Р Е Ш Е Н И Е
№ 260079 02.06.2022 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и осми април през две хиляди и двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7474 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно търговско наименование “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, пълномощник: Здравко Йорданов Цанев - адвокат, за приемане за установено по отношение на ответника П.В.А. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на ищеца сумата 230,75 лева, плащане на която е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 1313 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и за присъждане на разноските, направени в заповедното и исковото производство.
В молба за уточнение на исковата
молба е посочено, че посочената сума е сбор от сумата 153,29 лева,
представляваща цена за доставени
телекомуникационни услуги, дължими на основание договор за мобилни услуги №
********* от 31.08.2017 година, изменен с допълнително споразумение от
30.01.2018 година, за периода от 01.04.2018 година до 30.06.2018 година, и от сумата 77, 46 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на посочения договор. В исковата молба и уточнението е посочено, че
ответникът не е
изпълнявал своите задължения за заплащане на цена и за периода от април 2018 година до юни 2018
година са издадени четири фактури за
задължения по посочените договори за месечни абонаментни такси, потребени
услуги, такса спиране. Поради предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя поради изпадането му в забава операторът е издал и фактура от
01.09.2018 година, в която е начислено задължение за неустойка в размер от 77,
46 лева. Уточнено е в исковата молба, че в договора неустойката е уговорена в
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси за номера без включен ДДС. Освен това
абонатът дължи част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстващи на оставащия срок от договора /ако са уговорени
отстъпки/, както и част от стойността на предоставените на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок на договора /в случай, че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой/.
Изискуемостта
на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала
петнадесет дни след издаването й.
В
исковата молба от името на ищеца са направени доказателствени искания.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба особеният представител на ответника, назначен на основание чл. 47 от ГПК – адвокат Д.С., дава писмен отговор, в който дава становище по основателността на предявените искове. Конкретно посочва, че по отношение на задълженията за заплащане на цена за SMS не е налице основание да бъде начислен ДДС втори път, тъй като това променя общата стойност на фактурата. На следващо място в отговор от името на ответника е посочено, че след като е начислена такса за спиране във втората фактура не е ясно на какво основание е отправена претенцията за присъждане на цена за услугата и след това, за което задължение е издадена и трета фактура. Процесуалният представител на ответника излага още, че ищецът не представя доказателства, от които да се установи при колко незаплатени задължения в полза на оператора възниква право да прекрати договора. Процесуалният представител на ответника излага, че по посочените съображения е препятстван да организира защитата си. В писмения отговор са изложени подробни фактически и правни доводи за нищожност на договорната уговорка за неустойка.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба – становище процесуалният му представител – адвокат Цанев поддържа предявения иск и сочи доказателства. Излага доводи за основателност на предявените искове.
В съдебно заседание назначения на основание чл.47 от ГПК процесуален представител на ответника- адвокат Деня С., поддържа становище по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства.
По материално правната квалификация на предявените искове:
Предявените
искове за заплащане на цена по два
договора за телекомуникационни услуги, които
са с правно основание чл. 79 от ЗЗД, а искът за заплащане на неустойка е
с правно основание чл.92 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
От приложените преписи от договори
се установява, че между П.В.А. и „Теленор
България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) са сключени
Договор за мобилни услуги № *********
от 31.08.2017 година, съгласно който на потребителя е предоставен мобилен
телефонен номер ********** със
стандартна месечна абонаментна такса от 24, 99 лева с включен ДДС, както и допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги № ********* от 30.01.201 година към договора за
посочения мобилен номер, с което влиза в
сила нов абонаментен план с уговорена
стандартна месечна абонаментна такса в
размер от 30, 99 лева на месец с ДДС /25, 82 лева без ДДС/.
Срокът за заплащане на фактурата следва да бъде посочен в нея, но не може да бъде повече от 18 дни от издаването й, съгласно чл.27 от общите условия на дружеството. На това основание дружеството има право да спре достъпа на абоната до мрежата с изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания.
От заключението на вещото лице изготвила допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено се установява, че издадените фактури в периода от 01.05.2018 година до 01.08.2018 година са осчетоводени от дружеството ищец и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК са в размер от 230, 75 лева.
Предвид редовното осчетоводяване на фактурите и по правилото на чл. 182 от ГПК, както и предвид това, че в договора е уговорен месечен абонамент настоящият състав приема, че задълженията за главница са в посочените в исковата молба размери и представляват цена за доставена телекомуникационна услуга. По делото липсват твърдения и доказателства за изпълнени на задължението за заплащане на цената. По тези съображения настоящият състав приема, че този иск е основателен и доказан.
Операторът е издал и фактура от 01.09.2018 година, в която е начислено задължение за неустойка в размер от 77, 46 лева, която съгласно и заключението на вещото лице е в размер на три стандартни месечни абонаментни такси / 3 х 25, 82 лева/.
По
иска с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца неустойка,
настоящият състав приема следното:
Съгласно
чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
Възможността
да бъде начислена неустойка е уговорена в т.4 от Допълнителното споразумение
към договора за мобилни услуги от 30.01.2018 година. Съгласно тази
уговорка в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на срока по ал.2 от този раздел, по вина и инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията по договора
или други документи, свързани с него, в
това число приложимите Общи условия, той дължи по отношение на сим карта за
която е налице прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Предвид посочения размер на уговорената неустойка възражението за
нищожност на уговорката е неоснователно.
В
случая ищецът претендира присъждане на неустойки, начислени в трикратния размер
на месечните абонаментни такси. Предвид
издаване на крайната фактура следва да се приеме, че договора е прекратен
поради неизпълнение на задълженията за заплащане на цена. При това положение предявеният иск е
основателен и недоказан.
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на делото от
ищеца, които видно от приложените по
делото доказателства са в общ размер от 735 лева, от които сумата 75 лева,
представляваща платена държавна такса, сумата 150 лева, представляваща
възнаграждение за особен представител, сумата 360 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение и сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за
вещо лице.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са в размер от 325 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.В.А. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно търговско наименование “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, пълномощник: Здравко Йорданов Цанев - адвокат, сумата 230,75 лева /двеста и тридесет лева, седемдесет и пет стотинки/, от която сумата 153,29 лева /сто петдесет и три лева, двадесет и три стотинки/, представляваща цена за доставени телекомуникационни услуги, дължими на основание договор за мобилни услуги № ********* от 31.08.2017 година, изменен с допълнително споразумение от 30.01.2018 година, за периода от 01.04.2018 година до 30.06.2018 година, и сумата 77, 46 лева /седемдесет и седем лева, четиридесет и три стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на посочения договор, ведно със законната лихва върху главницата от 230, 75 лева /двеста и тридесет лева, седемдесет и пет стотинки/, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 24.02.2020 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 1313 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година.
ОСЪЖДА
П.В.А. ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да плати на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с
предишно търговско наименование “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк
София, сграда 6, пълномощник: Здравко Йорданов Цанев - адвокат, сумата 735
лева /седемстотин тридесет и пет лева/,
представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 325 лева
/триста двадесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: