№ 17123
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110128016 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 144829/23.05.2023г. на СРС,
подадена от „************“ АД срещу ЗД „*********“ АД.
Ищецът „************“ АД чрез юрк. В.К. е депозирал срещу ответника ЗД
„*********“ АД иск с правно основание по чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 397,39 лева, представляваща неплатен остатък от регресно вземане за
застрахователно обезщетение (с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски) по
претенция № **********/24.03.2022г. за нанесени на автомобил марка „Мазда“, модел „А3“,
рег. № **********, при пътно-транспортно произшествие на 03.03.2023г. в град София на
кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Васил Левски“, причинено виновно от
водача на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц240“, рег. № *********, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба /23.05.2023г./ до окончателното изплащане на сумата.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 03.03.2022г.
в град София на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Васил Левски“ водачът на
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц240“, рег. № *********, причинил пътно-
транспортно произшествие, при което бил увреден автомобил марка „Мазда“, модел „А3“,
рег. № **********. Към датата на събитието за увредения автомобил при ищеца била
сключена застраховка „Каско на МПС“ (полица № *********/20.07.2021г.). За автомобила,
управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил наличен договор с
ответника за застраховка „Гражданска отговорност“. При ищеца била образувана
ликвидационна преписка по претенция № **********/24.03.2022г. За отстраняване на
щетите по увредения автомобил застрахователят заплатил сумата от 1313,47 лева, като,
съобразно договора, застрахователят покривал и разноските за заместващ автомобил.
Встъпвайки в правата на увреденото лице , ищецът предявил регресна претенция спрямо
ответника, с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски. Ответникът изплатил само
част от тази сума – 931,08 лева, като остатъкът от 397,39 лева останал дължим и неплатен. В
насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. К.,
1
която поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „*********“ АД чрез юрк. Ц.Д. е
депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 190843/04.07.2023г. на СРС, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Заявява, че стойността на вредите възлиза на
заплатената от него сума от 931,08 лева, поради което изцяло е погасил задълженията си към
ищеца по регрес. Изтъква, че отговорността на застрахователя по регрес покрива само
причинените вреди, но не и разходите, свързани със загуби, последица от невъзможността
да се ползва автомобила. Заявява, че не оспорва механизма на произшествието и нанесените
от него вреди по автомобил, както и плащането на обезщетение от страна на ищеца. В
насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът се представлява от юрк.
Динева, която оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване
да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното
увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това
задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Между страните не се спори относно това, че на 03.03.2022г. в град София на
кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Васил Левски“ водачът на автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Ц240“, рег. № *********, причинил пътно-транспортно
произшествие, при което бил увреден автомобил марка „Мазда“, модел „А3“, рег. №
**********, че към към датата на събитието за увредения автомобил при ищеца била
сключена застраховка „Каско на МПС“ (полица № *********/20.07.2021г.), че за
автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил
наличен договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“, че при ищеца била
образувана ликвидационна преписка по претенция № **********/24.03.2022г., че за
отстраняване на щетите по увредения автомобил застрахователят заплатил сумата от 1313,47
лева, че, встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция
спрямо ответника, с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски, както и че ответникът
изплатил само част от тази сума – 931,08 лева, като остатъкът от 397,39 лева останал
неплатен.
Следователно спорът по делото се концентрира в това дали в полза на ищеца
съществува неплатено регресно вземане и в какъв размер е то.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение е равен на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Той се определя
по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да
2
надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на
увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова
имущество със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). Съгласно чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Според чл. 400, ал. 3
КЗ, ако друго не е уговорено, се приема, че застрахователната сума по договора е
определена съгласно действителната стойност на имуществото. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 2
и т. 3 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
покрива и отговорността за причинените на трети лица вреди, включая пропуснатите ползи,
които са пряк и непосредствен резултат от увреждането.
Видно от представеното по делото заверено копие от Застрахователна полица №
*********/20.07.2021г. с покритие от 21.07.2021г.-20.07.2022г. автомобил марка „Мазда“,
модел „А3“, рег. № **********, е застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, клауза А
– пълно каско. Налице е Добавък № 1 към застрахователната полица за клауза „Е+“ –
заместващ автомобил. Ирелевантно е за настоящото дело, че добавъкът не е подписан.
Доколкото се касае за абсолютна търговска сделка (чл. 1, ал. 1 ТЗ), то неспазването на
установената форма за действителност на същата не своди автоматично до нищожност на
договора, тъй като, по аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ, не е налице оспорване на договора за
застраховка от никоя от страните по него. Напротив - от поведението на двете страни по
договора за застраховка може да се заключи, че е налице съвпадащо тяхно волеизявление за
сключване на такъв и последващо упражняване на права и изпълнение на насрещните
задължения по него. С оглед цялостното извънпроцесуално и процесуално поведение на
застрахователя по имуществената застраховка следва да се приеме, че същият никога не е
оспорвал, че между него и застрахованото лице е бил валидно сключен застрахователен
договор, осигуряващ застрахователно покритие за настъпилия риск по клауза „Е+“ –
заместващ автомобил (така р.50/25.04.2012г.-т.д.95/201г.-ВКС, ІІт.о., р.71/22.06.2009г.-
т.д.11/2009г.-ВКС, Іт.о., р.115/23.07.2013г.-т.д.348/2012г.-ВКС, Іт.о.). При това положение
съдът приема, че между страните е налице валидно правоотношение за застраховка „Каско“
с покритие по клауза „Е+“ – заместващ автомобил.
Съдът приема, че вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на
заместваща кола, са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, тъй като невъзможността да се ползва личния автомобил е именно поради
произшествието, причинено от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована по
застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответното дружество. Това е така, тъй
като, ако колата не беше увредена, то нямаше да се наложи да бъде оставен в сервиз за
ремонт, през времетраенето на който собственикът ú да не може да го ползва, което
обстоятелство съставлява загуба за собственика, подлежаща на обезщетение както от
застрахователя по застраховка „Каско“, така и по пътя на регреса от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.
От представеното на л. 18 /гръб/ възлагателно писмо и представения на л. 63-64
договор за лизинг се установява, че действително на застрахования е бил предоставен
заместващ автомобил през времетраенето на ремонта. Стойността на наема на предоствения
заместващ автомобил /346,46 лева/ е включена във Фактура № 199381/15.09.2022г. /л.19-
гръб/, като плащането ú не се оспорва от ответника. Заплатената от застрахователя сума е
по-ниска от пазарната такава, установена от изслушаното по делото заключение на вещо
лице /691,39 лева/.
Предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
3
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК. Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят разноски в
първоинстанционното исково производство в размер на 350,00 лева, в които е включено
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "*********" АД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на "************" АД, ЕИК **********, със седалище в град София, на
основание чл. 411 КЗ, сумата от 397,39 лева, представляваща неплатен остатък от регресно
вземане за застрахователно обезщетение (с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски)
по претенция № **********/24.03.2022г. във връзка с вреди, нанесени на автомобил марка
„Мазда“, модел „А3“, рег. № **********, при пътно-транспортно произшествие на
03.03.2023г. в град София на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Васил
Левски“, причинено виновно от водача на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц240“, рег.
№ *********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /23.05.2023г./ до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД "*********" АД, ЕИК ***********, със седалище в град София, да
заплати на "************" АД, ЕИК **********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 350,00 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство (гр.д. № 28016/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4