№ 48
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501238 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №619/02.02.2024 г. по гр. д. № 3685/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, е осъдена И. И. М., ЕГН **********, да заплати на
„Мидера“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 28681,62 лева, с която
неоснователно се е обогатила вследствие обедняване на "Мидера" ЕООД със
същата сума, ведно със законната лихва от 12.10.2020 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
сумата от 287,08 лева като неоснователен. Със същото решение са отхвърлени
предявените от И. И. М. срещу "Мидера" ЕООД насрещен иск с правно
основание чл. 286 ЗЗД за заплащане на сумата от 12390,81 лева, претендирана
част от възнаграждение за твърдени посреднически услуги и насрещния иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 5159,81 лева законна
лихва върху главницата за периода от 30.10.2016 г. до 06.12.2020 г.
Посоченото решение е обжалвано от ответницата в
първоинстанционното производство И. И. М., действащ чрез процесуалния си
представител, в неизгодните за нея осъдителна част на първоинстанционното
решение и в частта, с която са отхвърлени предявените от нея насрещни
искове. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението
в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че и понастоящем ищецът не
1
е посочил кога твърди, че е платена на ответницата процесната сума от
28681,62 лева, поради което отправено възражение за погасяване на
процесното вземане по давност не е преклудирано и следва да бъде разгледано
по същество от въззивния съд. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните
правила СГС е уважил редица доказателствени искания на ищеца, които са
били преклудирани, тъй като са направени след приемането на доклада по чл.
146 ГПК за окончателен и при липсата на предпоставките по чл. 147 ГПК. В
тази насока се изтъква, че обжалваното решение се основава на недопустими
доказателства. Излагат се също така подробно съображения за необоснованост
и неправилност на обжалваните части от първоинстанционното решение.
Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените
искове от ищеца да бъдат отхвърлени, съответно предявени насрещни искове
да бъдат уважени. Претендира се присъждане на сторените пред двете
съдебни инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство - "Мидера" ЕООД, действащо чрез
процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В
него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Оспорва
се искането да бъде допуснат до разпит от въззивния съд свидетелят Х. С. при
режим на призоваване, като се изтъкват доводи за неговата заинтересованост
от изхода на спора. Моли се първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в обжалваните части. Претендира се присъждане на сторените във
въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Процесната исковата молба с вх.№ 22019380 е предявена на 13.10.2020
г. от „Мидера“ ЕООД пред СРС, като с нея са предявени обективно съединени
при условията на евентуалност частични искове: главен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждането на ответника И. И. М. да
заплати на ищцовото дружество сумата от 750 лева, частично от общо
28 681.62 лева, като получена без основание, ведно с акцесорен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на
287.08 лева за периода от 31.12.2016 г. до 08.10.2020 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на исковата молба до
окончателното й заплащане; евентуален иск с правно основание чл. 145 ТЗ за
2
осъждането на евентуалния ответник И. Р. И. да заплати на „Мидера“ ЕООД
сумата от 750 лева, частично от общо 28 681.62 лева, представляваща
претъпени загуби от дейността на управителя на дружеството през 2016 г. - И.
Р. И., ведно с акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава в размер на 287.08 лева за периода от 31.12.2016 г. до
08.10.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от дата на
предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане. Исковата
молба към този момент е била нередовна, най-вече в нейната обстоятелствена
част, което е констатирано едва от въззивния съд и с определение от
14.05.2024 г. тя е оставена без движение. Нередовностите на исковата молба са
отстранени с молба от 06.06.2024 г. От нея става ясно, че процесната сума в
общ размер от 28 681.62 лева се твърди, че е изплатена без основание на И. И.
М. по следния начин и време - по банков път, на следните дати : на 04.12.2016
г. - 7000 евро, на 29.12.2016 г. - 7000 евро, на 29.12.2016 г. - 1300 лева.
Получените от И. М. суми са декларирани съгласно приобщена по делото
сметка за изплатени суми и служебна бележка от 30.12.2016 г. Към м. 12.2016
г. едноличен собственик на капитала на „Мисера“ ЕООД, е М. Д. М., считано
от 14.11.2014 г. По отношение на евентуалния иск се сочи, че твърдяната
увреда на дружеството от страна на бившия управител И. Р. И. е установена
непосредствено преди изготвяне, подписване и публикуване на протокол на
решение на едноличния собственик на капитала на „Мидера“ ЕООД от
01.07.2019г., с нотариално удостоверени подпис и съдържание с рег.№ 17729,
17730, том V от 01.07.2019г. по описа на нотариус М. Г., вписана под № 622 на
ПК, район на действие СРС. Поддържа се, че от И. Р. И. са извършени без
правно основание в качеството й на управител на „Мидера“ ЕООД в полза на
И. М. три банкови превода, както следва : на 04.12.2016г. - 7000 евро, на
29.12.2016г. - 7000 евро, на 29.12.2016г. 1300 лева. Налице е решение по
смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. Ведно с решението се представя и протокол
от решение на едноличния собственик на капитала на „Мидера“ ЕООД от
21.09.2020г., оповестено в ТР при Агенция по вписвания, ведно с нотариална
покана, адресирана до И. И. М. и И. Р. И., с рег.№ 9010/29.04.2020г., връчена
на И. И. М., лично на 30.04.2020 г., с която „Мидера“ ЕООД е поканило
адресатите на поканата да възстановят неоснователно получени суми, сред
които са и процесните - на 04.12.2016 г. - 7000 евро, на 29.12.2016 г. - 7000
евро, на 29.12.2016 г. - 1300 лева или общо в размер на 28 681.62 лева.
Междувременно молба с вх. № ********* от 20.12.2021 г. (намираща се на л.
198 от гр. д. № 49322/2020 г. по описа на СРС) на основание чл. 214, ал. 1 ГПК
е увеличен размер на главния осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пред. 1 ЗЗД и на евентуалния с правно основание чл. 145, ал. 1 ТЗ, които
считано от тази дата - 20.12.2021 г. следва да се приемат за предявени за
съответно сумата в размер на 28 681.62 лева. Поисканото увеличение по реда
на чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато от СРС с протоколно определение от
05.04.2022 г. и поради обстоятелството, че осъдителните искове са над 25 000
лева производството пред СРС е прекратено и делото е изпратено на
3
компетентния съгласно чл. 119 , ал. 1 ГПК относно родовата му подсъдност
съд – СГС, образувано като гр. д. № 3685/2022 г. по описа на Софийски
градски съд.
С отговора на исковата молба от 08.12.2020 г. И. И. М. оспорва
предявените срещу нея искове като неоснователни и от своя страна на
основание чл. 211 ГПК предявява срещу „Мидера“ ЕООД следните насрещни
искове – главният с право основание чл. 286 ЗЗД за осъждане на дружеството
да заплати на И. Д. М., сумата от 12390.81 лева, част от договорено
възнаграждение в общ размер от 21 000 евро съгласно чл. 5 от договор от
20.10.2014 г., сключен между „Мидера“ ЕООД като възложител, И. Д. М. като
посредник и Х. Ц. С. като изпълнител, акцесорен иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 5159.81 лева
за периода от 30.10.2016 г. до 06.12.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от дата на предявяване на насрещния иск – 08.12.2020 г.
до окончателното й заплащане. В обстоятелствената част на отговора на
исковата молба ответницата М. излага твърдения, че „Мидера“ ЕООД й дължи
възнаграждение в общ размер 21000 евро по договор за посредничество за
придобиване на вещни права върху имоти, сключен и изпълнен от М..
Поддържа се, че в полза на ищцата по насрещния иск М. била заплатена част
от дължимото възнаграждение в размер на 28681.62 лева. Ответникът по
насрещния иск „Мидера“ ЕООД дължал на ищцата И. Д. М. още 12390.81
лева.
С отговора на исковата молба от 07.12.2020 г. евентуалният ответник И.
Р. И. оспорва предявените срещу нея искове като неоснователни. На
24.04.2021 г. същата е починала, като на нейно място по реда на чл. 227 ГПК
от страна на СРС на 13.05.2021 г. са конституирани нейните наследници по
закон – И. И. И. (съпруг) и И. Д. М. (дъщеря). На 10.04.2022 г. И. И. И. също е
починал и така и на негово място е конституирана единствения му наследник
по закон И. Д. М.. С оглед на изложеното първоинстанционното
производството надлежно е продължило с участието на този ответник и по
евентуалните искове с правно основание чл. 145 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
И двамата ответници по първоначалните искове сочат, че основание за
превеждането на сумата в размер на 28 681.62 лева от страна на „Мидера“
ЕООД в полза на И. Д. М. през 2016 г. е дължимото възнаграждение за
извършени консултански услуги, видно от представените договори и
допълнително споразумение, намиращи се на л. 22 до л. 27 от гр. д. №
49322/2020 г. по описа на СРС: договор от 22.01.2014 г., сключен между
„София парксайд“ ЕООД, действащо чрез управителя си М. М. М. като
възложител и И. Д. М. като изпълнител; допълнително споразумение към този
договор от 22.01.2014 г., сключено между „София парксайд“ ЕООД,
действащо чрез управителя си М. М. М. като възложител, И. Д. М. като
посредник и „Мидера“ ЕООД, действащо чрез управителя си И. Д. М. и
договор от 20.10.2014 г., сключен между „Мидера“ ЕООД, действащо чрез
управителя си И. Д. М., като възложител, И. Д. М. като посредник и Х. Ц. С.
4
като изпълнител.
В законосустановения срок е депозиран отговор на насрещните искове
на 26.02.2021 г. от страна на „Мидера“ ЕООД, с който те се оспорват като
неоснователни. Представеното допълнително споразумение към договора от
22.01.2024 г., сключено между „София парксайд“ ЕООД, действащо чрез
управителя си М. М. М. като възложител, И. Д. М. като посредник и „Мидера“
ЕООД, действащо чрез управителя си И. Д. М. и договор от 20.10.2014 г.,
сключен между „Мидера“ ЕООД, действащо чрез управителя си И. Д. М., като
възложител, И. Д. М. като посредник и Х. Ц. С. като изпълнител, се оспорват
като съставени само и единствено за нуждите на процесния съдебен спор и
като антидатирани.
Със становище от 09.06.2021 г. от И. Д. М., тъй като до този момент не е
била конкретизирана датата, на която се твърди че е получила сумата от 28
681.62 лева, прави възражение за погасяване по давност на това претендирано
вземане от „Мидера“ ЕООД.
Въззивният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, а и от справка в Търговския регистър се
установява, че „Мидера“ ЕООД, ЕИК *********, е имала следното
представителство: от 12.03.2010 г. до 14.11.2014 г. управител на дружеството е
И. И. М.; от 14.11.2014 г. до 09.07.2019 г. управител на дружеството е И. Р. И.
(майка на И. И. М.); от 09.07.2019 г. до 03.04.2023 г. управител на дружеството
е Р. С. М. (майка на М. Д. М.); от 03.04.2023 г. до 24.05.2023 г. управител на
дружеството е М. Д. М.. От 03.05.2023 г. управители са М. М. и Р. М.. И. М. е
била едноличен собственик на капитала на дружеството до 14.11.2014г., когато
дяловете са прехвърлени на нейния тогава съпруг М. М. за сумата от 5 лева,
като след 14.11.2014 г., включително и понастоящем, същият се явява
едноличен собственик на капитала на „Мидера“ ЕООД.
Не е спорно между страните, а от събраните в първоинстанционното
производство данни се установява, че съпрузите М. М. и И. М. са във
фактическа раздяла от м. март 2019 г., техните отношения се влошават.
Гражданският им брак е прекратен с влязло в сила в тази част решение от
05.03.2020 г. по гр.д. № 72374/2018 г. Софийски районен съд, като дълбоко и
непоправимо разстроен, по вина на двамата съпрузи. Между бившите съпрузи
в лично качество или като собственици на търговски дружества се водят
множество искови производства, част от които са висящи и понастоящем. За
влошените отношения между тях свидетелства и постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 21.01.2021 г. на прокурор при СРП,
намиращо се на л. 30 и сл. от гр. д. № 3685/2022 г. на СГС.
Не е спорно между страните, а от събраните по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че по банков път от банкови сметки на
„Мидера“ ЕООД в полза на И. И. М. са изплатени следните суми на следните
дати: на 04.12.2016 г. - 7000 евро, на 29.12.2016 г. - 7000 евро, на 29.12.2016 г. -
5
1300 лева (общо в размер на 28 681.62 лева). Получените от И. М. суми са
декларирани пред НАП като доходи от друга стопанска дейност по чл. 45, ал. 4
ЗДДФЛ съгласно приобщена по делото сметка за изплатени суми и служебна
бележка от 30.12.2016 г. Към м. декември 2016 г. управител на „Мидера“
ЕООД е майката на И. И. М. - И. Р. И..
Спорно по делото е съществували ли правно основание, въз основа на
което от страна на „Мидера“ ЕООД са изплатени в полза на И. И. М. сумите в
общ размер на 28 681.62 лева. Твърди се, както беше посочено, че тези
платените суми са част от дължимо възнаграждение по договор за
консултантски услуги и посредничество, извършено от И. И. М.. Поддържа се,
че общо дължимото от „Мидера“ ЕООД възнаграждение е 21 000 евро, като
неизплатена част от него е предмет на насрещния иск с правно основание чл.
286 ЗЗД.
Съгласно договор от 22.01.2014 г., сключен между „София парксайд“
ЕООД, действащо чрез управителя си М. М. М., едноличен собственик на
капитала, на което е „Риторекс“ ЕООД, като възложител и И. Д. М. като
посредник/изпълнител последната поема задължения да намери купувач
(клиент, инвеститор), който да придобие недвижими имоти, собственост на
„София Парксайд“ ЕООД, а именно: Урегулиран поземлен имот (УПИ)
XXXIII – 1740, 1741, от квартал 1 по регулационния план на гр. София,
местност „Дианабад“, одобрен със Заповед № РД 50-09-56/1989 г., Заповед №
РД 09-50-655/1998 г., Заповед № РД 09-50-1142/2007 г. и Заповед № РД 09-
70/2011 г., с площ по графични данни 1 957 кв. м., който УПИ е идентичен с
поземлен имот номер 2218, кв. 1, местност „Дианабад“; Урегулиран поземлен
имот (УПИ) XXXIV – 1742, от квартал 1 по регулационния план на гр. София,
местност „Дианабад“, одобрен със Заповед № РД 50-09-56/1989 г., Заповед №
РД 09-50-655/1998 г., Заповед № РД 09-171/2005 г., Заповед № РД 09-50-
1142/2007 г., с площ по графични данни 513 кв. м. Съгласно чл. 3, ал. 1 от този
договор посредникът има право да получи възнаграждение в размер на 3 %
без ДДС за договори на стойност над или равна на 3000000 евро за двата
имота в съвкупност или в размер на 2 % без ДДС за договори на стойност под
3000000 евро за двата имота в съвкупност. Според чл. 3, ал. 2 от същият
договор възнаграждението на посредника ще бъде дължимо при подписване
на договор, с който доведен от него инвеститор поеме задължение за
закупуване на имотите или сключване на договор за продажба на дялове в
дружествата, които са собственици на имотите, както и при сключването на
какъвто и да е договор , с който инвеститорът придобива права върху тези
имоти. Предвидено е, че 50 % от дължимото възнаграждение на посредника се
заплаща по банков път, по посочена от него банкова сметка, при първото
подписване на договор, а останалите 50 % при окончателното плащане.
Съгласно чл. 6 от този договор същият се сключва за срок от една година,
считано от подписването му. Видно от представен към договора протокол за
доведен клиент (без дата) е, че посредникът е свързал възложителя с „Арко
Инвест“ ЕООД за водене на преговори за придобиване на имотите.
6
Съгласно допълнително споразумение към договора от 22.01.2014 г. (без
посочена датата на подписването му), сключено между „София парксайд“
ЕООД, действащо чрез управителя си М. М. М. като възложител, И. Д. М. като
посредник и „Мидера“ ЕООД, действащо чрез управителя си И. Д. М., към
датата на подписването му, която обаче не е отразена, посредникът е
извършил услуги по договора от 22.01.2014 г., които могат да доведат до
прехвърлянето на имотите, като поради сложността на евентуалната сделка се
налага включването ма други специалисти, които да бъдат ангажирани, които
„Мидера“ ЕООД може да осигури. С оглед на тези обстоятелства „Мидера“
ЕООД встъпва изцяло в правата и задълженията на посредника, който обаче
продължава да активно ангажиран с евентуалната сделка. Съгласно чл. 3 от
споразумението И. М. завява, че няма да има имуществени претенции към
възложителя за извършената до момента работа, като същите са за сметка на
„Мидера“ ЕООД.
Съгласно договор от 20.10.2014 г., сключен между „Мидера“ ЕООД,
действащо чрез управителя си И. Д. М., като възложител, И. Д. М. като
посредник и Х. Ц. С. като изпълнител, посредникът е започнал работа по
договора от 22.01.2014 г. и е намерил евентуален купувач на имотите - "Арко
Имоти“ ЕООД и свързаните с тях дружества от групата на Арко Вара –
Естония, като възложителят ще бъде основния посредник по сделката за
придобиването на имотите, а изпълнителят е юрист – специалист в сферата на
ЗУТ, който се задължава да подпомага дейността на възложителя и
посредника посредством консултации приложението на ЗУТ и съпътстващото
го законодателство. Работата на посредника и изпълнителя се счита за
изпълнена в деня на подписване на договор между клиента на възложителя и
дружество от групата на Арко. Съгласно чл. 5, ал. 1 от този договор
възложителят се задължава да заплати: на изпълнителя възнаграждение в
размер на 21 000 евро от възнаграждението получено от „Мидера“ ЕООД за
посредническата му дейност, което ще бъде заплатено в едномесечен срок от
получаването му от клиента на възложителя; на посредника в размер на 21 000
евро от възнаграждението получено от „Мидера“ ЕООД за посредническата
му дейност, което ще бъде заплатено в едномесечен срок от получаването му
от клиента на възложителя.
Видно е от договор за покупко-продажба на дялове на дружество с
ограничена отговорност, сключен на 06.04.2016 г. между „Арко ББ“ ЕООД
като купувач и „Риторекс“ ЕООД като продавач, приложен на л. 590 и сл. от
гр. д. № 3685/2022 г. на СГС, че на тази дата продавачът е продал на купувача
правото на собственост върху всички дялове от капитала на „София
Парксайд“ ЕООД, а именно 2 802000 дяла, всеки един на стойност от 1 лев,
като дяловете са формирани от парична вноска под формата на апорт на
правото на собственост на двата недвижими имота - УПИ XXXIII – 1740,
1741, от квартал 1 по регулационния план на гр. София, местност „Дианабад“,
одобрен със Заповед № РД 50-09-56/1989 г., Заповед № РД 09-50-655/1998 г.,
Заповед № РД 09-50-1142/2007 г. и Заповед № РД 09-70/2011 г., с площ по
7
графични данни 1 957 кв. м. и УПИ XXXIV – 1742, от квартал 1 по
регулационния план на гр. София, местност „Дианабад“, одобрен със Заповед
№ РД 50-09-56/1989 г., Заповед № РД 09-50-655/1998 г., Заповед № РД 09-
171/2005 г., Заповед № РД 09-50-1142/2007 г., с площ по графични данни 513
кв. м. Купувачът се задължава да заплати на продавача продажна цена за
дяловете в размер на 950 000 евро по посочена банкова сметка в чуждестранна
банка. Договорът влиза в сила от датата на неговото подписване и плащане на
уговорената продажна цена на дружествените дялове.
На 10.05.2016 г. от „Мидера“ ЕООД е издадена с получател „Арко ББ“
ЕООД фактура № **********/10.05.2016 г. за „посреднически услуги при
договаряне на покупко-продажба на дружествени дялове на София парксайд
ЕООД – 50% (2% от 2 100 000 евро)“ за сума в размер на 21 000 евро. Тази
сума е платена по банковата сметка на „Мидера“ ЕООД от страна на „Арко
ББ“ ЕООД на 18.05.2016 г., видно от отчет по сметка, изготвен на 12.07.2016 г.
На 04.10.2016 г. от „Мидера“ ЕООД е издадена с получател „Арко ББ“
ЕООД фактура № **********/04.10.2016 г. за „посреднически услуги при
договаряне на покупко-продажба на дружествени дялове на София парксайд
ЕООД – остатък“ за сума в размер на 23 000 евро. Тази сума е платена по
банковата сметка на „Мидера“ ЕООД от страна на „Арко ББ“ ЕООД на
30.09.2016 г., видно от отчет по сметка, изготвен за период 01.06.2016 г. до
31.12.2016 г.
Безспорно е между страните, а и от съдържащата се в ТР информация
се, установява, че едноличен собственик на дружествените дялове на „София
Парксайд“ ЕООД до м. април 2016 г. е „Риторекс“ ЕООД, като в последствие
дружествените дялове са прехвърлени на „Арко ББ“ ЕООД, това
обстоятелство вписано в ТР на 05.05.2016 г., а след това от „Арко ББ“ ЕООД в
полза на „Арко Вара АС“, идентификация 10261718, чуждестранно
юридическо лице. Към момента на приключване на първоинстанционното
производство наименованието на „София Парксайд“ ЕООД, ЕИК *********, е
променено на „Изток Парксайд“ ЕООД.
Съгласно т. 3 от протокол от решение на едноличния собственик на
капитала на „Мидера“ ЕООД – М. М. от 12.05.2017 г., оповестен в ТР при
Агенция по вписвания, управителят на дружеството към този момент -
ответник И. Р. И. е освободена от отговорност за дейността му през 2016 г.
Видно от протокол от решения на едноличния собственик на „Мидера“
ЕООД от 01.07.2019 г., с нотариално удостоверени подпис и съдържание с рег.
№ 1 7729, 17730, том V от 01.07.2019 г. по описа на нотариус М. Г., че е
освободена като управител на дружеството И. Р. И., но същата не е освободена
от отговорност, взето е решение за предявяване срещу нея на искове и за тази
цел като представител на дружеството е назначен адв. Б. Е., като за нов
управител на дружеството е назначена Р. С. М..
С нотариална покана от „Мидера“ ЕООД, адресирана до И. И. М. и И. Р.
И., с рег.№ 9010/29.04.2020г., връчена на И. И. М., лично на 30.04.2020 г. и на
8
21.05.2020 г. като представител на И. Р. И., двете са поканени в седемдневен
срок от получаване на поканата да възстановят на дружеството сума в общ
размер на 68 981.62 лева, част от която е процесната сума от 28 681.62 лева,
описана в поканата като получена от без основание от И. И. М. по следния
начин и време - по банков път, на следните дати : на 04.12.2016 г. - 7000 евро,
на 29.12.2016 г. - 7000 евро, на 29.12.2016 г. - 1300 лева.
От приетите в първоинстанционното производство първоначална и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че са били
издадени фактури от "Мидера" ЕООД с получател "София парксайд" ЕООД
или „Риторекс“ ЕООД. Приложените по делото фактури №
**********/10.05.2016 г. и **********/04.10.2016 г., издадени от "Мидера"
ЕООД на "Арко ББ" ЕООД (намиращи се л. 28 и сл. от гр.д. № 49322/2020 г. на
СРС) са били осчетоводени, включени в дневниците за продажба по ЗДДС и
представени в ТД на НАП. В банковите извлечения на "Мидера" ЕООД от
"Първа инвестиционна банка" АД не са отбелязани основанията за
извършените преводи на сумите съответно от 21 000 евро и 23 000 евро.
В първоинстанционното производство е проведен разпит на свидетеля Б.
Б. С. (л. 202 от гр. д. № 49322/2020 г. по описа на СРС). От неговите
свидетелски показания се установява, че свидетелят от 2008 г. работи като
юрисконсулт към дружеството „Аркоимоти“, чиято търговска дейност е
посредничество при сключване на договори за покупко-продажба на имоти.
През 2014 г. И. М. се свързала с него и му е предложила за продажба два имота
в гр. София, м. „Даинабад“. Тя действала като представител на собственика на
имотите. Започнали преговори и дружеството „Арко“, за което е работил
свидетелят, е решил да закупи тези имоти през 2016 г., когато била
финализирана сделката. При преговорите, в които е участвал лично
свидетелят като юрисконсулт, И. М. е действала в лично качество, както и
като представител на „Мидера“ ЕООД. Въззвиният съд кредитира посочените
експертизи като компетентно и обективно изготвени.
В първоинстанционното производство са разпитани и свидетелите В. М.
П. и и О. Б. Г. – П. (л. 440 и сл. от гр. д. № 3685/2022 г. на СГС), двамата
свидетели са счетоводители, като първият свидетел се е занимал със
счетоводството на „Мидера“ ЕООД от м. март 2015 г. до м. юни 2016 г., а
вторият свидетел от м. август 2016 г. до м. март 2019 г. Освен това свидетелят
В. М. П. е консултирал счетоводно и дружествата „София Парксайд“, „Арко
ББ“ и „Риторекс“. От техните свидетелски показания се установява, че И. И.
М. през този период е осъществявала дейността на „Мидера“ ЕООД,
занимавала се е месечните ДДС отчети на дружеството, с годишно
приключване, с абсолютно всичко. С нея счетоводителите са осъществявали
кореспонденция по електронен път за всяко едно нещо, свързано с това
дружеството. По този начин са съставяни всички счетоводни документи -
фактурите, дневниците и т. н. Счетоводната работа била организирана така, че
всички документи, които свидетелите са получавали от „Мидера“ ЕООД били
по електронен път. Когато приключили работата си в това дружество
9
документите били предавани по същия ред, т.е. по електронен път. Свидетелят
В. М. П. е контактувал само и единствено с И. И. М. във връзка със
счетоводството на Мидера“ ЕООД, по същият начин е процедирал и
свидетелят О. Б. Г. – П. с разликата, че копия от водената електронна
кореспонденция са изпращани на М. Д. М.. От свидетелски показания на В. М.
П. се установява и че дружествата „София парксайд“ и „Риторекс“ са
оперирали основно с испански капитал, като основната им дейност била в
сферата на недвижимите имоти. Дружеството „Риторекс“ било собствени на
дяловете на „София парксайд“. Последното дружество е притежавало имот,
който се намираше в гр. София, бил обявен за продажба и И. М. била човекът,
който намери купувач за този имот. В случая вместо да се прехвърли
собствеността върху имота чрез договор за продажба били прехвърлени
дяловете на дружеството, което било собственик на имота. Тези дялове бил
продадени на български дружества с естонски собственици. И. М. е човекът,
който е осъществил контакта между двете страни по договора за продажба на
дяловете. Тя е представила имота, провела е предварителни разговори и е
присъствала при всичките срещи между страните по сделката – тя била
преводач и юрист. Необходимите за сделката документи били осигурени от И.
М. и още един човек Х.. Б. С. била е представител на купувача – „Арко“, чийто
собственици са естонци. Свидетелят П. знае за сключен договор за
посреднически услуги между продавача и И. М., с който й е възложено да
търси купувач на имота и ако намери такъв й се дължи възнаграждение.
Впоследствие е било подписано и тристранно споразумение, с който И. и
възложителят се съгласяват и „Мидера“ като дружество да участва като един
вид консултант по сделката. В случая сделката е финализирана през лятото на
2016 г. с прехвърляне на дялове на дружества, а не на собствеността върху
самия имот. Дяловете на дружеството „София Парксайд“, са прехвърлени от
„Риторекс“ на „Арко ББ“. Последното дружество по силата на сделката е
станало новият собственик на дяловете на „София Парксайд“, респективно на
имота. Поради тази причина според свидетеля фактурите, свързани със
сделката са от „Арко“, което дружество след сделката се явява собственик на
активите и няма кой друг да фактурира.
Във въззивното производство е проведен разпит на свидетеля Х. Ц. С..
От неговите свидетелски показания се установява, че тъй като е лисвал
изработен ПУП за двата процесни имоти, без какъвто не може да бъде
осъществено строителство, е потърсено неговото съдействие като консултант
– специалист по устройство на територията. Проведен е разговор за това през
2014 г. на семейна приятелска вечеря между съпрузите тогова И. и М. М. и
свидетелят, придружен от неговата съпруга Б. С.. Водени са преговори и са
готвени документи за продажбата на тези имоти, собственост на търговско
дружество, регистрирано от испаноговорящи. Дейността, с която се е
занимавал свидетелят е била свързана с проучване кога ще влезе в сила ОУП
за местността, където се намират имотите и евентуалните параметри за
изготвяне на ПУП, издаване на разрешение за строеж и т.н. За останалите
10
въпроси, свързани с реализирането на сделката, е отговаряла И. М..
Свидетелят е бил договорил възнаграждение за извършената от него
консултантска дейност по сделката с „Мидера" ЕООД, като получил от това
дружество дължимото му възнаграждение след финализиране на сделката чрез
продажбата на дружествени дялове през 2016 г. Свидетелят не е бил запознат с
документите, които са били съставени за извършване на сделката, тъй като с
тези въпроси се е занимавала И. М..
Въззивният съд кредитира в обсъдените части показанията на
посочените свидетели, като достоверни, последователни и кореспондиращи с
останалите събрани в първоинстанционното и въззивното производство
доказателства.
Няма спор между страните, а и от не влязло в сила съдено решение от
09.10.2024 г. по гр. д. № 3393/2022 г. по описа на СГС се установява, че на
първа инстанция е отхвърлен като неоснователен предявения от „Мидера"
ЕООД срещу Х. Ц. С., иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за заплащане
на сумата от 39 493,89 лева, заплатена без основание, евентуално на
отпаднало основание (банкови преводи: 18 962,50 лева, извършен на
15.07.2016г. и 20 531,30 лева, извършен на 26.10.2016 г. В хода на това
производство (гр. д. № 3393/2022 г. по описа на СГС) като свидетел е
разпитана И. И. М.. Видно е от нейните свидетелски показания, обективирани
в протокола от 01.10.2024 г., че същата е заявила, че е получила дължимото й
възнаграждение за предоставените консултантски услуги по договора за
прехвърлянето на дружествените дялове на дружеството „София Парксайд“.
Останалите събрани в първоинстанционното и въззивното
производство доказателства, тъй като не са пряко относими към предмета на
доказване по делото, не следва да бъдат обсъждани от съда.
При така установената фактическа обстановка апелативният съд
прави следните правни изводи:
По предявените главни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Както вече беше посочено по категоричен начин се установява, че на И.
И. М. е била преведена от „Мидера“ ЕООД сума от общо 28681,62 лева по
следния начин и време - по банков път, на следните дати: на 04.12.2016 г. -
7000 евро, на 29.12.2016 г. - 7000 евро, на 29.12.2016 г. - 1300 лева. В тежест на
ответника по главните искове е да докаже основанието за получаване на
сумата. За доказване на нейните твърдения, че сумата е платена като дължимо
възнаграждение за предоставени консултантски услуги по сключен договор за
прехвърляне на дружествени дялове на „София Парксайд“ ЕООД, са събрани
редица доказателства.
Неоснователни са всички възражения на страните за настъпила
преклузия за събиране на доказателства в хода на първоинстанционното и
въззивното производство, тъй като исковата молба е била нередовна, както е
обяснено по-горе, оставена е била без движение от апелативния съд и делото е
11
изяснено като твърдения и попълнено с доказателства едва след това.
Представени са в тази насока – договор от 22.01.2014 г., сключен между
„София парксайд“ ЕООД, действащо чрез управителя си М. М. М. като
възложител и И. Д. М. като изпълнител; допълнително споразумение към този
договор от 22.01.2014 г., сключено между „София Парксайд“ ЕООД,
действащо чрез управителя си М. М. М. като възложител, И. Д. М. като
посредник и „Мидера“ ЕООД, действащо чрез управителя си И. Д. М. и
договор от 20.10.2014 г., сключен между „Мидера“ ЕООД, действащо чрез
управителя си И. Д. М., като възложител, И. Д. М. като посредник и Х. Ц. С.
като изпълнител. Те действително са частни документи, които са оспорени от
ищеца като съставени за нуждите на настоящото производство – без
достоверни дати. В разглеждания случай ирелевантно е дали договора от
22.01.2014 г. има достоверна дата или не, тъй като неговото действие е
прекратено на 22.01.2015 г., изрично в неговото съдържание е отразено, че ще
действа за срок от една година. Поради това и обстоятелството, че процесната
сделка за прехвърляне на дружествените дялове е сключена през м. април 2016
г., правят пряко неотносим този договор към предмета на доказване. Същият
настоящият съдебен състав приема, че е индиция за намерението на ответника
да получи в крайна сметка възнаграждение за консултантските услуги.
Представеното от И. М. допълнителното споразумение към този договор от
22.01.2014 г. сами по себе си е без отразена датата, затова изначално не може
да бъде установен точният момент на съставянето му. При всички положения,
тъй като допълнителното споразумение касае договор с прекратено действие,
считано от 22.01.2025 г., то същото не може да представлява пряко основание
за получаване на процесната сума. Това допълнително споразумение е
индиция за промяна на намерението на преговарящите по сделката лица
възнаграждението за консултантската услуга да бъде заплатено не директно на
физическото лице – консултант, а на дружеството, представляваното по това
време от М. - „Мидера“ ЕООД. Причината за това най – вероятно е била от
една страна спестяването на ДДС. Посредническата услуга, като обичайна
търговска сделка подлежи на ДДС облагане, като доставка между търговци,
освен в случаите определени в глава Четвърта - Освободени доставки и
придобИ.ия, в частност чл. 46 от ЗДДС, касаеща финансови услуги - сделки
свързани с дружествени дялове. В тази връзка и за да получи договореното
възнаграждение изпълнителят следва да издаде фактура на възложителя за
извършената посредническа услуга. От друга страна причина за обсъжданата
промяна е необходимостта от привличането на още един експерт - Х. Ц. С.,
който да консултира градоустройствения статут на имотите и възможността за
осъществяване на строителство в тях.
Реално относно договора от 20.10.2014 г., сключен между „Мидера“
ЕООД, действащо чрез управителя си И. Д. М., като възложител, И. Д. М. като
посредник и Х. Ц. С. като изпълнител, също не е доказана достоверна дата на
неговото съставяне по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. Въпреки това е доказана
осъществена консултантска работа от страна на И. Д. М. за покупко-
12
продажбата на дялове на дружество с ограничена отговорност - "София
Парксайд" ЕООД чрез договора, сключен на 06.04.2016 г. между „Арко ББ“
ЕООД като купувач и „Риторекс“ ЕООД като продавач. В тази насока са
всички свидетелски показания на разпитаните в първоинстанционното и
въззивното производство свидетели. За това свидетелства и заплатеното
възнаграждение от страна на „Арко ББ“ ЕООД в полза на „Мидера“ ЕООД по
издадените от последното дружество фактури - фактури №
**********/10.05.2016 г. и **********/04.10.2016 г., съответно за сумите от
21 000 евро и 23 000 евро. Те са били осчетоводени, включени в дневниците за
продажба по ЗДДС и представени в ТД на НАП. Видно е от банковите
извлечения на "Мидера" ЕООД за движението по банковите сметки на
дружеството в "Първа инвестиционна банка" АД, че са били извършени
преводи на сумите съответно от 21 000 евро и 23 000 евро. По делото не е
доказано друго основание за преводите, освен осъществената консултантска
дейност за разпореждането с дружествените дялове. В тази връзка напълно
недоказани, а и несъстоятелни, са твърдения на ищеца, че тези суми,
преведени на "Мидера" ЕООД, са за адвокатско възнаграждение на адв. М. М.,
който е предоставял адвокатски услуги на „Арко ББ“ ЕООД. Дори и
действително да е предоставял такива услуги няма причина възнаграждението
за тях да се превежда по банковите сметки на "Мидера" ЕООД. Също така
няма данни остатъкът от получените суми, след заплатено в полза на другия
консултант Х. Ц. С. възнаграждение, да е осчетоводена като печалба на
„Мидера“ ЕООД.
Договорът за извършване на консултантски услуги е неформален, поради
което е напълно възможно да бъде сключен в устна форма. Доказването на
сключването на такъв договор е възможно с всякакви доказателствени
средства, като е налице ограничение единствено на свидетелски показания
съгласно чл. 164, ал. 1 , т. 3 ГПК. Редица косвени доказателства установяват
наличието на основание – осъществената консултантска дейност от И. М., за
получаването на процесната сума. В тази връзка настоящият съдебен състав
не споделя извода на СГС, че консултантската дейност от И. М. е в рамките на
нейната ангажираност с дейността на „Мидера“ ЕООД, поради което за тази
дейност на нея като физическо лице не й се полага възнаграждение. От
14.11.2014 г. управител на „Мидера“ ЕООД е И. Р. И., а едноличен собственик
на капитала е М. М., поради което няма причина И. М. да предоставя
консултантски услуги в полза на дейността на „Мидера“ ЕООД, без да очаква
получаване на някакво възнаграждение за себе си. Освен това
обстоятелството, че консултантската дейност на И. М. е в рамките на нейната
ангажираност с дейността на „Мидера“ ЕООД, не изключва, а предполага
заплащането й на възнаграждение за лично положените усилия. В противен
случай ако съдът уважи предявеният главен иск на основание чл. 55, ал. 1,
пред. 1 ЗЗД, ще бъде допуснато неоснователно в полза на „Мидера“ ЕООД за
сметка на И. М.. Последната най-вероятно е изразходвала получената сумата в
размер на 28681.62 лева през м. декември 2016 г. за нуждите на семейството
13
си, част от което към този момент е бил едноличният собственик на капитала
на „Мидера“ ЕООД – М. М.. За съда е несъмнено, че висящите понастоящем
между страните съдебни производства са предизвикани от желае за личен
реваншизъм и отмъщение, а не от реално нарушение и нужда от защита на
техни субективни права.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че
предвеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД е неоснователен,
което води до неоснователност и на предявения акцесорен иск на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху претендирания
размер на главницата.
За по-голяма яснота следва да бъде посочено, че е неправилно
становището, че възражението на ответника за погасяването по давност на
главния иск за сумата от 28681.62 лева е било преклудирано, тъй като е
отправено след изтичане на срока за отговор на исковата молба. В случая
исковата молба е била нередовна, като нейните нередовносности са
отстранени едва в хода на въззивното производство, ето защо няма как да е
била преклудирана към 09.06.2021 г. възможността за И. Д. М. да направи
възражение за погасяване по давност на претендирано вземане от „Мидера“
ЕООД в размер на 28 681.62 лева. В разглеждания случай обаче, макар и
предявено в срок възражението за изтекла погасителна давност, е
неоснователно. Процесната сума е получена през м. декември 2016 г., от който
момент започва да тече общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД за
връщането й като получена без основание. Задължението за връщане на
дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се
иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на
недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 от
ППВС № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната
давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Давността е прекъсната на основание чл.
116, б. „б“ ЗЗД с предявяването на 12.10.2020 г. на разглеждания иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД срещу И. М., който макар и предявен
първоначално като частичен, е увеличен по реда на чл. 214 ГПК на сумата от
28 681.62 лева с нарочна молба от 20.12.2021 г. Поради установената
неоснователност обаче на иска е ирелевантен въпроса за приложението на
погасителна давност, след като въобще не е налице вземането в полза на
„Мидера“ ЕООД.
По предявените евентуални искове с правно основание чл. 145 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 145 ТЗ е уредена специална имуществена отговорност на
управителя, която произтича от съществуващите между последния и
дружеството с ограничена отговорност два вида правоотношения, а именно
мандатното, което възниква на основание договор за управление, и органно,
което възниква по силата на закона, от решение на върховния орган на
дружеството за избиране на управител. Предпоставка за реализиране на тази
14
отговорност е наличието на взето от върховния орган на търговското
дружество, което в дружество с ограничена отговорност е общото събрание на
съдружниците, решение да предприеме действия по ангажиране на
имуществената отговорност на управителя за неизпълнение на задълженията
му, произтичащи от мандатното и органното правоотношение между него и
дружеството. Само върховният орган на юридическото лице – търговец има
правомощието по закон да прецени дали да търси обезщетение за причинени
от действията на управителя имуществени вреди или да го освободи от
отговорност за извършените от него действия, включително такива, които са
противоправни и от които са причинени вреди на търговското дружество. Тези
правомощия на общото събрание на съдружниците в ООД произтичат от
разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5 и т. 8 ТЗ. Ето защо и наличието на решение
на общото събрание на съдружниците на дружеството-ищец по чл. 137, ал. 1,
т. 8 ТЗ представлява специална абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на предявения срещу настоящия или бившия управител иск с
правна квалификация чл. 145 ТЗ, за която съдът следи служебно. В този
смисъл е практиката на ВКС, обективирана например в решение № 152 от
13.01.2017 г., постановено по т. д. № 2795/2015 г. по описа на I т.о., решение №
129 от 02.09.2016 г., постановено по т. д. № 1002/2015 г. по описа I т.о.,
решение № 115 от 27.11.2012 г., постановено по т. д. № 61/2011 г. по II т. о. и
др., която напълно се споделя от настоящия съдебен състав.
В разглеждания случай от протокол от решения на едноличния
собственик на „Мидера“ ЕООД се установява, че на от 01.07.2019 г. от
едноличния собственик на капитала на „Мидера“ ЕООД, решаващ на
основание чл. 147, ал. 2 ТЗ въпросите от компетентността на общото събрание
е взето решение да бъдат предявени искове срещу бившия управител – И. Р. И.
за причинени от него имуществени вреди на дружеството. Това означава, че от
едноличния собственик на капитала, упражняващ компетенциите на ОС на
„Мидера“ ЕООД, преди сезиране на съда, е прието решение да бъдат
предприети действия за ангажиране на имуществената отговорност на бившия
управител – И. Р. И. за причинените на дружеството вреди. Ето защо е налице
специалната абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост на
предявени иск на основание чл. 145 ТЗ – взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 8
ТЗ.
След като предявеният в процеса осъдителен евентуален иск е
допустим, то съдът трябва да го разгледа и да се произнесе по същество. За
това е нужно да отговори на въпроса дали по делото се доказва да са се
осъществили всички елементи от фактически състав, при който възниква
отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ, които са следните: 1) виновно и
противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по
осъществяване на управлението на търговското дружество; 2) настъпване на
вреди за дружеството; 3) наличие на пряка причинна връзка между
неизпълнението и претърпените вреди. В случая наредените преводи от
банковите сметки на „Мидера“ ЕООД през м. декември 2016 г. в общ размер
15
на 28 681.62 лева в полза на И. М. не е неправомерно действие, от което е
възможно да са настъпили вреди под формата на претърпени загуби за
дружеството. Беше установено, че получената през м. декември 2016 г. сума в
размер общо на 28 681.62 лева е за осъществената от И. М. консултантска
дейност по сделка, за която преди това е получила пък съответно
възнаграждение „Мидера“ ЕООД от „Арко ББ“ ЕООД. Освен това е налице и
още едно отделно обстоятелство, което води до неоснователност на
предявения иск по чл. 145 ТЗ. В разглеждания случай видно от т. 3 от протокол
от решение на едноличния собственик на капитала на „Мидера“ ЕООД – М.
М. от 12.05.2017 г., оповестен в ТР при Агенция по вписвания, управителят на
дружеството към този момент - ответник И. Р. И. е освободена от отговорност
за дейността му през 2016 г. Налице е решение решението на едноличния
собствени на капитала по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ за освобождаване от
отговорност на управителя за дейността му за 2016 г. Като допълнително
настъпващ правопогасяващ отговорността на управителя факт решението за
освобождаване от отговорност е от значение за основателността на иска по чл.
145 ТЗ.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че
предвеният иск с правно основание чл. 145 ТЗ е неоснователен, което води до
неоснователност и на предявения акцесорен иск на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на мораторна лихва върху претендирания размер на главницата.
По предявените насрещни искове с правно основание чл. 286 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
Претендираната сума от И. М. в размер на 12390.81 лева на основание
чл. 286 ЗЗД се твърди, че е част от договорено възнаграждение в общ размер
от 21 000 евро съгласно чл. 5 от договор от 20.10.2014 г., сключен между
„Мидера“ ЕООД като възложител, И. Д. М. като посредник и Х. Ц. С. като
изпълнител. Този договор, както вече беше посочено, е оспорен от „Мидера“
ЕООД като съставен изцяло за нуждите на процесното съдебно производство.
Не е установена друга достоверна дата на този договор съгласно чл. 181, ал. 1
ГПК, различна от датата на неговото представяне към отговора на исковата
молба по гр. д. № 49322/2020 г. по описа на СРС – 08.12.2020 г. В тежест на И.
М. е да докаже, че действително уговореното и дължимото й възнаграждение
от „Мидера“ ЕООД е в размер на 21 000 евро. Други доказателства за
дължимия размер на възнаграждение за консултантските услуги, които
безспорно е предоставила, освен договора от 20.10.2014 г. не са представени.
Ето защо въззивният съд намира, че дължим й е такъв размер, какъвто й е бил
заплатен от „Мидера“ ЕООД през м. декември 2016 г. Самата И. М. в дадените
от нея свидетелски показания, обективирани в протокола от 01.10.2024 г. по
гр. д. № 3393/2022 г. по описа на СГС, е признала неизгодно за нея
обстоятелство, а именно че е получила дължимото й възнаграждение за
предоставените консултантски услуги по договора за прехвърлянето на
дружествените дялове на дружеството „София Парксайд“.
16
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че
предвеният насрещен иск с правно основание чл. 286 ЗЗД е неоснователен,
което води до неоснователност и на предявения акцесорен иск на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху претендирания
размер на главницата за периода от 30.10.2016 г. до 06.12.2020 г.
Тъй като правните изводи, до които настоящата съдебна инстанция
достига, съвпадат частично с крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е уважен предявеният главен иск на основание чл. 55, ал. 1,
пред. 1 ЗЗД, а в останалите обжалвани части да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция –
неоснователността на главните, евентуалните и насрещните искове, сторените
от страните разноски следва да останат за тяхна сметка. Освен това
присъждането на разноски по реда на чл. 78 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК в полза
на някоя от страните по делото би стимулирало продължаването на водените
искови производства между тях и евентуално образуването на нови такива.
Това в разглеждания случай не е оправдано, тъй като както вече беше
изтъкнато, висящите понастоящем между страните съдебни производства са
предизвикани от желае за личен реваншизъм и отмъщение, а не от
действително нарушение на техни субективни права.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №619/02.02.2024 г., постановено по гр. д. №
3685/2022 г. по описа на Софийски градски съд, в частта с която е осъдена И.
И. М., ЕГН **********, да заплати на „Мидера“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 28681,62 лева, с която неоснователно се е обогатила вследствие
обедняване на "Мидера" ЕООД със същата сума, ведно със законната лихва от
12.10.2020 г. до окончателното изплащане, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мидера“ ЕООД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждането на И. И. М., ЕГН
**********, да заплати на ищеца сумата от общо 28681.62 лева, която е
получена без основание по следния начин и време - по банков път, на
следните дати: на 04.12.2016 г. - 7000 евро, на 29.12.2016 г. - 7000 евро, на
29.12.2016 г. - 1300 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
12.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Мидера“ ЕООД, ЕИК *********,
евентуални искове с правно основание чл. 145 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на И. И. М., ЕГН **********, (конституирана по реда на чл. 227
ГПК на мястото на починалата в хода съдебното производство ответница И. Р.
И.) да заплати на ищеца сумата от общо 28681.62 лева, представляваща
17
претъпени загуби от дейността на управителя на „Мидера“ ЕООД през 2016 г.
- И. Р. И., както и обезщетение за забава в размер на 287.08 лева за периода от
31.12.2016 г. до 08.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
12.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА в останалите обжалвани части решение
№619/02.02.2024 г., постановено по гр. д. № 3685/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, с които: е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Мидера“ ЕООД, ЕИК ********* срещу И. И.
М., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 287.08 лева, представляваща
обезщетение за забава за плащането на претендираното вземане в размер на
28681.62 лева; са отхвърлени предявените от И. И. М., ЕГН **********,
срещу „Мидера“ ЕООД, ЕИК *********, насрещни искове с правно основание
чл. 286 ЗЗД за заплащане на сумата от 12390.81 лева, представляваща дължим
остатък от възнаграждение за извършени консултантски услуги съгласно
сключен договор от 20.10.2014 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 5159.81 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер нас законната лихва върху главницата за периода от 30.10.2016 г. до
06.12.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от дата на
предявяване на главния насрещния иск – 08.12.2020 г. до окончателното й
заплащане.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18