№ 258
гр. Варна, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100500404 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 4265/17.02.2023 г. на И. Л. С. - длъжник по изп. дело
№ 20177190400587 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 на КЧСИ, с район на
действие ВОС срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнението по изпълнителното дело,
обективиран в Разпореждане от 16.01.2023 г.
Твърди се в жалбата, че всички направени искания от взискателя за извършване на
изпълнителни действия не водят до прилагане на реални принудителни способи спрямо
длъжника, което представлява основание да се счита, че давността спрямо последния се
прекъсва. С оглед горното счита, че по отношение на изп.д. е настъпила перемция. Прави
възражение за изтекла абсолютна давност. Отправя се искане отказът да се прекрати
изпълнението по изпълнителното дело, обективиран в Разпореждане от 16.01.2023 г. да бъде
отменен.
Ответникът по жалбата „Лено“ АД, гр. София депозира възражение по жалбата в
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с което отправя искане за оставяне без уважение на жалбата
на длъжника по изп. дело.
ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира
мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за
неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20177190400587.
Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и
приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
1
По допустимостта на жалбата:
Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение,
обективиран в Разпореждане от 16.01.2023 г. Жалбата е подадена в срок, от процесуално
легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело и срещу
действие, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, поради което е
допустима.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20177190400587 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719
на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 24.08.2017 г. след изпращането му по реда на чл. 427,
ал. 2, изр. 2 от ГПК на изп.д. № 20168410410267 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 на КЧСИ, с район
на действие СГС. Последното е образувано на 01.11.2016 г. въз основа на няколко изпълнителни листа, издадени
на основание Заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Видно от данните по делото, по същото са подавани множество молби от взискателя,
касаещи искания за предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че изпълнително производство е
прекратено по силата на закона /чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/, тъй като взискателят не е
поискал извършването на валидни изпълнителни действия спрямо него в продължение на
повече от две години. От изп. дело се установява следното: последната молба на „Лено“ АД,
гр. София до ЧСИ е от 21.06.2022 г., като е отправено искане да бъде насрочен и извършен
опис и продажба на движимото имущество на длъжника, открито по постоянния му адрес.
Предходната молба на взискателя до ЧСИ е от 10.09.2021 г., като в нея е отправено искане
да се направят справки за наличие на имущество на длъжника, както и да се наложи запор
върху дружествения му дял в „Марина“ ООД. На 14.02.2020 г. е депозирана молба от „Лено“
АД /с предишно наименование „Ленно“ АД/ до ЧСИ с изскане за извършване на справки за
наличие на имущество на С., както и при наличие на недвижимо такова да се наложи
възбрана върху същото. С молба от 14.01.2020 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши
опис и продажба на движимото имущество на длъжника, открито по постоянния му адрес,
както и проверкща за наличие на трудово правоотношение и да наложи запор върху
секвестеруемата част от същото, в случай, че такова бъде открито. С молба от 23.10.2018 г.
„Лено“ АД /с предишно наименование „Ленно“ АД/ до ЧСИ е отправено искане да бъде
наложен запор на възнаграждение на длъжника, получавано въз основа на договор за
управление, сключен с „Марина“ ООД. На 28.08.2018 г. взискателят с изрична молба е
поискал от ЧСИ да извърши следните действия по изп. дело: да бъде наложена възбрана
върху наследствения му имот, ако бъде открит такъв, да бъде наложен запор на МПС, ако
бъде открито такова, да бъде наложен запор върху дружествен дял на длъжника в „Марина“
ООД и налагане на запор върху банкови сметки. Изп. д. № 20177190400587 по описа на
ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на
24.08.2017 г.
С Постановление от 28.06.2022 г. на ЧСИ е постанове спиране от движение на
МПС собственост на длъжника, тъй като спрямо него е насочено принудително изпълнение
по изп. дело.
2
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по постИ.о споразумение между
страните/ спрямо конкретния длъжник, т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В този
см. Р № 37/21 г. на ВКС, четвърто г. о., по гр. д. № 1747/2020 г.
В уредената в чл. 433 от ГПК хипотеза относно бездействието на взискателя да
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, пораждаща
последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението, законодателят приема, че
липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от
осъществяваното принудително изпълнение. Прекратяването на производството съставлява
и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2
години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на
съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. При процесуална
активност, проявена от взискателите, те не подлежат на санкция с перемция. Взискателят е
този, който винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на
съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той разполага с
право на жалбата по чл. 435, ал. 1 ГПК. Именно поради тази причина, законът не
санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на взискателя. Законодателят
изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, се презумира
отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай, на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи по силата на
закона от момента на изтичане на срока, който тече, считано от последното действие на
взискателя.
Видно е от самото изп. дело, че взискателят не бездейства и редовно преди
изтичане на двугодишния срок сезира ЧСИ с искане за извършване на конкретни
изпълнителни действия. Ирелевантни са обстоятелствата досежно затруднението при
връчване на ПДИ, поради ненамиране на длъжника, затрудненията при налагане на
изпълнителните способи или липсата на имущество. Следва да се посочи, че и изтъкнатите
доводи в жалбата касателно изтекла абсолютна давност за вземането, са неотносими по
отношение на перемцията.
Предвид всичко изложено до тук, съдът счита, че обжалваното разпореждане е
правилно и законосъобразно, поради което и жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на процеса, в полза на взискателя следва да се присъдят разноски
в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 27, ал. 2 от НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 4265/17.02.2023 г. на И. Л. С. - длъжник
по изп. дело № 20177190400587 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 на КЧСИ,
с район на действие ВОС срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнението по изпълнителното
дело на осн. Чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в Разпореждане от 16.01.2023 г.
ОСЪЖДА И. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**********“ № 2 да
заплати на „Лено“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
****** 96, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор Александър Тонков сумата от
100 /сто/ лева, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4