Р Е Ш
Е Н И Е
01.07.2020 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На
29 (двадесет и девети) май Година 2020
В публично съдебно заседание,
в следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 608 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава "ХХVІ"
ГПК,
чл.322 от ГПК – развод поради
разстройство на брака, образувано по искова молба с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, по който ищеца моли
гражданският брак между страните да бъде прекратен по вина на съпругата, с иска
за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени: иск с правно
основание чл. 59, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските
права след развода, за определяне на мерките относно упражняването на тези
права и относно личните отношения между децата и родителите, иск за издръжка на
дете от родител с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, иск с правно основание
чл. 53 от СК за фамилното име на ответницата след развода и иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за
предоставяне ползването на семейното жилище след развода на ищеца. Исковете са
предявени от Ф.Ф.И. с ЕГН ********** с пост.адрес ***,
чрез пълномощник адв.С.Т. от ШАК срещу С.С.С.
с ЕГН ********** с адрес ***.
В рамките на
срока по чл. 131 от ГПК ведно с отговора на исковата молба, ответницата С.С.С. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник адв.Р.Р. от ТАК предявява срещу
ищеца от Ф.Ф.И.
с ЕГН ********** с пост.адрес *** насрещни обективно съединени искове с правно
основание чл. 49, ал. 1 от СК, по който ищцеца моли
гражданският брак между страните да бъде прекратен по изключителна за вина за
разстройството на брака на съпруга, с иска за развод, на основание чл. 322, ал.
2 от ГПК, са съединени: иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК за
предоставяне упражняването на родителските права след развода на родените от
брака деца на майката и за определяне на мерките относно упражняването на тези
права и относно личните отношения между децата и родителите, иск за издръжка на
децата от родител с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, като не претендира
предоставяне ползването на семейното жилище след развода на ищеца.
В първоначалната искова молба ищецът,
твърди че с ответницата са сключили брак на 27.10.2006 г. След сключване на
брака, двамата са живели в гр.В., след това в РГермания.
През 2013 г. се завърнали в РБългария и заживели в с.Б.Р.
в дома на родителите на съпруга. От брака си имали родени две деца Б. – роден
на *** г. и М.-роден на *** г. В началото отношенията им били нормални, но след завръщането им в РБългария, отношенията им се променили в отрицателна
насока, особено в края на 2017 г. По време на брака ответницата често напускала
дома, като ищеца твърди че имала връзки с различни мъже. Прибирала се и отново
напускала съпруга си без да обясни защо, като оставяла децата при майката на
ищеца. Ответницата била дезентересирана, както от
набавяне на средства за издръжка на семейството, така и от отглеждането и
възпитанието на децата. През лятото на 2018 г., ищецът депозирал в съд искова
молба за развод, но след увещания от съпругата, че е осъзнала грешката си
оттеглил иска. След което в края на 2018 г. ответницата отново напуснала
семейството и отишла в Австрия. Дори се наложило ищеца да се грижи, освен за
децата и за майката на съпругата си, т.к
последната не се интересувала от нея. Ответницата не поддържала контакти
с децата си и не се отзовавала на срещите с тях, включително и през Коледните
празници на 2018 г. Едва през месец март 2019 г. посетила жилището на съпруга
си, за да види децата. Поради което, ищецът моли бракът да
бъде прекратен по вина на ответницата. Моли
родителските права върху родените по време на брака малолетни деца да бъдат
предоставени на него, като ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка
на детето Б. в размер на 200 лв. и на детето М. също в размер на 200 лв. Предлага
и режим на лични контакти на ответницата с децата. Претендира и издръжка за
всяко от децата за минало време за периода 06.08.2018 г. – 06.08.2019 г., тъй
като майката не е предоставяла такава по време на фактическата раздяла между
страните. Счита, че семейното жилище в
с.Б.Р., общ.В., обл.Ш. следва да бъде предоставено за
ползване на него, тъй като е собственост на родителите му и предвид
предоставяне упражняване на родителските права върху децата. Моли след
прекратяване на брака да бъде възстановено предбрачното
фамилно име на ответницата С.. Моли да му бъдат присъдени и направените по
делото разноски.
В насрещната искова молба за развод
ответницата по първоначалния иск също
твърди, че страните са сключили брак на 27.10.2006 г. и че от брака имат родени
две деца Б. и М.. Ищцата твърди, че ответника по време на брака често
злоупотребявал с алкохол и ставал агресивен. По време на брака била подложена
на физическа агресия от страна на съпруга, което се потвърждавало и от нанесената
й на 17.03.2019 г. телесна повреда. Именно за това напускала семейното жилище и
търсела подкрепа при своята майка. Поради което, моли бракът да
бъде прекратен по вина на ответника. Моли
родителските права върху родените по време на брака малолетни деца да бъдат
предоставени на нея, като ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка
на децата в минималния предвиден в закона размер. Не предлага режим на лични
контакти на ответника с децата. Не претендира предоставяне ползване на
семейното жилище. Твърди, че не е променяла след сключване на брака фамилното
си име.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници,
всеки поддържа изложеното в исковата молба и насрещната искова молба, съответно
в отговора на исковата молба.
Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Велики Преслав, редовно призовани,
не изпращат представител в съдебно заседание, като са депозирали
социален доклад.
Изслушани в съдебно заседание по реда на чл.15 от ЗЗДетето,
децата Б. Ф.Ф. и М. Ф.Ф.,
заявяват, че от раздялата между родителите живея с баща си и желаят да
продължават да живеят с него и съжителката му. Бащата осигурявал всичко
необходимо за издръжката и възпитанието им. Двете деца заявяват, че са
привързани по – силно към бащата, поради напускането на семейството от майката.
Не са имали контакти с нея, независимо, че тя е търсела такива, поради тяхното
нежелание и обида.
Ищецът Ф.Ф.И. е осъден с влязла в сила присъда по
НЧХД№191/19 г. по описа на ВПРС престъпление по чл.130, ал.1 от НК - причиняване лека телесна повреда на С.С.С. с ЕГН ********** ***.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
От писмените
доказателства - удостоверение за сключен граждански брак в оригинали, респ. официално заверени преписи на: удостоверение
за граждански брак, изд. въз основа на акт за граждански брак №36/27.10.2006 г.
на Община В.; удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане
№0027/01.09.2010г., изд. от Община В.; удостоверение за раждане, изд. въз
основа на акт за раждане №1408/24.11.2006г., изд. от Община Ш. и социален доклад от Д. „С.п.“ г.
Велики Преслав с Изх. № ПР/Д-Н-ВП/13-003/22.05.2020г., писмо с Вх.№
711/25.02.2020г. от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Велики Преслав, се установи че страните са сключили граждански брак на 27.10.2006
г. в гр. В., като фамилно име на съпругата преди брака е било С., а след брака
носи същото фамилно име. От брака си имат родени две деца Б. - роден на *** г.
и М. – роден на *** г. Липсват данни за доходи на страните в ТД на НАП
гр.Варна, офис Ш. за периода 2019 г. – 2020 г. Семейното жилище, находящо се с.Б.Р., общ.В., обл.Ш.,
е напуснато от
съпругата. Видно от удостоверения от училището, двете деца са ученици в ОУ“Св.Св.Кирил и
Методий“ с.Б.Р., общ.В., обл.Ш.. от учебната
2018/2019 г. и през учебната 2019/2020 г.
От социалният доклад се
установява, че съпрузите живеят разделени от 2018 г. От
месец февруари 2019 г. бащата Ф.И. живее във фактическо съжителство с М.К..
Децата Б. и М. след раздялата на родителите живеят с бащата и с неговата
съжителка в с.Б.Р.. Децата са в добро здравословно състояние и се отглежда от бащата
и неговата съжителка, при много добри
битови условия, осигурени са им всички необходими съобразно възрастта им
условия. Децата и бащата живеят в с.Б.Р., общ.В., обл.Ш.,
ул.“Дружба“№7, къща
собственост на М.К.. Бащата работи в
гр.Кьолн РГермания като строител и осигурява издръжката
на децата. През времето, когато бащата отсъства за децата се грижи съжителката
му, като той изпраща по 500-600 евро ежемесечно.
Емоционалната връзка между майката и децата е прекъсната.
От изпратеното писмо на Д“СП“-гр.Омургат се
установи, че майката на децата не пребивава на посочения адрес в с.Обител,
общ.Омуртаг, обл.Търговище и по данни на кмета на
населеното място живее в РАвстрия и се прибира само
през летния сезон за период от около месец.
Служебно известно е на съда
гр.д.№739/2018 г. по описа на ВПРС, образувано по искова молба от съпруга Ф.И.
за развод с ответницата, което е образувано на 01.10.2018г., същото е прекратено с определение от 28.11.2018г. Подари липса на
доказателства за момента на настъпване на фактическата раздяла между страните,
съдът видно от момента на прекратяване на предходното дело за развод, от което
следва извод че страните са живеели в брак и соченото в социалния доклад,
приема за момент на фактическата раздяла месец декември 2018 г. Каквито
твърдения се навеждат и в исковата молба – организирана среща на децата с
майката за коледните празници след раздялата между родителите, което не е
оспорено от ответницата.
От гласните доказателства -
показанията на водените от ищеца свидетели: М.К.и М. И., както
и от водената от ответницата свидетелка Ш. С., се установява че съпрузите са
във фактическа раздяла. Свидетелите М.К.и
Ш. С. са изключително заинтересовани от изхода на делото, поради близките им
отношения с всяка от страните и съдът ги кредитира единствено в частта им, в
която посочват обстоятелства, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен. Единствено св.М. И. излага
незаинтересовани показания за отношенията между съпрузите по време на брака и
отглеждането и възпитанието на децата.
При така установената фактическа
обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 3 във вр. ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл.
322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53, чл. 56, чл. 59 и чл. 143 от СК.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
49, ал. 3 ОТ СК:
Съдът приема за установено, въз
основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва
спор по делото. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение,
разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното,
съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен
от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които
не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на
основание чл. 49, ал.3 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа
раздяла и изобщо нямат контакти помежду си, въпреки
непродължителния период от време, говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и
имуществени. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде
преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните
съпружески отношения.
По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира
понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака".
Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение
на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни
задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със
съвместното съжителство и грижите за семейството. В настоящото производство, от
събраните писмени доказателства и свидетелски показания се установи, че двамата съпрузи с поведението си са допринесли за разстройството на брачните отношения. Съдът счита
за необходимо да отбележи, че кредитира частично показанията на водените свидетели, отчитайки съобразно
чл. 172 от ГПК
роднинската им връзка със страните. Както ищцата,
така и ответника не са направили необходимото усилие за запазване на брака,
възстановяване на взаимното уважение и доверие. От една страна заплашителното
поведение на съпруга, от друга безотговорното поведение на съпругата към
семейството и децата. С оглед изложеното
съдът приема, че не се доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака
единствено по вина на съпруга, поради което той следва да бъде разтрогнат по вина
и на двамата съпрузи. На настоящият състав е
служебно известно, че съпруга Ф.Ф.И. е осъден с
влязла в сила присъда по НЧХД№191/19 г. по описа на ВПРС за престъпление по
чл.130, ал.1 от НК - причиняване лека
телесна повреда на С.С.С.
с ЕГН ********** извършено на 17.03.2019 г. в
с.Б.Р., общ.В., обл.Ш.ска. Което обстоятелство, макар
само по себе си изключително неблагоприятно и за двамата, доказва единствено,
че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен, но
не се събраха доказателства за нанасяне на побой от съпруга над съпругата по
време на брака. Нанесената телесна повреда, за която е осъден съпруга е след
фактическата раздяла между страните. Представените от ответницата документи за
нанасяне на телесна повреда са с датата на деянието, за което е вече осъден
ищеца. Съпругата е напуснала семейното жилище, като от доказателствата по
делото не се установи причината за това.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
59 ОТ СК:
Ищецът по първоначална искова молба претендира предоставянето на родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца. Водещ
критерий в това производство е интереса на детето, преценен след изследване на
съответните обстоятелства изброени в ал. 4 от същата норма - полаганите до
момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността
на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от
трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. В контекста на изложеното, съдът кредитира изготвения социален
доклад. Взе предвид и възрастта на децата, обуславяща необходимост от значителна ангажираност
при отглеждането им и възможността бащата да предоставя средства и да бъде подпомаган чрез полагане на непосредствени грижи за децата от съжителката си. Съдът взе предвид и полът на децата,
които са момчета и в случая бащата е по – пригоден за отглеждането им. Не се
събраха доказателства за местоживеенето на майката и условията при които ще
отглежда и възпитава децата-в с.Обител или в РАвстрия.
Съдът взе предвид и изложеното от децата при изслушването им в съдебно
заседание, което се подкрепя и от изложеното в Социалния доклад. По изложените съображения, съдът в контекста на конкретния
казус счита, че упражняването на родителските права следва да бъдат предоставени на бащата, при който да бъде опредено местоживеенето на децата. Още повече, че към настоящият момент
местоживеенето на майката е извън границата на РБългария.
Предвид изложеното,
възрастта на децата, прекъсната връзка между тях и майката, възстановяването и
поддържането на връзките с майката, следва да бъде определен режим на лични
контакти на майката и с всяко от децата, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 ч на съботния ден до 17.00 часа на неделния
ден с преспиване, втория ден на всеки празник „Байрам“ от 10.00 ч. до 20.00 ч.,
както и двадесет дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен
отпуск. Определянето на режима на личните
отношения между родителите и децата включва определяне на период или
на дни, в които родителят може да вижда
и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както
и по друго време. Поради което съдът не следва да се произнася по
отношение на мястото от където следва да бъдат вземани и връщани децата. Тези
обстоятелства, следва да се уговарят от родителите, при съобразяване с
възрастта на децата и безопасността им.
Съдът
не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143 ОТ СК:
Като съобрази обстоятелството,
че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставят на бащата, като децата ще продължат да живеят с него, съдът
намира, че следва да се определи размера на издръжката в полза на всяко то децата, която следва да се
заплаща от майката. По отношение на дължимата издръжка, съдът се съобрази с възрастта на всяко от децата, нуждата му от храна и
облекло, както и с
възможностите на родителите. Не се събраха
доказателства за получаваните към настоящият момент доходи от майката. За бащата също няма данни какви доходи получава в чужбина, поради
което и съдът приема за база на техните доходи минималната работна заплата, установена за
страната към настоящият момент – 610.00 лв. /ПМС №350 от 19.12.2019 г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната/. От Социалния доклад по
данни на св.К. се установи, че бащата е предоставял средства за месечна
издръжка в рамките на 500-600 евро. Няма данни родителите да са
нетрудоспособни, както и няма данни да издържат други непълнолетни деца. Още повече че и двамата работят в чужбина и съдът приема, че реализират
доход в размер на МРЗ за страната в която работят. Съдът намира, че месечната издръжка заплащана от майката в полза на всяко от децата следва да бъде в размер на 160.00 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба в съда – 07.08.2019 г., с падеж 15-то число на месеца,
за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като
се заплаща на всяко от децата чрез бащата. Исковете за издръжка за бъдеще
време следва да бъдат отхвърлени в останалата им част до пълния предявен
размер, като неоснователни.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ. 149 ОТ СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад от предявяването
на иска. По делото не се установи, майката да
е заплащала издръжка за минал период. Предвид установеното по делото – че майката от момента на раздялата
между родителите месец 12.2018
г. не е предоставяла средства за издръжка
на децата, следва да се присъди издръжка и за минало време, считано от 01.12.2018 г. до 06.08.2019 г., включително. Относно размера й съдът прие за основателен претендирания размер 150.00 лв. месечно. Присъденият период от време е съобразен с датата на постановяване на дължимостта на първоначалната издръжка на децата от датата на предявяване на иска, поради което иска за издръжка за минало време следва да бъде уважен за период девет месеца, както за останалия претендиран период следва да се отхвърли.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
56 ОТ СК
Предвид
съвместната вина на съпрузите за
разстройството на брака, собствеността на
жилището – на родителите на ищеца и е напуснато от съпругата и предоставянето
на родителските права, съдът намира, че
ползването на семейното жилище в с.Б.Р., общ.В., обл.Ш. следва да
бъде предоставено на съпруга.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
322, ал. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК
Предвид съвместната вина за разстройството на брака, работоспособната възраст на ищеца
и ответницата, съдът счита, че
издръжка между съпрузите не следва да се присъжда.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
53 ОТ СК:
Предвид
липса на извършаната промяна във фамилното
име на съпругата след сключване на брака, съдът
намира, че следва за в бъдеще
да носи същата фамилия – С..
Поради особеността на брания процес съдът не следва да се произнася с
изричен отхвърлителен диспозитив
по предявените насрещни искове за развод и съединените с тях небрачни искове за
родителските права, издръжката, местоживеенето на децата и личните контакти с
родителите.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК разноски между страните не се дължат.
Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 50,00 лв., от която всеки ищец е внеслъл по 25.00 лв. при завеждане
на исковата молба. На основание чл.
78, ал.6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответницата по първоначалния
иск следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по
исковете за издръжка
по чл. 143 от СК в размер на 460.80 лв., съобразно уважената част от същите и по чл.149 от СК в
размер на 108.00 лв., съобразно уважената част от същите.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49,
ал. 3 вр. ал. 1 от СК брака
между Ф.Ф.И. с ЕГН ********** с пост.адрес
*** и С.С.С. с ЕГН ********** с адрес
***, сключен на 27.10.2006 г. в гр. В., обл.Ш., с акт за
граждански брак №36 от 27.10.2006 г. изд. от Община В., поради настъпило ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА, като ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на
брачните отношения имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака между страните дете М. Ф.Ф.
род. на *** г. с ЕГН ********** на бащата Ф.Ф.И. с ЕГН ********** при който определя местоживеенето
му.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакт на майката С.С.С. с ЕГН
********** с детето М. Ф.Ф. род. на *** г. с ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч
на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден с преспиване, втория ден на всеки
празник „Байрам“ от 10.00 ч. до 20.00 ч., както и двадесет дни през лятната
ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.
2 от СК, С.С.С. с ЕГН ********** с адрес
***, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка
на детето М. Ф.Ф. род. на *** г. с ЕГН ********** в размер на 160.00
лв./сто и шестдесет лева/, чрез неговия баща и законен представител Ф.Ф.И. с ЕГН
**********, ведно
със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, считано от завеждането на иска пред съда - 07.08.2019 г., с падеж двадесет и петнадесето число на всеки месец, за който издръжката се отнася, до настъпване на
основание за изменение или прекратяването й.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата му част
до пълния предявен размер като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака между
страните дете Б. Ф. И. род. на *** г. с ЕГН ********** на бащата Ф.Ф.И. с ЕГН ********** при който определя местоживеенето
му.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакт на майката С.С.С. с ЕГН
********** с детето Б. Ф. И. род. на *** г. с ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч
на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден с преспиване, втория ден на всеки
празник „Байрам“ от 10.00 ч. до 20.00 ч., както и двадесет дни през лятната
ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.
2 от СК, С.С.С. с ЕГН ********** с адрес
***, ДА ЗАПЛАЩА месечна
издръжка на детето Б. Ф. И. род. на *** г. с ЕГН ********** в размер на 160.00
лв./сто и шестдесет лева/, чрез неговия баща и законен представител Ф.Ф.И. с ЕГН
**********, ведно
със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, считано от завеждането на иска пред съда - 07.08.2019 г., с падеж двадесет и петнадесето число на всеки месец, за който издръжката се отнася, до настъпване на
основание за изменение или прекратяването й.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата му част
до пълния предявен размер като неоснователен.
ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ издръжка на детето М. Ф.Ф. род. на *** г. с ЕГН **********, за периода 01.12.2018 г. до 06.08.2019 г., включително от по от 150.00 лв./сто и петдесет лева/ месечно или в общ
размер 1350.00 лв. /хиляда триста и петдесет лева/, чрез неговия баща и законен
представител Ф.Ф.И.
с ЕГН **********, считано от датата на влизане
на решението в сила, ведно със законната лихва до окончателното
й изплащане, на осн.чл.149 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата му част
до пълния предявен размер като неоснователен.
ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ издръжка на детето Б. Ф. И. род. на ***
г. с ЕГН **********, за периода 01.12.2018
г. до 06.08.2019 г., включително от по от 150.00 лв./сто
и петдесет лева/ месечно или в общ размер 1350.00 лв. /хиляда триста и петдесет
лева/, чрез неговия баща и законен представител Ф.Ф.И. с ЕГН **********, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва до окончателното
й изплащане, на осн.чл.149 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата му част
до пълния предявен размер като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се в с.Б.Р., общ.В., обл.Ш. на мъжа Ф.Ф.И. с ЕГН
**********, като констатира, че жената С.С.С. с ЕГН
********** го е напуснала.
ПОСТАНОВЯВА след
развода жената да носи предбрачното
си фамилно име С..
ОБЯВЯВА, че след прекратяването
на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат
издръжка по между си.
ОСЪЖДА на основание чл. 1 от
ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК С.С.С. с ЕГН ********** с адрес
***, да заплати
в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 568.80 лева върху
определената издръжка, включително и за
минало време.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка на основание чл.242,
ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните
ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.
Районен съдия: