№ 1081
гр. Варна, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501317 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 47980/13.06.2024г., подадена от Д.
С. Я., ЕГН **********, срещу решение № 1952/28.05.2024г., постановено по
гр.д. № 13390/2023г. по описа на РС-Варна, 39 състав, с което е изменен
размера на присъдената по гр.д. № 797/2017. по описа на РС-Свищов
издръжка, дължима от Д. С. Я., ЕГН **********, адрес: ***, в полза на детето
В. Д. Я., ЕГН **********, род. на 07.11.2016г., чрез неговата майка и законен
представител С. В. Т., ЕГН **********, като е увеличен от 120.00 лева на 300
лева, считано от датата на предявяване на исковата молба – 16.10.2023г, с
падеж до десето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за
нейното изменeние или прекратяване, на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 СК.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното решение. Въззивникът счита, че съдът не е
1
обсъдил всички събрани по делото доказателства, а е възприел същите
едностранчиво. Излага, че искът не е доказан, доколкото не е доказано трайно
и съществено изменение в нуждите на детето, нито са представени
доказателства във връзка с възможности на бащата да дава издръжка. Сочи, че
обстоятелството, че майката плаща наем не кореспондира със задължението
на бащата да заплаща издръжка, като счита, че следва да се вземе предвид и
това, че в жилището живеят и други възрастни лица. Излага още, че
издръжката следва да покрива нормалните нужди на детето от храна, дрехи,
образование и здравни услуги, в които не се включват воденето на детето по
частни уроци и извънкласни занимания, включително училищни лагери и
зелени училища, още повече такива несъгласувани с бащата. Въззивникът
поддържа направеното пред първоинстанционния съд твърдение, че има
затруднения да заплаща дори определената с предходното решение издръжка в
размер на 120 лева. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна С. В. Т., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Счита решението за правилно, обосновано и
законосъобразно, като споделя изцяло изводите на съда. Моли решението да
бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени направените пред въззивната
инстанция разноски.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
2
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на С. В.
Т., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете В. Д. Я., ЕГН ********** срещу Д. С. Я., ЕГН **********, с
която е предявен иск по чл.150 от СК с който се иска да бъде изменен
определения с решение по гр.д. № 797/2017г. по описа на ВРС размер на
месечната издръжка, дължима от ответника на детето В. от 120 лева на 300
лева, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
16.10.2023г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че с решение по гр.д. №
797/2017г. по описа на ВРС ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка
на детето В. в размер на 120 лева. Сочи се, че от определянето на
първоначалната издръжка е изминал период от време, през който трайно и
съществено се изменили условията, при които е определена. Календарната
възраст на детето е напреднала, а с това и нараснали необходимите за
неговото отглеждане разходи. Детето било в първи клас и мало нужда от
средства за образование и извънкласни дейности. Ответникът живеел в
Германия от 6 години и работел като управител на хотел, поради което имал
средства да заплаща претендирания размер на издръжката от 300 лева
месечно.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от назначения от съда особен представител на ответника Д. С. Я., ЕГН
**********, с който искът се оспорва като изцяло неоснователен, а в
условията на евентуалност в частта, която надвишава законоустановения
минимум. Оспорват се твърденията за високи доходи на бащата. Счита, че
претендираният размер на издръжката е много по-висок от ежедневните
нужди на детето, както и че производството се води с цел лично обогатяване и
финансова стабилност на майката.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
3
Видно от представеното удостоверение за раждане детето В. Д. Я. е
родено на 07.11.2016 г. от родители С. В. Т. и Д. С. Я..
С решение № 248/18.12.2017г. по гр.д. № 797/2017г. по описа на ВРС Д.
С. Я. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето В. в размер на 120 лева
чрез неговата майка и законен представител, считано от 03.08.2017г.
От представения по делото договор за наем от 30.01.2023г. се
установява, че С. В. Т. е наела таванска стая на ул. „Д-р Пискюлиев“ 12, за
който заплаща месечен наем от 250 лева.
Видно от служебна бележка от 18.09.2023г., издадена от ОУ „Цар
Симеон I“ гр. Варна детето В. Д. Я. е записано в първи клас в същото учебно
заведение за учебната 2023/2024г.
От справки-данни за осигуряването за периода от 01.09.2022 г.
до31.08.2023 г., се установява, че С. В. Т. е осигурявана от „Триста БГ“ ООД от
м.09.2022г. до м.03.2023г., като средният й месечен осигурителен доход за този
период е бил около760 лева, а за м.07 и 08.2023г. е осигурявана ДЗЗД „В.-07“
върху общ доход от около 950 лева за двата месеца.
Представени са документи за поръчка на училищни униформи от
05.08.2023г. и от 29.07.2023г., придружени съответно от касов бон за
заплащане на сумата от 225 лева и от два касови бона за суми в размер на 50
лева и 23 лева.
Представени са още касови бонове от купони за храна, както и за други
разходи.
Видно от извадка от договор за потребителски кредит С. В. Т. е
сключила такъв с „УниКредит Консюмър Файненсинг“ за сумата от 15000
лева, който следва да изплати на 120 месечни вноски от по 187.36 лева, при
първа вноска на 01.03.2023г.
Съгласно справка от ТД на НАП гр. Велико Търново за Д. С. Я. не са
налице данни за осигуряването за периода от 01.01.2023г. до 28.02.2024г., нито
такива за притежавано недвижимо имущество и МПС. Няма данни за
недвижими имущество и МПС, собственост на ответника, и съгласно приети
справки от Сектор Пътна полиция“ гр. Велико Търново и от Агенцията по
вписванията.
По делото са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпит
4
на един свидетел на страната на ищцата – В.Т. /баща на ищцата/. Съгласно
показанията му същият живее на квартира с дъщеря си и внучка си, като
наемът и токът се заплащат от него. За издръжка на детето се давали около
550-600 лева. Ответникът оставил детето, когато било на 40 дни и заминал с
майка си за Германия, като оттогава не е идвал да го вижда и не давал
средства за издръжка. Детето било първи клас, но нямали възможност да го
пращат на извънкласни занимания. Задължително било закупуването на
униформи за училище. Детето често боледувало.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.150 от СК и е процесуално
допустим.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест
ищецът носи доказателствената тежест да установи размера на предходно
определената издръжка, променените обстоятелства от предходното
определяне на издръжката, нуждите на детето от издръжка в претендирания
размер и възможността на ответника да я дава.
Не е спорно по делото, а и се установява от представеното
удостоверение за раждане, че ответникът е баща на детето, предвид което
дължи издръжка.
Установи се, че по силата на решение № 248/18.12.2017г. по гр.д. №
797/2017г. по описа на ВРС ответникът е осъден да заплаща на детето Д.
месечна издръжка в размер на 120 лева. Ноторно известно е, че социално-
икономическите условия в страната за изминалия период от близо 6 години до
подаване на исковата молба са се променили съществено. Безспорно
нараснали са и нуждите на детето, което при предходното определяне на
издръжката е било на 1 година, а сега е на 8 години и вече е ученичка, предвид
което има и нужда от закупуване на учебни помагала и други разходи,
свързани с училище, като училищни униформи, купони за обяд, закуски и т.н.
Не се твърдят, нито се доказват някакви други специфични нужди на детето.
Не се установява изменение в податните възможности на бащата, с оглед
липсата на конкретни данни за възможностите му както към предходното
определяне на издръжката, така и към настоящото. Установено е единствено,
че същият е заминал за Германия /още към постановяване на решението от
5
2017г./ и по настоящем не се е завърнал. Съгласно приетите справки същият
няма имущество и не реализира доходи в Република България. Доколкото
ответникът е в млада и трудоспособна възраст /32 години/, без данни за
влошено здравословно състояние, за него не са налице пречки да реализира
доходи поне от минималния до средния размер за страната, в която живее.
По отношение на майката се установи, че същата има брутен месечен
доход, който е по-малък и от минималното трудово възнаграждение и живее
под наем, макар и със своя баща, който заплаща наемните вноски.
Предвид всички изложени съображения съдът приема, че е налице
трайно изменение в нуждите на детето, обусловено от възрастта и
променената обществено-икономическа обстановка в страната. Предвид
обстоятелството, че не са установени нужди на детето извън обичайните за
неговата възраст, съдът определя необходима издръжка за 7-8 годишно дете
средно от поне 500 лева месечно. С оглед податните възможности на
родителите и при отчитане на обстоятелството, че майката полага
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето, съдът намира,
че бащата следва да заплаща поисканата издръжка в размер на 300 лева.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемaта страна направените в настоящото
производство разноски за платено адвокатско възнаграждение. От въззивника
е направено възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение в
размер на 1000 лева, което съдът с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото, както и предвид неявяването на адвоката на въззиваемата
в откритото съдебно заседание, намира за основателно, като счита, че следва
да присъди минималното по смисъла на чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1/2004г.
възнаграждение от 500 лева.
Ответникът на основание на чл.78, ал.6 следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС държавна такса за
въззивното обжалване в размер на 129,60 лева, както и депозит за
6
възнаграждение на особения представител в размер на 500 лева.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1952/28.05.2024г., постановено по гр.д. №
13390/2023г. по описа на РС-Варна, 39 състав.
ОСЪЖДА Д. С. Я., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С. В. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул."Д-р Пискюлиев" №12, вх. Б, ет.2, ап. 2
сумата от 500 лева, представляваща направени във въззивното производство
разноски.
ОСЪЖДА Д. С. Я., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 129,60 лева, както и депозит за възнаграждение на
особения представител в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 280, ал.3, т.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7