РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Р., 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на девети декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20214500100395 по описа за 2021 година
Ищецът ЦВ. СВ. ЯНК., действащ чрез своя баща и законен представител СВ. ЯНК.
ЕНЧ. от гр. Р. чрез адв. П.К. АК София твърди, че на 14.01.2020 г. пострадал от ПТП
между лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК № Р ******* управляван от В.М.А. –
майка на малолетния ищец и товарна композиция в състав влекач „Скания Р 450“ с ДК
№ ****** и полуремарке „Кьогел СН24“ с рег. № ******, управлявана от М. Г. Т..
ПТП-то настъпило около 7:40 часа, по път ІІ-21 гр. Р.- гр. С., в землището на гр. М.. На
кръстовището, образувано от двата пътя водачът А. не спряла и не намалила скоростта
си на движение като навлязла в кръстовището от път без предимство. Настъпил удар
между двете ППС, при който водачът А. починала от получените травми, а синът й
Ц.Я., който се возел на задната седалка пострадал. За настъпилото ПТП бил съставен
КП за ПТП с пострадали № 34/7 от ОДМВР , сектор ПП Р. и било образувано ДП №
24/2020 г. по описа на ОДМВР, пр. пр. № 158/2020 г. по описа на ОП Р..
Производството приключило с постановление за прекратяване на наказателното
производство поради настъпилата смърт на дееца.
Твърди, че вина за настъпване на ПТП имал водачът на „Фолксваген Поло“ с ДК
№ ****** – В. А. като съществувала пряка причинно-следствена връзка между
деянието й и нанесените телесни увреждания на Ц.Я.. За увреждащия автомобил
„Фолксваген Поло“ с ДК № ****** имало сключена с ответното дружество
застраховка ГО със срок на валидност от 18.08.2019 г. до 17.08.2020 г.
Заявява, че съгласно чл. 380 КЗ ищецът Ц.Я. чрез своя баща и законен
1
представител С.Е. предявил пред ЗД „Бул Инс“АД претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, получена на 7.02.2020 г., по която била образувана
преписка по щета, но до настоящия момент не било изплатено застрахователно
обезщетение.
Ищецът твърди, че след настъпилото ПТП бил приет в УМБАЛ „Канев“ АД с
много силна болка в десен крак, в съзнание, като му била поставена диагноза фрактура
феморис декстра. Първоначално под обща анестезия била извършена репозиция на
фрактурата и бил поставен пясъчнокрачолен гипс, а впоследствие е извършена и
операция, при която били поставени два титаниеви пирона за фиксиране на
фрактурата. На 24.01.2020 г. бил изписан с препоръки да му се извършват превръзки
през ден, да не се натоварва десния крак и му била изписана медикаментозна терапия.
На 10.08.2020 г. отново бил приет в Клиниката по ортопедия и травматология на
УМБАЛ „Канев“ АД и отново под обща анестезия му била извършена операция по
сваляне на металната остеосинтеза. Изписан бил на 13.08.2020 г. с ограничени
движения на дясна тазобедрена става и дясна колянна става с препоръки за извършване
на превръзки през ден и щадящ режим на десен крак.
След изтичането на голям период от време на ищеца била извършена и
оперативна интервенция, тъй като било установено наличието на стъкло в бузата,
попаднало при катастрофата, което причинявало инфекция. Наложило да му бъде
правен 7-сантиметров разрез, за да бъде отстранено. В резултат бил останал видим
белег върху лицето на детето.
Твърди още, че от уврежданията бил претърпял силни болки и страдания.
Възстановителният период бил съпътстван с много неудобства и ограничения при
извършването на ежедневните битови дейности, тъй като бил напълно обездвижен.
Този период протекъл изключително мъчително за него с оглед възрастта му и
съпътстващата я енергичност и игривост, характерни за децата. Наложило се да бъде
спрян от детска градина, където много обичал да ходи за един продължителен период
от време, през който не можел да се среща с приятелчетата си и да играе. Стоял
затворен в къщи само с възрастни. Преди процесното ПТП Ц. бил активно и игриво
дете, в добро здравословно състояние, но поради травмите за дълъг период от време
бил лишен от възможността да извършва обичайните си дейности- да играе, да тича, да
скача, да се катери. Освен физ. болки изживял и силен стрес по време на пътния
инцидент, при който загинала неговата майка. Всички тези негативни емоции щели да
оставят дълбока следа завинаги в живота му. Намира, че за него е налице правен
интерес да иска от съда определяне и присъждане на справедлив размер на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Претендира сумата в размер на
26 000 лв., частично предявена от 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
21.01.2020 г. до окончателното плащане, както и разноски за адвокатско
2
възнаграждение по чл. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. С определение в о. с. з. от
9.12.2021 г. е допуснато изменение на иска чрез неговото увеличение като същият се
счита за предявен за сумата от 45 000, частично от 70 000 лв. и законната лихва се
претендира от 14.01.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не е депозирал отговор на
исковата молба. В открито съдебно заседание взема становище, че не е станал причина
за завеждане на делото, тъй като ищецът не бил изпълнила изискванията на чл. 496 и
чл. 498, ал. 3 КЗ и не му била дал възможност да определи размер на обезщетението.
Това обстоятелство бил в пряка връзка и с момента, от който според ответника същата
можела да претендира законна лихва за забава върху евентуално определените
обезщетения за вреди от ПТП. Намира, че ищецът не бил изпълнил предвидената в чл.
380 КЗ процедура. Възразява, че лисват в настоящия случай обвързващите последици
съгласно чл. 300 ГПК. Намира, че единствено поведението на майката на ищеца е
довело до настъпване на ПТП. Твърди, че ако тя била спазила правилата на ЗДвП не би
се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или най-малкото не би се стигнало
до тези последици. Оспорва твърдяната причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца неимуществени вреди,
техния вид, характер и обем. Оспорва размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, намирайки го за недължимо, евентуално за прекомерно и в
противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Иска отхвърляне на
исковите претенции като недопустими, неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От приложения на л. 6 от делото КП за ПТП с пострадали се установява, че на
14.01.2020 г. в 7:41 часа, по път ІІ-21 гр. Р. - гр. С. е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК № Р ******* управляван от В.М.А. и товарна
композиция в състав влекач „Скания Р 450“ с ДК № ****** и полуремарке „Кьогел
СН24“ с рег. № ******, управлявана от М. Г. Т.. От същия протокол се установява още,
че при това ПТП В. А. починала, а пътуващият в управлявания от нея автомобил Ц.Я.
бил получил фрактура на дясно бедро и мозъчна травма.
Между страните няма спор, че лекият автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК № Р
******* при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 14.01.2020 г., е
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата,
при ответното дружество.
За процесното ПТП е било образувано ДП № 158/2020 г. по описа на ОП Р. за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, което на
основание чл. 199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е прекратено.
3
Към доказателствения материал е приобщена и преписката по образуваната в
ответното дружество щета № **********.
Във връзка с доказване на получените от пострадалия ищец травми, по делото е
приет социален доклад и са изслушани и приети съдебномедицинска и
съдебнопсихологична експертизи.
Вещото лице-психолог дава заключение, че претърпяното на 14.01.2020 г. ПТП
от четиригодишния тогава Ц., съпроводено с травми, болка и обездвижване, е
представлявало силен и стресогенен фактор, свързан със страх, напрежение около
възникналата ситуация. Имал е безсъние, висока степен на тревожност, безпокойство и
страхове. Към него момент това би могло да се причисли към групата невротични,
свързани със стрес разстройства. Ниската възраст на ищеца, грижите и вниманието на
цялото семейство /баща и прародители/ са значим благоприятен фактор за
възстановяване на детето в емоционален план. Според експерта Ц. е отворен към света
и комуникативен. Тези характеристики на детската личност обуславят ежедневие,
свързано с преживявания и общуване с други хора, което прави възможно по-бързото
преодоляване на получени негативи от инцидента. Вещото лице заключава, че при
ищеца продължителността на причинената тревожност е отзвучала постепенно след
произшествието. Понастоящем при него не се отчитат изявени белези на
посттравматични последици. В перспектива, при определени обстоятелства, са
възможни проявления на преживяното силно стресогенно събитие. При изслушването
му в съдебно заседание вещото лице уточнява, че под силно стресогенно събитие има
предвид катастрофата и всичко свързано с нея. Детето не акцентира върху силна болка.
Акцентът в психологически план е отсъствието на майката.
Вещото лице по приетата съдебномедицинска експертиза дава заключение, че
ищецът е получил счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза и
раневи белег на лява скула. Първото увреждане е резултат от действието на твърди
тъпи предмети и добре отговаря да е получено при ПТП на 14.01.2020 г. Второто
увреждане отговаря да е получено при навлизане на парче стъкло при ПТП на
14.01.2020 г. Според експерта, при процесното ПТП е възможно в кожата на лицето да
е навлязло парче стъкло, което впоследствие да е наложило хирургично изваждане,
което се подкрепяло и от установения белег. В представената медицинска
документация няма данни да е поставяна диагноза сътресение на мозъка или да е била
налице клинична картина, обуславяща поставянето на такава диагноза. Експертът
заключава още, че по отношение на Ц. е проведено 10-дневно стационарно лечение,
включващо диагностични процедури и изследвания, медикаментозно лечение,
временна гипсова имобилизация и оперативно лечение на счупването на дясна бедрена
кост с метална остеосинтеза. На втори етап е проведено още 3-дневно стационарно
лечение по време, на което е проведена оперативна интервенция за изваждане на
4
металните тела. Вещото лице дава заключение, че при такъв вид счупвания на бедрена
кост, при възрастта на ищеца, се очаквало възстановителният период да продължи
около 3-4 месеца, след което било възможно пълно натоварване на крайника. След
изваждане на металните тела се препоръчвал около 7-10 дневен режим без натоварване.
Според експерта, при такива счупвания е възможно да има болки за по-дълъг период
от време, особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия.
Наличието на този вид болки е индивидуално и обикновено при деца е по-малко
вероятно, но в конкретния случай Я. се оплаквал, че има болки. При извършения
преглед на ищеца на лявата му буза бил установен раневи белег с размери 0,2 х 0,8 см.
Вещото лице е констатирало още при прегледа, че по външната повърхност на дясното
му бедро има два близко разположени постоперативни белега с размери около 10/0,4
см и около 8/1см като вторият е хиперпластичен. В открито съдебно заседание
разяснява, че хиперпластичен означава удебелен и още активен и е възможно да стане
още по-голям, но може и да не стане. Разяснява още, че белезите не растат
пропорционално на растежа на детето. Възможно е да станат малко по-големи, но не
двойно. Относно белега на лицето дава заключение, че той ще се вижда и занапред, тъй
като има релеф. Разяснява още, че детето е било 3 пъти под упойка като два пъти е
била пълна и един път обща венозна. Протоколите били два, но операцията една. Това
били две манипулации, затова имало два протокола, но едната била репозиция –
наместване без оперативна интервенция. Разяснява още, че е съвсем вероятно 5-6
месеца след ПТП от кожата на детето да се покаже някакво стъкло, даже било съвсем
обичайно още повече като се съобрази и вида на ПТП и състоянието на автомобила, с
които бил служебно запознат в качеството му на началник на отделението по съдебна
медицина.
За установяване на търпените от страна на ищеца неимуществени вреди са
ангажирани гласни доказателства.
Свидетелката Н.Ц. Е.а – баба на ищеца дава показания, че след катастрофата на
14.01.2020 г. за първи път видяла внука си около час след това в интензивното
отделение на УМБАЛ „КАНЕВ“. Детето спяло, било пребледняло и замаяно. Имало
ожулвания по челото, прорезни рани. Според свидетелката детето не било съвсем
адекватно, очичките му се отваряли и затваряли. Останала като негов придружител в
болницата. Тръгвайки за операция, то било много изплашено. От упойката излязло
около 2 часа след това. Искало да се движи, но било гипсирано от кръста надолу -
единият крак изцяло до долу, другият до коляното. Около 5 дена след това се наложило
да направят на детето втора операция. По време на целия престой в болницата внукът й
почти не спял, пищял. Влизането на външен човек в стаята много го плашел, отказвал
да се храни. Свидетелства, че преди първата операция се наложило да бъде откаран за
рентгенова снимка, което му причинило големи болки, съпроводени с писъци. След
втората операция около 4 часа не могъл да излезе от пълната упойка, тъй като бил
5
много изтощен. От болницата го изписали с гипсова шина от кръста до долу до
пръстите изцяло на крачето, с която престоял около 35-40 дни. През тези дни
непрекъснато детето лежало само по гръб. Не можело да се храни само, да се къпе, да
се мие. Било с памперс, не спяло спокойно. В долната част крачето много го боляло,
пищяло от болка. Около 2-3 пъти се наложило да му бъдат правени смени на
превръзката, което също било съпроводено с големи трудности и болки за него – при
пренасянето му, при махане на лепенките. След като му махнали гипса се зарадвал, но
вдигайки си крачето изпищял силно от болка и се отказал. Свидетелства още, че
внукът й бил много отслабнал, успял да проходи около 2-3 месеца след махането на
гипса. Според свидетелката и към настоящия момент не е съвсем възстановен. Когато
бил без обувка едното му стъпало било леко вдясно и когато бягал си личало, че леко
замята надясно крачето. Дава показания, че преди катастрофата искал непрекъснато да
играе навън с децата, ходел на детска градина, трудно го удържали в къщи. След
катастрофата се върнал с нежелание на детска градина. Дава показания, че внукът й
бил станал по-затворен, стоял повече вкъщи, не искал много да играе с други деца, бил
е по-необщителен, по-трудно общувал с непознати хора. След катастрофата много се
страхувал да остава сам. Свидетелства още, че през лятото на 2020 г. детето започнало
да се оплаква от болки в бузата. Извадила тънко стъкълце от там на два пъти. През
зимата на 2020 г. това място започнало да посинява и потърсили лекарска помощ в
Трета поликлиника, при д-р А.И. която извадила стълко от бузата му.
Свидетелят В.Г.В. дава показания, че познава Ц. откакто се е родил, тъй като
живее в съседство на бабата и дядото на детето по майчина линия в с. Н..
Свидетелства, че преди катастрофата бил весело, игриво дете, често играел с внуците
му у дома и съответно и в тях. Дава показания, че виждал след катастрофата Ц. като
намира, че детето се е променило, станало било по-затворено, не искало да общува,
избягвало разговорите. Продължавал обаче да играе с внуците му. Свидетелства, че
виждал Ц. и когато бил с гипсирано краче. Налагало се да го носят на ръце, знаел че
детето отказвало да яде.
От страна на ответното дружество са ангажирани гласни доказателства за
установяване на обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП.
Свидетелят М.И. Т. дава показания, че на 14.01.2020 г. пътувал с групажен товар
от гр. С. към гр. Р.. Свидетелства, че процесното ПТП се случило по тъмно, имало
гъста мъгла, видимостта била около 50 метра. Преди и след него се движели други
автомобили в колона поради гъстата мъгла. Пътната настилка била мокра и хлъзгава.
Според свидетеля внезапно от разклонението за с. Н., вляво от него, изскочила кола и
настъпил удар. Нямал никаква възможност да реагира. Извил леко вдясно
инстинктивно волана на камиона, но не могъл да избегне удара. Камионът се обърнал и
паднал настрани, на дясната си страна, вдясно на платното. Веднага излязъл от лявата
6
врата и по ремаркето слязъл на пътя. Обадил се на тел. 112. Малко след това дошли
пожарникари, а после и полиция. Приближил се до лекия автомобил, но не видял как са
били разположени вътре пътниците в него. Видял как изваждат тялото на жената и
пищящото дете, но не си спомня от коя врата са ги извадили. Не е забелязал лекият
автомобил да е предприел спиране или намаляване на скоростта преди да навлезе в
кръстовището. Свидетелства обаче, че в първия момент, в който е възприел
автомобила пред себе си колелетата му са се въртели, а не се хлъзгал. Това билоп
непосредствено преди удара.
Във връзка с доказване механизма на катастрофата, по делото е изслушана и
приета съдебна - автотехническа експертиза. Според вещото лице процесното ПТП е
настъпило на 14.01.2020 г., около 07:40 часа, в условията на сумрак и при намалена
видимост от мъгла, в землището на с. М., на път II -21 Р. – С.. Състав от превозни
средства - седлови влекач „Скания Р450“ с рег. № ******* и полуремарке „Кьогел
СН24“, управлявани от М. Г. Т. се е движил в посока от гр. С. към гр. Р.. Когато
приближил кръстовището с път PSE 1130, водещ към с. Н. се е движил в полагащата
му се лента за движение със скорост около 67,28 км/ч. В този момент от кръстовището
отляво е навлязъл л. а. „Фолксваген Поло“, управляван от В.М.А. със скорост 34,09
км/ч, в който пътувал ищецът ЦВ. СВ. ЯНК.. При описаното движение между
процесните превозни средства е настъпил удар. Съприкосновението за седловия влекач
е настъпило в предната част, а за автомобила - в страничната дясна част. След мястото
на удара, до мястото, на което е установен, лекия автомобил е изминал около 77 метра,
косо насочен към гр. Р.. Преди да преустанови движението си имa установени две
следи, като едната е с дължина около 13 метра. Автомобилът е преустановил
движението си на мястото, на което е намерен. След удара седловият влекач с
прикаченото към него полуремарке са се отклонили косо надясно спрямо посоката им
на движение като изминали около 20 метра преди да напуснат пътя. Продължили са
движението си при спускане по скат покрит с трева и храсти, като са изминали по него
около 40 метра. При това движение има оставени следи от преминаване на гумите на
състава по ската. Седловият влекач се е ударил в дърво. Непосредствено преди да спре,
съставът от превозни средства се е преобърнал на дясната си страна на около 1,60
метра под нивото на пътя.
Техническа причина за процесното произшествие е пресичането на траекториите
на движение на процесните превозни средства в района на кръстовището в един и същ
момента. Според експерта, В. А. е могла да предотврати произшествието, като
непосредствено преди да навлезе в кръстовището е пропуснала движещият се по пътя с
предимство състав от превозни средства, управляван от М.Т.. Изчисленията показват,
че ако преди това е бил спрял на полагащата му се стоп линия лекият автомобил
технически не е могъл да ускори до установената скорост в момента на удара. Вещото
лице заключава, че от момента на навлизане на лекия автомобил по пътя, по който се е
7
движил съставът от превозни средства, М.Т. не е има техническа възможност да спре
състава преди мястото на удара.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 432, ал.
1 във вр. чл. 493, ал. 1, т.1 КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са допустими,
доколкото във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ е проведена процедурата по чл. 380 КЗ и
застрахователят не е определил обезщетение.
Тъй като настъпилото събитие не е било разглеждано от наказателен съд, за да е
приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК, по основателността на исковете,
включително и в частта им за установяване на деянието като непозволено увреждане,
гражданският съд ще трябва да изследва, дали са налице всички юридически факти от
хипотезиса на чл. 45 ЗЗД и съответно на чл. 432 КЗ.
Непозволеното увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 ЗЗД като източник
на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява фактически състав, който кумулативно включва: (1) деяние - действие
или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието; (4) причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. Именно
ефективното носене и осъществяване на тази отговорност по отношение на
пострадалия цели да обезпечи предвидената в законодателството задължителна
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите". Следователно, освен
наличието на валидно застрахователно правоотношение, каквото не се оспорва, че
съществува в настоящия случай, е необходимо да се установят и елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност, които ответникът отрича.
Съдът счита, че безспорно се установиха всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
8
На първо място, от всички данни по делото се установи, че В.М.А., като водач на
лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК № ****** е причинила ПТП на 14.01.2020 г.
около 7:0 часа по пътя Р. – С., при което е пострадал ищеца, който пътувал в
управлявания от нея автомобил.
На второ място е налице и противоправност на деянието, поради нарушаване на
общата забрана да не се вреди никому, посочена в императивната правна норма на чл.
45 ЗЗД, изразяваща се конкретно в управление на МПС в нарушение на правилата за
движение по пътищата чл. 47 ЗДвП. Установи се, че В.М.А. е навлязла в кръстовището
без да спре на стоп линията и без да пропусне движещият се по пътя с предимство
състав от превозни средства, управляван от М.Т..
На трето място, от събраните гласни и писмени доказателства, както и от приетата
съдебно-медицинска експертиза се установи, че са причинени неимуществени вреди на
ищеца Ц.Я., изразяващи се в болки и страдания, породени от претърпените
травматични увреждания: счупване на дясна бедрена кост, наложило метална
остеосинтеза и раневи белег на лява скула.
На четвърто място, от съдебномедицинска експертиза безспорно се установява
пряката и непосредствена причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на водача на лекия автомобил - неспазване на правилата за движение по
пътищата, довело до настъпване на процесното ПТП и възникналите в резултат на
удара травматични увреждания у ищеца.
9
На пето място, е налице и вина на деликвента В.М.А.. Законът урежда в чл. 45, ал.
2 ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция, като приема, че във
всички случаи на установено непозволено увреждане - противоправно поведение,
вината се предполага до доказване на противното. Предвид наличието на презупмция
за вина на деликвента, и обстоятелството, че по делото не са събрани никакви
доказателства от ответника за оборването на законовата презумция, вината следва да се
счита установена, поради наличието на презумпционните предпоставки за приложение
на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, констатирани по-горе.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника ЗД „Бул Инс“ АД за лекия автомобил марка „Фолксваген
Поло“ с ДК № Р ******* води до еднозначен извод, че са налице всички предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на застраховател, по
смисъла на чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на Ц.Я.
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от поведението на
застрахования. В тази връзка съдът приема, че предявения иск срещу ответника е
доказан по основание.
При определяне на размера на обезщетението в конкретния случай съдът
съобразява следните релевантни обстоятелства, безспорно установени от събраните в
хода на производството гласни доказателства и специални знания:
В резултат на произшествието ищецът е получил счупване на дясна бедрена кост и
навлизане на стъкло под кожата на лицето му. Получените травми безспорно са
свързани със силни болки, независимо от медикаментозното лечение. Съдът
съобразява, че ищецът е претърпял репозиция и две операции – по поставяне и
премахване на титаниевите пирони, при които е бил под пълна упойка, както и
хирургическа интервенция за изваждане на стъкло от кожата на лицето му под обща
венозна упойка. Отчита се още, че за период от около 2 месеца крайникът въобще не е
следвало да се натоварва предвид гипсирането му, в който период неминуемо е
следвало да се полагат грижи за пострадалото дете. Съобразява се и възрастта на
10
ищеца - 4 г. към датата на ПТП /от една страна благоприятстващ физическото
възстановяване фактор, но от друга страна имащ утежняващо положение относно
емоционалното и психическо отражение върху пострадалия/. Обездвижването и
необходимостта от спазване на специален режим на покой, е достатъчно основание за
негативно преживяване от дете на посочената възраст, ограничаващ контактите му с
връстници и свободната игра. Съдът отчита и констатираните от вещото лице белези
по тялото на ищеца, заключението му, че белегът на бузата ще се вижда и занапред,
както и обстоятелството, че продължава да се оплаква от болки. Безспорно
преживеният стрес при катастрофата се е отразил на детската психика и предизвикал
дискомфорт през нощта и затваряне в себе си. Съобразява се и заключението на вещото
лице – психолог, че при ищеца тази тревожност е отзвучала постепенно след
произшествието, както и че детето не акцентира върху силна болка, а акцентът в
психологически план е отсъствието на майката, която е загубило в същата катастрофа.
Като отчита общественият критерий за справедливост, съществуващите в
страната обществено - икономически условия на живот, съдебната практика по
аналогични случаи, като взема предвид и житейски оправданото, както и
обстоятелството, че установената в чл. 52 ЗЗД свобода за преценка на съда не е
безгранична, съдът намира че справедливия размер на дължимото обезщетение е в
размер на 32 000 лв. Искът е предявен за сумата от 45 000 лв., частично от 70 000 лв.,
поради което за разликата над 32 000 до пълния предявен размер от 45 000 следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
11
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е
преклудирано, тъй като е заявено след изтичане на срока за отговор на исковата молба,
поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Основателността на главните претенции обуславят основателността и на
акцесорните по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Ищецът претендира законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 14.01.2020 г.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, точка 2 –
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на ал. 3, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В
този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, точка 2 КЗ или от датата на
12
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В чл. 494, точка 10 КЗ изрично е визирано, че
застрахователят по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите не заплаща
лихви и съдебни разноски извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от Кодекса за
застраховането при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 от Кодекса за
застраховането – не се покриват лихви за времето от датата на деликта до момента на
уведомяване на застрахователя. С действащия КЗ е въведена абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя
на деликвента по застраховка "ГО" на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, във
връзка с чл. 432, ал. 1 КЗ – отправяне на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на претенцията от увреденото
лице за застрахователя е налице нормативно регламентиран срок за произнасяне – чл.
496 КЗ. Непроизнасянето на застрахователя и неизплащането на застрахователното
обезщетение е свързано с: изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, точки 1
и 2 КЗ – в тази хипотеза той дължи лихва за собствената си забава; възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на основание чл. 498, ал. 3,
във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗ. В същия смисъл е Решение № 167/30.01.2020 година по
т. д. № 2273/2018 година, II т. о. на ВКС на Р България.
С оглед липсата на други данни по делото, настоящият състав приема, че
дружеството-застраховател е уведомено за застрахователното събитие на 07.02.2020 г.
с предявяване на претенцията от увреденото лице. Следователно от 07.02.2020 г. до
07.05.2020 г. дружеството-застраховател дължи законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 429, ал. 3, във
връзка с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. След изтичане на тримесечния срок
по чл. 496, ал. 1 КЗ, т. е. след 8.05.2020 г. дружеството-застраховател дължи законна
лихва за собствената си забава по чл. 497, ал. 1 КЗ.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че претенцията на ищеца за заплащане
на законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
неоснователна и недоказана за периода 14.01.2020 г. – 06.02.2020 г. Такава следва да
бъде присъдена, считано от 7.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
Видно от материалите по делото, ищецът не е направил разноски за
производството пред тази съдебна инстанция. Оказаната му от адвокат правна защита и
съдействие е при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което
изрично е посочено в сключения между страните договор, поради което с оглед изхода
на спора в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение съобразно уважения размер на иска. Цената на предявения иск за
неимуществени вреди е 45 000 лв. Минималното адвокатско възнаграждение на
13
оказалия безплатна правна помощ на ищеца адвокат П.К. съобразно този материален
интерес е 2256 лв. с вкл. ДДС – чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Искът
за неимуществени вреди обаче е уважен за сумата от 32 000 лв. и е отхвърлен до
пълния му предявен размер от 45 000 лв. Поради това, в полза на адв. К., следва да се
присъди адв. възнаграждение в размер на 1604,27 лв. с вкл. ДДС съразмерно на
уважената част от иска.
Ответникът също претендира присъждане на разноски по делото. Съобразно
представените документи, удостоверяващи плащането им, същите възлизат в общ
размер на 3280 лв., от които 40 лв. депозит за свидетел и 3240 лв. с вкл. ДДС адв.
възнаграждение. Относно платеното адв. възнаграждение е своевременно въведено от
пълномощника на ищеца възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно. Минималното адвокатско възнаграждение съобразно материалния
интерес е 2256 лв. с вкл. ДДС – чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
претендираното от пълномощника на ответника възнаграждение следва да бъде
редуцирано до 2400 лв. с вкл. ДДС. Така, общо сторените от ответника разноски
възлизат на 2440 лв., от които съобразно отхвърлената част от иска следва да му се
присъдят 704,89 лв.
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът е освободен от внасяне на държавни такси
и разноски. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираната от бюджета на
съдебната власт сума в размер на 1280 лв. за държавна такса и 691,50 лв. за
възнаграждения на вещите лица по назначените експертизи, или общо сумата от
1971,50 лв.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на
ЦВ. СВ. ЯНК., ЕГН **********, действащ чрез своя законен представител СВ. ЯНК.
ЕНЧ., ЕГН **********, със съдебен адрес: ************** СУМАТА от 32 000 лв.
/тридесет и две хиляди лева/, частично предявени от 70 000 лв. - обезщетение по чл.
432, ал.1 КЗ за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие на ПТП от 14.01.2020 г. по път ІІ-21, Р. - С., виновно причинено от В.М.А.,
поч. на 14.01.2020 г. като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК № ******, с
която дружеството е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2020 г. до окончателното й
14
изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 32 000 лв. до 45 000 лв., частично
предявени от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.01.2020 г., както и иска за заплащане на законна лихва върху присъдената главница
за периода от 14.01.2020 г. до 06.02.2020 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П.К. САК Р., с адрес на кантората: гр. София, ул. „Лом“ № 1, ап. 9 СУМАТА
от 1604,27 лв. с вкл. ДДС /хиляда шестстотин и четири лева и двадесет и седем
стотинки/ като пълномощник на ЦВ. СВ. ЯНК., ЕГН **********, действащ чрез своя
законен представител СВ. ЯНК. ЕНЧ., ЕГН **********, представляващи адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на основание
чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЦВ. СВ. ЯНК., ЕГН **********, действащ чрез своя законен
представител СВ. ЯНК. ЕНЧ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Казанлък, ул.
„Славянска“ № 6, офис 10 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №
87 СУМАТА от 704,89 лв. /седемстотин и четири лева и осемдесет и девет стотинки/
разноски в настоящото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Р., сумата в размер на
1971,50 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и един лева и петдесет стотинки/ на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Р.: _______________________
15