Решение по дело №65/2020 на Районен съд - Панагюрище

 

Р Е Ш Е Н И Е № ……

 

гр.Панагюрище, 12.11.2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Панагюрският районен съд, в публично съдебно заседание на 23.10.2020 г., в състав: районен съдия Снежана Стоянова, при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД № 65/2020 г., за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р.И.Д. ***  с ЕГН: **********  против наказателно постановление (НП) № 20-0310-000336/16.03.2020 г. на Началника на РУ-Панагюрище, с което на основание чл.174, ал.3, предл.1  от ЗДвП на жалбоподателя е  наложена  глоба  в  размер на 2 000  (две хиляди)  лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност на наказателно постановление. Твърди се, че жалбоподателят не бил извършил вмененото му нарушение, тъй като на твърдените в НП дата, място и час не бил управлявал МПС.

В  съдебно заседание жалбоподателят се представлява от  процесуален представител – адвокат Ц.Ч. от ПАК, която поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП. Навежда нови доводи за незаконосъобразност на НП, предмет на въззивна проверка, като твърди че жалбоподателят бил наказан два пъти за едно и също нещо, тъй като  за същото нарушение срещу  него имало наказателно постановление от същата дата с № 20-0310-000337,  прието като писмено доказателство по делото (л. 21 в делото), по което било образувано отделно АНД.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

      Жалбоподателят е санкциониран за това, че  на  10.03.2020 г. около 17, 03 часа в град Панагюрище на улица „Инж.Патърчанов“ управлява лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ ** ** ** **, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, дадено му с ТМИ№ 0046041.

      Въз основа на АУАН  било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на нарушителя на 17.03.2020 г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП била подадена чрез АНО на 20.03.2020 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

      След анализ на събраните по делото устни и писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

      На 10.03.2020 г. около 16,00 часа в град Панагюрище валял силен дъжд. По тази причина св.И.К., която работила в магазин на  „Т“ в гр. Панагюрище се обадила на жалбоподателя Д., който бил нейн познат, и го помолила да я вземе от работното й място в 17 часа, когато приключвала работа. Жалбоподателят се съгласил и около 16,50 часа потеглил  към уговореното място с лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ ** ** ** ** от горски път, който излизал на улица „Сергей Румянцев“.  Бил сам в автомобила. Когато излизал от горския път и потеглил по „Сергей Румянцев“  жалбоподателят бил забелязан от свидетеля К. и колегата му С.Р. – служители в РУ-Панагюрище, които извършвали обход на района с поверения им служебен автомобил. Излизането на жалбоподателя от горския път създало съмнение у полицейските служители, които решили да го последват и да извършат проверка на автомобила и водача. Това било забелязано от жалбоподателя, който увеличил скоростта, когато започнал да се движи по улица „Пенчо Славейков“. Независимо от това полицаите продължили да следват жалбоподателя. Последният завил и продължил по ул.„Ангел Шишков“, след което завил надясно по ул. „Георги Сава Раковски“ и спрял на ул.„Инж. Патърчанов“. Там паркирал, тъй като улицата била без изход. Автопатрулът, управляван от полицай Р. през цялото време се движел след лекия автомобил, управляван от жалбоподателя и след като последният спрял, полицаите спрели зад него. Св.К. и полицай Р.  слезли от полицейския автомобил и тръгнали към автомобила, управляван от жалбоподателя. В този момент жалбоподателят тръгнал да се мести от седалката на водача към пасажерската седалка. Полицаите отишли при жалбоподателя и го заварили между двете предни седалки. Поискали му документи за самоличност, но жалбоподателят не представил такИ.. Казал, че не го носи. Тогава св.К. казал на жалбоподателя да си каже имената и ЕГН. Жалбоподателят продиктувал личните си данни. Тогава св.К. извършил справка по телефона в дежурната част на РУ Панагюрище, от която се установило, че жалбоподателят не притежава СУМПС. Св.К. попитал жалбоподателя защо управлява МПС, като последният отговорил че чака момиче на име И.. След кратко време на място пристигнала свидетелката И.К., която тъкмо била приключила работа. Тя обяснила на полицаите че се е обадила на жалбоподателя, за да  дойде да я вземе от работа. Тогава полицаите помолили св.К. да шофира автомобила „Сузуки Гранд Витара“, като следва патрулния автомобил. Св.К. се подчинила, като заедно със жалбоподателя, който седнал на предната пасажерска седалка последвали полицаите. Стигнали до Районното управление, където спрели. Полицаите ги поканили в сградата, където св.К. останала, за да напише обяснение по случая. В полицейското управление полицай С И., който работел по линия на КАТ поканил жалбоподателя да даде проба за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер.  Жалбоподателят отказал. Тогава полицай И. издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване, с който указал му да се яви във ФСМП Панагюрище, за да даде кръвна проба. Св.К. придружил жалбоподателя до болничното заведение, където последният отказал да даде кръвна проба за алкохол. Отказът му бил удостоверен от дежурния лекар в протокола за медицинско изследване (л.43 в делото).

      Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на св.К., отчасти от показанията на св.И.К., както и от събраните по делото писмени доказателства.

      Съдът кредитира показанията на полицейския служител св.Д.К., тъй като са обективни и депозирани от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото. Независимо от служебната връзка между полицейския служител и АНО, първият няма никакъв личен мотив да уличава  жалбоподателя, като му приписва нарушение, което иначе той не е извършил. В тази връзка следва да се акцентира на тази част от показанията на св.К., в която установява, че докато жалбоподателят не е казал личните си данни, той не е знаел кой е управлявал автомобила.  

      Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.С, тъй като същите се опровергават от показанията на св.К.. Освен това следва да се посочи, че показанията на св. С се отличават с липсата на детайлност и логична последователност, поради което оставят впечатление за предварителна подготовка за обслужване на защитната теза на жалбоподателя. Съдът не вярва и на жалбоподателя, който обобщено твърди, че не е управлявал автомобила, като е бил докаран до паркинга от св.С, след което отишли в намиращо се наблизо кафене. Около 16,50 часа отишъл пеша до автомобила и седнал на предната пасажерска седалка, за да чака св.К., с която имал уговорка тя да шофира автомобила. Тъй като прозорците се били изпотили, започнал да ги чисти, поради което прехвърлил левия си крак от другата страна и така бил заварен от полицаите. Св.К. обаче не съобщава прозорците на автомобила да са били изпотени. Не установява жалбоподателят да е бил мокър от поройния дъжд, а това неминуемо щеше да е така, ако жалбоподателят беше пристигнал пеша до автомобила от кафенето, което, видно от показанията на св.С се е намирало на около 50 метра от паркинга. Освен това св.К. не съобщава жалбоподателят да й е съобщил, че има проблем да докара автомобила до паркинга, а само че са се уговорил тя да шофира след като се срещнат.

      При този анализ на доказателствата за съда не остана съмнение, че на посочените в НП дата, място и час жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ ** ** ** **.

      При така установеното съдът намира, че извършеното от жалбоподателя Р.Д. запълва състава на вмененото му административно  нарушение. Последното  е  доказано по един несъмнен и категоричен начин.

      Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -  Началника РУ Панагюрище към ОДМВР Пазарджик, който към дата 16.03.2020 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор С И., който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

          Лексикалното и логическото тълкуване на нормата на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП води на извода, че нарушението може да се осъществи от водач на МПС при две хипотези, които са взаимно свързани и хронологично произтичат една от друга. На първо място е необходимо водачът да откаже да му се извърши проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а след това да откаже да изпълни предписанието на компетентните контролни органи  за  изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съобразно предвиденото в чл.2, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,   проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.   В конкретния случай жалбоподателят Р.Д. е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, след което  не е изпълнил даденото му от контролния орган предписание за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и по този начин е осуетил преследваната с административно-наказателния състав цел – да се установи наличието и евентуално концентрацията на алкохол в кръвта му.

      Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че последният бил наказан два пъти за едно и също нещо, тъй като за същото нарушение срещу  него имало наказателно постановление от същата дата с  № 20-0310-000337, (л. 21в делото), по което било образувано отделно АНД. Видно е от наказателното постановление на л.21 в делото, че то е за друго нарушение, а именно за това, че жалбоподателят е отказал да даде проба за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отказът да се даде проба за употребата на алкохол, както и отказът да се даде проба за употребата на наркотични вещества или техни аналози са две отделни нарушения, макар санкционната норма да е една и съща. Известен е принципа в административно наказателния процес, въведен в чл. 18 от ЗАНН, съгласно който когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, т.е. института на определяне на общо наказание не е познат.

      Предвид гореизложеното съдът  счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се  потвърди.

      Санкционната норма на чл.174, ал.3, предл.1  от ЗДвП  предвижда две кумулативни наказания във фиксиран размер – глоба от 2 000  и наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години. При този законодателен подход съдът не намира за нужно да излага мотиви дали АНО се е съобразил с изискванията за индивидуализация на наказанията, т.е. дали правилно е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единствено следва да се посочи, че наказанията са наложени в размерите, предвидени в ЗДвП, т.е. законосъобразно.

                    По изложените съображения Панагюрският районен съд в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,

 

Р   Е   Ш   И  :

 

  ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0310-000336/16.03.2020 г. на Началника на РУ – Панагюрище, с което на Р.И.Д. ***  с ЕГН: **********  на основание  чл.174, ал.3 предл.1 от ЗДвП  е  наложена  глоба  в  размер  на 2 000  (две хиляди)  лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, като законосъобразно.

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: