РЕШЕНИЕ
№ 447
гр. К., 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320101444 по описа за 2025 година
Производството е по обективно съединените искове по чл. 124, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79 и сл. от ЗЗД.
Ищцовото дружество - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД твърди, че на 04.04.2024г. било подписано Приложение № 1 към Договор
за покупко-продажба на вземания (цесия) от 04.04.2024г. между „Инвестбанк“
АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на
което вземанията на „Инвестбанк“ АД срещу Г. В. Х., произтичащи от
Договор за потребителски паричен кредит № 041983 от дата 27.04.2022г. били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по
договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за
станалата продажба на вземането от името на „Инвестбанк“ АД, чрез
пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-ИБ/041983 от дата 11.04.2024г., изпратено с известие
за доставяне.
Посочва, че на 27.04.2022г. между „Инвестбанк“ АД, като заемодател и
Г. В. Х. като заемател бил сключен договор за потребителски паричен кредит с
№ 041983, при спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. Договора за
потребителски кредит съдържа съгласие на кредитополучателят, че е запознат
и приема Общите условия към договора за потребителски кредит, които са
неразделна част от същия, като това обстоятелство е удостоверено с
подписване на последните от страна на кредитополучателя. Съгласно
сключения договор за потребителски кредит, заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 6000
1
лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът е
превел кредитните средства по банкова сметка на кредитополучателя.
Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична
сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по
кредита е в размер на 9403.58 лв. Така, договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 3403.58 лв. На основание сключения между
страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по
кредита в срок до 05.04.2027г., на 60 броя месечни погасителни вноски,
съгласно погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска, като първите 59 броя вноски били в размер на 156.74 лв.
всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна и е в размер на
155.92 лв. Поради допусната от страна на кредитополучателя забава, кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем считано от датата на получаване на
уведомителното писмо за предсрочната изискуемост - 11.04.2024г.
При забава в плащането на месечна погасителна вноска,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху просрочената главница. На длъжника била начислена
лихва за забава за периода от 06.09.2023г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за забава е 1178.96
лева. За периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава
или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Предвид изложеното мотивира правен интерес да предяви вземането си
по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г. В. Х. в
деловодството на съда. Съдът е уважил претенцията по образуваното ч.гр.д. №
1078/2025г. и е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът е подал
възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна обуславя
правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
МОЛИ съда, да постанови решене, с което да признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми, присъдени в издадената срещу
нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1078/2025 г. по
описа на КрлРС, а именно – 5498.29 лв. - главница; 1368.64 лв. - договорна
лихва за периода от 05.09.2023г. до 11.04.2024г.; 1178.96 лв. - обезщетение за
забава за периода от 06.09.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда,
като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението. Претендира за направените
разноски в заповедното и исковото производство, като посочва банкова
сметка, по която ответника да заплати присъдените суми, а именно - IBAN:
***, BIC: ***, Обединена Българска Банка АД.
Ответникът – Г. В. Х. счита предявените искови претенции са
допустими, но изцяло неоснователни и недоказани. Оспорва дължимостта на
сумата от 5498.29 лева - главница, 1368.64 лева - договорна лихва и 1178.96 -
обезщетение за забава. Уведомленията за предсрочна изискусмост, както и за
прехвърляне на задължението чрез цесия са изпратени не до адреса й, а до
друг непознат за нея адрес в с.Б. обл. Б., общ. Р., поради което моли да се счита
от съда, че не са връчени.
Спрямо Договор за кредит от 27.04.2022г. е приложима общата
императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г.
2
(§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на
Европейското общностно право - Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В
тази връзка, съдът има задължение да следи служебно и при незаявено от
нейна страна основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, когато е относимо до формата (външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ), когато е налице
противоречие с добрите нрави. Общата потребителска закрила по чл. 146, ал.
1 от ЗЗП във вр. чл. 24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в
договори между потребители и търговци са нищожни, когато липсва
индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички
държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в
положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при
финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности,
така и на степента си на информираност. ЗПК въвежда императивни
изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между
потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната
недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Твърди, че е налице неправилно посочване на ГПР, тъй като в него не е
включена такса за проучване от 170 лева, такса оценка на риска, такса
предсрочно погасяване, както и комисионна за поддържане и обслужване на
разплащателната сметка 2.59 лв., което води до недействителност на целия
договор за кредит. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Действително в Договор за кредит от 27.04.2022г. е посочено, че ГПР е
в размер на 24.66%. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно
разходи се включват в посочения процент. Посоченият лихвен процент не е
ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР. По
този начин е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да
разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в
договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за
яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Твърди, че Договор за кредит от 27.04.2022г. отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. Договорът и погасителният план към него не се
съдържа предвидената в чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК информация относно правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
3
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план
трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи.
Оспорва и претенциите за договорна лихва. Клаузите от общите условия
във връзка с т.4 от договора, в които банката едностранно е определила
правила за олихвяването на кредита, са неясни и неравноправни по смисъла на
чл. 143, ал. 1 и 2 т. 5, 10, 12, 13 и 19 от ЗЗП. Предвидена е единствено и само
възможност за увеличение на лихвения процент, но не и за неговото
намаляване, налице е неяснота на методиката за определянето му, наред с това
уговорено е правото на банката по всяко време по неясни критерии
едностранно да променя лихвения процент, отделно от това, налице е
повишаването на лихвените проценти въпреки, че спада на индекса Euribor и
на последно място липсва яснота относно математическото изражение на
т.нар. базисни точки при формиране на лихвите. Клаузата на т. 4 от договора,
предвижда плаващ лихвен процент на дълга, определяем по установена в
общите условия методика, но в същото време изключва изначално
възможността за намаляването му под установения в т. 4 от договора размер,
като това не отговаря на изискването за добросъвестност на кредитора и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя,а именно: противоречи на добрите нрави и като такава е
нищожна на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Оспорва и претенцията за наказателна лихва с аргумента, че клаузата на
т. 10 от договора за кредит, предвиждаща лихва за просрочие (наказателна
лихва) по кредита в размер на лихвата за редовен дълг и надбавка от 10%,
законна лихва, е нищожна поради противоречие със ЗПК (обезщетението при
забавено плащане на длъжника не може да надвишава размера на законната
лихва за забава), и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП,
доколкото клаузата задължава кредитополучателя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение,
посредством което се стига до обогатяване на банката без правно основание.
Т.е, ако се сметне въз основа на т.10 от договор, какъв би бил процента на
наказателната лихва, то той би бил в размер на 26.50% ( ГЛП 16.50% плюс
10% законна лихва). Т.е. в периода на начисляване на наказателната лихва тя е
била два пъти и половина по-висока от законната лихва за този период. Наред
с това клаузата е неравноправна и с оглед определянето й на база лихвата за
редовен дълг, доколкото самите клаузи, определящи методиката на
начисляване на лихвата за редовен дълг - Раздел II, т. 4 от заявяват, че общите
условия са неясни и неравноправни и като такива нищожни, а наказателната
лихва натоварва кредитополучателя със задължения за неустойка,
несъответстващи на вредата, която кредиторът би търпял при забава, поради
което е нищожна. Посочените клаузи не са индивидуално уговорени,
договорът е типов и предварително изготвен, като длъжникът не е могъл да
влияе върху съдържанието му. Цитира в тази връзка съдебна практика -
Решение № 295 от 22.02.2019г. по т.д. № 3539/2015г. на ВКС и дело С-119/17
на СЕС, дело С-186/16 и дело С-26/13 на СЕС.
Твърди, че клаузите на раздел втори, т. 4 от общите условия във връзка с
т. 4. от договора, в които банката едностранно е определила правила за
олихвяването на кредита са неясни и неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.
4
1 и 2 т. 5, 10, 12, 13 и 19 от ЗЗП. Това е така, защото като последица от тези
стандартни условия по договора за кредит, които не са индивидуално
уговорени с ищцата, не е имала действителната възможност да ги отхвърли
при подписване на договора, а е предвидена единствено възможността за
увеличаване на лихвения процент на възнаградителната и като следствие на
наказателната лихва за просрочие. Не е ясна методиката за определянето на
размера на лихвения процент, като в допълнение банката по всяко време по
неясни критерии може едностранно да променя лихвения процент. При
действие на горните клаузи на практика се урежда минимална стойност на
лихвения процент, която не може да „падне“ под уговорената по т.4., поради
което спада на индекса Euribor не ползва потребителя. Липсва яснота относно
математическото изражение на т.нар. базисни точки при формиране на
лихвите и по-специално на методиката за определянето му в частта на
определянето на фиксираната надбавка състояща се в липса на яснота относно
математическото изражение на т.нар. базисни точки при формиране на
лихвите. В горните клаузи е уговорено, правото на банката по всяко време по
неясни критерии едностранно да променя лихвения процент при собствена
субективна преценка на пазарните условия.
По изложените аргументи, намира клаузи за неравноправни и нищожни
на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Прави възражение за претендираното
юрисконсултско възнаграждение, като моли съда да го редуцира до
законоустановените минимуми. Моли съда да отхвърли претендираните от
ищеца искови претенции, като неоснователни и недоказани. Претендира за
направените разноски па исковото и по заповедното производство.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 1078/2025г. по описа на КрлРС, от което се
установява, че на 02.05.2025г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответника по реда на чл.410 от ГПК.
Заявлението е уважено, като е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 579/27.05.2025г. за следните суми –
5498.29 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен
кредит № 041983 от 27.04.2022г.; сумата от 1368.64 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 05.09.2023г. до 11.04.2024г.; сумата от 1178.96
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.09.2023 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2025г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда – 02.05.2025г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер
на 160.92 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е депозирано от
длъжника в срок възражение по чл. 414 от ГПК, поради и което е указано на
ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок.
Предвид констатираното, съдът намира, че в законовия срок са предявени
исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство
за установяване на дължимост на процесните суми.
Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че
е придобил вземането по договора за потребителски кредит от „Инвестбанк“
АД съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
04.04.2024г. и Приложение № 1 от 04.04.2024г. към него. Затова, за да бъде
5
титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор
за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на
така описаното прехвърляне на вземания, т.е. наличието на валиден договор за
цесия, уведомяването на длъжника за прехвърлянето съгласно чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД, както и наличие на уговорка в договора за кредит, че кредиторът може да
прехвърли вземането си.
Съгласно чл. 15.5.1 от Общите условия на „Инвестбанк“ АД за
предоставяне на потребителски кредит, неразделна част от Договор за
потребителски паричен кредит № 041983 от 27.04.2022г., „Инвестбанк“ АД
има право да прехвърля правата си по този договор за кредит. От така
постигната изрична уговорка между страните следва, че са спазени
специалните закони изисквания на чл. 26 от ЗПК, а именно че кредиторът
може да прехвърли вземането си по договора за потребителски кредит на
трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност.
По делото е приет като писмено доказателство договор за прехвърляне
на вземания (цесия) от 04.04.2024 г. и Приложение № 1, с който „Инвестбанк“
АД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането си
към ответницата Г. В. Х. по Договор за потребителски паричен кредит №
041983 от 27.04.2022г., като по делото е представено потвърждение по чл. 99,
както и издадено пълномощно на цесионера да уведоми длъжника от името на
кредитодателя.
Видно от Приложение № 1 към договора за цесия, ответницата
фигурира под № 160 с процесния договор за кредит от 27.04.2022г. с данни:
главница 6000 лв., остатък непогасена главница – 5498.29 лв., предсрочна
договорна лихва – 1299.58 лв., начислена текуща договорна лихва – 96.06 лв.,
просрочена наказателна лихва – 218.10 лв., текуща наказателна лихва – 28.66
лв., дължими такси – 0.00 лв.
Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от името на
кредитодателя всички длъжници, като до ответницата Г. В. Х. се твърди, че е
изпратено Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИБ/041983 от дата
11.04.2024г., но същото не е представено по делото. Представено е такова, но
от по-късна дата, а именно - Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-
ИБ/041983 от 17.06.2025г. Видно от приетата по делото обратна разписка (л.
42-43), пратката е отразена като „непознат“. Съдът приема тази обратна
разписка касае уведомителното писмо изпратено 2024г., съотнасяйки го по
датите на пощенските клейма. По отношение уведомителното писмо
изпратено 2025г. по делото не е представена обратна разписка,
удостоверяваща връчването му.
За да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на
длъжника, а и спрямо третите лица, същото следва да му бъде съобщено
надлежно – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът.
Нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши
посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в
6
полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на
новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС,
обективирана в решение № 137/2.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. на ВКС.
Затова представените от ищеца уведомителни писма към исковата молба,
изходящи от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на
пълномощник на цедента е годно да уведоми длъжника за извършената цесия
на процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е
представило доказателства писмото да е достигнало до длъжника, преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК. Представени са доказателства за изпращането му, но писмото се е
връщало с отбелязване на „непознат“. От значение за уведомяването по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключените
договори за цесия с оглед обстоятелството на „замяна“ на страна в заемното
правоотношение.
Въпреки това няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с
връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за
извършената цесия. Съгласно решение № 78/09.07.2014г., постановено по реда
на чл. 290 от ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013г. на ВКС, цесията следва да
се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение
за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и като приложение
на исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от
ГПК.
Посоченото уведомление е връчено заедно с исковата молба и
приложенията на ответника, поради което така извършеното връчване следва
да се приеме, че представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Поради изложеното, ищецът доказа материалноправната си легитимация като
кредитор по договора за заем по силата на договора за цесия, за който
длъжникът е надлежно уведомен. Затова подлежат на изследване
материалноправните предпоставки за уважаването на всеки един от
предявените установителни искове.
По основателността на исковете:
По установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът следва да
докаже: 1. че между „Инвестбанк“ АД и ответника Г. В. Х. е сключен Договор
за потребителски паричен кредит № 041983 от дата 27.04.2022г., с който е
отпусната на ответника сумата в размер на 6000 лв., който бил изцяло усвоен;
2. Общия размер на заема с договорната лихва; 3. Настъпване на падежите на
отделните месечни вноски по договора за заем; 4. Уведомяване на ответника
за извършена цесия. По отношение на иска за обезщетение за забава следва да
докаже наличието на главен дълг и уговорения ден за изпълнение на
паричното задължение или покана до ответника за изпълнение на
задължението.
По делото е представен като писмено доказателство Договор за
потребителски паричен кредит № 041983 от дата 27.04.2022г., ведно с
погасителен план, от който е видно, че между „Инвестбанк“ АД и Г. В. Х. е
сключен договор за кредит в размер на 6000 лв., начислена е такса за
7
проучване в размер на 170 лв., общ размер на фиксирана лихва (договорна
възнаградителна лихва) представляваща 19.90% лв., ГПР в размер на 24.66%.
В графа общо дължима сума по кредита е посочено, че общият размер е
9403.58 лв., а съгласно погасителния план тази сума е разсрочена на 60
месечни вноски в размер на 156.44 лв. и последна вноска от 155.72 лв., при
падеж на първа вноска 05.05.2022г. и падеж на последна вноска – 05.04.2027г.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която е видно, че сумата по Договор за бърз потребителски
анюитетен кредит № 041983 от дата 27.04.2022г. е предоставен на
кредитополучателя на 27.04.2022г., които са усвоени от последния, както
следва:
- 27.04.2022г. – 170.00 лева - такса за разглеждане на документи по
дог.945868.001/27.04.2022г.;
- 27.04.2022г. – 90.00 лева - такса за оценка на риска по
дог.945868.001/27.04.2022г.;
- 27.04.2022г. – 2000.00 лева - теглене в брой от Г. В. Х.;
- 29.04.2022г. – 2000.00 лева - теглене в брой от Г. В. Х.;
- 03.05.2022г. – 1700.00 лева - теглене в брой от Г. В. Х..
Неплатената главница по договора е в размер на 5497.94 лева.
Обезщетението за забава, начислено върху главницата от 5497.94 лева за
периода от 06.09.2023г. до 02.05.2025г. възлиза в размер на 1254.68 лева.
Неплатената договорна лихва е в общ размер на 2780.43 лева.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
С оглед на така установеното е видно, че ответницата е получила заем
под формата на потребителски кредит сумата от 6000 лв. от „Инвестбанк“ АД,
който е бил разсрочен на 60 месечни вноски, като последната е с падеж
05.04.2027г.
Съдът приема, че Договор за потребителски паричен кредит № 041983
от дата 27.04.2022г. по свята правна същност е договор за потребителски
кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит и същият е валиден и е обвързал страните по негово с цялото си
договорно съдържание. За да претендира връщане на предоставената в заем
сума, заемодателят следва да е изпълнил основаното си задължение, а именно
– да е предоставил заемната сума на ответника. Съдът приема, че кредиторът е
изпълнил задължението си да предаде заемната сума на заемополучателя.
По делото е представен договор за цесия от 04.04.2024г. и Приложение
№ 1, с който „Инвестбанк“ АД е прехвърлил на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД вземането си към ответницата Г. В. Х. по Договор за
потребителски паричен кредит № 041983 от дата 27.04.2022г., като по делото е
представено потвърждение по чл. 99 и е издадено пълномощно на цесионера
да уведоми длъжника от името на кредитодателя.
По делото е представено Уведомително писмо от 17.06.2025г., но не е
представено уведомително писмо от 11.04.2024г., изпратени от ищцовото
дружество, които не са получени от ответника, но както бе посочено, същото е
връчено заедно с исковата молба и приложенията на ответника, поради което
така извършеното връчване следва да се приеме, че представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник (в този смисъл Решение № 198 от
18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018г.).
8
По делото се твърди от ищеца в исковата молба, че длъжникът е
уведомен за предсрочната изискуемост на 11.04.2024г. По делото обаче
липсват доказателства ответникът да е уведомен за това от ищеца преди
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Съгласно
разясненията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. тълк.
дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, намерила израз в
множество решения (Решение № 123 от 9.11.2015г. на ВКС по т.д. №
2561/2014г., II т. о., Решение № 169 от 17.01.2017г. на ВКС по т.д. №
1272/2015г., II т. о. и др.), които намират приложение и по отношение на
договорите за потребителски кредит, какъвто е процесният, когато искът
по чл. 422 от ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ
уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването
на предсрочната изискуемост на кредита. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, с оглед характера на заповедното производство едностранно до
произнасянето на съда, не притежава правната характеристика на
уведомление до длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.
Доколкото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора, тя също няма
характер на уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно
изискуем. Що се касае до исковата молба по чл. 422 от ГПК, то тя безспорно
има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита
кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на препис от същата
на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на
кредитополучателя. Това уведомяване обаче, както е прието и в
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение по т.д. № 362/2015г. II т.о.,
не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска
по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност на
предявения положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК, независимо от
наличието на останалите обстоятелства, тъй като не може с обратна сила да
промени момента на изискуемост на задължението, а представлява
единствено едно ново основание за предявяване на осъдителен иск или на
ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. Поради това и предвид
обусловеността на предмета на установителния иск по чл. 422 от ГПК от
основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение, то при позоваване от страна на заявителя на предсрочна
изискуемост на кредита, тази предсрочна изискуемост трябва да е настъпила
преди образуване на заповедното производство. Ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са осъществени
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането в заявения му размер не е изискуемо, нито е възникнало на
предявеното от заявителя основание.
Предвид изложеното и с оглед липсата на доказателства изявлението на
кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до
длъжника Г. В. Х. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то съдът намира, че същото не е породило целеното правно
9
действие. Поради това счита, че предявения от ищеца иск за установяване
съществуването на вземането на кредитора е неоснователен на предявеното в
исковата молба основание и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Съобразявайки практиката на Съда на ЕС и на Върховния касационен
съд съдът намира, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство на ответника в размер на 200.00 лева за
заповедното и в размер на 400.00 лева за исковото производство или общо
сумата от 600.00 лв. Съдът определя възнаграждението по справедливост, с
оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което на адв. М. М. и
с оглед изхода от процеса следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в пълен размер от 600.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния
директор З. С. Б. против Г. В. Х. от гр. Б., община К., ул. *** с ЕГН
********** иск да се признае за установено по отношение на Г. В. Х. с ЕГН
********** съществуването на вземането на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД за следните суми - 5498.29 лв. – главница по Договор за
потребителски паричен кредит № 041983 от 27.04.2022г.; 1368.64 лв. -
договорна лихва за периода от 05.09.2023г. до 11.04.2024г.; 1178.96 лв. -
обезщетение за забава за периода от 06.09.2023г. до датата на подаване на
заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на
чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението в районен съд – 02.05.2025г. до окончателното изплащане на
вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена Заповед
рег. № 579 от 27.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 1078/2025 г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община,
район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2,
оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор З. С. Б. ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., на АДВ. М. В. М., с адрес на кантора: гр. П.,
10
ул. ***, в качеството му на пълномощник на Г. В. Х. от гр. Б., община К., ул.
*** с ЕГН **********, СУМАТА от 600.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство на ответника в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1078/2025 г. по описа на КрлРС и в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
11