Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.08.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 4908 по
описа на ВРС за 2017 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Д.Д.И., егн **********,
с адрес: ***, Ц.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, А.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Ц.Й., ЕГН
**********, с адрес: ***, Я.Ц.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Т.Р.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, Д.А.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, Ж.А.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, Д.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** 24, С.Я.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Я.Я.,
ЕГН **********, с адрес: *** и И.Т.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ц.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** и П.Т.И., ЕГН **********, с
адрес: *** с която са предявени следните обективно и субективно съединени
искове: иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
прогласяване за нищожен поради противоречие със закона на сключения между ответниците Ц.Д.Д. и П.Т.И. на 15.11.2012г., обективиран нотариален акт № 167, том I, рег. № 3456, дело №
151/2012г. на нотариус **Д., рег. № 332 на НК, договор за дарение на недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от дворно място
в гр. Варна, ул. „**, с идентификатор
**по КК и КР на гр. Варна с площ от 280 кв.м., а по акт за собственост –
287 кв.м., при граници: **, **, ведно с ½ ид.ч.
от жилищната сграда с площ от 54 кв.м. с идентификатор **по отношение на 18/48 ид.ч. от имота, поради противоречие със закона, а в
условията на евентуалност иск по чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД за обявяване на същия договор за дарение за нищожен по отношение на
18/48 ид.ч. от имота поради противоречие с добрите
нрави; иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника П.Т.И., че същият не е
собственик на следния недвижим имот: 18/48 ид.ч.
от дворно място в гр. Варна, ул. „**, с
идентификатор **по КК и КР на гр. Варна
с площ от 280 кв.м., а по акт за собственост – 287 кв.м., при граници: **, **,
ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда с площ от
54 кв.м. с идентификатор **.
В исковата молба са изложени твърдения, че
ищците имат общ наследодател – **Д.И., който е починал на 10.07.2011г. Същият
приживе прехвърлил на ответника Ц.Д. чрез договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 119, том IV, дело №
1417/1984г. на варненски нотариус, ½ ид.ч. от
дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. „**, цялото с площ от 287 кв.м.,
съставляващо пл. № 5 в кв.588 по плана на 14 подрайон
на гр. Варна, с идентификатор 10135.1026.355 по КК на гр. Варна, заедно с
½ ид.ч. от построената в него жилищна сграда с
идентификатор **. С решение от
09.06.1997г. по гр.д. № 2973/1995г. на ВРС, влязло в законна сила, е допусната
делба на същото дворно място, заедно с построената в него сграда при квоти: 5/6
ид.ч. за **Д.И., 1/24 ид.ч.
за **, 1/24 ид.ч. общо за **Д., **, 1/24 ид.ч. за Г. **, 1/24 ид.ч. общо
за **, като е отхвърлен иска за делба, заведен от Ц.Д.Д.,
тъй като при извършване на дарението по нотариален акт № 119 не е участвала
като страна съпругата на дарителя – **. С решение от 30.06.1998г. по гр.д. №
2973/1995г. на ВРС, влязло в законна сила, съдът на основание чл.288, ал.2 от ГПК е поставил в дял на **Д.И. жилищната сграда с плош
щт 52,72 кв.м., ведно с дворно място с площ от
260/287 ид.ч., и е изнесъл на публична продан
построения в дворното място гараж, ведно с припадащите си 27/287 кв.м. ид.ч. от дворното място. С постановление от 05.03.2001г. на
съдия изпълнител при ВРС на **Д.И. бил възложен гаража, ведно с припадащите си
27/287 кв.м. ид.ч. от дворното място. С констативен
нотариален акт № 28, том VI, рег. № 11021, дело №
968/2005г. на нотариус **Д. **Д.И. бил признат за собственик на основание
наследяване, делба и възлагане на жилищната сграда с площ от 52,72 кв.м.,
ведно с дворното място с площ от 287
кв.м. След смъртта на **Д.И. по наследствено правоприемство
ищците Д.Д.В., Ц.Д.И. и Д.Д.Д.
получили по 4/48 ид.ч. за всеки от тях, ищците Ц.А.Й.,
Д.А.Ц., Ж.А.Ц. и А.В.К. получили по 3/48 ид.ч. за
всеки от тях, ищецът Д.Д.И. и ответника Ц.Д.Д. получили по 6/48 ид.ч., ищецът
И.Т.С. получил 6/48 ид.ч., а ищците С.Я.Я. и Г.Я.Я. получили по 3/48 ид.ч. С нотариален акт № 167, том I, рег.
№ 3456, дело № 151/2012г. на нотариус **Д. ответникът Ц.Д.Д. дарил на ответника П.Т.И. ½ ид.ч.
от процесното дворно място, ведно с ½ ид.ч от жилищната сграда в него. Ищците твърдят, че по
последната сделка владението не е предадено от единия на другия ответник.
Считат дарението за недействително, като същото не е породило вещноправен ефект за прехвърлените 18/48 ид.ч. над притежаваните от Ц.Д. 6/48 ид.ч.
и ответникът П.И. не е станал собственик на 18/48 ид.ч.
В законоустановения срок ответниците са
подали писмени отговори, с които оспорват предявения иск за нищожност на
дарението като недопустим и неоснователен. Сочи се, че е недопустимо да се иска
нищожност на ид.ч. от сделка. Сочи се, че в
предходния съдебен процес съдът не е обявил дарението за нищожно, а за
недействително спрямо наследниците на увредената съпруга, а не по отношение на
трети лица, в който случай става въпрос за относителна недействителност.
Считат, че наследниците на разпоред**се съпруг **И.
нямат право да оспорват дарението. Оспорва се да е налице дарение на бъдеща
вещ, или да има накърняване на добрите нрави. Твърди се, че договорът за
дарение между **И. и Ц.Д. е породил вещното си действие след като **И. е станал
собственик на целия имот след делбата чрез поставяне в дял на жилищната сграда
и идеалните части от дворното място и е изплатил дяловете на наследниците на
съпругата си. След изготвяне н КНА **И. декларирал в данъчното като собствена
само ½ ид.ч от имота, а за другата задължено
лице бил Ц.Д.. Оспорва се твърдението на ищците, че владеят процесния имот,
като се твърди, че никога не са владели или ползвали някакви части от имота.
Ответниците правят възражение за изтекла придобивна
давност по отношение на Ц.Д. за периода от август 2000г. до ноември 2012г.
върху ½ ид.ч. от процесия имот.
В съдебно заседание процесуалните
представители на ищците поддържат исковата молба.
Процесуалните представители на ответниците оспорват
исковете и поддържат отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №
119, том II, дело № 1417/1984г. **Д.И. е
дарил н аплеменника си Ц.Д.Д.
следния свой собствен недвижим имот: ½ ид.ч.
от дворно място в гр. Варна, ул. „**, цялото с площ от 287 кв.м., съставляващо
имот пл. № 5 в кв. 588 по плана на 14-ти подрайон на
гр. Варна, заедно с ½ ид.ч. от построената в
същото дворно място жилищна сграда, състояща се от външно стълбище, салон,
кухненска ниша, две стаи, избен коридор, две изби, килер, постройка от една
стая, складово помещение, гараж, баня, клозет и лятна кухня.
С решение от 09.06.1997г. по гр.д. № 2973/1995г. по
описа на ВРС е допуснато да бъде извършена делба на недвижими имоти в гр, варна, ул. „**: дворно място от 287 кв.м. – имот пл. №
5 в кв.588 по плана на 14 подрайон на града, ведно с
построената в същото дворно място жилищна сграда и гараж, при части: 5/6 ид.ч. за **Д.И., 1/24 ид.ч. за **,
1/24 ид.ч. общо за **Д., **, 1/24 ид.ч.
за Г. **, 1/24 ид.ч. общо за **, като е отхвърлен
като неоснователен иска за делба на Ц.Д.Д.. В
мотивите на решението се сочи, че договорът за дарение, обективиран в нот. акт
№ 119/1984г. е недействителен, тъй като имотът е бил СИО и дарението е
направено от **Илиева без съгласието на съпругата му **.
С решение от 30.06.1998г. по гр.д. № 2973/1995г. по
описа на ВРС на основание чл.288, ал.2 е поставен в дял на **Д.И. недвижимия
имот, представляващ жилищна сграда с площ от 52.92 кв.м., ведно с припадащите
се 260/287 кв. ид.ч. от процесното
дворно място и е изнесен на публична продан гаража с площ от 26.88 кв.м., ведно
с припадащите се 27/287 кв.м. идеални части от процесното
дворно място.
С постановление за възлагане на недвижим имот от
05.03.2001г. на съдия-изпълнител в
районен съд гр. Варна е възложен върху **Д.И. гараж със застроена площ от 30,60
кв.м., ведно с припадащите му се 27/287 кв.м. ид.ч.
от процесното дворно място.
С констативен нотариален акт за собственост на
основание налседяване, делба и възлагане № 28, том VI, рег. № 11021, дело № 968/2005г. на нотариус **Д. **Д.И. е признат за
собственик на процесното дворно място,в едно с
построената в него жилищна сграда и гараж.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 167,
том I,
рег. № 3456, дело № 151/2012г. на нотариус **Д.Ц.Д.Д. е дарил на П.Т.И. собствената си ½ ид.ч. от процесното дворно място,
ведно с ½ ид.ч. от построената в него жилищна
сграда.
Видно от удостоверение за наследници от 26.09.2013г.,
издадено от Община Варна, **Д. Илиева е починал на 10.07.2011г. и е оставил за
наследници следните лица: Д.Д.В., Ц.И.Д., Д.Д.Д., Ц.А.Й., Д.А.Ц., Ж.А.Ц., А.В.К.,
Ц.Д.Д., Д.Д.И., И.С.Т., Г.Я.Я. и С.Я.Я..
Видно от удостоверение за наследници от 07.07.2017г., издадено от Община Варна, Ц.А.Й. е починал на
12.06.2017г. и е оставил за наследници Т.Р.Й., Р.Ц.Й. и Я.Ц.А..
Съгласно удостоверение, издадено от Община Варна,
Дирекция „Местни данъци“ процесният имот е деклариран с декларация от
16.03.1998г. от **Д.И., като дължимия данък и такса битови отпадъци са
начислявани на и плащани от лицето собственик на партидата и са платени до
2011г. включително. С декларация от 04.04.2006г.,
подадена от Ц.Д.Д., са декларирани земя с площ от 278
кв.м., жилище с площ от 52,72 кв.м. и гараж с площ от 30.60 кв.м., от които
½ ид.ч. от земята и жилището са собственост на
Ц.Д.Д. и ½ ид.ч на **Д.И.,
като дължимите данъци и такса битови отпадъци са начислявани на и плащани от
лицата собственици на партидата за периода от 01.01.2007г.
до 31.12.2011г. С декларация от 05.08.2011г., подадена от Ц.Д.Д. процесните имоти били
декларирани като собственост на следните лица: Ц.Д.Д.
за 54/96 ид.ч. от имота, Д.Д.И.
за 6/96 ид.ч. от имота, Д.Д.В.
за 4/96 ид.ч. от имота, Ц.Д.И. за 4/96 ид.ч. от имота, Д.Д.Д. за 4/96 ид.ч. от имота, Ц. A. Й.
за 3/96 ид.ч. от имота, Д.А.Ц. за 3/96 ид.ч. от имота, Ж.А.Ц.
за 3/96 ид.ч. от имота, А.В.К. за 3/96 ид.ч. от имота, И.Т.С. за 6/96 ид.ч.
от имота, Г.Я.Я. за 3/96 ид.ч.
от имота и С.Я.Я. за 3/96 ид.ч.
от имота като дължимите данъци и такса битови отпадъци са начислени на лицата
собственици, съответно на декларираните части. С декларация от 15.10.2012г.,
подадена от Д.Д.И. процесните
имоти били декларирани като собственост на следните лица: Ц.Д.Д. за 6/48 ид.ч. от имота, Д.Д.И. за 6/48 ид.ч. от имота, Д.Д.В. за 4/48 ид.ч. от имота, Ц.Д.И.
за 4/48 ид.ч. от имота, Д.Д.Д.
за 4/48 ид.ч. от имота, Ц. Атанасова Й. за 3/48 ид.ч. от имота, Д.А.Ц. за 3/48 ид.ч.
от имота, Ж.А.Ц. за 3/48 ид.ч. от имота, А.В.К. за 3/48
ид.ч. от имота, И.Т.С. за 6/48 ид.ч.
от имота, Г.Я.Я. за 3/48 ид.ч.
от имота и С.Я.Я. за 3/48 ид.ч.,
като задълженията на собствениците са преизчислени от 01.01.2013г.,
включително, като към 23.10.2017г. са налице неплатени задължения за Д.Д.И., Г.Я.Я., С.Я.Я. и Ц.А.Й.. С декларация от 27.12.2012г., подадена от П.Т.И.
били декларирани земя с площ от 140 кв.м. и жилище с площ от 27 кв.м. като
собственост на същото лице като дължимия данък и такса битови отпадъци са
начислявани на и плащани от лицето собственик на партидата, считано от
01.12.2012г. и са платени до 31.12.2017г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на трима свидетели на страната на ищците – **., и трима свидетели на страната на ответниците
– С.С., **и М.П..
Съгласно показанията на групата свидетели на страната
на ищците, ответника Ц.Д. не е отсядал в процесния имот нито преди смъртта на
общия наследодател „дядо **“ през 2011г., нито след това, като е възможно само
да е посещавал от време на имота. Когато идвал във Варна, тъй като живеел в
София, а от 10-15 години и в САЩ, отсядал при брат си Д.И., при племенника си
св. **н И. или в с. **. Всички са единодушни, че към края на 2016г. в имота са
се самонастанили роми, които са изгонени през януари 2017г. от св. И.,
братовчед му Г.Я. и св. **. Не знаят да са правени ремонти в имота от ответника
Ц., твърдят извършването на частични ремонтни дейности по времето, когато дядо **е
бил жив от ищеца Д.И. и сина му св. **н И. – поставяне на ламарина на покрива
на пристройката, в която е живеел дядо **, направа на навес.
Съгласно показанията на групата свидетели на страната
на ответниците за дядо **се е грижел Ц.Д., същият живеел в София, но идвал във
Варна когато е в командировка или отпуска и отсядал в процесния имот, на втория
етаж, където ползвал двете стаи. В едната стая спял, а в другата гледал
телевизия, слушал радио или посрещал гости, там понякога отсядали и децата му.
В тези стаи постоянно държал свои дрехи и стари униформи. Дядо **винаги казвал,
че е много благодарен на Ц., че само той от всички наследници се грижел за
него, че му е приписал половината къща и се радва за това. Винаги когато
събирал продукция от двора казвал, че половина е на Ц., защото половината имот
е негов. Ц. плащал сметките за ток и вода. Когато не бил във Варна, изпращал
св. М.П. да наглежда имота и да помага на дядо **от негово име, като поемал
разноските свързани с това. През 2005-2007г. бил направен ремонт на покрива от
приятел на Ц.Д., като последния изцяло заплатил за ремонта. В ремонта лично участвал
и св. П.. Докато дядо **бил жив Ц. посещавал имота всяко година по няколко
пъти, като оставал за различни периоди, но след смъртта на дядо **посещавал
имота по-рядко. Според тази група свидетели също в края на 2016г. в имота са се
настанили роми, като последните са били изгонени с полиция зимата на 2017г.,
като по-късно през същата година Ц. е организирал голямо почистване на къщата и
двора от боклуците, оставени от ромите. В почистването лично са се включили св.
П. и св. **. След този случай по настояване на Ц. бил сложен и СОТ.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск за нищожност на дарението с оглед
наведените от ищците твърдения съдът квалифицира като иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Тази квалификация съдът извежда от
твърденията на ищците, че ответникът Ц.Д. е дарил на ответника П.И. ½ ид.ч. от процесния имот с ясното съзнание, че не притежава
толкова идеални части и без никакви очаквания в бъдеще да получи същите идеални
части. В този смисъл искът не може да се квалифицира като такъв за нищожност на
дарение на бъдещо имущество по чл.226, ал.2 от ЗЗД (погрешно посочен от ищците
като такъв по чл.226, ал.1 от ЗЗД), доколкото самите ищци не твърдят,ч е се
касае за имущество, което още не е възникнало или което още не е собствено на
ищеца, но той има някакво правно очакване да го придобие. Твърденията на ищците
са, че ответникът Д. недобросъвестно и с ясно съзнание е дарил повече идеални
части от процесното имущество от тези, които
притежава, т.е. дарил е чужда вещ, като сделката няма вещнотранслативен
ефект, за идеалните части, които ответникът Д. не притежава. В условията на
евентуалност е заявен иск за нищожност на сделката поради противоречие с
добрите нрави, без да се излагат подробни съображения в какво се изразява
противоречието с добрите нрави.
Съдът намира искът за нищожност на дарението на
основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
неоснователен. Доводите са този извод са изцяло правни и почиват на
константната практика на ВКС, съгласно която дарението на чужда вещ не е
нищожно, но няма вещно-прехвърлителен ефект – в този
смисъл Решение № 262 от 04.01.2015г. по гр.д. № 2781/2015г. по описа на
ВКС, III
г.о., Решение № 233 от 27.07.2010г. по гр.д. № 116/2009г. по описа на
ВКС, I
г.о. Дарението е форма на разпореждане с
вещта, като дарението на чужда вещ не разкрива някакви различия от продажбата
на чужда вещ. Като сделки, те не са нищожни, но нямат вещен прехвърлителен
ефект, тъй като с тях не могат да се прехвърлят права, каквито праводателят не притежава.
Неоснователен се явява и искът за нищожност на
дарението поради противоречие с добрите нрави по същите съображения. Дарението
на чужда вещ е действително в отношенията между страните по него и не
противоречи на добрите нрави. Така или иначе дарението на чужда вещ е негодно
да прехвърли собствеността върху вещта, което не ощетява действителния
собственик.
По иска по чл.124, ал.1 от ГПК
Предявен е отрицателен установителен иск, че
ответникът П.И. не е собственик на прехвърлените му от Ц.Д. с договор за
дарение 18/48 ид.ч., които Ц.Д. не е притежавал.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест
по този иск ответникът следва да докаже, че е собственик на процесните
идеални части от имота, а ищците с оглед установяване на правния си интерес
следва да докажат своите собственически права.
Безспорни ищците се явяват наследници на **Д.И. и като
такива се легитимират като собственици на съответстващите на наследствените им
квоти идеални части от имота.
Ответниците твърдят, че Ц.Д. е станал собственик на ½ ид.ч. от процесния имот по силата на договора за дарение от
1984г., който е породил вещното си действие след като **И. е станал собственик
на целия имот след съдебната делба. В условията на евентуалност навеждат
възражение за изтекла придобивна давност в полза на Ц.Д.
за периода от август 2000г. до ноември 2012г. върху ½ ид.ч от имота. С оглед на тези твърдения считат, че П.И.
валидно е придобил от своя праводател Ц.Д.
собствеността върху процесните идеални части.
Установи се, че с решение от 09.06.1997г. по гр.д. №
2973/1995г. по описа на ВРС е допуснато да бъде извършена делба на недвижим
имот в гр. Варна, ул. „**: дворно място от 287 кв.м. – имот пл. № 5 в кв.588 по
плана на 14 подрайон на града, ведно с построената в
същото дворно място жилищна сграда и гараж, при части: 5/6 ид.ч.
за **Д.И., 1/24 ид.ч. за **, 1/24 ид.ч.
общо за **Д., **, 1/24 ид.ч. за Г. **, 1/24 ид.ч. общо за **, като е отхвърлен като неоснователен иска
за делба на Ц.Д.Д., т.е. с влязлото в сила съдебно
решение е признато, че към този момент Ц.Д. не е съсобственик в имота. Не може
да се приеме становището на ответниците, че с придобиване на целия имот във
втората фаза на делбата от страна на **Д. се е породил вещния ефект на
дарението, което в рамките на първата фаза е преценено от съда като
недействително. Дарението следва да породи действието си веднага, като
дарението на бъдеща вещ е нищожно съгласно чл.226, ал.2 от ЗЗД. Дори и да е
имал очакване на придобие целия имот, **И. не е могъл валидно да го прехвърли
към момента на дарението от 1984г. Отделно от това, следва да се има предвид,
че предмет на същото дарение е била ½ ид.ч. от
вещ, която е съставлявала съпружеска имуществена общност и е извършена без
участието на другия съпруг. СИО е бездялова
собственост, като **И. не е притежавал своя самостоятелна ½ ид.ч. част, която е могъл да прехвърли еднолично.
Второто възражение на ответниците е за придобиване на процесните идеални части от имота по давност в периода от август
2000г. до ноември 2012г. Съдът намира възражението за неоснователно по следните
съображения:
Придобиването на имот по давност включва два елемента
– владение и изтичане на определен срок. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя. От своя страна владението също има два елемента – обективен
елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и
субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта.
Приема се, че владението трябва да е непрекъснато /да не е загубено за
повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по
насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с
намерение да се държи вещта като своя. Владението може да се упражнява лично
или чрез друго лице, което само държи имота, но не владее за себе си.
В настоящия случай се установи, че в почти целия наведен
от ответника период (от 2000г до 2011г.) в процесният имот е живял общия на
страните наследодател **И., когото всички свидетели наричат „Дядо **“. Съгласно
показанията на групата свидетели на ответниците Ц.Д.,*** е отсядал при дядо **,
като е ползвал втория етаж от къщата, имал ключове от имота, плащал е ток и
вода, платил е за някои ремонтни дейности в имота, помагал на дядото, а когато
отсъствал изпращал св. П. да наглежда имота и дядо **. Съдът намира, че дори и да се кредитират
изцяло показанията на свидетелите, макар и в голяма степен да противоречат на
показанията на другата група свидетели, същите не доказват такива действия от
страна на Ц.Д., които да обосноват придобиване на имота по давност. На първо
място действията на ответника Д. са спорадични и не може да се приеме с
категоричност, че изразяват намерение за своене на
имота. Дори и да отсяда при чичо си или да го подпомага финансово или с други
грижи, това не означава с категоричност, че тези действия Ц.Д. е извършвал
именно, защото се е считал собственик на имота, а не например защото е
проявявал грижа или е ползвал имота за почивка, когато идва в гр. Варна, без
намерение да го свои. Безспорно с влязло в сила съдебно решение е прието, че Ц.Д.
няма участие в съсобствеността. Неясно остава защо именно през 2000г. се
появява намерение за своене на имота, което по
никакъв начин не е доказано от свидетелите за конкретен период, още по-малко
като начална дата. Отделно от това, в отговора на исковата молба ответникът се
е позовал на лично владение на имота, а не на такова упражнявано чрез друго
лице. В този смисъл не може и да се приеме, че Дядо **, живеейки постоянно в
имота, всъщност е упражнявал владение по отношение на ½ ид.ч. и държане по отношение на другата ½ ид.ч. Действително съгласно показанията на свидетелите на
ответника, дядото е споделял, че половината имот е на Ц., като му е отделял
половината от продукцията, но същевременно е споделял, че е дарил имота на
племенника си Ц.. Данни за последващо дарение, след
недействителното такова от 1984г., няма. Свидетелите не споделят точно в кой
период дядо **е казвал, че половината имот е на Ц., като това би могло да е още
преди съдебното решение по делбата, в което е разгледано дарението като
недействително или дори и след това, но дядо **да е имал предвид същото
недействително дарение. В този смисъл дори и да се приеме въпреки липсата на
такива твърдения, че дядо **е владял ½ от имота за Ц.Д., то не става
ясно през кой период това се е случило.
По гореизложените съображения съдът намира, че недоказана
по делото остана собствеността на Ц.Д. по отношение на ½ идеална част от
процесния имот. Безспорно по делото и видно от наследствената му квота,
съобразно представените удостоверения за наследници, е единствено, че същият е
притежавал 1/8 ид.ч от процесния имот (6/48 ид.ч.). Предвид че дарението е деривативен
способ за придобиване на собственост, то надареният може да придобие само такъв
обем от права, каквито притежава дарителят. Следователно с договора за дарение
от 2012г. ответникът П.И. не е придобил ½ ид.ч.
от процесния имота, а само 1/8 ид.ч. (=6/48 ид.ч.). Доколкото формално същият се легитимира като
собственик на ½ идеална част, то отрицателният установителен иск на
ищците, че ответникът П.И. не е собственик на 18/48 ид.ч.
(=3/8 ид.ч.) се явява основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищците направените по делото разноски
съобразно с уважената част от исковете и при съобразяване с представения списък
с разноски по чл.80 от ГПК и представените доказателства за плащане на
разноски. За уважения иск по чл.124 от ГПК ответникът П.Т.И. следва да заплати
на ищците Д.Д.И., Ц.Д.И., Д.Д.Д.
и А.В.К. разноски в размер на 150,90 лева за платена държавна такса, 11 лева за
заверени преписи за вписване на искова молба и 8 лева такса за вписване на
искова молба, както и 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение (предвид
че общото заплатеното за двата иска е 2000 лева, без да е уточнено по колко за
всеки от исковете), а на ищците Д.А.Ц., Ж.А.Ц., Д.Д.В.,
Г.Я.Я., С.Я.Я., И.Т.С., Т.Р.Й.,
р.Ц.Й. и Я.Ц.Й. следва да заплати разноски за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лева (също предвид че общото заплатеното за двата иска е 2000
лева, без да е уточнено по колко за всеки от исковете).
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответниците направените по делото разноски
съобразно с отхвърлената част от исковете. Следователно по отхвърления иск за
нищожност на дарението ищците следва да заплатят на ответника Ц.Д.Д. разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева, а на ответника П.Т.И. разноски в размер на 500 лева съобразно
представените списъци с разноски по чл.80 от ГПК и доказателства за плащане и
предвид че не е уточнено каква част от общо заплатения размер от адвокатското
възнаграждение се припада за всеки от исковете.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Д.И., егн **********, с адрес: ***,
Ц.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, А.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Ц.Й., ЕГН **********, с
адрес: ***, Я.Ц.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Т.Р.Й., ЕГН **********, с
адрес: ***, Д.А.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, Ж.А.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, Д.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** 24, С.Я.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Я.Я.,
ЕГН **********, с адрес: *** и И.Т.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ц.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** и П.Т.И., ЕГН **********, с
адрес: *** искове по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
прогласяване за нищожен на сключения
между ответниците Ц.Д.Д., ЕГН ********** и П.Т.И.,
ЕГН ********** на 15.11.2012г., обективиран
в нотариален акт № 167, том I, рег. №
3456, дело № 151/2012г. на нотариус **Д., рег. № 332 на НК,
договор за дарение на недвижим имот,
представляващ ½ ид.ч. от дворно място в гр. Варна, ул. „**, с идентификатор **по КК и КР на гр. Варна с площ от 280
кв.м., а по акт за собственост – 287 кв.м., при граници: **, **, ведно с
½ ид.ч. от жилищната сграда с площ от 54 кв.м.
с идентификатор **по отношение на 18/48 ид.ч. от
имота, поради противоречие със закона, както и предявените в условията на
евентуалност искове по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за
обявяване на същия договор за дарение за нищожен по отношение на 18/48 ид.ч. от имота поради противоречие с добрите нрави.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, Ц.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, А.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Ц.Й., ЕГН
**********, с адрес: ***, Я.Ц.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Т.Р.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, Д.А.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, Ж.А.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, Д.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** 24, С.Я.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Я.Я.,
ЕГН **********, с адрес: *** и И.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че П.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** не е собственик на следния недвижим имот: 18/48 ид.ч. от дворно място
в гр. Варна, ул. „**, с идентификатор
**по КК и КР на гр. Варна с площ от 280 кв.м., а по акт за собственост –
287 кв.м., при граници: **, **, ведно с ½ ид.ч.
от жилищната сграда с площ от 54 кв.м. с идентификатор **., на основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.Д.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, Ц.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, А.В.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1169,90
лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Р.Ц.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, Я.Ц.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, Т.Р.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.А.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, Ж.А.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Д.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** 24, С.Я.Я., ЕГН **********,
с адрес: ***, Г.Я.Я., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1000 лева, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА Д.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, Ц.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, А.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Ц.Й., ЕГН
**********, с адрес: ***, Я.Ц.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Т.Р.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, Д.А.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, Ж.А.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, Д.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** 24, С.Я.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Я.Я.,
ЕГН **********, с адрес: *** и И.Т.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят
на Ц.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 600
лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Д.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, Ц.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, А.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Ц.Й., ЕГН
**********, с адрес: ***, Я.Ц.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Т.Р.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, Д.А.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, Ж.А.Ц., ЕГН **********, с
адрес: ***, Д.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** 24, С.Я.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Я.Я.,
ЕГН **********, с адрес: *** и И.Т.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят
на П.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 500
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: