№ 189
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500806 по описа за 2022 година
С Решение № 260127/08.09.2022г., постановено по гр.д. № 188/2020г. на
Сливнишкия районен съд, е признато за установено, че Г. Г. Т. не дължи на „ЧЕЗ
Р.Б.“ АД, сумата от 1336,36 лева, представляваща стойност на допълнително
начислена електроенергия за периода 11.11.2019г. – 11.02.2020 г., за която е
издадена фактура № ********** от 17.02.2020 г.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на „Е.М.З.“ АД (с предишно
наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ АД) срещу горното решение. Жалбоподателят счита
същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон. Моли съда да го отмени и да отхвърли
предявения иск като неоснователен. Оспорва решаващия извод на
първоинстанционния съд, че дружеството не е материалноправно легитимирано
да претендира процесното вземане. Позовава се на съдебна практика (Решение №
77 от 30.05.2022 г. по гр.д. № 2708/2021 г. на ВКС), съгласно която има законово
основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на
сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи
реално потребена електрическа енергия. Цитира и други съдебни актове в същия
смисъл - Решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр.д. № 3817/2021 г. на ВКС и
Решение № 85 от 27.06.2022 г. по гр.д. № 2528/2021 г. на ВКС. Привежда доводи
от съдебна практика в полза на тезата, че съществува законово основание за
коригиране на сметката на клиент. Поддържа че от компетентността на КЕВР е да
прецени правата му съгласно лицензията и да приеме, че има право да издава
фактури в случаите по чл. 56 от ПИКЕЕ. Анализира структурата и компонентите
на технологичните разходи на електроразпределителното дружество (технически
и нетехнически загуби), както и начина на производство, пренасяне и
разпределение на електроенергия. Сочи, че има право и задължение да закупува
1
необходимата електроенергия за покриване на технологичните разходи по нейния
пренос. Прави извод, че разходите, които се правят във връзка е
неизмерването/неточното и непълно измерване на енергията, изцяло се поемат от
разпределителното дружество, затова именно то издава фактурите за
неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия в
резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или
промяна в схемата на свързване. Черпи аргументи от новите ПИКЕЕ. Моли съда
да отмени изцяло Решение № 260127 от 08.09.2022 г. на PC - Сливница,
постановено по гр.д. № 188/2020г., и да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който жалбата се
оспорва. Въззиваемата споделя мотивите на районния съд и счита, че
претендираното от насрещната страна право не произтича от пряка законова
делегация, нито се съдържа в норми от ЗЕ. Позовава се на практиката на ЕСПЧ,
според която продължително наличие на противоречие в съдебната практика
може да породи състояние на правна несигурност и да намали доверието на
гражданите в съдебната система. Цитира практика на ВКС в смисъла, в който е
постановено обжалваното решение. Поддържа, че не дължи процесната сума
поради нищожност на новите ПИКЕЕ, въз основа на които тя е начислена.
Аргументира, че корекцията на дължими парични суми в различни хипотези е
винаги и само в полза на крайния снабдител, какъвто жалбоподателят не е, а и не
може да бъде, тъй като ЗЕ забранява съвместяване на разнородни дейности в
енергетиката от страна на един и същ правен субект. Прави извод, че мрежовият
оператор не е легитимиран да претендира и получава сумата по процесната
фактура, а разпоредбата на чл. 56 от ПИКЕЕ в обратен смисъл е нищожна, в
какъвто смисъл била и съдебната практика. При условията на евентуалност
оспорва и основанията за начисляване на процесната корекция, като твърди, че
потребяването на такова количество електроенергия е невъзможно. Моли съда да
остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се
представлява от юрк. С., която оспорва отговора, поддържа жалбата и моли съда
да я уважи, като отмени първоинстанционното решение. Счита, че
първоинстанционният съд не е взел предвид най- новата съдебна практика на
ВКС, съгласно която дружеството е материално правно легитимирано да
фактурира корекции на количествата електрическа енергия. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата не се
явява и не се представлява. От процесуалния й представител, адв. А., е постъпила
молба, с която поддържа отговора, оспорва въззивната жалба и моли съда да я
остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Поддържа изложените,
но неразгледани от районния съд възражения срещу възникването на
претендираното от насрещната страна право. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ. Прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз
основа на тях фактическа обстановка са описани в обжалваното решение, поради
което не е необходимо да се възпроизвеждат в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
1. По валидност
В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в пределите на своята
правораздавателна власт, а формираната от него воля е ясно и разбираемо
формулирана.
2. По допустимост
Същото е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки за упражняване на правото на иск и са липсвали отрицателни
такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения иск.
3. По същество
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал 1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното
дружество фактурираната от него коригираща сума за минал период на сметката
на ищцата в качеството й на потребител на електрическа енергия.
Районният съд е уважил иска с основен аргумент, че е налице противоречие
между чл. 56 ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ (2019г.) и чл. 98а ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ,
изразяващо се в това, че според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния
снабдител, а според ПИКЕЕ сумата се дължи на оператора на
електроснабдителната мрежа, като това противоречие следва да се преодолее по
реда на чл. 15 ал. 3 от ЗНА, т.е. съдът да приложи нормативния акт от по- висока
степен - чл.98а, ал.2, т.6 б. „а“ от ЗЕ. Оттук е направил извод, че ответникът не е
материално-правно легитимиран да претендира процесното вземане за корекция, а
титуляр на вземането е крайният снабдител, което му е дало основание да уважи
отрицателния установителен иск за недължимост на сумата.
Настоящият съдебен състав не споделя този аргумент поради следните
съображения.
Наистина, разпоредбите на ЗЕ и ПИКЕЕ са формулирани по начин, който
дава възможност за противоречиви изводи относно лицето, легитимирано да
претендира от потребителя коригираща парична сума в случаите на неизмерена
или неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Според настоящия
съдебен състав, обаче, противоречие няма, тъй като разпоредбата на чл. 98, ал. 2,
т. 6, буква „а“ от ЗЕ регламентира само съдържанието на общите условия на
крайния снабдител на електрическа енергия, без да се ангажира с определяне на
оторизираното за корекция лице, докато разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и 2 от
ПИКЕЕ изрично сочат, че именно операторът на електроразпределителната мрежа
е оправомощен да издава фактура за коригиращата сума, както и че тя се заплаща
в негова полза. Следователно, предметът на правно регулиране на тези две
разпоредби е различен, което изключва възможността, те да си противоречат, а
визирането на мрежовия оператор в ПИКЕЕ не противоречи на нормативен акт от
по- висока степен и следва да бъде зачетено от съда. В този смисъл е и актуалната
съдебна практика (Решение № 50243 от 7.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 339/2022
г., III г. о., ГК) съгласно която „Материализираната подзаконова уредбата в чл.
55 и чл. 56 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на
законова норма в ЗЕ, или друг закон. … Тази уредба не накърнява
3
потребителската защита, предвиждайки в съответствие със закона
подзаконова регулация, основана на установеност и възмездност в отношенията,
при регулирани от държавен орган цени за електроенергия. … Самото
подзаконово възлагане на вземането по корекцията, легитимиращо оператора на
мрежата вместо доставчика, не противоречи на норма от по-висок ранг, нито
поставя потребителите в по-неблагоприятно положение… Основание за
нищожност или унищожаемост на подзаконовата уредба в тази част не е
констатирано в предметните предели на производството по чл. 185 и сл. АПК
пред ВАС..“. Идентичен извод за липса на противоречие между относимите към
настоящия казус разпоредби на ПИКЕЕ и ЗЕ е направен и в Решение № 50044 от
7.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 50084 от
9.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 368/2022 г., I т. о., ТК, Решение № 50178 от
7.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3603/2021 г., IV г. о., ГК и др. Следователно,
приложимите към настоящия момент ПИКЕЕ не са нищожни (противно на
поддържаното от въззиваемата), а мрежовият оператор е надлежно легитимиран
както да издава фактура за корекционната сума, така и да претендира в своя полза
заплащането й от потребителя.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение на Сливнишкия районен
съд е необосновано, а, за проверка на неговата правилност, следва да бъдат
разгледани по същество доводите на страните – така както е поискано с отговора
на въззивната жалба.
При това настоящият съдебен състав намира, че са били налице
нормативните предпоставки за начисляване на процесната корекционна сума
поради следните съображения:
Видно от Констативен протокол № 1024519/11.02.2020г., налице е
промяна в схемата на свързване на СТИ, отчитащо доставената в имота на ищцата
електроенергия.
От друга страна, съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, „При промяна в
схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и
периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на
базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване“.
В настоящия случай тези изисквания с спазени, както следва:
Количеството електрическа енергия е изчислено за по-краткия тримесечен
период, предхождащ датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване период, а не за по- дългия
период от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната предходна проверка, извършена с Констативен
протокол № 3983853 от 09.07.2018г.
Преизчисляването е извършено на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници),
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно
4
8-часово натоварване, видно от изчисленията на стр. 44 от заключението по
СТЕ.
Посочените цени, определени с решения на КЕВР, кореспондират с цените,
посочени в приложението към процесната фактура (виж. стр. 46 от
заключението по СТЕ), а преизчисляването на консумираната
електроенергия е извършено математически правилно при спазване на
методиката по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ и действащите към момента на
корекцията цени (стр. 47 от заключението по СТЕ).
Не обосновават обратен извод изложените от ищцата (респ. въззиваема в
настоящото производство) доводи за невъзможност, на този адрес да е било
потребено такова количество електроенергия. Във връзка с това, по делото не е
доказано твърдението на въззиваемата, че в електрическата верига имало включен
токов ограничител – прекъсвач за ток до 50А, поради което били неправилни
изчисленията, извършени на база по- голям максимален ток от 80 А. По този
въпрос съдът намира за неправилно позоваването на изявленията на вещото лице
Павлов в открито съдебно заседание, тъй като на въпрос на адв. А. той е
отговорил, че „ако по веригата в таблото има такъв предпазител, при наличие на
протичащ по- голям ток той ще изключи“, но това е само хипотетично становище,
което би било валидно при условие, че такъв предпазител е налице, но то не
доказва действителното съществуване на такъв. Наистина, на стр. 48 от
заключението е извършено изчисление и с използването на такава (по- малка)
стойност на тока, но то би следвало да се цени само при доказано наличие на
съответния ограничител, каквото, както се посочи по- горе не се установява.
Неоснователно е и възражението, че корекцията била извършена без да е
описан процесният шунт. Видно от стр. 53 на заключението по СТЕ, отворите на
клемите на входяща и изходяща фаза са с диаметър 6,7 мм., което позволява в тях
да се монтират проводници с общо сечение 35 кв.мм., от които 10 кв.мм. са за
присъединителни проводници, а останалото сечение е свободно за допълнителен
проводник (шунт). Следователно, при наличие на необходимите за
функционирането на устройството проводници със сечение 10 кв.мм., в
свободното сечение може да се монтира допълнителен проводник (шунт) със
сечение до 25 кв.мм. Същевременно, използваната за корекция максимална
стойност на тока от 80А съответства на проводник със сечение 10 кв.мм., което
настоящият съдебен състав намира за обосновано и логично, тъй като от една
страна то съответства на сечението на вече използваните присъединителни
проводници (а следователно – и на пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа, за които се предполага, че са съобразени с нейната реална
консумация) а от друга страна е по- малко от свободната площ от 25 кв.мм., т.е.
разполагането му в клемите е технически възможно.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба е основателна. Обжалваното
решение следва да бъде отменено, като вместо това се постанови друго, с което
предявеният иск се отхвърля.
4. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски във въззивното
производство, каквито се установяват в размер на 26,73 лв. държавна такса и 100
5
лв. – юрисконсултско възнаграждение. Неоснователно е възражението на
насрещната страна на за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, тъй
като присъденото такова е в минималния размер по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Отмяната на обжалваното решение налага произнасяне по отговорността за
разноски и пред първоинстанционния съд. Поради това и с оглед изхода на делото,
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта му, с която са присъдени
разноски в полза на ищцата, като вместо това се присъдят такива в полза на
ответника в размер на 400 лв. – депозит за вещо лице, 50 лв. – депозит за
свидетел, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 550 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260127/08.09.2022г., постановено по гр.д. №
188/2020г. на Сливнишкия районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Г. Т. с ЕГН ********** за признаване за
установено, че не дължи на „Е.М.З.“ ЕАД с ЕИК *** (с предишно наименование
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД) сумата 1336,36 лева, представляваща стойност на допълнително
начислена електрическа енергия за периода 11.11.2019г. – 11.02.2020 г., за която е
издадена фактура № ********** от 17.02.2020 г.
ОСЪЖДА Г. Г. Т. с ЕГН ********** да заплати на „Е.М.З.“ ЕАД с ЕИК
*** (с предишно наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ АД) разноски във въззивното
производство в размер на 126,73 лв.
ОСЪЖДА Г. Г. Т. с ЕГН ********** да заплати на „Е.М.З.“ ЕАД с ЕИК
*** (с предишно наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ АД) разноски в първоинстанционното
производство в размер на 550 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6