СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
17.12.18г.
Софийски
граД.и съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 22.11.18г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 16649/17г. и
констатира следното:
Предявен
е иск от „Б.Д.“ ЕАД против Я. П., П. П. и М. П. с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване съществуването на вземане в размер на: 114 687, 74
лева – главница; 74 419, 95 лева - договорна лихва за периода 20.09.10г –
07.12.16г.; 6 930, 37 лева –
санкционираща лихва за периода 08.12.10г. – 17.05.16г.; 1 864, 82 лева –
такси; законна лихва и съдебни разноски /за които суми са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от СРС 123 състав по г.д. № 72081 от 16г./.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
Страните
/ищецът – банка; ответниците – кредитополучател и съдлъжници/ са били обвързани
от правоотношение по банков кредит, възникнало на основание на договор от 29.09.06г.
/допълнен с анекс от 26.07.10г./. В рамките на посоченото правоотношение –
ищецът е предоставил на Я. П. паричен кредит в размер на 120 000 лева, а другите
двама ответници са поели задължение да отговарят /солидарно/ за дълга на кредитополучателя
/като съдлъжници/.
Искът
е основателен по отношение на ответника Я. П.:
Представените
по делото писмени доказателства и приетата по делото счетоводна експертиза
/преценени в съвкупност/ удостоверяват, че /съответно – опровергават бланкетно
заявените възражения на този ответник/:
Ответника
Я. П. е получил /усвоил/ реално сумата по договора за кредит от 29.09.06г.
Същата сума /заедно с дължимите към нея: договорни лихви, санкциониращи лихви и
такси/ не е била погасявана надлежно /по смисъла на чл. 63 от ЗЗД/ от
кредитополучателя /при условията и в сроковете по правоотношението/. Поради
това – към 08.12.16г. /когато е бил сезиран заповедният съд/ процесните
вземания на банката се явяват непогасени до размера на – исковите суми
/удостоверени точно и конкретно, подробно от вещото лице, което е отчело:
периодите на забава, размера на платените, съответно неплатени погасителни
вноски за – главница, лихви и такси/. С оглед това – искът следва да бъде
уважен спрямо Я. П..
Исковете
са основателни и спрямо ответниците П. П. и М. П.:
Спрямо
тези ответници е неприложимо правилото на чл. 147 от ГПК - същите са поели
отговорност към ищеца в хипотезата на чл. 101 от ЗЗД /като „съдлъжници“, а не
като поръчители/, като отговорността по чл. 101 от ЗЗД по естеството си е
различна от тази по чл. 138 от ЗЗД /именно поради това двата законови текста не
съдържат препратки един към друг/. В тази връзка:
Клаузата
за поръчителство /доколкото води до възникване на специфичен вид отговорност/
предполага изрична конкретизация в договора /последният трябва да съдържа поне
вписване на този вид качество на длъжника/. Процесният договор /и анекс/ не
съдържат такова отбелязване. Напротив – в последните изрично е вписано
качеството „съдлъжници“, което преценено в контекста на цялостното съдържание
на двата документа /и конкретно в контекста на клаузите по чл. 1.4 и чл. 2 от
анекса/ обосновава извода за възникване на отговорност по чл. 101 от ЗЗД.
С
оглед това /доколкото други възражения, извън правилото по чл. 147 от ЗЗД не са
заявени по делото, а и предвид факта, че отговорността на посочените двама
ответници на практика е идентична с тази на кредитополучателя/ - искът се явява
основателен и спрямо П. П. и М. П..
Възражението на ответниците за изтекла давност
е неоснователно:
От
момента на обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем /на 18.05.16г.
– която дата не е спорна по делото, а е и удостоверена от приетата счетоводна
експертиза/ до сезирането на заповедния съд /на 08.12.16г./ давностните срокове
срок по чл. 110 от ЗЗД и чл. 111 от ЗЗД не се явяват изтекли.
При
наличието на доказателства, че сумата по кредита е реално усвоена и, че е
останал непогасен дълг – възражението на ответниците /касаещо предсрочната
изискуемост на вземанията на банката/ не може да бъде съобразено /това
възражение само по себе си – при доказан по основание и размер иск – не може да
дерогира имуществената отговорност на длъжниците/.
Възраженията,
касаещи действителността на процесния договор за ипотека – не са предмет на
настоящото дело.
С
оглед изхода на спора – на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски за
заповедното и за настоящото производство. Претендираното /и присъдено/ в
заповедното производство юрисконсултско възнаграждение обаче се явява
прекомерно /по смисъла на новата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК/ поради което
същото следва да бъде редуцирано да размера на сумата 50 лева.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Б.Д.“ ЕАД против Я.М.П. ЕГН **********, П.Н.П. ЕГН **********
и М.Г.П. ЕГН ********** с правно
основание чл. 422 от ГПК – съществуването на вземане в размер на: 114 687,
74 лева – главница; 74 419, 95 лева - договорна лихва за периода 20.09.10г
– 07.12.16г.; 6 930, 37 лева –
санкционираща лихва за периода 08.12.10г. – 17.05.16г.; 1 864, 82 лева –
такси; законна лихва върху главницата от 08.12.16г. до цялостното й изплащане /за
които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС 123
състав по г.д. № 72081 от 16г./.
ОСЪЖДА
Я.М.П., П.Н.П. и М.Г.П. да платят на „Б.ДСК“ ЕАД 3 958, 06 лева – съдебни разноски,
съответно 50 лева – юрисконсултско възнаграждение /за заповедното производство/
и 4 258 лева – съдебни разноски, съответно 50 лева юрисконсултско
възнаграждение /за настоящото производство/.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: