№ 2
гр. П., 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на шестнадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело №**215230100617 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 221, ал. 2 КТ
Производството е образувано по предявен от „А.Й.“ ООД, с ЕИК
*********, срещу П. И. Г., с ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422
във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 221, ал. 2 КТ, с който се иска да
се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 3
823,20 лв. - обезщетение за неспазване на срока на предизвестие при
прекратяване на трудов договор, ведно със законната лихва върху главницата
от 26.05.2021 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№ 404/2021 г. по описа на Районен съд – П..
С Определение №184 от 15.11.2021 г. постановено по делото
производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до
приключване с влязло в сила решение по гр.д. № 14739/2021 г. по описа на
Районен съд- Пловдив, което е образувано по иск с правно основание чл. 344,
ал. 1 КТ.
С молба от 30.08.2022 г. подадена от ищеца е представен надлежно
заверен препис от Решение по гр.д. № 14739/2021 г. по описа на Районен съд-
Пловдив, потвърдено с Решение № 777 от 08.06.2022 г. по в.гр.д. № 1110/2022
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с отбелязване, че същото е влязло в
сила на 16.07.2022 г. Предвид изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките за възобновяване на настоящото производство.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
1
твърдения: Излага, че между ищцовото дружество „А.Й.“ ООД и ответникът
П. Г. е съществувало трудово правоотношение, което възникнало по силата на
сключен между страните трудов договор №** от 04.02.2019г. Твърди се, че в
трудовия договор бил предвиден тримесечен срок за предизвестие за
прекратяване на трудовия договор. Излагат се доводи, че с две допълнителни
споразумения от 01.09.2019 г. и 01.03.2020 г. трудовото възнаграждение на
ответника е било увеличавано. Твърди се, че от ищеца била издадена Заповед
№ **** от 14.07.2020г., с която било наложено дисциплинарно наказание —
„дисциплинарно уволнение” на ответника и било прекратено трудовото
правоотношение между страните. В исковата молба се сочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ служителят дължи заплащане на
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, което възлиза на 3823,20 лева, доколкото е изчислено на база
на последния пълно отработен месец – м. април 2020 г. Моли се да се уважи
предявеният иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
излагат доводи за неоснователност на предявената искова претенция.
Направено е възражение за местна неподсъдност на спора, като се сочи, че
съобразно чл. 36 от трудовия договор страните са договорили местно
компетентен съд да е Районен съд – Пловдив. Сочи се, че дължимото
обезщетение следва да се определи въз основа на трудовото възнаграждение
получено м. юни 2020 г., доколкото трудовото правоотношение е прекратено
м. юли 2020 г. Направено е възражение за прихващане със сумата от 1656,72
лева, представляващо обезщетение за неползван годишен платен отпуск 26
дни, както и за сумата в размер на 462,30 лева – възнаграждение за положен
извънреден труд през м. април 2020 г. за десет дни по 2 часа над установения
8 часов работен ден и два съботни дни по 8 часа всеки. Моли се да се
отхвърли исковата претенция.
С определение постановено в открито съдебно заседание проведено по
делото на 11.11.2022 г. (влязло в сила) не са приети за съвместно разглеждане
в настоящото производство възражения за прихващане предявени от П. И. Г.
срещу „А.Й.“ ООД за сумата в размер на 1656,72 лв. представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 26 дни и обезщетение
в размер на 462,30 лв. - обезщетение за извънреден труд, доколктоо същите не
са били индивидуализирани надлежно, за което съдът е дал тояни, ясни и
конректни указания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-П. е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422
2
ГПК във вр. с чл. 221, ал. 2 КТ. Исковата претенция е процесуално
допустима, тъй като е предявена в законоустановения едномесечен срок по
чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл.
415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 16.07.2021 г., а исковата молба е
подадена на 10.08.2021 г.
С Определение № 357 от 30.09.2022 г., с което е изготвен проекто-
доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от даказване
между страните, че между тях е съществувало безсрочно трудово
правоотношение по трудов договор №** от 04.02.2019 г., както и че същото е
прекратено на основание дисциплинарно уволнение, за което е издадена
Заповед № **** от 14.07.2020 г. от Управителя на „А.Й.“ ООД. Това се
установява и от представен и приет по делото като доказателство трудов
договор №** от 04.02.2019 г., в който е посочено, че срокът на предизвестие и
за двете страни е 3 месеца и Заповед № **** от 14.07.2020 г. издадена от
Управителя на ищцовото търгвоско дружество.
По делото е допусната и приета без възражения на страните съдебно-
счетовордна експертиза изготвена от вещото лице Л. А. от заключението на
която се установява, че дължимото от ответника обезщетение по реда на чл.
221, ал. 2 КТ, съобразно брутното трудово възнаграждение на ответика е в
размер на 3823,20 лв. В своето заключение вещото лице е посочило, че
последния пълен отработен месец на ответника е м. април 2020 г., когато му е
изплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 1274,40 лв. Сочи се, че
не са направени частични или цялсотни плащания от ответника за погасяване
на посоченото задължение, както и че ответникът има 1 ден неползван платен
годишен отпуск за 2020 г., който му е изплатен заедно с последната месечна
заплата. Вещото лице уточнява, че по отношение отчитането на труда и
работната заплата счетоводството на дружестовто на ищеца се води редовно.
Ценено съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице, доколото със същото са дадени обосновани
отговори на всички поставени по делото въпроси.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ предвиджда, че при дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в
размер на брутното си трудов възнаграждение за срока на предизвестието -
при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди -
при срочно трудов правоотношение.
Следователно, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 221, ал. 2 КТ в
тежест на ищеца е да докаже при пълно и главно доказване твърденията си
3
относно наличие на безсрочно трудово правоотношение с ответника, което е
било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", вкл. и
срока на предизвестието.
От представените и неоспорени писмени доказателствени средства се
установява, че между страните по делото е бил сключен безсрочен трудов
договор, като е предвиден срок на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение – 3 месеца. Заповед **** от 14.07.2020 г. на управителя на
ищцовото търговско дружество „А.Й.“ ООД се установява, че на ответника е
наложено дисциплинарно наказание "уволнение", която заповед е влязла в
сила (с оглед Решение №680 от 02.03.2022 г. по гр.д. №**215330114739/2021
по описа на РС- Пловдив, което е потвърдено с Решение №№ 777 от
08.06.2022 г. по в.гр.д. №**2253300501110/2022 г. по описа на Окръжен съд -
Пазарджик). Ето защо следав да се приеме, че са налице материално правните
предпоставки за уважаване на предявения иск.
По отношение на неговия размер, съдът намира следното: от приетата по
делото съдебно-счетоводна експетиза, която съдът кредитира изцяло се
установява, че размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ изчислено
съобразно месечното брутно трудово възнаграждение получавано от
работника е в размер на 3823,20 лв., която сума е дължима ведно със законна
лихва от дата на предявяване на исковата молба- 26.05.2021 г., арг. чл. 422, ал.
1 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Предвид изложеното
изцяло следва да бъде уважена предявената искова претенция.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по
искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК такива се дължат на ищеца, като следва да бъдат
определени в общ размер на 376,47 лева, от които от които 76,47 лв-
държавна такса, 300 лв. – възнаграждение за един адвокат, доколкото същите
са своевременно поискани, като са представени доказателства, че са реално
сторени (договор за правна защита и съдействие л. 5 и л 6 от заповедното
дело), като за тях е представен и списък по смисъла на чл. 80 ГПК.
С оглед изхода на делото и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът. Същият е претендирал присъждането им по настоящото
производство в размер на 976,47 лв., от които 76,47 лв- държавна такса, 600
лв. – възнаграждение за един адвокат и 300 лв. депозит за вещо лице. Съдът
счита, че следва изцяло да бъде уважена претенцията на ищеца за присъжране
на претендираните разноски, доколкото същите са своевременно поискани,
4
като са представени доказателства, че са реално сторени (договор за правна
защита и съдействие л. 11 и л. 12 от делото), като за тях е представен и списък
по смисъла на чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – П.,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 КТ, по отношение на П. И. Г. ЕГН:
********** и адрес: гр. П., ***, че „А.Й.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, *** е носител на парично
вземане в размер на сумата от 3823,20 лв. - представляваща обезщетение за
неспазване срока на предизвестието при прекратяване на трудов договор №**
от 04.02.2019г. сключен между страните, прекратен на основание
дисциплинарно уволнение обективирано в Заповед № **** от 14.07.2020г.,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба –
26.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 404/2021 г. по
описа на Районен съд – П., която сума може да бъде заплатена по банкова
сметка IBAN:BG*********************.
ОСЪЖДА, на основание 78, ал. 1 КТ, П. И. Г. ЕГН: ********** и адрес:
гр. П., *** да заплати на търговско дружество А.Й.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, *** сума в размер на 376,47
лева – разноски в заповедното и производство и 976,47 лв. - разноски
направени исковото произвдоство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5