№ 843
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502788 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 12 874/9 г. по описа на СГС. С
решение по делото № 263 834/10.06.21 г. съдът е уважил изцяло предявен на основание
чл. 557 КЗ иск и е присъдил в полза на пострадалата Н. Д. Ч. обезщетение в размер на
60 000 лв. за обезвреда на неимуществени вреди – счупване на два прешлена с
последвало обездвижване, оперативна стабилизация и остатъчна намалена подвижност
и болезненост, а за забава в плащането е присъдил законната лихва от 14.06.19 г.
Ответникът Гранационен фонд оспорва правилността на решението в
осъдителната му част над сумата от 20 000 лв. Моли за отмяна до този размер, като
обосновава несъответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Въззиваемата оспорва жалбата и моли съдът да потвърди първоинстанционното
решение като правилно.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидно и допустимо съдебно решение. В производството пред САС не са
представяни нови доказателства. Дължи се произнасяне с оглед доводите на
въззивника за неправилност на решението според доказателствата, ангажирани в
първоинстанционното производство.
Въз основа твърденията на страните и съобразно наличния по делото
доказателствен материал САС прави следните изводи:
Частичното влизане на решението в сила обосновава извод за основателност на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника – деликтно поведение от
страна на водач на неустановено превозно средство, движещо се като тролейбус по
линия № 5 в гр. София. Доказани са твърденията на ищцата (потвърдени от
заключение на автоексперт, изследвал правдоподобността на събрани гласни
1
доказателства за механизма на ПТП), че началното ускорение след потегляне на
превозното средство от спирка е било високо, поради което току що качилата се
пътничка (ищцата) не е могла да запази равновесие на база захват за перпендикулрната
извита дръжка, намираща се по средата на вратите на тролея и е политнала в посока,
обратна на ускорението, падайки по гръб, с крака към кабината на шофьора и глава към
края на мотрисата. Установено е, че на следващата спирка ищцата била свалена от
тролея и откарана до лечебно заведение. Там е установено счупване на два прешлена.
Видно от приетата по делото медицинска експертиза, осъществена от д-р Ю. Й.,
вследствие падането ищцата получила счупване на 1-ви и 3-ти поясен прешлен.
Въпреки вливанията на водно-солеви разтвори, нестероидзни противовъзпалителни и
обезболяващи, на ищцата била направена вертебропластика. Травмата се е проявила
върху „един предварително увреден терен“ (остеохондроза с дископатни промени,
радикулопатия с функционален дефицит).
Според свидетеля С. С. – син на ищцата (л. 72, гръб), тя била в продължение на
5 месеца на принудителен постелен режим. Едва през м. февруари започнала да се
раздвижва, но се нуждаела от чужда помощ. Не могла да ползва тоалетната в
жилището, а се нуждаела от санитарен стол, не можела да се вдигне. За да се изправи
във вертикално положение, свидетелят задържал ищцата за ръце и я издърпвал до
ставане. Ищцата продължавала да изпитва болки и ограничения в движението.
При така установените вреди САС, като отчита възрастта на ищцата (70 г.),
обстоятелството, че преди катастрофата, тя се е движела и работела като почиствала
офиси (показания на св. Д. – л. 72), а след инцидента понесла оперативна интервенция,
залежала се и станала напълно зависима от подпомагането от близкия й човек (син), че
не се дава благоприятна медицинска прогноза за възстановяване на ищцата до
състоянието отпреди травмирането, че болезнеността от нараняването се съчетава с
болки поради дегенеративни промени и остеопоротични процеси, приема, че
определеното от СГС обезщетение не е завишено. С оглед на това обжалваният
съдебен акт е правилен и като такъв следва да се потвърди, а на основание чл. 272 ГПК
САС се ползва от съдържащите се в него мотиви.
Предвид направените изводи въззивникът следва да заплати на въззиваемата
сторените в производството пред САС разноски – 2 000 лв. адвокатски хонорар.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263 834/10.06.21 г., постановено по гр.д. 12 874/9
г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК Гаранционен фонд да заплати на Н. Д. Ч.
разноски за производството пред САС в размер на 2 000 (две хиляди) лв. – адвокатски
хонорар.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3