№ 655 / 29.10.2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е         

гр.МОНТАНА            

29.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД–.МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:            

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гражданско дело № 1388 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е осъдителен и е с правно основание чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховане /отм./, сега чл.558, ал.7 вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.”а” КЗ и чл.45 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът Г. Ф. гр.С., поддържа в исковата молба, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./, сега чл.557, ал.1, т.2, б. „а” КЗ  изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 914.00 лева по заведена щета № 1./ 09.04.2013г. за увредени при ПТП, настъпило на 29.01.2013г. в с. Ч. в., община В., циментов стълб, лампа, проводници, собственост на „Ч. Р. Б.” АД. Твърди, че виновен за ПТП е ответникът Д.Р.Д. xxx, който управлявайки л.а. Ф. М. с ДК № Р. 0. М., собственост на А. Г. Г. от гр.С., при движение по ул.П. с несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над управляваното от него МПС, излиза от ляво на пътя и се блъска последователно в циментов стълб, лампа и проводници, като така причинява процесното ПТП. Ищецът твърди, че водача управлява автомобила, без да притежава валидна към датата на ПТП задължителна застраховка „Г. о.”. Ищецът поддържа, че поканили ответника да възстанови платеното, с регресна покана № 3./27.06.2017г., но и към момента на предявяване на исковата молба, лицето не е погасило задължението си. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователното обезщетение и по силата на чл.288, ал.12 от КЗ встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение по имуществената застраховка.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 914.00 лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от деня на предявяване на иска, както и направените по водене на делото разноски, представляващи внесена държавна такса за образуване на дело.

Ответникът Д.Р.Д. xxx, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не представя писмен отговор на ИМ и не взема становище по предявения иск.

Доказателствата по делото са писмени.

СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл. 235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

На 29.01.2013г. в с.Ч. в., обл.Монтана, ответникът при управление на лек автомобил марка Ф. модел М. с ДК № Р. 0. М., собственост на А. Г. Г. от гр.С., при движение по ул.П. в с.с., с несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над управляваното от него МПС, излиза от ляво на пътя и се блъска последователно в циментов стълб, лампа и проводници, собственост на „Ч. Р. Б.” АД, като така причинява процесното ПТП. Ответникът управлява автомобила, без да притежава валидна към датата на ПТП задължителна застраховка „Г. о.”. Вината за настъпилото ПТП е на ответника, който в нарушение на правилата за движение по пътищата, виновно причинява ПТП и имуществени вреди на вещи, собственост на „Ч. Р. Б.” АД.

На основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./, сега чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ, Г. Ф. гр.С. изплатил по щета № 1./09.04.2013г., с платежно нареждане от 05.06.2013г., приложено на л.19 от делото, обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 914.00 лева за увредените при ПТП циментов стълб, лампа и проводници, собственост на „Ч. Р. Б.” АД.     

Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховане /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата –. до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В случая ищецът е изплатил застрахователното обезщетение по застраховка „Г. о.” към увреденото лице и по този начин встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата, ответника по делото, до размера на изплатеното обезщетение по имуществената застраховка.

Установява се, че ответникът е канен доброволно да погаси задължението си към ищеца, последно с регресна покана изх.№ Г. –. Р. -.. от 27.06.2017г. на л.20, но по делото няма данни да е изпълнил задължението си за плащане към застрахователя Г. Ф. гр.С..

От страна на ответника няма ангажирани писмени доказателства за извършено плащане към ищеца.

Писмените доказателства сочат на извършено плащане от страна на ищеца към собственика на увредените от ответника вещи в размер на исковата претенция.

Предвид горното предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 914.00 лева, като ответникът бъде осъден да я заплати на ищеца, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска –. 06.06.2018г. до окончателното й изплащане.

Съобразно изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца и направените от последните разноски в производството в размер на 50.00 лева, представляващи внесена държавна такса.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Д.Р.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ф. гр.С., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Г. И. №. е., Представляван от Б. И. М., Изпълнителен директор и Председател на УС на Г. и С. С., съдебен адрес xxx офис 9. –. адв.Е.Г., сумата от 914.00 лева главница на основание чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховане, представляваща изплатеното от Г. по щета № 1./09.04.2013г. обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 50.00 лева държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД–.МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: