Р Е
Ш Е Н
И Е
№169
гр. Варна, 06.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ
С.
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№258 по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано по
въззивна жалба от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, гр.София, чрез адв.М. /уточнена с
молба вх.№6057/21.02.2020г./, срещу решение №21/09.01.2020г. по т.д.1384/2019г.
на ВОС в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на В.В.С. обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
емоционален стрес и негативни психически изживявания, в следствие
пертрохантерно счупване на лява бедрена кост с разместване на фрагменти, и
счупване на костите на лява китка-левите лакътна и лъчева кости, настъпили при
ПТП на 29.06.2018г. в гр.Варна, на пешеходна пътека, след кръстовището между
ул.“Н.Геров“ и ул.“Васил Друмев“, по вина на водача на товарен автомобил “Пежо
Бипер“, с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, който е застрахован при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна до
29.05.2019г., за разликата над 6000лв.
до присъдените 50 000лв., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано
от подаване на исковата молба в съда - 23.08.2019г.
до окончателното им изплащане.
В жалбата се твърди,
че решението в оспорената му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено
в противоречие със събраните по делото доказателства. Определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на критерия за справедливост,
определен в чл.52 от ЗЗД, при отчитане на обективно установените факти по
делото, както и социално – икономическите условия в страната.
От събраните по
делото доказателства се установява, че възстановяването на ищцата от получените
две средни телесни повреди е продължило в период от 6 месеца за едната и 3
месеца за другата, като към настоящия момент същата няма оплаквания и болки.
Няма данни за допълнително влошаване на здравето, за други болестни процеси,
които да са се влошили, вследствие на получените от ПТП увреждания.
Пострадалата не е била в активна възраст, за да се приеме, че периода на
лечения я е лишил от важни социални активности, които да обосноват присъждане
на по-висок размер на обезщетението. Установено е по делото, че ищцата е
намерила сили да преработи инцидента, да се справи с последиците му в
психологичен план, като емоционалните преживявания извън нормалните и
обичайните са били само непосредствено след него.
Претендира се отмяна
на решението в оспорената му част и намаляване размера на присъденото
обезщетение до 6000лв. Претендира се отмяна на решението и в частта за
разноските, както и дължимите държавни такси по реда на чл.78, ал.6 от ГПК,
съразмерно на присъденото обезщетение.
Въззиваемата страна В.В.С.
с писмен отговор и писмено становище в съдебно заседание, чрез адв.С., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че решението в оспорената му част е
правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства. От същите се установява по безспорен начин обстоятелството, че
вследствие на ПТП ищцата е получила две средни телесни повреди, които са
наложили хирургични интервенции, довели до силни затруднения в придвижването
ѝ за продължителен период от време. Наложило се е използването на помощни
средства за придвижване, което е променило обичайния ѝ ритъм на живот.
Останало е трайно затруднение във функцията на горния увреден крайник, което
няма да бъде преодоляно. В резултат на произшествието ищцата е претърпяла и
силен емоционален стрес, изразяващ се в неспокоен сън, често е сънувала
кошмари, затворила се е в себе си. Към настоящия момент същата все още не може
да излиза от дома си без придружител.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част.
В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба
от В.В.С. срещу
решение №21/09.01.2020г. по т.д.№1384/2019г. на ВОС в частта, с която е
отхвърлен предявения от въззивницата срещу “ЗАД “Алианц България“ АД, гр.София
иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, в
следствие пертрохантерно счупване на лява бедрена кост с разместване на
фрагменти, и счупване на костите на лява китка-левите лакътна и лъчева кости,
настъпили при ПТП на 29.06.2018г. в гр.Варна, на пешеходна пътека, след
кръстовището между ул.“Н.Геров“ и ул.“Васил Друмев“, по вина на водача на
товарен автомобил “Пежо Бипер“, с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, който е застрахован при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, валидна до 29.05.2019г., за
разликата над 50 000лв. до претендираните 60 000лв., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от подаване на
исковата молба в съда - 23.08.2019г.
до окончателното им изплащане.
В жалбата се твърди,
че решението в частта, с която е определен размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди не е съобразено с лимита предвиден по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Исковите претенции са в
минимума на тези лимити.
По същество се
претендира отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на
предявения иск в пълен размер.
Въззиваемата страна
“ЗАД “Алианц България“ АД,гр.София, редовно призована, не е депозирала писмен
отговор в срока по чл.263 от ГПК.
В съдебно заседание и
с писмено становище “ЗАД “Алианц България“ АД, гр.София, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата и оспорва подадената насрещна жалба. По същество
моли съда да отмени решението в оспорената му част и отхвърли предявения иск за
разликата над 6 000лв.
В съдебно заседание с
писмено становище В.В.С., чрез адв.С., оспорва подадената жалба и поддържа
насрещната въззивна жалба. По същество моли обжалваното решение в
отхвърлителната му част да бъде отменено и предявените искове уважени в пълен
размер. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от дружеството адвокатско
възнаграждение, ако същото не е съобразно с минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението
и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът
по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред
ВОС е образувано по предявени искове от В.В.С. срещу “ЗАД “Алианц България““ АД
за заплащане на сумите, както следва: 1/ 60 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането – 29.05.2018г. и 2/ сумата от
3 297,36лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди
– разходи за лечение, ведно със законната лихва върху всеки един от разходите,
считано от датата на извършването му, възникнали от получените средни телесни
повреди, настъпили от пътно-транспортното произшествие на 29.06.2018г. в гр.Варна,
на пешеходна пътека, след кръстовището между ул.“Н.Геров“ и ул.“Васил Друмев“,
по вина на водача на товарен автомобил “Пежо Бипер“, с ДК №ХХ ХХХХ ХХ.
В исковата и
допълнителната искова молба се твърди, че на 29.06.2018г., водача на “Пежо
Бипер“, с ДК №ХХ ХХХХ ХХ Д С С не пропуснал движещата се с предимство В В. С по
пешеходна пътека, находяща се след кръстовището между ул.“Н.Геров“ и ул.“Васил
Друмев“ в гр.Варна, при което ѝ е причинил средни телесни повреди: пертрохантерно
счупване на лява бедрена кост с разместване на фрагменти, счупване на костите
на лява китка – левите лакътна и лъчеви кости. След инцидента ищцата била
транспортирана в МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна и на 03.07.2018г. претърпяла
медицинска интервенция под спинална анестезия, изразяваща се в открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур вляво с пирон на бедрена кост
и оперативна интервенция, изразравяща се в открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация радиус и улна вляво, след въвеждане на под аксиларен блок
през воларен модифициран Хенри достъп. Сочи се, че ищцата била изписана от
болничното заведение на 06.07.2018г. За проведеното лечение е направила разходи
в общ размер на 3297,36лв., представляващи: 3100лв. - цена на медицински изделия-пирон
и плака по талон и фактура №********** от 04.07.2018г.; 40.60лв. - потребителска
такса по фискален бон от 06.07.2018г.; 76.76лв. - представляваща цена на
медикамент - фраксипарин шприц по фискален бон от 06.07.2018г. и 80лв. по
фактура №**********/21.08.2018г.
Излага се още, че в
следствие на получените травматични увреждания ищцата, е претърпяла силни болки
страдания в един продължителен период от време, като и към настоящия момент
същата не се е възстановила. Претърпяла е силен емоционален стрес съпроводен с
негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън - често сънуване на
кошмари, липса на апетит и страх от пресичане.
Твърди се, че за
извършеното деяние е налице влязло в сила споразумение по НОХД №1790/2019г. на
ВРС, 22-ри състав, с което Д С Ссе е признал за виновен относно причиняване на
порцесното ПТП, механизма и причинените средни телесни повреди на ищцата. Лекият
автомобил, с който е извършено ПТП е застрахован по риск ГО, по силата на
сключен договор с ответника “ЗАД “Алианц България““ АД, съгласно застрахователен
сертификат №01/118001121295, с валидност от 30.05.2018г. до 29.05.2019г.
По подадено от ищцата
заявление е образувана щета при застрахователя ответник, но не са заплатени
обезщетения. По отношение на претендираната законната лихва се сочи, че
писмената претенцията на ищцата е постъпила при застрахователя на 22.05.2019г.,
като представените с нея доказателства са били достатъчни съгласно изискванията
на КЗ за произнасяне по нея, следователно е приложим 15 дневния срок по чл.106,
ал.3 от КЗ, с изтичането, на който ответникът е изпаднал в забава за заплащане
на застрахователното обезщетение или от 12.06.2019г.
В съдебно заседание
ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. По същество моли
същите да бъдат уважени, както и да ѝ бъдат присъдени направените по
делото разноски.
С депозираните по
делото писмени отговори и в съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва факта, че
към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на т.а.“Пежо Бипер“, с ДК
№ХХ ХХХХ ХХ, е била застрахована при ответното дружество по валидно
облигационно правоотношение, за което е издаден Сертификат №01/118001121295, с
период на валидност от 30.05.2018г. до 29.05.2019г.
Оспорва изцяло претенцията
за имуществени вреди и частично претенцията за неимуществени вреди за разликата
над 6000лв. Твърди, че по делото не са събрани доказателства, че направените
разходи са били за лечение на получените от ПТП травматични увреждания. В
документите не са посочени основанията за плащане. По отношение на претенцията
за неимуществени вреди поддържа, че се касае за средни телесни повреди,
обусловили трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не
по-малко от 6 месеца и в движението на левия горен крайник за период от около
2.5-3 месеца. Ищцата е изписана след едва седем пролежани дни в клиниката за
амбулаторно лечение, в добро общо състояние, с подобрение, със спокойна
оперативна рана, стабилна хемодинамика и без оплаквания. По делото липсват доказателства
за усложняване на лечението на ищцата и за наличието на трайни и продължаващи
последици свързани с травмите, включително и психически такива. По отношение на
психичните травми твърди, че по делото е установено наличие на такива, но
непосредствено след произшествието, като липсват доказателства инцидента да се
е отразил върху психиката на ищцата, с интензитет по-голям от обичайния за този
вид увреждания и претърпян стрес.
Твърди, че справедливия
размер на застрахователното обезщетение, което да компенсира неимуществените
вредни, в периода, в който е доказано тяхното проявление, възлиза на сумата от
6000лв., като определянето на обезщетение над този размер, би било прекомерно,
предвид трайно установената съдебна практика и социалните критерии за
справедливост.
По отношение на претендираните
лихви за забава твърди, че са приложими разпоредбите на действащият КЗ и по
конкретно чл.493, ал.1, т.5 и чл.494, т.10 от КЗ. Претенцията на ищцата е заведена
при ответника на 22.05.2019г., като с Писмо изх.№310-01-4981/28.05.2019г. на
основание чл.106, ал.3 от КЗ от същата са изискани документи за установяване на
основанието и размера на обезщетението, а именно документ, удостоверяващ
окончателното приключване на наказателно производство, декларация, че не е
получавала/претендирала обезщетение от друг източник и документ, удостоверяващ
банковите детайли на сметка в лева с титуляр - пострадалото лице. Искането на
застрахователя е получено от представител на ищцата на 31.05.2019г., но
документите не са предоставени, с което увреденото лице не е изпълнило
задължението си по чл.498, ал.2 от КЗ.
На следващо място се
сочи, че липсват доказателства посочената на застрахователя банкова сметка, ***.39
от ЗАдв. и за наличието на представителна власт за получаване на суми от името
на доверителя по смисъла на чл.34, ал.3 от ГПК, за да се приеме, че може да се
присъдят сумите по същата на основание чл.235, ал.1, т.7 от ГПК и да са на
разположение на клиента - ищец.
Ответникът не е дал
повод за завеждане на производство, тъй като не му е предоставена възможност да
определи и изплати застрахователно обезщетение по реда на чл.499, ал.1 от КЗ,
респективно че същия умишлено е бил възпрепятстван да определи и заплати
обезщетение и кредиторът е изпаднал в забава.
По същество моли съда
да постанови решение, с което да уважи предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира отхвърляне
на исковете в останалата им част и присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Въззивните
жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В
настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
РЕШЕНИЕ
№21/09.01.2020г. по т.д.№1384/2019г. на ВОС в останалата му част е влязло в
законна сила.
За
да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва
да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма -
умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.429 от КЗ е за
обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на
лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното
установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на
действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.
Съобразно
разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Не
е спорно между страните по делото и от приложената разпечатка от страницата на
Гаранционен фонд /л.19/ се установява наличие на застрахователно правоотношение
по Сертификат №01/118001121295, с период на валидност от 30.05.2018г. до
29.05.2019г. в “ЗАД “Алианц България“ АД, към датата на застрахователното
събитие – 29.06.2018г., за МПС т.а.“Пежо Бипер“, с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, с което е
причинено ПТП, поради което ответникът е надлежно легитимиран да отговаря за
предявените спрямо него искове.
Обстоятелствата
от фактическия състав на престъплението /противоправност и вреди, вкл. вина на
водача/, са установени с влязъл в сила съдебен акт, постановен по НОХД №1790/2019г.
на ВРС.
Предявените
искове с правно основание чл.432 от КЗ са допустими, на основание чл.380 от КЗ.
Спорни
пред настоящата инстанция са въведените в жалбите възражения за размера на
присъденото обезщетение, като прекомерно завишен и противоречащ на разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД от една страна и като недостатъчен, от друга.
От заключението по
допуснатата пред ВОС съдебно – медицинска експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, се установява, че в
резултат от процесното ПТП ищцата е претърпяла счупване в областта между
трохантерите на лявата бедрена кост с разместване и комбинирана травма в
областта на костите на лявата предмишница - счупване на лъчевата кост в долна
трета и шиповидния израстък на лакътната кост. Счупването на лявата бедрена
кост е обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за
период не по-малък от 6 месеца. Комбинираната травма в областта на лявата
киткова става със счупване на левите лакътна и лъчеви кости е обусловило
затруднение в движенията на левия горен крайник за период не по-малък от 3
месеца. Травмите са наложили оперативно лечение и метална фиксация на лявата
лъчева и лявата бедрени кости. Към настоящия момент е налице намален захват на
левия горен крайник и нарушена походка, налагаща ползване на помощни средства.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че уврежданията – намаления захват на
лявата длан и накуцването в походката ще останат завинаги. Посочва още, че по
време на извършения преглед и към настоящия момент, при отстраняване на
ползваното от ищцата помощно средство за придвижване /бастун/, тя е търсела
място, на което да се подпре. Причината за ползване на помощното средство е
именно получената травма. За лечението на описаните травми няма да се налага
извършването на допълнителни медицински интервенции.
От заключението по
допуснатата пред ВОС съдебно – психологична експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото, се установява, че към
момента на настъпване на произшествието, същото е изживяно като шок от
пострадалата ищца. Впоследствие тя го е преосмислила като значим стрес, който я
поставя в положението на непълноценен човек. Претърпените болки и страдания и
последвалите хирургически интервенции, както и послеболничното лечение са
повлияли на психичното ѝ здраве.
Вещото лице посочва,
че темперамента на ищцата – сангвиничен, т.е. със стабилно унаследена нервна
система, е допринесъл за предприемане на мерки от нейна страна и положени
усилия за възстановяване на физическото и психичното ѝ здраве. Намерила е
компенсаторни начини да осъществява както социални контакти, така и да поддържа
позитивното си мислене. Дълбоко в себе си тя преживява болезнено факта, че
животът ѝ се е променил, тъгува за клуб „Ветерани“, страда от безсъние,
затворена е в собствения си дом, трудно се движи, изпитва още болки в
крайниците след оперативната намеса, но се е въоръжила с търпение и воля да не
„живее само с болката“. Преживяното събитие е оставило следи в подсъзнанието
/потиснатост, чувство на непълноценност/, които макар и не видими в
поведението, обуславят дискомфорт отразяващ се и на психиката на лицето. В
случая, ищцата, благодарение на компенсаторните си механизми, е успяла да го
преработи максимално здравословно. Към настоящия момент не може да се говори за
силен стрес, който ищцата продължава да изживява вследствие на произшествието.
Обстоятелствата, че
инцидентът е променил живота на пострадалата, като е ограничил контактите
ѝ, лишил я е от възможността на посещава групата за здраве, от която е
била част дълго време, се установяват и от показанията на разпитаната по делото
свидетелка К С.С. - К, които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК,
предвид родствената ѝ връзка с ищцата.
От същите се
установява още, че веднага след инцидента ищцата е била настанена в болница,
където са направени операции на увредените ѝ крайници. Болничното лечение
е продължило около две седмици, след което е била изписана, но настанена в
хоспис, тъй като свидетелката – нейна дъщеря не е можела да полага необходимите
за възстановяването ѝ грижи: да прави превръзки, промивки, смяна на конци
и др. Ищцата е прекарала в хосписа две седмици, след което се е прибрала у
дома, но там нуждата от помощ в ежедневното обслужване е продължила още около
месец, като същата е била осъществявана от ищцата и допълнително наета жена. В
продължение на около четири месеца след инцидента ищцата е имала нужда от
помощ, защото не е можела да се обслужва сама, имала е силни болки. И до
настоящия момент не може да се придвижва достатъчно добре сама, не може да
ползва автобус. Без придружител може да ходи единствено до магазина, а болките
в крака продължават.
Свидетелката посочва
още, че майка ѝ е преживяла тежко оставането си в къщи, невъзможността да
се среща с приятелки и да посещава любимата си група. За периода на
възстановяването си тя не е могла да полага грижи и за съпруга си, който е
страдал от Алцхаймер.
При
определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г
по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява така установените конкретни
обективно съществуващи обстоятелства: степента на уврежданията, представляващи
средни телесни повреди; болезнеността на същите, която се увеличава от броя на
засегнатите части от тялото: 1/ счупване в областта между трохантерите на
лявата бедрена кост с разместване; 2/ комбинирана травма в областта на костите
на лявата предмишница - счупване на лъчевата кост в долна трета и шиповидния
израстък на лакътната кост; продължителното обездвижване /четири месеца месеца/;
продължителното възстановяване движението на левия долен крайник /не по-малко
от шест месеца/, както и продължаващото затруднение при движение и към
настоящия момент /две години след инцидента/. Следва да бъде отчетена промяната
в начина на живот на ищцата /ограничаване на социалните ѝ контакти, както
и възможността да се придвижва сама на далечни разстояния, да използва
автобус/, която макар и преодоляна по най-здравословния начин, с личните ѝ
компенсаторни механизми, продължава да носи негативни емоции.
Следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че към настоящия момент у ищцата не са установени
психични отклонения и травми свързани с произшествието, както и
обществено-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и
застрахователните лимити към момента на ПТП - 29.06.2018г.
С оглед на изложеното
съдът намира, че вследствие на произшествието на пострадалата В. Слевчева са
причинени болки и страдания със силен интензитет, поради което и съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се
определи в размер достатъчен за компенсацията им, а именно 50 000 лв. При
определяне размера на обезщетението съдът съобразява още възрастта на
пострадалата, както и физическия дискомфорт от получените травматични
увреждания, който продължава да е източник на негативни емоции.
Съдът намира, че с
така определеното обезщетение е постигнат справедливият баланс между претърпени
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението
да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на
пострадалата.
Предвид уважаване на
иска за неимуществени вреди, основателен се явява и акцесорния иск за мораторна
лихва, считано от подаване на исковата молба – 23.08.2019г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
Предвид съвпадане
правните изводи на двете инстанции решението в обжалваните му части следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на
спора, разноските по делото следва да останат в тежест на страните така, както
са ги направили.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №21/09.01.2020г.
по т.д.1384/2019г. на ВОС в часттта, с която “ЗАД “Алианц България“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ 59, е
осъдено да заплати на В.В.С., ЕГН ********** обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни
психически изживявания, в следствие пертрохантерно счупване на лява бедрена
кост с разместване на фрагменти, и счупване на костите на лява китка-левите
лакътна и лъчева кости, настъпили при ПТП на 29.06.2018г. в гр.Варна, на
пешеходна пътека, след кръстовището между ул.“Н.Геров“ и ул.“Васил Друмев“, по
вина на водача на товарен автомобил “Пежо Бипер“, с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, който е
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите“, валидна до 29.05.2019г., за разликата над 6000лв. до присъдените 50 000лв., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от подаване на
исковата молба в съда - 23.08.2019г.
до окончателното им изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен
предявеният от В.В.С., ЕГН ********** срещу “ЗАД “Алианц България“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“
59, иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически
изживявания, в следствие пертрохантерно счупване на лява бедрена кост с
разместване на фрагменти, и счупване на костите на лява китка-левите лакътна и
лъчева кости, настъпили при ПТП на 29.06.2018г. в гр.Варна, на пешеходна
пътека, след кръстовището между ул.“Н.Геров“ и ул.“Васил Друмев“, по вина на
водача на товарен автомобил “Пежо Бипер“, с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, който е застрахован
при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, валидна до 29.05.2019г., за
разликата над 50 000лв. до претендираните 60 000лв., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от подаване на
исковата молба в съда - 23.08.2019г.
до окончателното им изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ №21/09.01.2020г.
по т.д.1384/2019г. на ВОС в останалата му част е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: