№ 32
гр. Ямбол, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500347 по описа за 2021 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК:
*********, подадена чрез пълномощника юрк. Р.И. против Решение №260357/01.10.2021 г.,
постановено по гр.дело №3133/2020г. по описа на Районен съд – Ямбол.
С посоченото решение първоинстанционния съд:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1
ГПК, съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК
********* срещу В. В. М. с ЕГН ********** за сумата от 1214,87 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт" №**********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда - 25.11.2019 год. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главницата за разликата над 1214,87 лева до предявения размер от 3729,86 лева, иска
за договорно възнаграждение в размер на 701,25 лева; иска за възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 2437,75 лева и иска за лихва за забава в размер на
100,76 лева, като неоснователни, за които суми, е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с №2342/26.11.2019 год. по ч.гр.д.№4101/2019 год.
описа на Районен съд Ямбол.
ОТХВЪРЛЯ предявения като насрещен иск от В. В. М. с ЕГН ********** против
„Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, да
бъде осъден „Профи Кредит България" ЕООД да заплати на В. В. М. сумата от 190,14 лева,
ведно със законната лихва до окончателното и изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, В. В. М. с ЕГН ********** да заплати на
1
„Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 75,72 лева, представляваща
сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.З, „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК
********* да заплати на В. В. М. с ЕГН ********** сумата от 565,68 лева, представляваща
разноски в исковото производство по съразмерност.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува в частта, с което се отхвърля
претенцията на дружеството, относно главницата над присъдената сума от 1214.87 лв. до
претендираната такава в размер на 2417.61 лв. и договорно възнаграждение в размер на
701.25 лв., дължими на основание ДПК №**********, с твърдения за неправилност. В
жалбата са изложени съображения за неправилност на заключението на съда, че длъжникът
по догова не дължи претендираното от дружеството договорно възнаграждение в размер на
701.25 лв., тъй като същото противоречало на добрите нрави и в процесния договор
кредиторът се е задоволил само с посочването на абсолютна стойност на лихвения процент
и ГПР. Въззивникът твърди, че сключеният договор за потребителски кредит с ответника
напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК.
Сочи, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна
информация във форма съгласно ЗПК, като е предоставило стандартен европейски
формуляр, в който са посочени същите параметри, както в договора за потребителски
кредит. Твърди се, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания
годишен процент на разходите, ясно е посочен ГЛП и ГПР, както и точният размер на
дължимите суми от длъжника. Изложени са твърдения, че уговорения годишен лихвен
процент в размер на 41.17% отговаря на законовите ограничения и не противоречи на
добрите нрави, като с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля,
страните са се съгласили да сключат договор за кредит с ГЛП от 41.17% и ГПР в размер на
49.89%. Посочено е, че в по-старата съдебна практика се е приемало, че са нищожни като
противоречащи на добрите нрави клаузите за лихви, надвишаващи трикратния размер на
законната лихва тогава, когато задължението по договора не е обезпечено, а когато е
обезпечено - до двукратния размер. Сочи се, че тази практика е преосмислена и сега в чл.19,
ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на годишния процент на
разходите, който не може да бъде по - висок от петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута, а според ал.5, клаузи, надвишаващи тези размери,
се считат за нищожни. Въззивникът твърди, че в случай, че съдът постави граница за
максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30 процента, то автоматично и
абсолютно неоснователно се ограничава и размерът на годишния процент на разходите до
35-40 процента, каквото правомощие за разширително тълкуване на императивни правни
норми или за дописване на изключения към тях счита, че все още не е дадено на нито един
държавен съд, като е посочил съдебна практика. В жалбата се сочи, че лихвен процент от
41.17% и ГПР в размер на 49.89 % не противоречат на добрите нрави, а твърдението, че ГПР
поставя страните в неравностойно положение е неоснователно и голословно. Във въззивната
жалба се твърди, че към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и
възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10%, а петкратния й размер -
50%, т.е. в конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по
просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на
законовото изискване, както и на добрите нрави, защото не се злепоставя интереса на
икономически по-слабата страна в облигационното отношение. Изложени са твърдения, че
съдът неправилно и незаконосъобразно е направил прихващане на всички платени суми по
договора от дължимата главница. Иска се ЯОС да отмени, като неправилно, решението в
обжалваната част и да бъде постановено ново решение, с което да се установи
2
съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България" ЕООД срещу длъжника В.
В. М., относно претендираните главница над присъдената сума от 1214.87 лв. до такава в
размер на 2417.61 лв., тоест още за сумата от 1202.74 лв. и договорно възнаграждение в
размер на 701.25 лв., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият В. В. М., чрез пълномощника адв. Н.М. от
ЯАК е депозирал писмен отговор, в който е заявил становище за неоснователност на
въззивната жалба. Посочил е, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно,
като е постановено при изяснена фактическа обстановка, при спазване на
съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са
твърдения, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително на
основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици. Допълнил е, че съобразно нормата на чл.23
от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс, като в този случай, с оглед
недействителност на договора за кредит, недействителна се явява и уговорката за заплащане
на такса за допълнителен пакет услуги. Иска ЯОС, да постанови решение, с което да
потвърди Решение №260357/01.10.2021г., постановено по гр.д.№3133/2021г. на Районен съд
– Ямбол в обжалваната част. Заявена е претенция за присъждане на разноски, сторени в
настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищцовата
страна в случай, че претендира такива.
В о.с.з. страните не се явяват и не се представляват.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
ЯРС правилно е установил фактическа обстановка по делото, във въззивната
инстанция не се ангажираха доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до
различни правни изводи.
Съдът е бил сезиран с иск от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София против В.
В. М., с който се претендира установяване съществуването на паричното задължение на
ответника в размер на сумата 6969.62 лв., включваща главница - 3729.86 лв., договорно
възнаграждение - 701.25 лв., възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги -
2437.75 лв. и лихва за забава - 100.76 лв., дължими по Договор за потребителски кредит №**
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4101/2019 г. по описа на ЯРС.
Ищецът е посочил, че параметрите на договора са следните: сума на кредита 5 000 лв., срок -
24 месеца, размер на вноската 309,11 лв., ГПР - 49,89 %, Годишен лихвен процент - 41,17
%, Лихвен процент на ден - 0,11 %, Общо задължение по кредита - 7418,64 лв. Твърди се, че
по избран и закупен пакет допълнителни услуги ответникът дължи възнаграждения 3750 лв.,
като размерът на вноската по закупения пакет е 156,25 лв. Общото задължение по кредита и
пакета от допълнителни услуги възлиза на 11168,64 лв., а общият размер на вноската е
465,36 лв. Твърди се, че ищецът е изпълнил точно и в срок задължението си по договора.
Твърди се, че солидарните длъжници не са изпълнили точно поетите по договора
задължения и са внесли само 8 пълни погасителни вноски, като последната е на 27.03.2019
г., в резултат на което на 31.07.2019 г. била обявена неговата предсрочна изискуемост, като
на 07.08.2019 г. на ответникът В. В. М. е изпратено уведомително писмо от страна на
3
ищцовото дружество, с което е уведомен, че договорът е прекратен и е обявена неговата
предсрочна изискуемост. При прекратяването на договора предсрочно изискуеми са
непогасените вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението по закупения
пакет от допълнителни услуги и лихви за забава.
По делото не се спори относно сключения между страните на 22.05.2018 г. Договор
за потребителски кредит №********** за сумата от 5000 лева (част от която е отпусната за
рефинансиране на други заеми - към „Кеш кредит“ ЕАД -573,60 лв. и към „Кредит тайм“
ЕООД 900 лв.), със срок на погасяване 24 месеца, при годишен процент на разходите –
49.89%; годишен лихвен процент 41,17%, с общо задължение по кредита - 7418,64 лв. На
същата дата е подписано и Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги,
касаещо право на длъжника да поиска следните услуги: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане, намаляване на месечни
погасителни вноски; промяна на датата на падеж; улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. В договора за кредит е посочено възнаграждението за
закупения пакет от допълнителни услуги - 3750 лв., размера на месечната вноска по този
пакет - 156,25 лв., общото задължение по кредита и пакета
за допълнителни услуги - 11168,64 лв., при месечна вноска от 465,36 лв., както и че
закупуването на пакета не е задължително условие за отпускане на кредита или за
уговарянето на условията по него.
Представени са транзакции за извършени на 23.05.2018 г. преводи от ищеца на
сумите за рефинансиране на заеми и сумата от 3526,40 лв. с получател В. В. М..
В чл.12.3 от Общите условия към договор за потребителски кредит, подписани от
страните, се съдържа клауза за автоматично прекратяване на договора и обявяване на
вземанията по предоставения кредит за предсрочно изискуеми при допуснато просрочие на
две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.
На 27.10.2018 год. е бил сключен анекс към договора за потребителски кредит, с
който е страните постигнали споразумение за отлагане плащането на една от вноските по
погасителния план - тази с №4, като бил уговорен падеж на последната погасителна вноска -
02.07.2020 год. при същия лихвен процент, а ГПР става - 45,69%. Останалите клаузи са
останали непроменени.
Видно от представеното по делото извлечение от сметка ответникът е извършил
последното плащане по договора и споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги на 27.03.2019 год. Ищецът е обявил договора за предсрочно изискуем
считано от 31.07.2019 год. и изпратил за това уведомително писмо до ответника като по
делото няма данни същото да е достигнало до адресата.
Не е спорно по делото, а и това се признава от ищеца в ИМ, че ответника е погасил
по договора общо сумата от 3920,00 лева, като извършил плащане на осем пълни вноски по
погасителния план. Не е спорно, че от платената сума 1250 лв. са за възнаграждение по
закупения пакет от допълнителни услуги - 8 вноски по 156,25 лв. Според ищеца е погасена
част от номинала по заема от 3785,13 лв., като са погасени и лихви за забава, и такси.
Установено е от приложеното ч.гр.д.№4101/2019 год. по описа на ЯРС и издаването
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК въз основа на подадено заявление от ищеца
срещу ответника за вземане в общ размер на 6999,62 лева, от което: неплатена главница в
размер на 3729,86 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 701,25 лева,
дължимо за периода от 02.04.2019 год. до 31.07.2019 год.; неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2437,75 лева; 30 лева, представляваща
разноски за извънсъдебно събиране на вземането, за периода 03.07.2018 год. до 31.07.2019
4
год. и сумата от 100,76 лева, лихва за забава от 03.07.2018 год. до изпадане на длъжника в
забава - 31.07.2019 год. Тъй като длъжника М. е уведомен за издадената заповед по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, на осн. чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви
установителен иск за вземането си, което последния е сторил.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната
жалба е основателна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество - атакуваното в производството решение се прецени за частично
неправилно. Пределите на въззивната проверка, с оглед нормата на чл.269 ГПК, се
определят от заявеното във въззивната жалба.
В производството е предявен положителен установителен иск, по който ищецът
цели да установи, че ответника му дължи парични суми по договор за потребителски кредит
№********** и споразумение към него за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. чл.240 от ЗЗД, същият е процесуално
допустим, а разгледан по същество - частично основателен.
В решението си ЯРС, след като е направил извод за недействителност на ДПК, е
приел, че претенцията за главница е основателна и я е уважил до размера на 1214,87 лв.
(представляваща разликата между отпуснатата в заем сума и платеното от длъжника), като
за горницата на главницата над 1214,87 лв. до размера на 3729,86 лв., за претендираното
договорно възнаграждение от 701,25 лв., за вземането по Споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги от 2437,75 лв. и за лихва за забава в размер на 100,76 лв. -
претенцията е отхвърлена.
Правилно ЯРС е приел, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит. Страните по договора за заем за потребление могат съгл. чл.9 ЗЗД
уреждаща договорната свобода, да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение
на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и
предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да
уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият
заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на характера
на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с
негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника
при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорени
в договора или предвидените в закона /виж. Реш.№3/17.04.2019 г. по т.д. №1831/2017 г., ТК,
II т.о./. С оглед изложеното, ЯОС счита, че уговорената между страните предсрочна
изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо волеизявление на кредитора, което да
е достигнало до длъжника. В случая е налице такова изявление, но липсват доказателства то
да е било получено от насрещната страна, поради което и не са настъпили последиците на
предсрочна изискуемост.
Същевременно обаче е настъпил крайният падеж на вземанията. Съгласно
задължителната съдебна практика (ТР №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк.д.№8/2017 г. на
5
ОСГТК на ВКС), допустимо е предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно, след като всички
вноски по процесния договор са падежирали - някои преди подаване на заявлението, а
останалите – след това, ответникът дължи връщане на заетата сума ведно с договорната
лихва.
За основателни прецени въззивния съд оплакванията в жалбата за неправилност на
изводите на първостепенния съд, че процесния договор за потребителски кредит не отговаря
на изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на ясна методика за формиране на
ГПР. В договора е посочен, съгласно изискванията на закона, годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора. Методика за изчисляване изисква разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а,
но относно референтния лихвен процент. В случая е договорена фиксирана лихва, а не
референтна и изискването за посочената методика е неприложимо. Освен това ГПР
съответства и на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, която ограничава размера на ГПР до
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на РБ. В случая ГПР, свързан с параметрите по договора
за кредит, не надвишава този размер, тъй като е под 50% (законната лихва е определена от
МС и включва основния лихвен процент плюс 10 пункта). По изложените съображения
въззивния съд не сподели изводите на ЯРС за недействителност на процесния договор за
кредит, която да доведе до приложение на чл.23 ЗПК.
Не така обаче стои въпроса със споразумението за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги, което според настоящия съд има самостоятелен характер. Това
споразумение се прецени за недействително (както правилно е приел и ЯРС), като неговата
недействителност обаче не засяга действителността на договора за кредит. В
споразумението за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги е уговорено
заплащане на възнаграждение независимо от предоставянето на „услугите“. Уговорен е общ
размер на погасителните вноски, независимо от вида на различните услуги. Действително в
ЗПК е уредено право на кредитора на такси и комисионни за предоставени услуги, но не и
за възможността да бъдат предоставени. Освен това няма характер на услуга
предоговарянето и отсрочването на вноски по заема, което допълнително съглашение може
да се постигне във всяко облигационно правоотношение. Длъжникът следва да плаща цена
за получаване на „услуга“, предоставянето на която зависи изцяло от волята на кредитора -
дали да се стигне до допълнително споразумение (анекс), т.е. налице е неравновесие между
правата и задълженията между последния и потребителя, което води на извод за наличие на
неравноправни клаузи. Съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая клаузата за
допълнително възнаграждение следва да се приеме за нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от
ЗЗП. Освен това съда счита за прекомерно възнаграждението за допълнителни услуги.
Договорено е заплащане на сумата от 3750 лв., доближаваща се до заетата сума от 5000 лв.
6
Същевременно длъжникът би могъл да получи и в случая е получил промяна в срока за
плащане на една от вноските по кредита, която не може да се съизмери с това
възнаграждение. Следователно е налице очевидна нееквивалентност на насрещните
престации, което води до нищожност на споразумението поради противоречие с добрите
нрави - чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми,
които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и чието нарушаване
опорочава сключената сделка. Поради изложеното претенцията на ищеца за заплащане на
това вземане е неоснователна и не следва да бъде уважена, както правилно е приел и
първостепенния съд.
Нищожността на споразумението за заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги и в частност на клаузата му за възнаграждение за допълнителни услуги, касае
размера на задълженията на ответника - длъжник за главница и лихва. Платената от
длъжника сума от 1250 лв. за допълнителните услуги следва да бъде приспадната от
действителните му задължения. Тя е достатъчна да покрие още четири вноски за главница и
лихва, т.е. за погасени следва да се считат 12 вноски по кредита, като остават дължими
останалите 12 вноски по погасителния план. При това положение неплатени са вземанията
за главница и лихви в общ размер на 3709,32 лв. или съответно: 2999,14 лв. - главница и
710,18 лв. - лихви. С оглед на това искът за главница е частично основателен - до размера на
посочената сума от 2999,14 лв., а искът за договорна лихва е основателен изцяло, т.к. е
предявен в по-малък размер – за 701,25 лв. С въззивната жалба обаче претенцията за
главница е ограничена до размера на 2417,61 лв., поради което и съдът следва да я уважи до
този размер.
При изложените съображения обжалваното решение е частично неправилно и
следва да бъде отменено в частта с която иска за главница е отхвърлен за горницата над
1214,87 лв. до размера на 2417,61 лв. (съобразно искането в жалбата) и в частта, с която
иска за лихва е отхвърлен за сумата 701,25 лв., като бъде постановено ново решение, с което
да се установи съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България" ЕООД
срещу длъжника В. В. М. допълнително за сума за главница в размер на 1202,74 лв. и за
сума за договорна лихва в размер на 701,25 лв.
При този изход на производството следва първоинстанционното решение да бъде
ревизирано и в частта за разноските.
Искането на въззивника за присъждане на разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК,
следва да бъде уважено, като се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска.
Пред първата и въззивната инстанция са му дължими разноски в размер общо на 213,66 лв.,
в т.ч. ДТ и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в
исковото производство. В заповедното производство са дължими разноски, съразмерно на
уважената част от искането в размер на 85,02 лв.
Искането на въззиваемия за присъждане на разноски, на основание чл.78 ал.3 от
ГПК, следва да бъде уважено, като се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част
от иска. Пред първата и въззивната инстанция са му дължими разноски в размер общо на
699,30 лв.
По възражението на въззиваемия - ответник за прекомерност на разноските на
ищеца настоящия съд не дължи произнасяне, защото същото е без предмет и това е така, т.к.
на осн. чл.78, ал.5 ГПК поради прекомерност може да бъде намалявано само заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат, а в случая въззивника - ищец в хода на производството
е представляван и защитаван от юрисконсулт.
7
Мотивиран от горното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260357/01.10.2021 г., постановено по гр.дело №3133/2020 г.
по описа на ЯРС, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Профи
Кредит България“ ЕООД гр.София, с ЕИК ********* против В. В. М. с ЕГН ********** иск
по чл.422 ГПК да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
1202,74 лв., представляваща горницата над присъдените 1214,87 лв. до размера на 2417,61
лв. - главница по Договор за потребителски кредит №** г., в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен иска за договорна лихва за сумата 701,25 лв., както и в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. В. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.***
дължи на „Профи Кредит България” ЕООД София, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул."България" №49, бл.53Е, вх.В допълнително сумата от 1202,74
лв. - главница по сключен между страните договор за потребителски кредит
№**********/* г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 25.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 701,25 лв. - договорна лихва, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение №2342/26.11.2019 г. по ч.гр.д.№4101/2019 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА В. В. М. с ЕГН ********** да заплати на „Профи Кредит България”
ЕООД София, ЕИК ********* направените по делото разноски за първата и въззивната
инстанции в размер общо на 213,66 лв., както и направените по заповедното производство
разноски в размер на 85,02 лв.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД София, ЕИК ********* да заплати
на В. В. М. с ЕГН ********** направените по делото разноски за първата и въззивната
инстанции в размер общо на 699,30 лв.
В останалата част Решение №260357/01.10.2021 г., постановено по гр.дело
№3133/2020г. по описа на ЯРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8