подсъдимите К.В.А., К.Г.Ж. и П.Г.Я., за извършено от тях на 23.04.203 г., в съучастие, престъпление по чл.130 от НК. По отношение на така повдигнатото обвинение тъжителят Ч. се е ограничил да посочи, че са му били причинени множество телесни повреди, подробно описани в заключението на СМУ № 498/2003 г. Именно поради това, че тъжителят Ч. не е посочил и описал какви телесни повреди са му били причинени от четиримата подсъдими в съучастие, то съда с нарочно определение от 15.01.2010 г. указа на тъжителя Ч., че следва да отстрани нередовностите в подадената от него частна тъжба. Действително чрез подадената на 22.01.2010 г. допълнителна молба, Ч. прави опит да отстрани тези нередовности, но всъщност той внася още по- голямо объркване в повдигнатото от него спрямо четиримата подсъдими обвинение, като повдига ново обвинение фактически на подс.К., както и фактически повдига нови отделни обвинения на четиримата подсъдими, което е недопустимо. За отбелязване е, че посоченото от тъжителя Ч. в частната тъжба СМЕ № 498/2003 г. няма как да бъде тълкувано, като от него съдът няма и как да направи своите изводи за причинените на тъжителя от четиримата подсъдими телесни повреди. Това е така тъй като в цитираното от тъжителя СМЕ е посочено по пункт първи, че причинените телесни повреди се преценяват като разстройство на здравето временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК. За извършено престъпление по чл.129 от НК законодателя е преценил, че се води дела от общ характер, като не е в правомощията на тъжителя да образува и да завежда дело от частен характер, което  пък фактически прави той с посочването на това СМЕ в тъжбата си и повдигнатото спрямо четиримата подсъдими обвинение. Действително за съда няма пречка да разгледа делото единствено относно повдигнатото спрямо Н.А.К. обвинение, с твърдяното от тъжителя Ч. престъпление по чл.130 от НК. Тъй като обаче той е обвързал цялата обвинителна теза изложена в частната тъжба затова, че на 23.04.2003 г.  са му били причинени телесни повреди, както от Н.А.К. самостоятелно, така и в съучастие с другите трима подсъдими, то очевидно е, че престъплението което Ч. твърди, че му е извършено от Н.А.К. осъществява признаците на чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.2 от НК поради което и разделянето на настоящото наказателно производство относно обвиненията извършени самостоятелно от Н.А.К. и извършени в съучастие другите трима подсъдими, така както са повдигнати от тъжителя се явява процесуално недопустимо. Очевидно е, че чрез жалбата се твърди, че от Н.А.К. е извършено ново престъпление и то продължавано такова.

Предвид което Съдът намира, че така подадената частна тъжба не отговаря на условията посочени в чл.81, ал.1 от НПК, поради което настоящото наказателно производство на основание чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.4, т.2 от НПК следва да бъде прекратено.

Предвид изложеното, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 405/2007 г. по описа на АРС, ІІІ-ти н.с., образувано по подадена на 08.10.2004 г. Частна тъжба от тъжителя Атанас Х.Ч. против подсъдимите Н.А.К., К.В.А., К.Г.Ж. и П.Г.Я., с повдигнати обвинения: Спрямо Н.А.К., за извършено на 23.04.2003 г. в гр.Пловдив престъпление по чл.130, ал.1 от НК, както и против подсъдимите Н.А.К., К.В.А., К.Г.Ж. и П.Г.Я., с обвинение за извършено от тях на 23.04.2003 г. в гр.Пловдив престъпление по чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.

 

          Настоящото определение подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред ПОС.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което се закри в 15,35 ч.

 

 

                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                        СЕКРЕТАР: