Решение по дело №137/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от АПК.

Образувано е въз основа на материали, изпратени по компетентност от АССГ (адм.дело № 10375/24г. по описа на АССГ), съдържащи искова молба от Т. Д. Й., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ-Вит при затвора гр.Плевен, против ГДИН. Твърди се в исковата молба, че през периода 2019г. до 21.10.2024г. (датата на подаване на исковата молба) по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора Плевен не му била оказана медицинска помощ, а от лекарствата, които му били дадени получил алергия. Сочи, че били нарушени правата му да внася молби, нарушено било правото му на здравеопазване и на човешко отношение към него. Иска от съда да осъди ГДИН да заплати сумата от 40 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от действия и бездействия на затворническата администрация в затвора Плевен за периода 2019г. до датата на подаване на исковата молба – 21.10.2024г.

По делото е депозиран отговор с вх.№2877/24.04.2025г. от ГДИН, в който се взема становище за неоснователност на исковете, като излага подробни аргументи за липсата на предпоставките на чл. 284 от ЗИНЗС. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с адв. С. Й.. Страната и процесуалният й представител поддържат исковете и молят съда да ги уважи изцяло като основателни и доказани.

Ответникът – ГДИН, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П. П., която моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен.

Спори се по делото нарушен ли е чл.3 от ЗИНЗС чрез бездействие от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, свързани с правото на лишения от свобода на кореспонденция и здравеопазване, настъпили ли са вреди и какви, налице ли е причинна връзка между твърдяното нарушение и твърдените неимуществени вреди – влошаване на здравословното състояние на ищеца.

За установяване на спорни по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства по делото и е назначена психиатрична експертиза.

Установява се от представената от ответника и неоспорена от ищеца справка от 05.03.2025г., издадена от Медицински център при затвора гр.Плевен, че лишеният от свобода Т. Д. Й. е пребивавал в медицинския център по повод различни оплаквания. Консултиран е от гастроентеролог, невролог, пулмолог, психиатър. Изпращан е на лечение в СБАЛЛС-Ловеч с диагноза „тревожно-депресивно разстройство“ от 05.08.2020г. до 12.10.2020г. За 2021г. е потърсил медицинска помощ 23 пъти, за 2021г.- 6 пъти, за 2023г.- 5 пъти, като на 26.05.23г. е отказал преглед. На 29.12.2023г. е прегледан и е поставена диагноза клинично здрав. На 03.01.2024г. е прегледан и поставена диагноза ринофарингит, изписани ринолекс унгвенит, геломиртол форте, аналгин. На 29.03.2024г. е прегледан с оплаквания – хрема и главоболие и е изписана терапия. На 24.07.2024г. след преглед е даден троксевазин и диалгин. На 03.09. и на 09.09.24г. преглеждан с диагноза ОВИ. На 03.12.2024г.- диагноза тонзилит и лекуван. Към датата на изготвяне на справката е клинично здрав, като лицето не страда от хронични заболявания, не провежда системна и поддържаща терапия. В тази насока са и справки от 16.04.25г., 17.01.2025, 20.11.2024, 03.09.2021, 05.03.25г., 16.04.2025г., 09.01.2019г., 16.10.2019г., издадени от Медицински център при затвора Плевен, здравен картон на лишения от свобода – л.150- 168, амбулаторни листове и резултати от изследвания.

Видно от справка от 16.04.2025г., издадена от Инспектор СДВР – II група, лишеният от свобода е постъпил в затвора Плевен на 15.07.2015г., а на 24.02.2022г. е преместен в ЗОЗТ „Вит“ със Заповед №527/24.02.2022г., като му е предоставена възможност за полагане на труд, която Й. е отказал. От постъпването му в затвора вкл. ЗОЗТ „Вит“ до датата на изготвяне на справката на Й. са наложени следните дисциплинарни наказания: 1.със заповед №116/23.02.2017г. на началника на затвора на основание чл. 101 т.1 от ЗИНЗС с „Писмено предупреждение“ за неспазване на реда и дисциплината в помещенията; 2.със заповед №523/14.05.2018г. на началника на затвора на основание чл. 101 т.1 от ЗИНЗС с „Писмено предупреждение“ за неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; 3. със заповед №2374/22.10.2020г. на началника на затвора на основание чл. 101 т.1 от ЗИНЗС с „Писмено предупреждение“ за неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; 4. със заповед №2669/20.11.2020г. на началника на затвора на основание чл. 101 т.2 от ЗИНЗС с „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС- заличено; 5. със заповед №1975/03.08.2021г. на началника на затвора на основание чл. 101 т.2 от ЗИНЗС с „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; 6. със заповед №Л-531/24.02.2022г. на началника на затвора на основание чл. 101 т.2 от ЗИНЗС с „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; 7. със заповед №Л-192/23.01.2023г. на началника на затвора на основание чл. 101 т.5 от ЗИНЗС с „лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца“ за неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; 8.със заповед № Л-2283/08.08.24г. на началника на затвора е наказан на основание чл.101 т.7 от ЗИНЗС с „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“ за влизане във физическа саморазправа, като е упражнил физическо насилие чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лицето на лишен от свобода и 9. Със заповед № Л-2723/25.09.2024г. на началника на затвора е наказан на основание чл. 101 т.2 от ЗИНЗС с „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Видно от справката, за периода на престой в затвора Плевен и в ЗОЗТ „ВИТ“ лишения от свобода е награждаван три пъти, както и депозирал пет молби за условно предсрочно освобождаване, по които са образувани производства пред Окръжен съд Плевен, приключили с влязъл в сила съдебен акт. Установява се още, че от постъпването си в затвора лишеният от свобода отказва да полага труд и като причина изтъквал нежеланието си или здравословни проблеми. Подал е две декларации за отказ от работа – на 16.06.2022г. и на 03.09.2024г., като за периода от постъпването му до датата на изготвяне на справката има общо 37 работни дни от групови дейности.

Установява се от справка вх.№ 3403/25г.- л. 92 от делото и справка рег.№ В 3749/25г. – л.104 от делото, че в периода от постъпването си в затвора Плевен до настоящия момент лишеният от свобода не е подавал жалби или сигнали по отношение на неговата кореспонденция вкл. до други институции. Й. е подавал молби/заявления до началника на затвора Плевен за предоставяне на регистрационен номер, ведно със запечатани пликове с писма, които са изпращани до съответните институции. В периода от 2019г. до 31.12.2024г. е подал общо 230 броя молби/заявления, като голяма част от тях са за регистрационен номер ведно с предоставен затворен плик писмо до различни институции. Видно от справка рег.№ В 3749/25г. при изпращането на кореспонденцията са спазени вътрешните правила и процедури, касаещи деловодната дейност съобразно Правилата за вътрешния оборот на електронни документ и документи на хартиен носител на ГДИН и териториалните й служби, утвърдени със заповед № Л-3606/09.08.2019г. на директора на ГДИН.

По делото е назначена съдебна психиатрична експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, преди постъпването си в затвора Плевен лишения от свобода е имал през 2000 година черепно-мозъчна травма – полифрагментна фрактура на черепа, като последиците от нея не са били лекувани системно 10 месеца след получаването й, което довело до тяхната дълготрайност, за което принос имат и психологически фактори. Поведението и реакциите при освидетелствания валидират диагноза F07.2 постконтузионен синдром, който е често усложнение след мозъчна травма. Видно от приложените в делото амбулаторни листове с регистрирани прегледи от общопрактикуващия лекар - д-р Ц. Д. и специалисти, към които е бил насочван-гастроентеролог, съдов хирург, хирург, невролог, пулмолог, като са отразени следните основни диагнози- хемангиом на черен дроб; стеатозна трансформация на черен дроб;синдром на раздразнено черво; варици; ХОББ; хронична анална фисура; увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Много често при постконтузионен синдром се развива хипохондрия. Видно от заключението е имало терапевтично поведение, когато това се е налагало, както и са очертани хипохондрични нагласи с впускане и търсене на диагнози, като в ролята на „болен” лишеният от свобода е изискващ от околните, което е манипулативен подход , за да получи отново свободата си. Хипохондрията се характеризира с необоснована загриженост за собственото здраве и нереалистичното убеждение, че физическите белези и симптоми сочат сериозно соматично заболяване, въпреки рационалните уверения, че не съществува подобна болест, най-вече притеснения за наличието на сериозно заболяване. Често се наблюдава, дори когато лекар е прегледал страдащия от хипохондрия и го е уверил, че опасенията му са неоснователни или неадекватно пресилени. Становището на вещото лице са, че медикаментите за тревожността, която също е късен симптом при тежки черепно мозъчни травми са били адекватни, но прекъсването на лечението е било преждевременно поради отказ от страна на освидетелствания. Самият освидетелстван излага убеждения, че няма нужда от психотропни средства, а от мед. помощ за други страдания, но именно чрез соматизацията на тревожността се е опитвал да търси внимание и да постигне цел- предсрочно освобождаване от Затвора. Относно съмненията му за сериозни здравословни други проблеми предвид заключения при прегледа и актуалната му физическа кондиция е по-вероятно да се касае за защитен механизъм на соматизация - средство за разрешаване на конфликтни ситуации, като се избягва поемането на отговорност.

Видно от становището на вещото лице, изслушано в съдебното заседание на 25.0625г., късните последици от черепно мозъчните травми, а именно главоболие, световъртеж, нарушение на концентрацията и тревожност, най-вероятно се дължат както на мозъчна увреда в резултат на преживяната черепно-мозъчна травма, така и на психологични фактори. Не може да се прецени относителният дял на единия и на другия фактор относно травми и явления. При това състояние много често във връзка с тази повишена тревожност, една такава тежка черепно мозъчна травма води до една значима промяна в живота на един човек и той не се чувства така пълноценен, както се е чувствал преди да получи самото увреждане. При това състояние много характерно във връзка с тревожността е хипохондрията, т.е. впускане в търсена на диагнози и погрешно утвърждение за съществуването на здравословен проблем, независимо от професионалното уверение на специалистите, проведени в медицински изследвания и прегледи.

Вещото лице отбелязва, че на лицето е назначавана терапия и е констатирано при преглед, че е клинично здрав т.е. липсват хронични здравословни проблеми, които да са обострени и това не изисква някакво лечение. Установява се от заключението на вещото лице още, че предписаното лечение след престоя в СББАЛ – Ловеч е било спряно самоволно от лишения от свобода, както и липсват данни по делото от изписани медикаменти да е предизвикана алергична реакция.

Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице, като обективно и компетентно изготвено, изцяло в съответствие с писмените доказателства по делото.

Въз основа на така приетото от фактическа страна и въз основа на описаните по – горе доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на ответника в периода 2019г. до 21.10.2024г., като не му е оказвано медицинско лечение, нарушено е правото му на кореспонденция, като не са изпращани писмата му и не е получавал такива, както и осъществен психически тормоз чрез налагане на незаконосъобразно наложени наказания.

Понастоящем лишеният от свобода е настанен в ЗОЗТ –Вит при затвора гр.Плевен, поради което на основание чл.133, ал.1 АПК и съобразно утвърдената практика на ВАС (Определение № 10251 от 14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8887/2022 г., III о., Определение № 8794 от 25.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8728/2023 г., III о. и др.) искът е предявен пред компетентния съд – АС-Плевен, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 от същия нормативен акт се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съобразно горното, ГДИН се явява пасивно легитимирана страна, тъй като упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода и арестите, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът ГДИН със седалище град София съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, и затворът в Плевен е нейна териториална служба. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. Ето защо съдът приема, че ГДИН има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск. Следователно исковата молба е подадена и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС.

Разгледан по същество предявеният осъдителен иск е неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

За да бъде приет за основателен искът за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според ал. 2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.

В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че по отношение на ищеца не се доказват твърдените в исковата молба действия и/или бездействия на затворническата администрация, по своя интензитет да се квалифицират като нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което да са настъпили неимуществени вреди.

На първо място ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди настъпили от бездействие и непредоставяне на медицинско обслужване.

Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти (чл. 129, ал. 2 от ЗИНЗС). С нормата на чл. 133, ал. 1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл. 134, ал. 1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода, като медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. При несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя, но становището на специалистите от другите лечебни заведения има само консултативен характер. Те не могат да определят мястото, където ще се провежда лечението. В този смисъла е разпоредбата на чл.137, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС.

Същевременно в чл.34 и сл. от Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода предвижда провеждането на задължителни прегледи веднъж годишно, както и задължителни изследвания, които се провеждат след получаване на информирано съгласие от лишения от свобода. Изпращането на лишени от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода и извън лечебните заведения по чл.56 от Наредба № 2/ 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, се осъществява когато в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, налага се лечение на инфекциозни заболявания, или са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Необходимостта от изпращане в друго лечебно заведение се определя от директора на СБАЛЛС или на медицинския център, който издава медицинско направление, в което задължително се отбелязват диагнозата, началото и протичането на заболяването, направените изследвания и резултатите, моментното състояние на болния, къде е проведено и какъв е резултатът от назначеното лечение, както и конкретното искане. Директорът на СБАЛЛС или на медицинския център уговаря консултацията, изследването или лечението и подготвя необходимите за това документи. Изпращането в лечебно заведение се извършва със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода. По отношение на профилактичната дейност и медицинското обслужване на лишените от свобода съгласно чл.143, ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗИНЗС. Цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода, а лекарства с упойващо или наркотично действие се предоставят на нуждаещите се само в рамките на предписаната дневна доза (чл.149 от ЗИНЗС). Съгласно ал.3 от същия нормативен акт лишените от свобода могат да получават лекарства отвън само със знанието на лекаря на съответното лечебно заведение и под негов контрол.

В конкретния случай от писмените доказателства по делото и от заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, в съвкупност, съдът не установи по безспорен начин ответната страна да е проявила бездействие и да не е осигурила дължимата медицинска помощ на ищеца, така както тя е описана в посочените по – горе актове. Обратно по безспорен и категоричен начин се установи, че през периода на престой в затвора Плевен ищецът многократно е бил лекуван в медицинския център, издавани са му направления, извършвани са прегледи от специалисти, съобразно установените заболявания на Й., предоставяни са му лекарства срещу подпис в амбулаторния журнал, ритмично и в съответствие с указанията на лекарите. Преценката какви лекарствени средства и дали да бъдат предписани е на съответните медицински специалисти, като се извършва въз основа на базата на симптоматика, изследвания, както и възможните първоначални или вторични последствия. Предоставяните на Й. медикаменти в МЦ към затвора - Плевен са съобразени със заболяването „хиподондрия“. Видно от многобройните писмени доказателства по делото вкл. заключението на вещото лице по назначената съдебно психиатрична експертиза, на лишения от свобода е оказвана медицинска помощ при необходимост вкл. Й. е лекуван в СББАЛ –Ловеч и в медицинския център при затвора Плевен. Лицето е клинично здраво, а твърденията за предизвикана от употреба на медикаменти алергична реакция е недоказана. Същевременно за периода от постъпването си в затвора Плевен лишения от свобода е посещавал медицинския център повече от четиридесет пъти, като е провеждано лечение. Представените по делото медицински справки и копие от амбулаторния журнал доказват, че по отношение на ищеца е била извършвана медицинска дейност. Й. е бил консултиран, преглеждан и лекуван при всяко заявено от него оплакване и заболяване т.е. здравословното състояние на ищеца не е било неглижирано. Не са ангажирани доказателства, сочещи да е бил в състояние, което изисква спешна грижа, още по-малко да е бил оставян без медицински грижи. Субективните преценки на ищеца за това каква по вид медицинска помощ трябва да му бъде оказана не може да бъде основание за извод, че администрацията на Затвора Плевен е бездействала противоправно относно оказването на дължимата спрямо него медицинска грижа.

Същевременно ГДИН не може да носи отговорност за качеството на медицинското обслужване. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГДИН и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от гледна точка на утвърдените медицински стандарти (чл. 80 от Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения) и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и качество (чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето), не могат да бъдат контролирани от затворническата администрация тъй като не се касае за административна дейност, а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните органи, посочени в Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване (арг. чл. 6, ал. 6). Това следва от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3 и 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г. За неосъществена или несъответна на медицинските стандарти и добра медицинска практика медицинска помощ, относима към здравословното състояние на едно лице ищеца ГДИН не може да носи отговорност. В тази насока е и практиката на ВАС - Решение № 3890 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12909/2017 г., Решение № 17331 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7524/2018 г., III о., Решение № 548 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2023 г., III о., Решение № 16738 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6104/2019 г., Решение № 15065 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8795/2018 г., III о., Решение № 14755 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10951/2017 г.и др.

Същевременно по делото няма анамнестични и клинични данни за хронични заболявания на ищеца в резултат на бездействие на ответника, както и не се доказа пряка и непосредствена връзка между условията за изтърпяване наказанието лишаване от свобода в Затвора - Плевен и обостряне на симптомите на заболяванията на Й.. В този смисъл се опровергават твърденията за незаконосъобразно бездействие на ответника и вреди вследствие липса на медицинско обслужване в затвора Плевен през процесния период. Дори да се приеме, че ищецът е претърпял болки и страдания от заболяванията му, то те не са вследствие на дейността на медицинските лица при Затвора – Плевен, тъй като липсват доказателства затворническата администрация да не е реагирала адекватно и да не е изпълнила задълженията си.

На следващо ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди настъпили от действия и бездействия на служители на затвора Плевен, при които лицето е било лишено от възможност да изпраща писма, както и получавани от него такива не са му доставяни.

В съответствие с чл. 86, ал.1 т.3 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на кореспонденция. За лишените от свобода, за които е установено, че нямат средства, разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода (чл.90, ал.4 от ЗИНЗС). Съгласно чл.72 от ППЗИНЗС администрацията на затвора съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят - свиждания, кореспонденция и телефонни разговори, като осигурява подходящи условия за това.

Съгласно чл. 75 от ППЗНС осъдените имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават. Получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества. Писменото съдържание на кореспонденцията не подлежи на проверка. Писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещества. Съгласно чл.77 от ППЗИНЗС молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият отговор. Срокът за изпращане на молбите и жалбите е тридневен. Когато срокът изтича в неприсъствен ден, молбите и жалбите се изпращат в първия работен ден на администрацията. Пощенските разходи за молбите и жалбите са за сметка на лишените от свобода освен за лицата, за които е установено, че нямат средства, набрани от полагащото им се възнаграждение или получени по установения ред от близки, познати или трети лица. Редът и начинът за тяхното изпращане се определят от началника на затвора. Отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до затвора им се съобщават срещу подпис (чл.78) .

В конкретния случай ищецът не представи доказателства за осъществено незаконосъобразно поведение от страна на служители на Затвора Плевен респ.ЗОЗТ „Вит“, както и за установени вреди, идентични с твърдените в исковата молба. Обратно по делото са приобщени справка л. 92 и л.104 от делото, от които се установява, че в периода от постъпването си в затвора Плевен до настоящия момент лишения от свобода не е подавал жалби или сигнали по отношение на неговата кореспонденция вкл. до други институции, но е подал общо 230 броя молби/заявления, като голяма част от тях са за регистрационен номер, ведно с предоставен затворен плик писмо до различни институции. От документа се установява, че при изпращането на кореспонденцията са спазени вътрешните правила и процедури, установени в пенитенциарното заведение. Справката, изготвена от инспектор СДВР, като официален документ, неоспорен от ищеца, се ползва с материална доказателствена сила за фактите, удостоверени с нея, поради което съдът приема за неоснователни и недоказани твърденията на Й. за нарушено право на кореспонденция.

По отношение на претенцията за незаконосъобразно налагани наказания, такива данни по делото няма.

Не се доказа да е проявено отношение или да е осъществено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС по отношение на Й. от страна на длъжностни лица от затвора Плевен. Същевременно лишеният от свобода разполага с правото да обжалва издадените индивидуални административни актове на началника на затвора пред съответния административен съд.

Няма данни и за наличие на причинна връзка между заявените вреди и поведението на затворническата администрация.

С оглед на горното, съдът приема, че исковете с правно основание чл.284 от ЗИНЗС е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, а с оглед изхода по главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв.

По отношение на разноските:

Искането на пълномощника на ответника в писмения отговор на за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 300 лева и съобразно Наредбата за правна помощ, е неоснователно.

Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. Липсата на изрична норма по този въпрос, не е празнота в правото, която следва да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба. Съгласно чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС при отхвърляне на иска изцяло, какъвто е настоящият случай, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Налице са специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, като законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че при отхвърляне на иск по чл.284 от ЗИНЗС, в тежест на ищеца, остава заплатената от него държавна такса, като той дължи и заплащане на направените от съда разноски по производството във връзка с предприетите процесуални действия, но ищецът не дължи възстановяване на разхода на ответника за адвокатско възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат или заплащане на юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт поради липсата на специална законова уредба в ЗОДОВ и в ЗИНЗС, предвиждаща това. В този насока е и практиката на ВАС - определения по адм. д. № 1848/2018 г.; адм. д. № 10421/2015 г., адм. д. № 4899/2016 г., решение на ВАС по адм. д. № 6766/2017 г., по адм. д. № 12305/2017 г. и по адм. д. № 4542/2018 г., Решение № 16966 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 334/2018 г., III о., Решение № 9196 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13119/2017 г., III о., и др.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Д. Й. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора гр.Плевен, иск с правно основание чл.285 вр. чл.284 от ЗИНЗС против ГДИН за сумата от 40 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от бездействия на затворническата администрация в затвора Плевен и нарушено право на кореспонденция, право на здравеопазване и налагане на незаконосъобразни наказания, в периода 2019г. до 21.10.2024г., като неоснователен.

Оставя без уважение искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на АС-Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.144 АПК вр. чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.