№ 12333
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110136126 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба на Х. Н. И., ЕГН **********, адрес ..., адрес за
съобщения .. (ищец) чрез упълномощения процесуален представител адвокат К. С..
Ищецът твърди, че с ответника са собственици на самостоятелни обекти в сграда-
етажна собственост. Ищецът упражнява право на собственост върху 50/523 идеални
части от общите части на сградата, докато ответникът – върху 82/523 идеални части от
общите части. През 2018 г. ищецът организирал и заплатил със собствени средства
необходим ремонт на покрив-тераса, който според него съставлява обща част на
сградата. Изразходваните от ищеца средства възлизали на 11 364 лева с ДДС. Отрича
разходите да са му били възстановени с решение на общото събрание на етажната
собственост или да са били прихванати. Заявява, че се е обърнал към етажните
собственици и че част от тях са възстановили сторените разходи, но ответникът не го е
направил. Иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1 781 лева
и 71 стотинки, съставляваща стойността на извършени необходими разходи за ремонт
на покрива на сградата ведно със законовата лихва от датата на предявяването на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника А. Х. Б., ЕГН **********, адрес .... Оспорва по основание и размер иска.
Твърди, че не може да бъде солидарно отговорен за задълженията и на трети лица –
етажни собственици. Поддържа, че общата за етажната собственост тераса е била
построена и пусната в експлоатация през 1939 г., както и че през 1990-те години
сградата е била паметник на културата с местно значение от архитектурно-строителен
вид. Заявява, че е собственик на партерен магазин, както и че общата тераса е
предназначена да се ползва само от собствениците на над-партерните жилища. Прави
извод, че няма задължение да участва в разходите за експлоатацията и поддържането на
1
терасата. Допълва, че ищецът е изградил нова многослойна покривна
топлоизолационна конструкция, която обслужва енергийно само жилището му без да е
за общо ползване, че е променил предназначението и не по законоустановения ред и
без да се съгласува с институцията по паметниците на културата и че е отнел
възможността за ползването на терасата от собствениците-ползватели. Иска от
Софийския районен съд да отхвърли предявения иск.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител и е придружена с документ за внесена
държавна такса в необходимия размер, поради което е процесуално допустима.
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 48, ал. 7 от Закона за
управление на етажната собственост (ЗУЕС). В тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че той и ответникът са етажни
собственици и носители на съответните дялове от правото на собственост върху
общите части от сградата-етажна собственост; че покривът-тераса е обща част на
сградата-етажна собственост; че е предприел ремонт на покрива-тераса, който е бил
необходим; че е заплати разходи за необходимия ремонт в размер на 11 364 лева с
ДДС.
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
те са собственици на самостоятелни обекти в сграда-етажна собственост, находяща се в
.... По-точно ищецът е собственик на апартамент без посочен номер по документа за
собственост, а по данъчна оценка № 6, а ответникът е един от съсобствениците на
магазин № 1 и магазин № 4, находящи се на приземния етаж на сградата-етажна
собственост.
Според свидетелските показания на Д.А.-И.а, съпруга на ищеца, покривът-
тераса е покрив на тяхното жилище в сградата. Били са правени ремонти на покрива-
тераса отпреди нанасянето им през 2000 г. поради течове. След 2017 г. течовете много
се усилили, особено през зимата. Влагата прониквала от покрива през стената на
кухнята на тяхното жилище до следващия етаж и още един етаж по-надолу. Течовете
прониквали и в комините, както и в останалите помещения на жилището им, но там
били по-слаби. През 2018 г. поради силен теч цялата стена на кухнята им мухлясала и
се наложило да изхвърлят кухненските си шкафове. Тогава свидетелката и ищецът
решили да извършат ремонт на покрива-тераса, за което използвали услугите на
„фирма-изпълнител“ през лятото на същата година.
Макар и свидетелката да е съпруга на ищеца, съдът изцяло кредитира
показанията й като логични, конкретни, последователни и непротиворечиви. Те се
подкрепят и от данните от експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза. От извършения от вещото лице оглед на място и приложените към
експертното заключение фотоснимки ясно личат щети от стари течове по общите части
на сградата-етажна собственост, които граничат с покрива-тераса. Относно самият
покрив-тераса вещото лице дава експертно становище, че той представлява плосък
покрив на четириетажната част на сградата и достъпът до него се осъществява от
общото стълбище, а не от самостоятелен обект в сградата. Освен това вещото лице е
констатирало, че покривът-тераса е бил ремонтиран. По-точно изпълнена е настилка и
облицовка по цокли и бордове със студоустойчив гранитогрес, оформяне за
отводняване, монтирани са сифони (воронки) и е изпълнена хидроизолация,
2
включително и по бордове с обръщане. Вещото лице е достигнало до обоснования
извод, че осъщественият ремонт на покрива-тераса (всички извършени в хода му
дейности) съставлява дейност, необходима за привеждането на покрива на сградата-
етажна собственост в състояние, годно да изпълнява присъщите си функции, тоест че
ремонтът на покрива-тераса е бил необходим. Съдът изцяло кредитира данните от
експертното заключение.
Ответникът не спори, а и от представените от ищеца писмени доказателства
(договор за довършителни работи в строителството, протокол за установяване
завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи, два
броя фактури) се установява, че ищецът е заплатил изцяло стойността на ремонта по
банков път в размер на общо 11 364 лева с ДДС (половината от стойността е била
заплатена авансово при подписването на договора на 28. 06. 2018 г., а втората
половина е била заплатена след завършването на ремонта на 30. 07. 2018 г.).
При това положение се налага извода, че ищецът е предприел извършването на
необходим ремонт на обща част на сградата-етажна собственост, при което на
основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС ответникът му дължи възстановяване на част от
необходимите разноски в съответствие с принципа за забрана на неоснователното
обогатяване. Частта от сторените разходи, дължима от ответника, е пропорционално на
дела му от ремонтирания покрив-тераса, тоест дела му от общите части на сградата-
етажна собственост. За да бъде установен този дял в хода на съдебното дирене бяха
събрани редица писмени доказателства – документи за собственост и удостоверения за
наследници. От тях се установява, че през 1939 г. по силата на договор за продажба на
недвижим имот и договор за поделба на имот на етажи по чл. 4 от Наредбата-закон за
етажната собственост Н.С. Б. (наследодател на ответника) и А.С. Б., търговци, са
придобили в обикновена съсобственост при равни дялове магазин № 1 и магазин № 4
ведно с приспадащите се на двата магазина 82/523 идеални части от общите части на
сградата. Н.С. Б. починал през 1949 г. (съобразно акт за смърт № 0787 на Ленинския
районен народен съвет от 24. 10. 1949 г.), няколко месеца след влизането в сила на
действащия Закон за наследството (ЗН), при което неговият дял от общите части
(82/1046) бил наследен от множество наследници. Впоследствие двата магазина били
одържавени срещу обезщетения, считано от 01. 09. 1976 г., от А.С. Б. и наследниците
на Н.С. Б. на основание Постановление на Министерския съвет № 60 от 14. 05. 1975 г.
и били отстъпени за ползуване на Г. Т. П. „Хранителни стоки“ – Бл. район. След това
правото на собственост върху магазините, а с него и върху идеалните части от общите
части на сградата, било реституирано на основание чл. 1 от Закона за възстановяване
на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) на наследниците на
А.С. Б. и Н.С. Б. срещу възстановяване на получените обезщетения през 1992 г., като с
две заповеди на кмета на Столичната голяма община магазините били отписани от
актовите книги.
Ответникът е пасивно материалноправно легитимиран по предявения иск в
качеството си на наследник само на Н.С. Б.. По-точно ответникът е наследник на един
от синовете му, а именно Х.Н. Б.. В откритото съдебно заседание, проведено на 29. 03.
2023 г. ответникът заяви, че неправилно в удостоверенията за наследници е пропуснато
да бъде посочен и като наследник на чичо му С.Н. Б.. Предвид предмета на делото
става въпрос за признание на факт, който е неблагоприятен за ответника. Независимо
от това съдът е длъжен да преценява признанията на факти внимателно с оглед всички
събрани доказателства (чл. 175 ГПК). В дадения случай от съответното удостоверение
за наследници се установява, че С.Н. Б. с ЕГН ********** е починал през 1991 г.,
3
оставяйки за наследник съпругата си Л.Н. Б.а. Действително, С.Н. Б. не е оставил нито
низходящи, нито родители. При това положение съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН съпругата му
го наследява заедно с братята му, от които жив е бил само Х. Н. Б., а починалите му
преди него братя (в това число и бащата на ответника) са били заместени по силата на
чл. 10, ал. 1 ЗН от своите наследници (включително и от ответника). При това
положение признанието на ответника следва да бъде кредитирано. От съображения за
пълнота следва да се отбележи, че в удостоверението за наследници има данни и за
едноименника „С.Н. Б. – неженен“ с ЕГН **********, който е починал на 17. 06. 2009
г. също без да оставя деца (л. 106). Според удостоверението за наследници обаче той е
бил наследен от майка си Румяна И.а Б.а, която е жива към момента на издаването на
удостоверението за наследници. При това положение ответникът не е наследник на
С.Н. Б. с ЕГН **********.
Когато преживелият съпруг наследява заедно с братя и сестри (съответно с
низходящи на починалите преди наследодателя негови братя и сестри по право на
заместване), размерът на дела се определя в зависимост от продължителността на брака
към момента на откриването на наследството. В дадения случай ищецът не е
представил доказателства за продължителността на брака между Л.Н. Б.а и С.Н. Б.,
поради което съдът следва да приложи неблагоприятните последици на тежестта на
доказването спрямо ищеца и да приеме за установено, че този брак е траял повече от
десет години преди смъртта на С.Н. Б.. Следователно С.Н. Б. Л.Н. Б.а е наследила 2/3
от неговото наследство, докато останалата 1/3 е била наследена по колена от брат му
Х. Н. Б. и от низходящите на останалите му трима братя, които починали преди него.
Тоест съдът трябва да приеме за установено, че ответникът е наследил 1/12 от
наследството на С.Н. Б..
След смъртта на Н.С. Б. през 1949 г. притежаваният от него дял от общите части,
а именно 82/1046, е бил наследен при равни квоти от преживялата съпруга Д.С. Б.а и от
четиримата им низходящи Х.Н. Б., И.Н. Б., Х. Н. Б. и С.Н. Б.. Ответникът на свой ред е
наследил от Х.Н. Б. (а впоследствие и от А.В. Б.а) общо 21 443/1 094 116 (двадесет и
една хиляди четиристотин четиридесет и три върху един милион деветдесет и четири
хиляди сто и шестднадесет) идеални части от общите части на сградата-етажна
собственост. А наследеният от ответника по линия на С.Н. Б. дял от тях възлиза на
21 443/ 13 129 392 (двадесет и една хиляди четиристотин четиридесет и три върху
тринадесет милиона сто двадесет и девет хиляди триста деветдесет и две). Тогава
сборът от наследените от ответника дялове от общите части на сградата-етажна
собственост е в обем от 278 759/ 13 129 392 (двеста седемдесет и осем хиляди
седемстотин петдесет и девет върху тринадесет милиона сто двадесет и девет хиляди
триста деветдесет и две).
След изясняването на дела от общите части на сградата-етажна собственост,
придобит по наследство от ответника, съдът изчислява, че дължимата от него част от
разходите за необходимия ремонт е в размер на 241 лева и 28 стотинки. До този размер
предявеният срещу него иска следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
претендиран размер трябва да бъде отхвърлен като недоказан.
Разноски. При този изход на спора на спора съдът следва да присъди
пропорционално сторените от страните разноски.
Ищецът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева
(уговорено и заплатено в брой съобразно договора за правна защита и съдействие),
държавна такса за исковата молба в размер на 71 лева и 26 стотинки, депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лева, както и различни такси (за
4
съдебни удостоверения и местна администрация) в размер на 82 лева и 50 стотинки.
Предвид основателната част на иска от така сторените съдебни разноски
пропорционално следва да бъдат присъдени общо 156 лева и 24 стотинки.
Ответникът не е претендирал разноски, нито е представил доказателства да е
сторил разноски, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната
собственост ответника А. Х. Б., ЕГН **********, адрес ..., да заплати на ищеца Х. Н.
И., ЕГН **********, адрес ..., адрес за съобщения .., сумата 241 лева и 28 стотинки,
съставляваща стойността на извършени през лятото на 2018 г. необходими разходи за
ремонт на покрива на сграда-етажна собственост, находяща се в ..., ведно със
законовата лихва от 23. 06. 2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 241 лева и 28 стотинки до пълния претендиран размер 1 781 лева
и 71 стотинки като недоказан.
ОСЪЖДА ответника А. Х. Б., ЕГН **********, да заплати в полза на ищеца Х.
Н. И., ЕГН **********, сумата 156 лева и 24 стотинки, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5