ПРОТОКОЛ
№ 36
гр. Варна, 22.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20223000500567 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:32 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
„ВИКТОРИЯ“ ЕООД с. Кайнарджа чрез представляващ В. К. В.,
редовно призован, представляващият не се явява, представлява се от адв. В.
В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Л. Н. Т., редовно призована, не се явява, не се представлява.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба вх. № 153/09.01.2023г. от процесуалния
представител на „Виктория“ ЕООД с. Кайнарджа, с която се иска допълване
на определението на Варненския апелативен съд.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 1347/21.02.2023г. от
процесуалния представител на въззивницата адв. З. Й., с която моли да бъде
даден ход на делото в нейно отсъствие предвид влошеното й здравословно
състояние, оспорва изцяло подадените от дружеството въззивник въззивна
жалба и отговор на насрещна въззивна жалба, моли да бъдат приети
представените с отговора на въззивната жалба писмени документи и изразява
становище по съществото на спора. Алтернативно прави възражение за
прекомерност на разноските, сторени от насрещната страна. Прилага
болничен лист, договор за правна помощ и съдействие и списък на
разноските.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА И
НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА
и постъпилият писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Виктория“ ЕООД, вх. №
7522/02.12.2022г. и насрещна въззивна жалба с вх. № 25109/27.10.2022г. на Л.
Н. Т. в качеството й на ЧСИ с рег. № 713 и район на действие ОС - Варна,
против постановеното по гр.д. № 2422/2021г. решение № 946/14.07.2022г. на
ОС – Варна, с което Л. Н. Т., в качеството й на ЧСИ с рег. № 713 и район на
действие ОС- Варна е осъдена да заплати на „Виктория“ ЕООД сумата от 5
400 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
следствие на незаконосъобразно проведено от нея принудително изпълнение
по изп. дело № 20127130400004 чрез продажба на собствен на длъжника
недвижим имот, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /01.10.2021г./ до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 5 400 лв. до пълния
претендиран размер от 132 120.66 лв.; както и да заплати сумата от 2 661 лв.,
представляваща дължима законна лихва за забава върху сумата на
претендираното обезщетение за периода от 23.11.2016г. до 01.10.2021г., като
искът е отхвърлен за разликата над 2 661 лв. до пълния претендиран размер от
40 259.90 лв., както и за периода от 03.10.2016г. до 23.11.2016г., на основание
чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 74 ЗЧСИ и чл. 86 ЗЗД.
Въззивникът „Виктория“ ЕООД обжалва решението в частта, в която
исковете му претенции са отхвърлени за горницата над присъдените суми до
предявените размери. В жалбата си излага оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението в тази му част. Сочи, че съдът се е позовал на
съдебна практика относно нищожността на действията на съдебния
изпълнител след настъпила перемпция, като същевременно необосновано е
формирал извод за липса на незаконосъобразност на същите действия,
цитирайки решение в противоречие на константната съдебна практика по
въпроса. Оспорват се изводите, че искането за нов способ след настъпила
перемпция задължава съдебния изпълнител да изпълни искания способ
поради подчинеността на намиращия се в него изпълнителен лист, както и че
единствената правна последица от перемпцията се изразява в образуване на
ново дело по новото искане, че новото искане прекъсва давността,
независимо дали в старото или ново дело, но във всички случаи е длъжен да
изпълни искането. Излагат се доводи, че е недопустимо съдебният
изпълнител да продължи изпълнението по прекратено по право изпълнително
дело, а отделно от това липсва подадена от взискателя молба за образуване на
ново изпълнително дело. Счита се, че на основание чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК
и разясненията по ТР № 2/2013г. на ВКС същият е длъжен служебно да
вдигне наложените запори и възбрани според. В този смисъл се излагат
твърдения за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител по
извършване на публичната продан и с които действия е причинена вреда на
дружеството, изразяваща се в пазарната стойност на продадения имот.
Оспорва се и извода на съда относно давността на вземанията по
2
изпълнителния лист, като излага подробни доводи в тази насока. За
неправилна намира и преценката на съда относно пазарната стойност на
продадения имот, което рефлектира и по отношение на приетия размер на
вредата. Твърди се още, че съдът не е обсъдил всички негови твърдения за
допуснатите от ЧСИ процесуални нарушения в хода да производството,
довели до причиняване на вредата. Намира за неправилен извода на съда, че
липсва причинно-следствена връзка между незаконосъобразното поведение
на ЧСИ и настъпилия от това вредоносен резултат. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и постановяване на
решение, с което да бъдат уважени изцяло претенциите на ищеца.
С подадената в срока по чл.263 ГПК насрещна въззивната жалба ЧСИ Л.
Н. Т. обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е осъдена да
заплати на „В.ия“ ЕООД сумата от 5 400 лева, обезщетение за вреди, ведно
със сумата от 2 661 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 23.11.2016г. – 01.10.2021г. Изложените в жалбата оплаквания са за
недопустимост, неправилност и необоснованост на решението в тази му част.
Навеждат се аргументи, че съдът не е отчел настъпилата погасителна давност
за вземането на ищеца по предявения иск и акцесорните претенции. Твърди
се, че не е отчетено и направеното от ищеца уточнение относно периода, за
който се претендира лихва за забава и съдът се е произнесъл за различен от
заявения период. Иска се от съда да отмени решението в обжалваната от нея
част, в евентуалност да измени същото в частта относно лихвите като се
присъдят такива само за периода от 01.10.2018г. до 01.10.2021г. в размер на 1
645.50 лв. В тази връзка са направени и искания по доказателствата, а именно
за приемане на писмени доказателства - лихвен лист, изготвен чрез
www.calculator.bg относно размера на законната лихва за периода от
01.10.2018г. до 01.10.2021г., а в евентуалност за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза, която да изчисли следващата се върху сумата от 5 400
лева лихва за този период.
В срок е постъпил отговор само по подадената от „Виктория“ ЕООД
въззивна жалба и с който ответната страна я оспорва като неоснователна.
Изложени са подробни аргументи срещу наведените оплаквания, както и
доводи по съществото на спора. По повод събраните в първоинстанционното
производство доказателства относно пазарната стойност на продадения
недвижим имот са изложени доводи, че не следва да бъде кредитирано
заключението по повторната СТЕ на в.л.Ангелов. В подкрепа на тези доводи е
направено и искане за приемане на представени с отговора писмени
доказателства, за които се сочи, че неправилно не са били приети от
първоинстанционния съд. Твърди се, че същите са относими към релевантния
за спора въпрос относно действителната пазарна стойност на имота и
приемането им е поискано именно във връзка с депозираното от това вещо
лице заключение.
Въззивникът „Виктория“ ЕООД не е направил искания по
доказателствата.
С определение № 701/09.12.2022г. съдът се е произнесъл по исканията
на ЧСИ Л. Т. като е приел като доказателства по делото една част от
представените писмени документи и е отказал приемането на останалата част,
3
както и искането за назначаване на ССЕ.
По молба вх. № 153/09.01.2023г., подадена от процесуалния
представител на „Виктория“ ЕООД с. Кайнарджа съдът намира, че е налице
опущение в доклада на делото доколкото в кориците на делото се установява,
че действително е депозиран отговор по подадената от Л. Т. насрещна
въззивна жалба. В тази връзка съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПЪЛВА доклада в посочения смисъл.
СЪДЪТ като взе предвид, че с определение от разпоредително
заседание № 701/09.12.2022г. се е произнесъл по исканията на пълномощника
на Л. Н. Т. по доказателствата, намира, че следва да бъдат оставени без
уважение исканията по доказателствата, обективирани в подадената от нея
молба вх. №1347/21.01.2023г., поради което
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на Л. Т.,
обективирани в молба вх. №1347/21.01.2023г.
АДВ. В.: Поддържам въззивната ни жалба и отговора на насрещната
въззивна жалба. Оспорвам насрещната въззивна жалба и подаденият писмен
отговор. С доклада сте приели допълнителни писмени доказателства, които са
представени от насрещната страна – това са Заповед РД-132/10.02.2012г. и
допълващата я Заповед РД-77/28.01.2013г. Това са заповеди, обнародвани в
ДВ, с който се обявява за защитена зона „Камчийска планина“ по отношение
на землищата на гр. Бяла. Бих искал да обърна внимание на това, че тези
заповеди са неотносими към процесния имот. Това е така, защото те се
отнасят за землището на гр. Бяла, а землището е територията, която е около
населеното място т.е. извън регулационния план и това следва от
разпоредбата на параграф 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, който
гласи: „територия на населено място е селищна територия обхваната от
границите му, определени с устройствен план без да се включва землището“.
В настоящото производство от втората приета и неоспорена по делото
експертиза е установено, че въпросния недвижим имот попада в зона за вилен
и курортен отдих гр. Чайка, за който има подробен устройствен план, одобрен
с решение от 21.12.2003г. на ОС - Бяла. Това означава, че имота е в регулация
и е извън територията, наречена „землище на гр. Бяла“ и поради тази причина
считам, че тези заповеди са неотносими към предмета на спора и не могат да
се ценят за преценката за пазарната стойност на недвижимия имот. По
отношение на двата нот. акта, приети като доказателства по делото: считам,
че е налице преклузия за приемането на тези доказателства, но ще взема
отношение по тях като считам, че тези нот. актове също не могат да се ценят
като доказателства за пазарната стойност, защото е видно, че цените, на които
са продадени тези имоти са близки до данъчните оценки, а както знаем
известна е порочната практика купувачите по сделки да вписват цена близка
до данъчната оценка, за да спестят нотариални и местни такси. В тази връзка
аз считам, че е миродавна приетата втора експертиза по делото и тя отразява
действителната пазарна стойност на имота. Имотът се намира на много
атрактивно място за строителство – до античната крепост св. Атанас в града.
4
Той е със страхотен изглед към морето, атрактивен за строителство и поради
това считам, че втората експертиза приема такава висока цена, защото приема
възможността да се строи. По отношение искането на Л. Т. в частта на
разноските по чл. 38, ал. 2 от ЗА: считам, че това искане е неоснователно
поради това, че този член се прилага тогава когато клиента не е в състояние
да си заплати съответния адвокатски хонорар. В конкретният случай
ответника по делото е ЧСИ Л. Т. и аз не мисля, че същата не може да си
позволи заплащането на съответния адвокатски хонорар. Поради тази
причина в този случай чл. 38, ал. 2 от ЗА е неприложим. Нямам други
доказателствени искания. Представям списък на разноските.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, искам да Ви обърна внимание на
два важни момента. На първо място е въпросът за незаконосъобразните
действия на съдебния изпълнител: дори и хипотетично да изключим въпроса
за настъпилата перемпция, дори хипотетично да изключим въпроса за
настъпилата погасителна давност, но има други съществени още процесуални
нарушения, които са факт и това е, че съдебния изпълнител не е констатирал,
че има нередовно връчване по отношение на съобщението за насрочена
публична продан, съобщението за изготвяне на постановление за възлагане,
съобщението за изготвяне на разпределение – тези три съобщения по
отношение на тях съдебния изпълнител не е констатирал, че има нередовно
връчване, не е приложил чл. 50, ал. 4 от ГПК и съответно не е залепил
уведомление по чл. 47 от ГПК и това е съществено процесуално нарушение,
което опорочава продажбата по един безспорен начин. Това е факт, който не
може да бъде опроверган. На второ място е въпроса за размера на
обезщетението: ясно е, че размера на обезщетението съобразно действащата
практика се равнява на пазарната стойност на недвижимия имот. Да,
съществува и съдебна практика, която казва, че пазарната цена е тази, на
която имота е бил продаден. Но тук обръщам внимание на факта, че съдебния
изпълнител е обявил за продажба имот извън регулация, обявил е за продажба
земеделска територия в противоречие на фактите по делото, дори в
постановлението за възлагане така е записано. Аз съм убеден, че ако бе
обявил имота за такъв в урбанизирана територия цената би била съвсем друга.
В тази връзка считам, че правилно и миродавно е да бъде възприета пазарната
оценка по втората експертиза в настоящото производство. Третия аспект,
който мен ме смущава, е факта, че производството се води срещу наш колега
юрист. Съществува толерантност между нас, но в този случай противоречията
и незаконосъобразните действия са изключително много и са фрапиращи.
Става дума за увреждане с голям материален интерес, защото да проспиш
настъпила перемпция, да пропуснеш нередовно връчване, да обявиш за
продажба имот, който е в урбанизирана територия да го обявиш за земеделска
и на всичкото отгоре да се направи разпределение, при което заигравайки се с
цифрите да запазиш за себе си 5400лв. считам, че това е прекомерно. В тази
връзка и съобразно всички обстоятелства и факти по делото Ви моля да
отмените решението на окръжния съд в обжалваната част и да уважите
5
изцяло исковите претенции с произтичащите от това последици. Моля да ни
бъдат присъдени сторените разноски. Моля да ми бъде даден срок за писмени
бележки.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок като
дава възможност на процесуалния представител на въззивното
дружество в 5-дневен срок от днес да представи в писмен вид
съображенията си по съществото на спора.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.44
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6