РЕШЕНИЕ
№ 714
гр. Бургас, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20232120201821 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „.....против наказателно
постановление № K-22-88-F636084/15.04.2022 г. на Директор на дирекция
"Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за извършено нарушение на чл.
124, ал. 5ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“, в размер на 9750 лева, на осн. чл. 182, ал. 2 от ЗДДС.
С жалбата се моли съда да отмени наказателното постановление.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори
пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно
постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в ЗАНН.
Предвид на това съдът намира, че същата е процесуално допустима.
В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител.
Поддържа жалбата. Не изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави
искане за разноски.
За АНО, се явява надлежно упълномощен процесуален представител.
Оспорва жалбата, като неоснователна. Не ангажира доказателства. По
1
същество счита, че нарушението е установено по безспорен начин, като моли
съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно и
обосновано. Прави искане за разноски.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При извършена проверка в ПП ИС Контрол, било установено, че в СД и
дневник покупки за м. 07.2021г. ЗЛ е отразило издадено от ..... през м. 06-
2021г. КИ №**********/ 30.06.2021г. с дан. основа - 195 000,00лв. и ДДС - 39
000,008 лв. към ф-ра № **********/02.06.2021 г. с предмет на доставката
„аванс строителство на сграда кв. Кръстова вада“. Съгласно разпоредбата на
чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, КИ е следвало да се отрази в СД и дневник покупки по
ЗДДС за м. 06.2021г. Нарушението било установено в хода на извършена
ПУФО възложена с Резолюция № П-02000221139072-ОРП -001/ 10.08.2021 г.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните и писмени доказателства по АНП.
От правна страна, съдът намира следното:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН е съставен от оправомощено лице. Въпреки това, съдът счита,
че в хода на производството са допуснати съществени нарушения, довели до
опорочаване на издаденото НП.
На първо място, липсва ясно посочване на коя дата е извършено
нарушението. Производството по установяване на административни
нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на
АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда
изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат
съответните актове. С нормите на чл. 42, т. 3, предл. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 5, предл. 2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и
АНО да посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на
датата на извършване на административното нарушение е от значение не само
като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната
проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в
административнонаказателното производство. Времето на извършване на
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и
2
процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В АУАН и в НП липсва
посочване до кога е следвало да се отрази посочената фактура. Вписано е, че
КИ е следвало да се отрази в СД и дневник покупки по ЗДДС за м. 06.2021г.,
но това не е достатъчно ясно посочване на датата на извършване на
нарушението. Датата е елемент от обективната страна на нарушението и не
следва същата да се извлича по тълкувателен път, тъй като по този начин се
ограничава правото на соченото за нарушител лице, да разбере фактическите
рамки на обвинението.
Това обстоятелство, се явява съществено процесуално нарушение, което
не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага
отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора
по същество.
Само за пълнота, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че за
давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, трябва да следи служебно. Началото на
тримесечната административно наказателната давност е обусловено от
откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на
нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното
длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно
индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било
обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би
означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните
преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно
осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното
усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да
възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният
давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни
субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и
единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете
алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да
не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече
години за определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на
3
органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да
привличат към административнонаказателна отговорност субектите
извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за
установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Има
практика в този смисъл на АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ
крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който
нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали
административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на
дължимата грижа в разумни срокове.
В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че задължението на
лицето за отразяване в СД и дневник покупки по ЗДДС е следвало да бъде
направено за м. 06.2021г., то от м. 07.2021г. би следвало, жалбоподателят да е
изпаднал в забава.
Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието
на задълженото лице. Контролните органи на данъчната администрация на
ТД на НАП-Бургас са имали обективната възможност да констатират
нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени
извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия
орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова
страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на
нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не
нарушението. Същите е следвало да съставят АУАН до м.10.2021г. Видно от
представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 08.11.2021г,
т.е. след предвидения в Закона срок.
Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е
основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление следва да
се отмени, като процесуално незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
отменено, но жалбоподателят не е направил искане за присъждане на
разноски, поради което същите остават, както са направени от страните.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 предложение
трето от ЗАНН, Районен съд Бургас
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № K-22-88-F636084/15.04.2022 г.
на Директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас против ...., с
което за извършено нарушение на чл. 124, ал. ЗДДС, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на
9750 лева, на осн. чл. 182, ал. 2 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5