Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.02.2018 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На първи февруари
две
хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Антония
Пенчева
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 15654
по описа за 2016 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „
ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от „К.” ООД ЕИК *********, с която се претендира да бъде осъден
„Д.” ООД ЕИК ********* да му
заплати сумата от 6496,90 лв.
– неплатена част от дължимата цена за доставени 211,1 м3 бетон и 48 бр. фибри съобразно неформален договор за продажба на бетон и
фибри, за която са издадени фактури с №17726/28.02.2015г.; №17758/04.03.2015г.,
№17766/05.03.2015г., №17815/12.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата
от предявяване на иска до окончателното й изплащане,
В
исковата молба се сочи, че между страните съществували търговски отношения съобразно неформален договор
за
продажба на бетон и фибри. Уговореното количество било
доставено от продавача - ищец на купувача - ответник, като за всяка доставка
ищецът издавал съответните фактури. Плащането по фактурите следвало да се извърши
в срок от 14 дни от получаването на фактурата. Твърди се, че ищецът е
изправната страна в правоотношението, като на 27.02., 02.03., 04.0.3 и
11.03.2015г. доставил на ответника в с. Езерово материали на обща стойност
22462,90 лв., за която били издадени фактури с №17726/28.02.2015г.;
№17758/04.03.2015г., №17766/05.03.2015г., №17815/12.03.2015г, но купувачът изпълнил само част от насрещното си
задължение за плащане на цената. Предмет на претенцията е неплатеният остатък
на цената на стойност 6496,90 лв. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника,
с който изразява становище за неоснователност на иска. Сочи, че фактурите не са
получени от него. Оспорва доставката на стоките. Сочи, че всички извършени
доставки са платени на продавача.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – фактури с
№ 17726/28.02.2015г.; № 17815/12.03.2015г., № 17758/04.03.2015 г; № 17766/05.03.2015г.; 36 броя експедиционни
бележки; писмо с изх. № 63/12.01.2016г., се установява, че: „К.” ООД ЕИК ********* като доставчик издал на получателя „Д.”
ООД ЕИК ********* четири броя
фактури за плащане на стоки и услуги описани като бетон клас В25 – 9,6 м3, В 30
– 153,5 м3, В 35 – 48 м3 и 48 бр. фибри от полипропилен. От „К.” ООД ЕИК ********* били издадени на клиент „Д.” ООД 36 бр. експидиционни бележки за доставен до обект в с. Езерово бетон клас
В25 - 9,6 м3, В 30 – 153,5 м3, В 35 – 48 м3.
От заключението по изготвената ССчЕ се установява, че фактури с
№ 17726/28.02.2015г.; № 17815/12.03.2015г.,
№ 17758/04.03.2015 г; № 17766/05.03.2015г. са били надлежно
осчетоводени от „К.” ООД ЕИК ********* и
„Д.”
ООД ЕИК ********* и са включени в дневниците им за продажби, респ. покупки.
Ответникът
е ползвал данъчен кредит за цитираните фактури.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявениsj иск e с
правно основание чл. 327 ал.1 вр.
чл. 318 ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД.
Съгласно чл. 318, ал.
1 ТЗ търговска е продажбата, която според разпоредбите на закона е
търговска сделка с изключение на сделките с предмет вещ за лично потребление и
купувач-физическо лице, като настоящият случай не попада в последната хипотеза.
Договорът за продажба между търговци е неформален, двустранен и възмезден
договор. Т.е., за неговата валидност законът не изисква писмена форма по аргумент
от чл. 293, ал.1 ТЗ. С факта на постигане съгласие между страните договорът се счита
сключен и произвежда целеното правно действие, а именно за продавача възниква
задължението да предаде вещите, а за купувача да плати цената им. Страните са
юридически лица регистрирани в Търговския регистър, като съдът приема, че
развиваната от тях дейност е търговска по своя характер, поради което в
отношенията им приложение намират разпоредбите на Търговския закон, съгласно
чл. 286, ал.
1 ТЗ.
От гореизложеното е видно, че уважаването
на процесните искове е обусловено
от установено от ищеца наличие на валидно облигационно правоотношене
между страните по силата на сключен между тях неформален договор за
покупко-продажба на стоки описани във фактури с
№ 17726/28.02.2015г.; № 17815/12.03.2015г.,
№ 17758/04.03.2015 г; № 17766/05.03.2015г., както и че ги и е доставил на ответника, който ги е приел; редовно
воденото си счетоводство и осчетоводяването им от него и ответното дружество. Респективно,
следва ответникът да не е провел успешно доказване за
точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
плащане на дължимата цена по договора или наличието на други правопогасяващи
обстоятелства.
ВРС намира, че от
обсъдените по-горе доказателства по делото, се
установи наличието на сключен между страните неформален договор за търговска продажба на стоки – бетон клас В25 – 9,6 м3, В 30 –
153,5 м3, В 35 – 48 м3 и 48 бр. фибри от полипропилен, съществените
реквизити на които са обективирани в приложениту фактури (страни,
вещи, количество, цена, дата на доставка, падеж на плащането) и изправността на
ищеца-продавач по този договор. С решения, постановени по реда на чл.290 ГПК - пр.
решение №51 от 10.12.2012г. по гр.д. №962/11г. на ВКС, решение №
166/26.10.2010г. по т.д. 991/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение №96/26.11.2009г по
т.д. 380/2008г. на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г.
на ВКС, ІІ т.о., решение №42/19.04.2010г. по т.д. №593/09г. на ВКС, ІІ т.о. и
др., е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.
Не
е спорно по делото, а и от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се
установява осчетоводяването от ответното дружество по съответния нормативно
уреден ред на всички гореописани фактури в дневника за
покупки на ответника, като е ползван данъчен кредит за
посочените в тях суми. Отразяването на фактурите в счетоводството на ответното
дружество, включването им в дневника за покупко-продажбите и ползването на
данъчен кредит по тях представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване (в този смисъл са решения № 46/27.03.2009 г. по т. д. №
454/2008 г. на ВКС и Решение № 42/19.04.2010 г.
по т. д. № 593/2009 г. на ВКС). Съдът не възприема твърдението на
ответника за липса на търговска продажба относно сочените
от ищеца стоки, доколкото приемането от него на издадените за тях фактури, обуславя извод за наличието на трайни търговски взаимоотношения между страните и на мълчание,
равнозначно на приемане на предложението на ищеца за продажба на процесните
стоки по смисъла на чл. 292 ал. 1 ТЗ. Предложението на продавача по тези търговски отношения, изложено в
издадените от него фактури, не само, че
не е било отхвърлено от купувача веднага след тяхното получаване, а е било
прието чрез конклудентни действия по осчетоводяването им и ползване на данъчен
кредит за посочените стоки. Твърдението на ответника, че е платил задължението си по тези фактури не беше
подкрепено с доказване по делото.
Въз основа
на изложените правни доводи, съдът намира, че за ответното
дружество е възникнало съгласно разпоредбата на чл. 327 ал. 1 от ТЗ
задължението да заплати уговорената цена за описаните в
приемо-предавателните протоколи стоки. От неоспореното заключение на
вещото лице по назначената ССчЕ се установява, че стойността на задължението по посочените в исковата молба фактури е
по-голямо от претендираното, поради което предявеният иск следва да се уважи
изцяло.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за
реалното им извършване – договор за правна помощ и вносни бележки
за държавни такси и депозит за експертиза са в общ размер от 1409,88 лв.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основане чл. 327 ТЗ „Д.”
ООД ЕИК ********* да заплати на „К.” ООД ЕИК ********* сумата
от 6496,90 лева
– неплатена част от дължимата цена за доставени 211,1 м3 бетон и 48 бр. фибри съобразно неформален договор за продажба на бетон и
фибри, за която са издадени фактури с №17726/28.02.2015г.; №17758/04.03.2015г.,
№17766/05.03.2015г., №17815/12.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата
от предявяване на иска до окончателното й изплащане,
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Д.”
ООД ЕИК ********* да заплати на „К.” ООД ЕИК ********* сумата от 1409,88 лева -
разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: