Решение по дело №1480/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ ……….

Гр. Варна,  ………………...  2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Дарина РАЧЕВА

при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1480 по описа на Административен съд – Варна за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба от К.Н.К. ***, ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-6252-000026/28.05.2020 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, потвърдена с Решение № УРИ 819р-16458/24.06.2020 г. на Директора на ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 171, т. 2, буква а) от Закона за движението по пътищата е спряно временно от движение собственото му моторно превозно средство – лек автомобил марка Мерцедес, модел СЛК 200 с рег. № В **** ВВ.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е издадена въз основа на неправомерен акт за установяване на административно нарушение. Изложени са подробни твърдения за липса на компетентност на служителя, съставил акта, за допуснати при полицейската проверка процесуални нарушения и тенденциозност. Въз основа на тези твърдения, жалбоподателят счита мярката за неоснователна и неправилна, за несъразмерна на констатираното нарушение, което не оспорва само по себе си, както и за проява на репресия срещу инвалид в негово лице. Твърди, че нарушението е било неправилно квалифицирано по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а не по чл. 139, ал. 2, т. 3 от същия закон. Жалбоподателят оспорва и потвърждаващото решение на Директора на ОД на МВР – Варна, тъй като счита, че в хода на административния контрол не са били изяснени обстоятелствата относно компетентността на извършилите проверката полицейски служители. Моли за отмяна на решението на директора и на потвърдената с него заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

Ответникът в производството, полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че фактическата обстановка, изложена в заповедта, не е оспорена от жалбоподателя, заповедта като индивидуален административен акт е издадена съгласно изискванията на материалния и процесуалния закон от компетентен орган, а производството по издаване на заповед за прилагане на ПАМ е самостоятелно спрямо административнонаказателното, образувано със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1, вр. ал. 3 от АПК след изчерпване на възможността за обжалване по чл. 81 от АПК пред горестоящия административен орган. Подадена е от лице с правен интерес – адресат на оспорения индивидуален административен акт, и пред компетентния да я разгледа съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена вследствие на констатации от полицейска проверка, извършена от старши полицай в отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР – Варна на 28.05.2020 г. около 12,20 ч в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ до „Автотрейд“ в посока пътен възел Летище Варна. При проверката е спрян управляваният от К. л.а. с рег. № В **** ВВ, и е констатирано, че в автомобила липсва задължително техническо оборудване, по-конкретно пожарогасител, което се явява значителна техническа неизправност по смисъла на приложение № 5 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Въз основа на констатацията е направен извод, че водачът се движи със значителна техническа неизправност на ППС, квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като с оспорената заповед на основание чл. 171, т. 2, буква а) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно спиране от движение на посоченото МПС до отстраняване на неизправността. За прилагане на мярката е отнето СРМПС № ****.

Съгласно твърденията в жалбата и в съдебното заседание, К. не оспорва липсата на пожарогасител в автомобила в момента на проверката. Твърди липса на компетентност и неправомерно поведение на извършилия проверката служител на ОД на МВР, както и неправилна правна квалификация на нарушението, за което е наложена принудителната мярка.

При така установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав на съда намира следното:

Предмет на контрол в настоящото производство не са действията и актовете, които са част от воденото срещу К. административнонаказателно производство. Компетентността на органите и евентуалните процесуални нарушения в това производство следва да бъдат проверени в хода на обжалване на акта, с който е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, поради което тези възражения не могат да бъдат обсъждани.

Производството за налагане на принудителни административни мерки е самостоятелно производство и при съдебния контрол за тяхната законосъобразност се проверява наличието на основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, който е надлежно оправомощен за налагане на принудителни мерки по чл. 171, т. 2 от ЗДвП на територията, обслужвана от ОД на МВР – Варна съгласно т. 1.9 от Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Варна (приложена на л. 12 от преписката). Полицейската проверка, в хода на която са установени фактите, подведени под хипотезата на чл. 171, т. 2, буква а) от ЗДвП, а именно, липса на пожарогасител, представляваща неизправност на автомобила, е проведена също от компетентен полицейски служител от структурата на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, доколкото в съответствие със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи (приложена на л. 13 от преписката), контролът по Закона за движението по пътищата се извършва от служителите на основните структури, посочени в заповедта, без да е определена специализация или конкретни служби за контрол, които да имат изключителна компетентност за това.

Заповедта е издадена в писмена форма, с реквизити съгласно чл. 59 от АПК, и съдържа мотиви в съответствие с изискването на 172, ал. 1 от ЗДвП.

При служебната проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това основание. Описаните в жалбата действия и изявления на полицейския служител не могат да бъдат възприети като процесуални нарушения, доколкото не засягат правото на защита и участие на проверяваното лице в производството и доколкото не са довели до неправилни констатации от фактическа страна. Причините за липсата на пожарогасител в движещото се превозно средство са ирелевантни, като предвид това твърденията, че не е дадена възможност за доказване, че автомобилът е взет от ремонт, поради което пожарогасителят е бил съхраняван в дома на собственика, не може да бъде квалифицирана като процесуално нарушение. Твърденията за извършено от страна на полицейския служител престъпление по чл. 311 и чл. 282 от НК не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, нито тези за нарушения на морала и добрите нрави.

Спор по основния факт – липсата на пожарогасител – не е повдиган. Самият жалбоподател посочва в жалбата до съда, че пожарогасителят е бил на съхранение в дома му, тъй като МПС е излизало от сервиз, но не е получил възможност да докаже това.

Правното основание за прилагане на принудителната мярка е чл. 171, т. 2, буква а) от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно.

ЗДвП не съдържа определение за неизправност, като в чл. 101 препраща към списък на неизправностите и тяхната класификация, съдържащ се в наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия закон. Тази наредба е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обн. ДВ бр. 104 от 2011 г., с последно изменение в ДВ бр. 38 от 2018 г. Съгласно т. 7.2 от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от наредбата, липсата на пожарогасител е оценена като значителна неизправност. Чл. 37, ал. 3 от наредбата гласи, че значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. При констатиране на такива неизправности и/или несъответствия превозното средство не може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за безопасността на движението.

Предвид това, изводът на административния орган, че в момента на проверката К. е управлявал моторно превозно средство със значителна неизправност, е обоснован и в съответствие с установените факти. Доколкото в хипотезата на чл. 171, т. 2, буква а) от ЗДвП е предвидено принудителната мярка „спиране от движение“ на МПС се прилага при констатирана неизправност на превозното средство, обжалваната заповед е издадена при правилно прилагане на материалния закон.

Не се констатират обстоятелства, от които да следва извод за несъответствие на наложената мярка с целта на закона. Целите, които си поставя чл. 171 от ЗДвП, са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, и мярката, препятстваща управлението на неизправен в резултат от липсата на пожарогасител автомобил, което засяга безспорно безопасността на превозното средство, напълно отговаря на тези цели. Освен това, предвид характера на неизправността, която подлежи на отстраняване с простото окомплектоване на автомобила с пожарогасител, мярката не засяга права на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта на закона, тъй като отстраняването на неизправността води до незабавното прекратяване на мярката. 

Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваната заповед не страда от пороците, посочени в жалбата, и наложената принудителна административна мярка следва да бъде потвърдена.

При този изход на производството и предвид направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на областната дирекция сума в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.

 

По гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Н.К. ***, ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-6252-000026/28.05.2020 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, потвърдена с Решение № УРИ 819р-16458/24.06.2020 г. на Директора на ОД на МВР – Варна.

 

ОСЪЖДА К.Н.К. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата 100 (Сто) лева съдебно-деловодни разноски.

 

На основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от Закона за движението по пътищата, решението на административния съд не подлежи на обжалване.

 

 

Съдия: