Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№
гр.Шумен, 13.06.2022г.
Административен
съд- град Шумен, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Съдия: Бистра
Бойн
като разгледа докладваното от съдията АД №150/2022 г. по описа на
ШАС,за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл.306 ал.2, във вр. с чл.304
ал.2 от АПК по повод искане на Н.К.Г. с ЕГН: ********** ***, с което се иска съда
да наложи глоба на виновното длъжностно лице- Директор на РИОСВ– Шумен за
неизпълнение на задължения, произтичащи от влязъл в сила съдебен акт, а именно Решение
№109/13.07.2021 г., постановено по АД № 192/2021г. по описа на ШАС, потвърдено
с решение №1222/09.02.2022 г., постановено по АД № 8512/2021 г. по описа на
ВАС, с което е отменен изричен отказ на Директора на РИОСВ град Шумен,
обективиран в писмо изх.№АД-298-/1/ от 13.05.2021г., да издаде заповед за
възстановяването на Н.К.Г. на длъжността "Началник отдел" в отдел
„Контрол на околната среда“ в Дирекция "Контролна и превантивна
дейност" в РИОСВ град Шумен по реда на §7 ал.1 от ПЗР на ЗДСл и делото е
върнато като преписка на Директор на РИОСВ град Шумен за произнасяне, съобразно
дадените указания в решението по тълкуването и прилагането на закона. На
26.04.2022г. на молителката Г. било връчено предложение за назначаването
ѝ на длъжността „главен експерт“ в РИОСВ- Шумен, което тя отказала,
предвид факта, че длъжността не е равностойна на заеманата преди прекратяването
на служебното ѝ правоотношение- ръководната „Началник отдел „Контрол на
околната среда“ в Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ в РИОС- Шумен. В
жалбата се твърди осъществено неизпълнение на съдебно решение при условията на
повторност, предвид наложена по реда на чл.304 ал.1 глоба по адм.д.№ 58/2022г.
по описа на АдмС Шумен.
С разпореждане от 26.05.2022 год., в
изпълнение на задълженията, произтичащи от разпоредбата на чл.306 ал.3 от АПК,
съдът даде възможност на Директор на РИОСВ град Шумен, в 14- дневен срок от
съобщението да даде писмени обяснения и да посочи доказателства във връзка с
подаденото искане.
С писмо изх. № АД-339/02.06.2022г. е
изпратена административната преписка под опис. С последващо писмо от 08.06.2022г.
са представени писмени обяснения и допълнителни писмени доказателства за
изпълнение на съдебния акт. В обясненията се оспорва депозираната молба, като
се твърди, че в качеството на задължено лице, от Директора били предприети
мерки за изпълнение на решението на съда, а именно с предложение
изх.№ОА-1238/04.04.2022г. на Н.Г. е предложена експертна длъжност, понеже
заеманата от нея ръководна длъжност липсвала, поради действащо ново длъжностно
разписание в инспекцията.
Шуменският
административен съд, като обсъди релевираните от страните доводи и съображения
и прецени събраните по делото съвкупни доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
Решение №109/13.07.2021 г., постановено по АД № 192/2021 г. по описа на ШАС,
потвърдено с решение №1222/09.02.2022 г., по АД № 8512/2021г. по описа на ВАС,
съдържащи се в адм.д. № 58/2022г., приложено по настоящото, молителката Н.Г. е
изпълнявала длъжността "Началник отдел" в отдел „Контрол на околната
среда“ в Дирекция "Контролна и превантивна дейност" до 19.11.2020г.,
когато със Заповед №ЧР-89/18.11.2020г. е прекратено служебното ѝ
правоотношение, тъй като е назначена на длъжността Директор на РИОСВ град
Шумен, съгласно Трудов договор №1013/18.11.2020 г., сключен между нея и
министъра на околната среда и водите. Със Заповед №716/21.04.2021 г. на
министъра на околната среда и водите, считано от 23.04.2021г. е прекратено
трудовото ѝ правоотношение като Директор на РИОСВ град Шумен. От съда е
прието, че изпълняваната от Г. длъжност- Директор на РИОСВ град Шумен, попада в
приложното поле на чл.19 ал.4 т.4 от ЗАдм, във връзка с чл.9 и чл.10 ал.1 т.3
от Закона за опазване на околната среда, която предвижда, че ръководителите на
държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския
съвет, които имат функции, във връзка с осъществяването на изпълнителната власт
се считат за органи на изпълнителната власт. С оглед на това, съдът приел, че
са налице всички законови предпоставки на нормата на §7 ал.1 от ПЗР на ЗДСл за
възстановяване на предишната длъжност на жалбоподателката. Решаващият съдебен
състав приел, че административният орган е имал правомощието и задължението да
се произнесе по така подаденото заявление от Г. на 26.04.2021г. да бъде
назначена на заеманата от нея предишна длъжност и като орган по назначението е
следвало да издаде съответният акт за възникване на служебно правоотношение с Г.
на посочената в заявлението длъжност, а именно "Началник отдел" в
отдел „Контрол на околната среда“ в Дирекция "Контролна и превантивна
дейност" в РИОСВ град Шумен, доколкото тази длъжност била „незаета“. С
оглед наличието на всички законови предпоставки на нормата на § 7 от ПЗР от
ЗДСл., която е императивна и представлява гаранция за правото на държавния
служител след прекратяване на мандата или пълномощията да продължи да упражнява
предишната държавна служба или да му бъдат предложени други подходящи в същата
администрация, директорът на РИОСВ-Шумен е следвало да издаде позитивен акт, в
унисон с дадените от съда задължителни указания, удовлетворяващ искането на
заявителката.
В
постановеният съдебен акт решаващият състав приел, че отказът на Директора на
РИОСВ град Шумен, обективиран в писмо изх.№АД-298/13.05.2021г. е
незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния закон и целта на закона
и като такъв е отменен, и на основание чл.173 ал.2 от АПК, доколкото извън
правомощията на съда е да постанови акт по същество, а именно издаване на
искания акт от Г., делото като преписка е върнато на компетентния
административен орган– Директорът на РИОСВ град Шумен за произнасяне, съобразно
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с решение.
С Решение
№55/25.02.2022г., директорът на РИОСВ– Шумен отказал издаването на заповед за
назначаване по подадено заявление вх. № АД-298/26.04.2021г. от Н.К.Г. за
длъжността „Началник отдел“ в отдел „Контрол на Околната среда“, Дирекция
„Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ-Шумен.
По
предприета от молителката процедура по реда на чл.306, във връзка с чл.304 ал.1
от АПК, с Разпореждане №91 от 23.03.2022г., състав на Адм.Съд-Шумен приел, че с
издаването на Решение №55/25.02.2022г., Директорът на РИОСВ е постановил акт с
противоположно съдържание на съдебното решение и наложил „глоба“ в размер на
200.00лв. за неизпълнение на задължения, произтичащи от
влязъл в сила съдебен акт- Решение №109/13.07.2021 г., по АД № 192/2021 г. по
описа на ШАС, потвърдено с решение №1222/09.02.2022 г., по АД № 8512/2021 г. по
описа на ВАС. Разпореждането било оспорено с частна жалба от Директора и
потвърдено с Решение №58 от 16.05.2022г. по адм.д.№ 112/2022г. на Адм.съд-
Шумен по реда на касационен контрол. Решението е влязло в законна сила на
16.05.2022г.
На
25.05.2022г., Н.Г. депозирала настоящата молба с искане за налагане на санкция
за всяка седмица на неизпълнението на съдебното решение. Молителката има правен
интерес от депозираното искане и същото е допустимо.
В своите обяснения по настоящото съдебно производство, Директорът излага
мотиви за липсата на свободна ръководна длъжност или равностойна такава, които
са идентични със съдържащите се в предходното съдебно производство по налагане
на санкция. Във връзка с твърденията си, че не е бездействал и не е отказал
повторно да назначи Н.Г. на длъжността „Началник отдел“ в отдел „Контрол на
Околната среда“, дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ-Шумен,
представя Предложение изх.№ ОА-1238 от 04.04.2022г. за заемане на длъжността
„главен експерт“ в инспекцията. Същото било връчено на 26.04.2022г. на
молителката, която изразила своето несъгласие с отговор от 26.04.2022г. Към
преписката са приложени още- Поименно разписание на длъжностите в инспекцията,
считано от 01.08.2014г. и документи на трето лице, неучастващо в процеса- друг служител
в инспекцията, които са ирелеванти в настоящото производство. Към момента
липсват доказателства, че молителката е назначена на заеманата от нея преди
прекратяване на служебното правоотношение длъжност или друга равностойна.
От правна страна, съдът установи
следното: Съгласно чл.306 ал.2 от АПК
наказанията се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на
овластено от него длъжностно лице. Съдията- докладчик към момента на разпределяне
на делото е дежурен съдия, съгласно график, утвърден от Административния
ръководител на ШАдмС и овластен съгласно Заповед № РД-11-75 от 21.04.2022 г. на
ШАС да разглежда постъпилите дела по чл.304 от АПК, както и да постановява
актове по чл.306 ал.2 от АПК.
Съгласно §7 изречение последно от
ПЗР от ЗДСл, във връзка с чл.19 ал.4 от Закона за администрацията, в случаите,
когато длъжността заемана от лицето е закрита, на лицето се предлага друга
равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.
Съгласно практиката на ВАС, законовото задължението на административния орган да
предложи друга равностойна длъжност в същата администрация е императивно
формулирано и не зависи нито от преценката на административния орган, нито от
наличието или липсата на свободни, незаети позиции в длъжностното разписание./ Решение № 4052 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2013 г., V о., Решение № 2815 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 409/2020 г., V о./
От така
установената фактическа обстановка по настоящото производство, съдът намира, че
Директорът на РИОСВ-Шумен не е предприел действия по изпълнение на възникналото
за него задължение, произтичащо от влязлото в сила съдебно решение. Налице са такива,
които са ирелевантни и не удовлетволяват съдържанието на дадените задължителни
указания, свеждащи се до издаването на заповед за назначаване по подадено
заявление вх. № АД-298/26.04.2021г. от Н.К.Г. на длъжността „Началник отдел“ в
отдел „Контрол на Околната среда“, дирекция „Контролна и превантивна дейност“
при РИОСВ-Шумен.
Разпоредбата
на чл.304 ал.1 АПК предвижда ангажирането на имуществена отговорност, чрез
налагане на глоба на длъжностните лица, които не изпълнят задължение,
произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. При повторно нарушение, нормата предвижда
налагане на глоба по 500,00лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако
неизпълнението се дължи на обективна невъзможност.
За да е налице нарушение по чл.304 ал.2 АПК,
каквото се твърди от Н.Г., е необходимо да бъде установено кумулативното
наличие на три положителни и една отрицателна предпоставка, които следва да са
налице кумулативно, както следва: 1. влязъл в сила съдебен акт, който предписва
определено поведение за административен орган; 2. неизпълнение на този съдебен
акт от страна на административния орган– адресат на дължимото поведение; 3.
неизпълнението да е при условията на „повторност“ по смисъла на § 1 т.4 от
Допълнителните разпоредби на АПК и 4. неизпълнението да не се дължи на обективна
невъзможност за административния орган.
Съгласно
§1 т.4 от ПЗР на АПК- "Повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение. В настоящия казус, съдебният акт, с който
е наложена глоба на Директор на РИОСВ по адм.д.№58 от 2022г. по описа на Адм.С-
Шумен е влязъл в законна сила на 16.05.2022г. и към датата на подаване на
молбата на Н.Г.- 25.05.2022г. продължаващото неизпълнение попада в хипотезата
на повторност.
Не е
налице отрицателната предпоставка– наличие на обективна невъзможност за
изпълнение на акта, която е извинително условие за неизпълнение. Теорията
приема, че такава обективна невъзможност може да е налице само при
обстоятелства, които се отнасят до личността на длъжностното лице и които го
поставят в невъзможност да изпълни произтичащото от съдебния акт задължение–
болест, отпуск и др. /Решение № 879 от 25.01.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 66/2021 г., VII о./ В конкретния случай доводите, че в новото
длъжностно разписание липсва заеманата от молителката ръководна длъжност, не
представляват обективна пречка за изпълнение на съдебния акт.
Предвид
така изложеното, съдът намира, че от обективна и субективна страна се разкрива
осъществяването от страна на Директора на РИОСВ на административно нарушение по
чл.304 ал. 2 АПК, като са установени всички предпоставки, посочени по–горе.
Безспорно установено е, че административният орган не се е съобразил с
настъпилите правни последици от съдебното решение, а констатираното поведение
на задълженото длъжностно лице е основание за санкциониране на неправомерно поведение
на неизпълнение на влязло в сила съдебно решение при условията на повторност.
Ето защо, искането за налагане на глоба в хипотезата на чл.304 ал.2 АПК следва
да бъде уважено.
Предвид
това, ответникът следва да понесе имуществената отговорност за повторното си
неизпълнение, като му бъде наложена глоба, на основание чл.304 ал.2 АПК.
Размерът на глобата е по 500,00 лева за всяка седмица на неизпълнението,
считано от 16.05.2022г. до дата на подаване на молбата, поставила началото на
настоящото производство– 25.05.2022г. или една седмица на установено
неизпълнение, за който период на неизпълнението на ответника следва да се
наложи глоба в размер на 500 лева. По отношение на трите дни превишаващи
седмицата, санкция не следва да бъде налагана, предвид начина на определянето
ѝ по седмици, посочен от законодателя.
Водим от
горното и на основание чл.306 ал.2 от АПК, във вр. с чл.304 ал.2 от АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
НАЛАГА ГЛОБА в размер на 500 лв./петстотин лева/ на Директора на РИОСВ– Шумен за неизпълнение на
задълженията, произтичащи от влязъл в сила съдебен акт- Решение №109/13.07.2021
г., постановено по АД № 192/2021г. по описа на ШАС, потвърдено с решение
№1222/09.02.2022 г., постановено по АД № 8512/2021 г. по описа на ВАС.
Разпореждането
подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд-
Шумен в 7-дневен срок от връчването му на директора на РИОСВ – Шумен.
Препис от
разпореждането да се връчи на Н.К.Г.- молител в настоящото производство и на
ответната страна за сведение и изпълнение.
Съдия: