№ 861
гр. Ловеч, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА В.
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА В. Въззивно частно гражданско
дело № 20224300500508 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Ц. С. П., със съгласието на
майка му С. А. П. и чрез адв. М. Т. от САК, срещу определение № 404 от
30.08.2022 г. по гр.д. № 322/2022 г. по описа на РС – Троян, с което на
основание чл.129, ал.2 от ГПК е прекратено производството по делото.
Счита, че определението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Позовава
се на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, съгласно която ищците по
искове за издръжка не внасят такси и разноски в производството по делата.
Изтъква, че в исковата молба подробно е описано, че се иска издръжка,
ответникът работи в чужбина и няма известен адрес. Твърди, че е
недопустимо съдът да иска от дете да внася адвокатски хонорар за особен
представител. Моли съда на отмени обжалваното определение и върне делото
за разглеждане от друг състав на РС – Троян.
След като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и
данните по делото, настоящият въззивен състав намира за установено от
фактическа страна следното:
Производство по гр.д. № 322/2022 г. по описа на РС – Троян е
образувано по постъпила искова молба от Ц. С. П., чрез майка му С. А. П.
срещу С. Б. П. с направено искане съдът да постанови решение за увеличаване
размера на издръжката на непълнолетното лице, да определи местоживеенето
на майката и детето в семейното жилище, както и да разреши на основание
чл.127а от СК на непълнолетния Ц. С. П. да напуска територията на
РБългария и пътува в чужбина без съгласието на своя баща С. Б. П.,
1
придружаван от неговата майка и законен представител или упълномощени
от нея лица за срок до навършване на пълнолетие.
В хода на размяна на книжата и след изпълнение на процедурата по
чл. 47 от ГПК, районният съд е констатирал, че са налице основанията по чл.
47, ал. 6 от ГПК за назначаване на особен представител на ответника по
делото. С разпореждане от 07.07.2022 г. съдът е задължил ищеца да внесе
сумата от 300.00 лв. адвокатски хонорар в едноседмичен срок от получаване
на съобщението. Видно от приложената по делото разписка, същото е
връчено на пълномощника на ищеца на 26.07.2022 г.
С обжалваното определение съдът е прекратил производството по
делото поради неизпълнение на разпореждането, тъй като внасянето на
адвокатско възнаграждение за особения представител е предпоставка за
движение на делото.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира частната жалба за допустима -
подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимиран субект
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна и следва да се уважи.
В т.6 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че процесуалното представителство, регламентирано в чл.47, ал.6 от
ГПК не е законово, тъй като произтича от нарочен акт на съда – определение
за назначаване при наличие на предвидените за това предпоставки. Това
представителство съгласно чл.36, ал.1 от ЗА е възмездно и за положения труд
на адвоката се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото.
Когато представляваното лице е ответник по делото, разноските за
осъществената процесуална защита от особения представител са за сметка на
ищеца, респ. на съда, когато се касае за иск за издръжка по аргумент на чл.83,
ал.1, т.2 от ГПК, каквато е настоящата хипотеза. Ако решението е в полза на
ищеца, то заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като
дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски.
С оглед на изложеното и при наличие предпоставките на чл. 47, ал. 6
от ГПК, районния съд е следвало да назначи особения представител и да му
определи възнаграждение, като в конкретната хипотеза, доколкото се касае за
иск за издръжка, е следвало възнаграждението на особения представител да
бъде изплатено след приключване на съдебното дирене от съответната
бюджетна сметка на Районен съд - гр.Троян. При окончателното си
произнасяне съдът, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ако делото бъде решено в полза на лице, освободено от заплащането на
държавни такси и разноски в производството, следва да осъди ответника да
заплати дължащите се такси и разноски в полза на съда. В случая не е налице
общата хипотеза, когато разноските за възнаграждението за особен
представител са за сметка на ищеца.
2
Поради изложените съображения обжалваното определение на РС –
Троян следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от ищеца
иск за изменение на издръжката с оглед изпълнение на дадените указания.
След връщане на делото, районният съд следва да отчете, че с
депозираната искова молба са предявени и иск по чл.127а от СК и иск за
определяне местоживееното на майката и детето, които подлежат на
разглеждане по реда на производство по спорна съдебна администрация, а не
исково производство, по реда на което се разглежда иска с правно основание
чл.150 от СК. Тъй като предявените искове не подлежат на разглеждане по
реда на едно и също производство, съдът на основание чл.210, ал.2 от ГПК
следва да постанови те да бъдат разделени, като по другите два иска ищецът
не е освободен от заплащане на държавни такси и разноски
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 404 от 30.08.2022 г. по гр.д. № 322/2022 г.
по описа на РС – Троян, с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Районен съд - гр.Троян за продължаване на
съдопроизводствените действия в изпълнение на задължителните указания,
дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3