№ 2785
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110118198 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Oбразувано е по искова молба от „Юробанк България“ АД, с която срещу И. Ц. Г. по
реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК са предявени установителни искове с правно
основание по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
следните суми: 15877,51 лв., представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит № FL1041461 от 14.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 1307,89
лв., възнаградителна лихва за периода 16.03.2020 г. до 15.12.2020 г., 99,50 лв.,
представляваща начислени такси и разноски за периода от 14.04.2020 г. до 06.04.2021 г., 36
лв. за нотариални такси и сумата от 1284,09 лв за забава за периода от 14.05.2020 г. до
06.04.2021 г., за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 22280/2021г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за потребителски кредит №
FL1041461 от 14.01.2020 г., по силата на който разрешил ползването на кредит в размер на
16080 лева при параметри, подробно разписани в погасителния план. От 16.03.2020 г.
ответникът преустановил погасяването на дължимите вноски, като с оглед липсата на
плащане и по втората погасителна вноска с падеж на 16.04.2020 г. банката упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка изпратила на ответника
Покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ ...., като му предоставил срок за плащане, след
изтичането на който ще смята кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че ответникът не е
погасил задълженията си по кредита. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
1
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове само по основание. Признава обстоятелството, че между него и
ищцовото дружество е сключен процесният Договор за потребителски кредит № FL1041461
от 14.01.2020 г. за посочената сума и при твърдените от ищеца условия. Излага твърдения,
че е измамен за сключването му, тъй като през м.01.2020 г. с него се свързали банкови
посредници, които му обяснили, че предоставят фиктивни кредити на доверени лица, като
след изтеглянето на сумите по тях и предсрочното им погасяване на съответното доверено
лице-кредитополучател се изплащала комисионна. Ответникът заявява, че се съгласил с това
предложение, тъй като не допускал предстоящата измама. На 17.01 и 18.01 през 2020 г.
същите лица му предоставили множество договори за кредит, в т.ч. и процесният, които
ищецът подписал, след което получил заемните сумите и ги предоставял на шофьора на
посредниците. Твърди, че след време направил неуспешен опит да се свърже със същите
лица, за да провери дали се обслужват изтеглените кредити. Поради липсата на отговор
подал сигнал в полицията, по който започнало разследване. Било образувано досъдебно
производство, документите по което към настоящ момент били приложени по преписка
00399/2020 г. на Специализирана прокуратура за предприемане на действия след
извършване на разследването от прокурор. Твърди, че на 26.05.2020 г. уведомил за измамата
всички банки, от които е изтеглил кредити.При така изложените фактически твърдения
отправя искания за спиране на производството по делото и присъждане на разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и от представения по делото договор за потребителски
кредит №FL 1041461 се установява, че същият е сключен между ”Юробанк България“ АД и
И. Ц. Г. на 14.01.2020г.
В чл. 1, ал.1 от договора е предвидено, че банката предоставя на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 16 080 лв. за текущи нужди срещу задължението за
връщане на заетата сума, ведно с дължимите лихви в сроковете и при условията, уговорени
в същия.
В чл. 2 от договора е предвидено, че разрешеният кредит се отпуска по сметка в
банката на името на кредитополучателя И. Ц. Г., за открИ.ето на която е необходимо
сключване на договор за открИ.е на разплащателна сметка.
В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи месечна такса за
обслужване на тази разплащателна сметка в размер на 3,50 лв. /чл. 5, т. 2/.
Съгласно чл. 3 от договора кредитополучателят дължи на банката лихва, която за
първите дванадесет месеца е във фиксиран размер от 10,950 процента, а считано от
тринадесетия месец до крайния срок за издължаване на кредита се изчислява при прилагане
на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен
процент плюс фиксирана договорна надбавка. Годишният процент на разходите по кредита
2
е 13,08%, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 21 513 лв., изчислена към
момента на сключване на договора /чл. 3, ал. 8/.
В чл. 7, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят погасява кредита на
анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и
падежна дата в погасителния план, неразделна част от договора. Съгласно плана началото на
усвояването на кредита е 14.01.2020 г., а крайната дата на издължаването е 14.01.2025 г.
Броят на месечните вноски е 60, като първата е на стойност 1080 лв., а всички останали са в
размер на 352,72 лв. Падежът на всяка вноска съгласно чл. 8 от договора е до 14-то число на
месеца. В плана са посочени отделните компоненти от вноската за главница и лихва, както и
дължимите такси.
В чл. 9 от договора е предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи
обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за
забава, чийто размер се определя от Министерския съвет.
Съгласно чл. 14 от договора при непогасяване в уговорения срок на една или повече
вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем.
Не се спори между страните и от представеното бордеро /на л. 54 от делото/ съдът
приема за установено, че кредитът е усвоен от ответника на 14.01.2020г.
Ответникът не оспорва, че не е извършвал плащания в погашение на кредита след
погасяването на първата вноска.
Видно от удостоверение, издадено от началника на отдел „Разследване“ при Главна
дирекция „Национална полоция“, на 28.02.2020г. ответникът И. Ц. Г. заявил, че е пострадал
от престъпление по чл. 321, ал. 3 т. 2 вр. с ал. 2 вр. с чл. 209 НК, при което е въведен в
заблуждение от неустановен брой лица, в резултат на което изтеглил осем броя кредити от
финансови институции на обща стойност около 130 000 лв. и по случая е образувано
досъдебно производство №3286 ЗМ 65/2020г. по описа на ГДНП.
С молба с вх. № 9300/0392 от 26.05.2020г. ответникът е уведомил кредитни
институции посочени в титулната част на същата, в т.ч. и ищцовата банка, че на 17 и
18.01.2020г. сключил договори за кредит под заблудата, че след предаване на усвоените
суми на доверени лица кредитите ще бъдат погасени от същите предсрочно, за което ще му
се плати комисионна. Посочено е, че въвелите го в заблуждение доверени нему лица го
уверили, че служители на банковите институции също били замесени в предложената схема.
С протокол от 09.07.2020г. разследващ полицай при ГДНП-МВР София
удостоверява, че е уведомил ответника за правата му на пострадал от престъпление.
Представено е уведомление от ЧСИ ...., с които поради неплащане на дължимите
месечни погасителни вноски ищецът е обявил предсрочната изискуемост на задълженията
по договора за банков кредит. Уведомлението е връчено на кредитополучателя след
залепване на уведомление на адреса, посочен в договора, чрез пълномощника му адв. В. П.
3
Г., на 15.12.2020 г.
Ищецът е заплатил за услугите на ЧСИ такса в размер на 36 лв. съгласно преводно
преводно нареждане от 08.01.2021 г.
Във връзка със служебно изисания препис от прокурорската преписка по случая е
постъпило писмо от Софийска районна прокуратура с вх. № 257310/23.11.2022г. по описа на
СРС, в което е посочено, че прокурорската преписка е приета по компетентност от
Специализираната прокуратура, като същата е с обем от 16 тома, във фазата на
разследването е и се води от СРП за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Към писмото от СРП е приложено постановление за частично прекратяване на
наказателното производство и изпращане по компетентност от Специализираната
прокуратура, в което се излагат мотиви за липсата на доказателства за престъпление по чл.
321 НК. От постановлението е видно, че при разследването няма привлечени лица в
качествата на обвиняеми.
Ответникът представя с отговора на исковата молба психологично изследване от
08.07.2021г., в което е посочено, че за времето от 1995 до 2002г. същият е бил на отчет в
ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ с диагноза епилепсия. В изследването е посочено, че през
месец април 2021г. за първи път след свалянето му от отчет И. Ц. Г. съобщава за паник
атаки. При снемане на анамнезата е посочено, че лицето е с висше библиотекарско
образование, работи по специалността си, живее сам с чести контакти с майка си,
оплакванията му възникнали след проблеми с кредитни институции и събирачи на вземания.
Според изследването не са налице съществени отклонения в психичните функции на лицетп
към момента на прегледа, няма данни за екстремно висока личностова тревожност или
съществена динамика в индекса на тревогата. Очертават се пасивно-отбранителни позиции,
упорство, ригидност в отстояването на фона на нагласи към избяхване на конфликти,
известен дефицит на собствена социална ниша, експанзивност е изказванията и
поведението, добър контрол върху емоционалността в социални ситуации.
С експертно решение на ТЕЛК №1656 от 20.07.2021г., издадено в период на
карантина Covid-19 въз основа на анамнеза и медицинска документация, на И. Ц. Г. е
призната 20 % намалена работоспособност за срок от една година с водеща диагноза Grand
mal припадъци (с малки припадъци или без тях), неуточнени. В експертното решение е
посочено, че съкратеният срок се дава за диагностично установяване характера и честотата
на припадъците.
„Юробанк България“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК срещу ответника по настоящото дело на 19.04.2021 г., въз основа на което са
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 28.04.2021 г. по ч. гр. д.
№ 22280/2021 г. на СРС.
Други относими доказателства не са ангаржирани по делото.
4
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Налице е идентитет на вземанията в заповедното и в настоящето исково
производство, образувано по подадена в срока по чл. 415, ал. ГПК искова молба от
заявителя срещу длъжника, което обуславя извод за процесуална допустимост на
производството по делото.
За основателност на предявените искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество е да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на действително
правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което е разрешил кредит в
размер на 16 080 лева на И. Ц. Г.; обстоятелството, че ответникът е усвоил средствата по
разрешения кредит в пълен размер; уговорената между страните възнаградителна лихва; че е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита – неизпълнение на задължения на
кредитополучателя по договора и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника
преди подаване на исковата молба; непогасеният размер на възнаградителната лихва; че е
уговорена наказателна лихва в твърдения размер; забавата на кредитополучателя по
отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница; както и размера на
дължимата мораторна лихва, че е уговорено заплащането от страна на ответника на
твърдяните в исковата молба такси и размера на същите.
При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да докаже
фактическите си твърдения, с които обосновава наведеното възражение за недействителност
на договора за кредит, а именно – сключването му поради измама.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153 ГПК съдът е
отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
касаещи подписването на искането за предоставяне на кредит и договора за кредит с
всичките му приложения от ответника, усвояването на сумата от 16 080 лв., както и размера
на дължимите се суми за неплатени погасителни вноски и такси.
Отделените за безспорни обстоятелства се установяват безпротиворечиво и от
събраните писмени доказателства по делото.
Правоизключващото възражене на ответника за недействителност на процесния
договор за кредит е неоснователно.
Недействителността на правните сделки е родово понятие. То обхваща всички сделки
с недостатък, предвиден в закона. Едно от деленията на недействителните сделки с най-
голямо практическо значение е според характерната последица - нищожни и унищожаеми.
Основанията за нищожност и унищожаемост на договорите са изброени отделно в
разпоредбите на чл. 26 - 33 ЗЗД и общото между тях е, че те са с пороци /юридически факти/,
които осуетяват настъпването на правното действие на договора от самото начало или
откриват възможност за заличаване на породените правни последици с обратна сила
/Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълк. д. № 5 / 2020 г. на Върховен
5
касационен съд, ОСГТК/.
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е тежък порок на
правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана
липса на съгласие“, например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за
обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни. Този тежък порок е непоправим и
непреодолим – за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново /Решение
№ 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение/. Съдът приема, че в конкретния случай тази хипотеза не е налице, доколкото от
изложените твърдения от ответника, имащи характера на признания, следва несъмнен извод, че
същият е съзнавал последиците на сделката и е целял настъпването им. Невярната представа
относно други обстоятелства и по-специално, че трети за сделката лица след сключването й
ще предпиемат действия в изпълнение на поетите от ответника задължения, не опорочава
даденото съгласие за сключването й.
На следващо място по делото не се твърди и от събраните доказателства, в т.ч.
медицинска документация не се установява към момента на сключването на сделката
ответникът да не е бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си.
Измамата, като основание за недействителност на сделката, е уредена в чл. 29 ЗЗД.
Определена е дефинитивно от законодателя като умишлено въвеждане на едно лице в
заблуждение относно факти и обстоятелства, с цел да бъде мотивирано да сключи конкретна
сделка /Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, ОСТК/. Измама е налице и когато невярната представа е предизвикана
умишлено от трето лице, но насрещната страна е знаела или не е могла да не знае за
съществуването й (възползвала се е) /Решение № 245 от 07.11.2017 г. по гр. д. № 585 / 2017
г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Въпреки дадените му указания в
проведеното открито съдебно заседание по делото ответникът не ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си за съпричастност на служители на ищцовата банката към
въвеждането му в заблуждение. Неосъществените очаквания на ответника, представляващи
мотивите за сключването на сделката, дори същите да са последица от умишлено
създадената невярна представа у измамената страна относно изпълнението на задълженията
по договора, не влекат недействителност на същия. Във всички случаи, когато трето лице
въвежда в измама, насрещната страна трябва да е знаела със сигурност за това или да не е
могла да не знае за измамата /Решение № 238 от 06.04.2020 г. по гр. д. № 4277 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Извод за наличието на такова знание по
никакъв начин не следва и от данните по образуваното досъдебно производство. Ето защо и
по арг. от чл. 29, ал.2 ЗЗД съдът намира това възражение за недоказано.
На следащо място съдът служебно констатира, че договорът за кредит е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, написан е по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12. Кредитополучателят са е съгласил, че с подписването му потвърждава, че е
предварително уведомен за всички условия по кредита, прочел е договора и е съгласен с
6
условията му, както и че с подписване на договора декларира изрично, че преди
сключването му са получили от банката преддоговорна информация за условията на
договора във формата на стандартен европейски формуляр, запознали са се с нея, разбират
съдържанието й и сключват договора за кредит въз основа на информирано съгласие.
Налице е и подробна методология за начина на определяне на лихвения процент и
погасителен план към договора за кредит, които също са подписани от кредитополучателя,
като в плана ясно и подробно са описани началния и краен момент на издължаването, броя
на анюитетните вноски, размера на дължимата главница по всяка вноска, размера на
дължимата възнаградителна лихва по всяка вноска, общият размер на вноската, които са
съотнесени към уговорения в договора лихвен процент, както и размера на месечната такса.
Следователно процесният договор за кредит съответства на императивните норми на чл. 10,
ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и въз основа на него е възникнало
валидно облигационно правоотношение между страните, което поражда съответните правни
последици.
Кредитополучателят е преустановил погасяването на кредита след плащането на
първата погасителна вноска. Това неизпълнение на договорни задължения, допусната забава
в плащанията на главница и/или лихва по една или повече вноски, е породило правото на
банката, уговорено в чл. 14 от договора за кредит, да обяви остатъка от кредита за
предсрочно изискуем.
Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента: 1./
настъпване на фактическите обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора и
даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем и 2./ уведомяването на
длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Тя представлява
изменение на договора по силата на волеизявление само на едната от страните. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж. Това е моментът, от който
кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /Решение №
64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о. /. Нито съдебната практика, нито
правната теория, поставят някакви формални изисквания към съдържанието на
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост /виж решение № 106 от
20.06.2017 г. по т. д. № 60152/2016 г. на IV г. о. на ВКС/. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от
исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последицанастъпване на
изискуемостта към този момент /виж решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на I
7
т. о. на ВКС/. Предсрочната изискуемост имплицитно се предпоставя от всяка претенция за
съществуването на определено вземане – била тя осъдителна или установителна
/Определение № 273 от 21.11.2017 г. по т. д. № 1294/2015 г., II т. о. на ВКС/.
В случая не се спори, че банката е обявила предсрочна изискуемост на процесния
кредит чрез връчването на уведомлението, което е получено чрез пълномощник на
кредитополучателя на 15.12.2020 г. От този момент следва да се счита за настъпила
предсрочната изискуемост на процесния договор за кредит. Ответникът не оспорва исковете
по размер. Ето защо искът за главница е основателен и следва да се уважи изцяло за сумата
от 15 877,51 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
По своята същност уговорената в чл. 9 от договора за кредит наказателна лихва
представлява мораторна неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, която е съобразена с чл. 33, ал.
2 от Закона за потребителския кредит. По делото се установя просрочие на дължими
погасителни вноски, както и настъпила предсрочна изискуемост на кредита, с оглед на
което уговорената неустойка се дължи. Размерът на не се оспорва от ответника, поради
което акцесорната претенция също следва да се уважи до пълния предявен размер.
Част от претендираната на основание чл. 5 от договора сума касае месечни такси за
обслужване на разплащателната сметка. Чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит допуска кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит – в случая обслужване на
разплащателна сметка. Уговорената в чл. 5, т. 2 месечна такса за това обслужване е в размер
на 3, 50 лв. Общия размер на дължимата такса за исковия период е 31,50 лв., до който тази
претенция следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер 99,50 лв. следва
да се отхвърли, тъй като касае друг вид такса – за ограничаване негативните последици от
просрочено изпълнение, която съдът намира за недължима. Тази такса е предвидена за
действия по ограничаване на негативните последици и е посочена в Тарифа, за която няма
данни потребителят да е запознат и да я е приел, като част от Общи условия, приложими не
към договори за отпускане на потребителски кредити, а за открИ.е, водене и закрИ.е на
сметки на физически лица, които също не са приети от кредитополучателя /липсват
доказателства към заявлението/. Отделно, таксата е за действия, които не са конкретизирани
като вид услуга, а съобразно чл. 10а ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Така определена таксата по Тарифата на банката, на практика,
представлява и допълнителна сума, която се събира във връзка със забавеното плащане на
задълженията по кредита, а съобразно чл. 33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В този
смисъл и клаузата по т. 10., раздел XV, б. "В" от Тарифата на банката е нищожна като
противоречаща с чл. 10а ал. 4 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК, поради което и заявлението на банката в
тази част следва да се отхвърли на основание чл. 411 ал2, т. 2 от ГПК. Клаузата също така се
явява и неравноправна, доколкото представлява и уговорка във вреда на потребителя, която
8
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на банката и потребителя, на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
По отношение на сторените от ищеца разноски във връзка с действията по
едностранно обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита в общ
размер на 36лв., същите му се дължат на основание чл. 78 ЗЗД, с оглед на което тази
претенция е основателна до пълния предявен размер.
По разноските.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете в
общ размер на 1 671,64лв. за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в исковото
производство и 1321,40 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
На ответника следва да се присъдят 3,97 лв. за платено адвокатско възнаграждение в
исковото производство и 4,47 лв. за заповедното производство, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 10а ЗПК и чл. 92 ЗЗД, че И. Ц. Г. с ЕГН
********** с адрес ........... дължи на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, сумите 15
877,51 лв. – незаплатена главница по договор за потребителски кредит № FL1041461 от
14.01.2020г., чиято предсрочна изискуемост е настъпила, ведно със законната лихва от
19.04.2021 г. до изплащане на вземането; 1307,89лв. – възнаградителна лихва за периода от
16.03.2020г. до 15.12.2020г., 1284,09 лв. – мораторна лихва за периода 14.05.2020 г. –
06.04.2021 г.; 31,50 лв. – такси по договора за периода от 14.04.2020 г. – 06.04.2021 г. и
сумата 36 лв. – разноски за периода 14.04.2020 г. – 06.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
такси за разликата над 31,50лв. до пълния предявен размер 99,50 лв., за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр.
д. № 222808/2021 г. по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Ц. Г. с ЕГН ********** с адрес ...........
да заплати на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260 сумата 1671,64 лв. - разноски в
исковото производство и 1321,40 лв. – разноски в заповедното производство.
9
ОСЪЖДА “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260 да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК И. Ц. Г. с ЕГН ********** с адрес ........... адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 3,97 лв. за исковото производство и 4,47 лв. за
заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10