Решение по дело №8949/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263665
Дата: 4 юни 2021 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20201100508949
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 04.06.2021 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 8949 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 67678 от 12.03.2020 г., постановено по гр. дело № 42455/2019 г., Софийският районен съд, II ГО, 57-ми състав, е отхвърлил предявените от ищеца А.С.Е. срещу ответника Българска народна банка (БНБ) искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. чл. 255, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно уволнението му, извършено със заповед № 105-03395/29.05.2019 г. на управителя на БНБ, за възстановяването на длъжността, която е заемал преди прекратяване на трудовото му правоотношение – „Началник“ на отдел „Бюджетиране и планиране“ в дирекция „Емисионна политика и контрол“, управление „Емисионно“ и за заплащане на сумата от 18864,00 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода от 03.06.2019 г. до 03.12.2019 г. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 2400,00 лв. - разноски по делото.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от А.С.Е. чрез адв. И.С., в която се правят оплаквания, че решението е постановено при нарушаване на материалния закон и на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно приложение на нормите, относими към допускане и събиране на доказателства по делото. Твърди, че съдът погрешно е приел, че са налице единствено оплаквания относно проведено съкращаване на щата и неоснователно е игнорирал основанието „закриване на част от препредприятието“ и „закриване на длъжността“. Сочи, че съдът не е взел предвид, че независимо от закриването на дирекцията, щатните бройки за персонала са увеличени. Прави оплакване, че от една страна е приел, че съкращаването в щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ изисква премахване считано от определен момент в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието и учреждението поради преустановяване на съответстващите им функции, а от друга страна е приел, че тези трудови функции са предложени на други служители, които да ги изпълняват. Прави оплакване, че неправилно първата съдебна инстанция е приела, че с връчването на ищеца на заповед № 105-03395 от 29.05.2019 г. се установява съставянето на новото щатно разписание, въпреки оспорването на датите на всички документи в тази връзка и в нарушение на чл. 8 от КТ. Излага, че съдът не е обсъдил противоречието между Решение на управителния съвет № 165 от 10.05.2019 г. за закриване на Дирекция „Емисионна политика и контрол“ и Правилника за функциите и отговорностите на структурните звена и за компетентностите на ръководните длъжностни лица в БНБ. Оспорва изводите на съда относно понятието „единствена длъжност в структурата“ и закриването на част от предприятието по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, което основание изисква пълно преустановяване на неговата дейност занапред. Прави оплакване, че не е направено сравнение между трудовите функции на ищеца и на тези на останалите директори в БНБ, които сходства в основаните им функции налагат извършаването на подбор по чл. 329 от КТ. Твърди, че длъжността на „Началник“ на отдел „Бюджетиране и планиране“ е сходна с тази на останалите началници а отдели „Съхранение“, „Обработка“, „Логистика и методология“, „Национален център за анализ“ и „Методология и контрол“. Освен това дейностите, които е извършвал поглъщат функциите на длъжностите на „главен експерт“ и „младши експерт“, които продължават да съществуват след уволняването на ищеца. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Не представя отделен списък по чл. 80 ГПК за тази инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от Българска народна банка (БНБ) чрез адв. Е.В., като в него се излагат аргументи в подкрепа на правилността на първоинстанционното решение. Излага, че в първата съдебна инстанция не е открито производство по чл. 193 от ГПК за оспорване на истинността на поименното щатно разписание. Освен това твърди, че правилно първата съдебна инстанция е приела, че е налице съкращаване в щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, така както е посочено в заповедта, а основанието „закриване на част от предприятието“ е неприложимо, както е приел и районният съд, тъй като дейността не е окончателно преустановена, а е налице вътрешна реорганизация, като дейността е прехвърлена в друга дирекция – „Емисионно-касова“, както се установява от т. IV на Решение на управителния съвет № 165 от 10.05.2019 г. Сочи, че възникването на правото на ответника да съкрати единствената длъжност, заемана от ищеца, се установява и от приетото щатно разписание, в сила от 03.06.2019 г., в което заеманата от ищеца длъжност не съществува, а последващото разпределяне на функциите на служителите от закритата дирекция е ирелевантно. Твърди, че оспорването на датата на заповедта и щатното разписание са неоснователни, а датата на уволнението съвпада с датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата. Освен това изискването за достоверност на датата спрямо трето лице по чл. 181, ал. 1 от ГПК по отношение на частните документи не важи за работниците и служителите по отношение на оспорените от тях заповеди като се позовава на съдебна практика. Доводите за злоупотреба с право чл. 8 от КТ оспорва като заявени за пръв път с въззивната жалба, а по същество излага, че оборването на презумпцията по чл. 8 от КТ е в тежест на работника. По отношение на доводите за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателства сочи, че исканата експертиза за съпоставяне на трудовите функции не е от компетентността на специалист „ТРЗ“. Сочи, че нарушение на чл. 329 от КТ не е налице, тъй като ответникът не е имал задължение да извърши подбор поради липса на идентични и сходни длъжности, а е ясно е посочил, че съкращава щата за началник отдел в отдел, част от закритата дирекция „Емисионна политика и контрол“, като реално са премахнати 4 щатни бройки, а останалите 11 щатни бройки за длъжност „експерт“ са преминали в дирекция „Емисионно-касова, чиято численост е увеличена. Съкратените щатни бройки за Началник отдел „Планиране и бюджетиране“ и Началник отдел „Методология и контрол“ в дирекция „Емисионна политика и контрол“ се различават по трудови функции и всяка сама по себе си е била една единствена длъжност в структурата. Дейността, извършвана в дирекция „Емисионна политика и контрол“ не е преустановена, а е реорганизирана като е прехвърлена в рамките на друга дирекция – „Емисионно касова“. Сочи, че съкращението е реално, тъй като длъжността Началник отдел „Планиране и бюджетиране“ не е запазена, а разпределянето на функциите ѝ измежду останалите длъжности не е относимо към проверката дали е идентична с други длъжности към момента, в който е упражнено правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение. Твърди, че задължение за подбор по вертикала с лица, които са на подчинение на въззивника не може да бъде извършван, а неупражняване на правото на подбор не е основание за отмяна на уволението. По отношение на началник отдел „Методология и контрол“ в закритата дирекция „Емисионна политика и контрол“ длъжността също е закрита, а лицето, което я е заемало е преназначено на друга длъжност – „ръководител екип“, която е различна по обем и съдържание, тъй като липсват ръководни функции. Волята на съкращаване в щата може да бъде доказана с всички допустими доказателствени средства, поради което съдът в обжалваното решение правилно е приел, че съкращаването е установено. С оглед изложеното моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Безспорно между страните, поради което и отделено като такова по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с доклада по делото, е че същите са били валидно обвързани от трудов договор № 105-00563/30.01.2004 г., по силата на който ищецът е работил при ответника на длъжност Началник отдел „Планиране и бюджетиране“, Дирекция „Емисионна политика и контрол“, Управление „Емисионно“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2400 лева съгласно Заповед № 105-08752/20.12.2018 г.

От представената по делото Заповед № 105-03395 от 29.05.2019 г. на управителя на БНБ, връчена на работника на 03.06.2019 г., се установява, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ поради съкращаване в щата и закриване на длъжността „Началник отдел“ на отдел „Планиране и бюджетиране“, Дирекция ‚Емисионна политика и контрол“, Управление „Емисионно“ в БНБ, във връзка с промени в организационната структура на БНБ, съгласно Решение № 165/10.05.2019 г. на УС на БНБ и ново щатно разписание на управление „Емисионно“, утвърдено от управителя, в сила от 03.06.2019 г.

В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение на ищеца се прекратява считано от 03.06.2019 г., и на лицето са определени обезщетение за неползван платен годишен отпуск, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутно трудовото възнаграждение на служителя за неспазения срок за предизвестието – 30 календарни дни, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ.

От представеното по делото Извлечение от поименно щатно разписание на БНБ към 31.05.2019 г., се установява, че в структурата на банката съществува Дирекция „Емисионно-касова“, с Главен касиер и Секретар, в рамките на която дирекция  съществуват Отдел „Съхранение“, Отдел „Логистика и методология“, Отдел „Национален център за анализ“, Отдел „Обработка“. Към този момент съществува и Дирекция „Емисионна политика и контрол“, с Директор и Секретар, в рамките на която дирекция съществуват Отдел „Планиране и бюджетиране“ и Отдел „Методология и контрол“.

От представената по делото Функционална характеристика на дирекция „Емисионна политика и контрол“, утвърдена от управителя на БНБ, се установява, че дирекцията се състои от Директор на дирекция „Емисионна политика и контрол“, отдел „Планиране и бюджетиране“ и отдел „Методология и контрол“. В раздел IV от характеристиката, озаглавен „Функции“, са посочени конкретните функции.

От представените по делото длъжностна характеристика на Началник отдел „Съхранение“, утвърдени на 03.09.2018 г., както и на 03.06.2019 г., се установява, че в общата характеристика на длъжността е включено задължение да организира цялостната дейност на отдела с цел качествено и сигурно обслужване на налично паричното обращение, като в специфичните функции е посочено, че организира снабдяването/освобождаване от парични наличности на касовите подразделения на БНБ.

От представената по делото длъжностна характеристика на Началник отдел „Логистика и методология“, утвърдена на 03.09.2018 г., се установява, че в общата характеристика на длъжността е включено задължение да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на отдел „Логистика и методология“ с цел качествено и сигурно обслужване на наличнопаричното обращение и опазване на паричните, материалните и  нематериалните ценности на отчет при материално отговорните лица в отдела. Прави препоръки за разработване и/или промяна на нормативната уредба, касаеща емисионно-касовата дейност. Изготвя и изпълнява заповеди, докладни записки, писма, становища, справки, съхранява специфични материали и информация.  Изпълнява функцията на риск-мениджър на дирекция „Емисионно-касова“. В това число в специфичните функции е посочено, че участва в работни групи и комисии за създаване на нови платежни средства, контролира производството на банкноти и монети, унищожаването на инструменти за тяхното производство, технологичен брак, унищожаване на изтеглени от обращение банкноти и монети, бракуване на ценности и тяхната инвентаризация и др. На длъжността са възложени функции по управление на риска.

От представената по делото длъжностна характеристика на Началник отдел „Национален център за анализ“, утвърдена на 03.09.2018 г., се установява, че в общата характеристика на длъжността е включено задължение да организира функционалните дейности по приемане, обработката на пакетите, съдържащи банкноти и монети, които пораждат съмнение, че са неистински или преправени и пакетите, съдържащи банкноти предявени за отложена замяна в БНБ, по изготвянето и актуализирането на тестови комплекти и албуми, съхранението и унищожаването на неистински банкноти и монети.

От представената по делото длъжностна характеристика на Началник отдел „Обработка“, утвърдена на 03.09.2018 г., се установява, че в общата характеристика на длъжността е включено задължение да организира извършването на касовата дейност и текущо да контролира дейността, свързана с поддръжката и използваното касово оборудване в сградата, изготвя предложения до главния касиер, свързани с организацията на касовата дейност, състоянието и техническата поддръжка на касовото оборудване в отдела и други свързани дейности.

От представената по дело и връчена на ищеца на 06.07.2006 г., длъжностна характеристика на Началник отдел „Планиране и бюджетиране“, се установява, че той е подчинен на директора на дирекция „Емисионна политика и контрол“, а на него са подчинение всички служители в отдела. В общата характеристика на длъжността е включено задължение да контролира и участва в изготвянето на стратегически и оперативни планове и оценка за емисия и налични пари (банкноти и монети) и подготовка на разчети за разходи, свързани с издръжката на паричното обръщение за включване в бюджета на БНБ. Координира дейностите, свързани с функционирането на системата за управленска информация. Извършва мониторинг и представя отчет до директора на дирекцията за изпълнението на бюджета свързан с издръжката на паричното обръщение. В рамките на посочените в раздел II функционални задължения са включени специфични за длъжността задължения за изготвяне на препоръки за внедряване на добрите практики и изискванията на ЕЦБ в областта на стратегията и планирането на паричното обращение и бюджетирането в БНБ, изготвяне и планиране на паричното обращение и изготвянето на проектобюджети, свързани с емисионната и касовата дейност, препоръки за оптимизиране на бюджетните разходи, свързани с емисионната и касовата дейност на БНБ, координира дейностите по събиране, обработка и интегриране на плановете, бюджета и цялостната информация по изпълнение на дейностите, свързани с емисионната политика и паричното обращение, планиране и проучване на макроикономическите показатели и търсенето на налични пари, регулярна подготовка и анализи на изпълнението на стратегическите и оперативни планове и планове на емисия на пари (т. 3, 4, 5, 8, 9, 10).

Утвърдената на 23.02.2017 г. длъжностна характеристика на същата длъжност предвижда задължения за изготвяне на информация и планове за емисия на налични пари и следи за тяхното изпълнение. Изготвя и поддържа управленската система за информация. В рамките на функционалните задължения за длъжността е предвидено изучаване на търсенето на налични пари (банкноти и монети) на територията на Република България и разработването на планове за емисия на налични пари, изготвя анализи за изпълнение на плановете, в методически разработки извън страната свързани с налично-паричния оборот и потребности от банкноти и монети в страната, участва в проучвания на потребности на налично паричния оборот от нови банкноти и монети, обобщава и анализира индивидуални и консолидирани отчети на кредитните институции и други лица, работещи с банкноти и монети на професионална основа.

От представената по делото длъжностна характеристика на Началник отдел „Методология и контрол“ от 10.07.2013 г., се установява, че той е подчинен на Директора на Дирекция „Емисионна политика и контрол“, а на него са подчинени всички служители в отдела. В общата характеристика на длъжността е включено задължение да прави препоръки за усъвършенстване на нормативната уредба и съдържанието, формата и последиците от намаляване на рисковете в общ план свързани с касовата дейност и паричното обращение. В рамките на посочените в раздел II функционални задължения са включени специфични за длъжността задължения да изготвя препоръки за внедряване на добрите практики и изискванията на ЕЦБ в касовата дейност на БНБ, изготвяне на общата рамка на нови и прави препоръки за усъвършенстване на съществуващи вътрешни правила и нормативни документи в БНБ, свързани с касовата дейност, да прави препоръки за намаляване на рисковете в общ план, свързани с касовата дейност на БНБ и подразделенията ѝ и наблюдение на рисковете, направлява и подпомага разработването на адекватно идентифициране на рисковете и управлението на риска във всички звена на дирекциите на „Емисионно-касова“ и структурните отдели в дирекция „Емисионна политика и контрол“ и регионалните касови служби, регулярно запознаване на старшото ръководство с рисковия профил на дейността с цел управление на риска, мониторинг на системите за управление на риска във всички звена и дирекции „Емисионна политика и контрол“,. Определя процедури и актуализира планове за действие в извънредни ситуации и създава стандарти за безопасност по отношение на касовата дейност на БНБ; организира изясняването на случаи на различия и сигнали, отнасящи се до касовата дейност на БНБ, контролира събирането и категоризирането на потребителските молби, извършва общ контрол относно договорите, касаещи емисионната и касовата дейности, предлага на ресорния ръководител за утвърждаване годишен план-график за извършване проверки на организационни звена в дирекция „Емисионно-касова“.

Както се установява от Решение № 165 от 10.05.2019 г. на Управителния съвет на БНБ, на основание чл. 11, ал. 1 от Вътрешните правила за организация на работната заплата са приети промени в общата численост на персонала на БНБ и в структурата и числеността на управление „Емисионно“, считано от 03.06.2019 г., Дирекция „Емисионна политика и контрол“ с обща численост на персонала от 15 щатни бройки се закрива, като се съкращава 1 щатна бройка за длъжността „Директор“, 2 щатни бройки за длъжността „Началник отдел“ и 1 щатна бройка за длъжността „Секретар“.

Останалите 11 щатни бройки за длъжност „Експерт“ от щата на закриваната дирекция преминават в Дирекция „Емисионно-касова“. С т. 2 от решението общата численост на персонала на дирекция „Емисионно-касова“ от 143 щатни бройки се увеличава на 154 щатни бройки.

Структурата и числеността на персонала на Дирекция „Емисионно-касова“ се променя като отдел „Логистика и методология“ се променя на отдел „Методология и касов контрол“, а числеността на персонала от 13 щатни бройки се увеличава на 22 щатни бройки, с 9 щатни бройки за длъжността „експерт“ от закритата дирекция „Емисионна политика и контрол“, в отдел „Методология и касов контрол“ 1 незаета щатна бройка за длъжност „експерт“ се трансформира в 1 щатна бройка за длъжността „ръководител екип“.

Увеличава общата численост на персонала на отдел „Национален център за анализ“ от 7 щатни бройки на 10 щатни бройки, като от отдел „Съхранение“ се прехвърля 1 незаета щатна бройка за длъжността „ръководител екип“, от отдел „Обработка“ се прехвърля 1 незаета щатна бройка за длъжност „координатор“ и от закритата дирекция се прехвърля 1 щатна бройка за „експерт“. Според т. 3.4. в отдел „Обработка“ се прехвърля 1 щатна бройка за длъжност „експерт“ от закритата дирекция „Емисионна политика и контрол“.

С решението е възложено да се изменени функционалната характеристика на дирекция „Емисионно-касова“, както и съответните длъжностни характеристики.

Съгласно щатното разписание действащо преди Решение № 165 от 10.05.2019 г. на Управителния съвет на БНБ, в Дирекция „Емисионна политика и контрол“ има 1 щатна бройка за директор, 1 щатна бройка за секретар, в Отдел „Планиране и бюджетиране“ има 1 щатна бройка за Началник отдел и 4 щатни бройки за експерт, а в Отдел „Методология и контрол“ има 1 щатна бройка за Началник отдел и 6+1 щатни бройки за експерт.

Съгласно щатното разписание на длъжностите на БНБ за 2019 г., одобрено с Решение № 165 от 10.05.2019 г. на Управителния съвет на БНБ, считано от 03.06.2019 г. в Дирекция „Емисионно-касова“ са включени Главен касиер на БНБ – 1 щатна бройка и секретар – 1 щатна бройка.

Съществуват четири отдела – Отдел „Съхранение“, Отдел „Методология и касов контрол“, Отдел „Национален център за анализ“ и Отдел „Обработка“, за които са представени утвърдени на 03.06.2019 г. длъжностни характеристики.

В Отдел „Съхранение“ има по 1 щатна бройка за Началник отдел и Ръководител екип, като 1 щатна бройка за Ръководител екип е съкратена.

В Отдел „Методология и касов контрол“ има 1 щатна бройка за Началник отдел и 2+1 щатни бройки за Ръководител екип. Както се установява от представените щатни разписания и от Допълнително споразумение № 105-03392 от 29.05.2019 г., една от щатните бройки за ръководител екип е зает от Т.Д.И., която е заемала длъжност Началник отдел в Отдел „Методология и контрол“, който е част от закритата Дирекция „Емисионна политика и контрол“, считан от 03.06.2019 г. Щатните бройки за експертите са увеличени на 16, докато в Отдел „Логистика и методология“, съществуващ в предходното щатно разписание, има 1 щатна бройка за Началник отдел и 2 щатни бройки за Ръководител екип, щатните бройки за експертите са 8.

В Отдел „Национален център за анализ“ има 1 щатна бройка за Началник отдел, 1 щатна бройка за Ръководител екип, 5+1 за експерти и 2 щатни бройки за координатор, вместо 1 щатна бройка за Началник отдел, 5 щатни бройки за експерт и 1 щатна бройка за координатор.

В Отдел „Обработка“ по щатното разписание, одобрено с Решение № 165 от 10.05.2019 г. на Управителния съвет на БНБ считано от 03.06.2019 г., има 1 щатна бройка за Началник отдел, 2 щатни бройки за Ръководител екип, 3 щатни бройки за експерт, 5+2 щатни бройки за инженер, 4+1 щатни бройки за пазител ценности, 24+8 щатни бройки за касиер. В предходното щатно разписание има 1 щатна бройка за Началник отдел, 2 щатни бройки за Ръководител екип, 2 щатни бройки за експерт, 1 щатна бройка за координатор, 5+2 щатни бройки за инженер, 4+1 щатни бройки за пазител ценности, 24+8 щатни бройки за касиер.

Между страните не спорно, а и се установява, че размерът на последното получено брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец (май 2019 г.) е 3144 лв., от които 2400 лв. основна заплата и 744 лв. – допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит.

От заключението по изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Пенка Делчева, на което съдът дава вяра като компетентно и безпристрастно, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец 05.2019 г. е в размер на 3144 лв., а нетното такова е 2554,74 лева.

Обезщетението по чл. 220 от КТ в размер на 2554,74 лева, е платено по банков път по сметка на ищеца, заедно с дължимото трудово възнаграждение.

От представеното по делото платежно нареждане от 19.07.2019 г., което е изпълнено, се установява, че ответникът е платил на ищеца сумата от 2592,54 лева, представляваща обезщетение по чл. 222 от КТ.

От представеното копие на трудова книжка на ищеца, което не е оспорено, се установява, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение при ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 03.07.2019 г. липсват други вписвания.

Други релевантни за спора доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. второ от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, при съкращаване на щата. Според чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. първо от КТ работодателят може да упражни това право и при закриване на част от предприятието. Двете основания не са взаимоизключващи се, защото е възможно да се закрие част от предприятието и едновременно с това за бъде съкратен щата. Настъпването на двете или само на едно от основанията дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение (така Решение № 205 от 02.08.2013 г. по гр. дело № 1244/2012 г. на IV ГО на ВКС).

За да възникне правото на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ, поради закриване на част от предприятието, е необходимо да е налице пълно преустановяване на дейността на едно обособено звено от предприятието, с което отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност и това налага освобождаването от работа на работниците и служителите, заети в осъществяването на закриваната част от дейността. За да е законно уволнението, то трябва да е предшествано от решение на работодателя за закриване на съответното структурно звено, както и закриването да бъде реално, а не да е налице единствено вътрешноорганизационно преустройство. Не е налице закриване на част от предприятието, когато на мястото на закритото звено е създадено ново, което е поело обособената дейност на закритото, когато дейността на съответното звено е запазена, но се осъществява в по-малък обем или с по-малък брой работници и служители, както и когато дейността на обособената част премине изцяло или частично в рамките на друго структурно звено или се обособи под друго наименование, но със същия предмет на дейност.

В конкретния случай, видно от Заповед № 105-03395 от 29.05.2019 г., с която трудовото правоотношение е прекратено, работодателят не се е позовал на това основание, поради което наличието или отсъствието на предпоставките за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на него не следва да се обсъждат. В заповедта ясно е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява поради съкращаване в щата на БНБ, което основание се установява и в съдебното производство, както се установява и че работодателят е извършил сериозна предварителна подготовка на уволнението и е довел своевременно до знанието на работника точното основание на което то се извършва.

Тъй като по делото безспорно се установи, че уволнението е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ – поради съкращаване на щата, както правилно е приел и първоинстанционният съд, в тежест на ответника е да установи, че към момента на уволнението предпоставките са били налице.

Щатът е списъкът на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности. Съкращаване в щата, следователно има, както при намаляване бройките работници /служители/, така и само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. В тази хипотеза попадат случаите, когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностната характеристика на съкратената длъжност. Така например, възможно е трудовите функции да са разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност или на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и задължения (така Решение № 184 от 02.06.2011 г., по гр. дело № 803/2010 г. на IV ГО на ВКС). Следователно, за да се прецени дали с новия щат има реално съкращаване чрез промяна в трудовите функции и задължения, трябва да се съпоставят същностните характеристики на длъжностите по новия и по стария щат. Във всички случаи, когато липсва пълно съвпадение, е налице съкращаване в щата, независимо дали едновременно с промените в трудовите функции има и намаляване бройките по щат.

С оглед изложената правна рамка, уволнението е законно, тъй като фактическите обстоятелства, на които се базира волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, се установяват по делото. Длъжността, заемана от ищеца, е съкратена и както се установява от представените и обсъдени щатни разписания и структура на БНБ, съкращаването е реално. Неоснователен е доводът, че не се установява датата на съставяне на щатното разписание. Щатното разписание не създава или прехвърля права, които работниците и служителите да придобиват по силата на документа, поради което работниците и служителите не могат да бъдат разглеждани като трети лица по смисъла на чл. 181 ГПК, спрямо които да е изискването за достоверност на датите на щатното разписание и заповедите за неговото утвърждаване (така Решение № 177 от 1.06.2012 г. по гр. дело № 1672/2011 г. на III ГО на ВКС). Освен това изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването на щата, затова то е предмет на установяване в съдебните производствата по исковете по чл. 344, ал. 1,т. 1 КТ. Доколкото няма изисквания за форма за действителност и /или за доказване, волята за съкращаването на щата може да бъде доказвана с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Щатното разписание е документът, който материализира новото длъжностно разписание след промените, този документ, съпоставен с предходен такъв документ, следва да съдържа волята на работодателя за съкращаването на щата. Той следва да бъде преценяван от съда съвкупно с останалите събрани по делото доказателства с оглед изявленията на страните (така Решение № 296 от 27.06.2012 г. по гр. дело № 1712/2011 г. на IV ГО на ВКС).

От Решението на Управителния съвет на БНБ от 10.05.2019 г. и съпоставката представените по делото щатни разписания, се установява, че волеизявлението на работодателя за съкращаване 1 щатна бройка за длъжността „Директор“, 2 щатни бройки за длъжността „началник отдел“ и 1 щатна бройка за длъжността „секретар“ в закритата Дирекция „Емисионна политика и контрол“ е изпълнено, поради което с това е доказано, че е осъществено реално премахване на щатната бройка, която е заемал ищецът преди да бъде уволнен. Неоснователно е и оплакването, че щатното разписание не е било съкратено към момента на уволнението, тъй като такива действия са предприети с Решението на Управителния съвет на БНБ от 10.05.2019 г., а новото щатно разписание е прието на 03.06.2019 г., от който момент трудовото правоотношение на ищеца е прекратено.

За извършваната от ищеца дейност не е назначен нов работник, тъй като тя е поета от останалите служители, без да се запази функцията като цяло, с възлагане на конкретен правен субект. Това се установява от представените по делото длъжностни характеристики, от които в видно, че не е налице сходство между съществените функции, характерни за съкратената длъжност „Началник отдел“ в закритата Дирекция „Емисионна политика и контрол“ и тези, характерни за останалите началници на отдел в Дирекция „Емисионно-касова“. Макар между трудовите функции на всички началници на отдел и в частност между функциите на Началник отдел „Планиране и бюджетиране“ и Началник отдел „Логистика и методология“ да има съвпадения, те са несъществени, като според настоящия състав от длъжностните характеристики се установява, че има други основни функции, които следва да се счита съществени. Началник отдел „Планиране и бюджетиране“ има преимуществени аналитични функции, а Началник отдел „Логистика и методология“, която длъжност съществува преди съкращаването на щата, изпълнява функции на риск мениджмънт и контрол. Както се установява от представените длъжностни характеристики на началници на отдели в Дирекция „Емисионна политика и контрол“, преди и след съкращаването на щата и реорганизацията на дейността, техните функции съществено се отличават от тази на съкратената длъжност.

Тъй като по делото се установява, че Дирекция „Емисионна политика и контрол“, в която ищецът е бил назначен, е закрита и всички щатни бройки за длъжността „Началник отдел“, която е заемал ищецът към уволнението, са съкратени, за ответника не е възникнало задължение за подбор, защото когато се извършва уволнение поради съкращаване в щата и съкращаването в щата се отнася до единствената щатна длъжност работодателят по своя преценка може да уволни съответния работник или служител, който заема тази единствена длъжност или да направи подбор по критериите и целите, посочени в чл. 329, ал. 1 от КТ. Ако работодателят реши да не упражнява правото си на подбор, уволненият работник или служител не може да оспорва уволнението като незаконно, поради това, че работодателят е уволнил него, а не е използвал правото си на подбор в резултат на което би уволнил някой друг работник или служител, чиято длъжност не се съкращава (така Решение № 255 от 11.02.2015 г. по гр. дело № 194/2014 г. на IV ГО на ВКС). Задължителен е подборът при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности. Не е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности. Само при такива длъжности е възможно сравнение на техните професионални качества и резултати в работата и съпоставяне при оценката им. Подлежи на съдебен контрол само отказът на работодателя да извърши подбор по чл. 329 от КТ, когато извършването му е задължително, но не и когато подборът представлява негово право (така Решение № 752 от 13.12.2010 г. по гр. дело № 1095/2009 г. на IV ГО на ВКС).

Оплакването във въззивната жалба, че съкращаването на щата не е реално, а е формално извършено единствено с цел неговото уволнение и в нарушение на чл. 8 от КТ е неоснователно, тъй като е въведено за пръв път с въззивната жалба, освен това по делото не се ангажирани никакви доказателства, оборващи презумпцията по чл. 8 от КТ.

Ето защо, както правилно е приел и първоинстанционният съд, атакуваното уволнение е извършено законно и не подлежи на отмяна. Следователно, исковете, предявени за възстановяване на уволнения работник на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение също са неоснователни и като такива правилно са били отхвърлени.

С оглед изложеното и предвид предмета на проверка, въззивната жалба е неоснователна, а при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора на въззиваемия, по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължат разноски за въззивна инстанция. По делото е заявена претенция за присъждане на разноски за 2400 лева за изготвяне на въззивна жалба, съгласно фактура № ********** от 13.10.2020 г., в която е посочено, че сумата следва да бъде платена по банков път, но няма представено съответното доказателство, удостоверяващо извършване на банков превод за посочената сума в полза на адвоката, съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 67678 от 12.03.2020 г., постановено по гр. дело № 42455/2019 г. на Софийски районен съд, II ГО, 57-ми състав.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страната, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.