Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, …………….2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ІV въззивен състав, в публично заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН

                                           ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ

                                                                 ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при участието на секретаря С. АБАДЖИЕВА и прокурора ДЕСИСЛАВА ПИРОНЕВА, разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ ВАНД № 5079 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.378 ал.5 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.

 

С решение от 25.04.2018 година‚ постановено по НАХД № 9948/2017 година по описа на СРС‚ НК‚ 114 състав‚ обвиняемата Т.Н.Д. е била призната за виновна в това, че на 23.08.2016 година в гр. София, в ж.к. Н., в междублоковото пространство на бл.324 и бл.323, като родител, оставила лице - сина й М.М.Д., роден на *** година, намиращо се под родителски грижи, без надзор и достатъчно грижи - след употреба на алкохол се привела в безпомощно състояние, като заспала под пейка в горепосоченото междублоково пространство, докато синът и е бил сам с нея, без връхна дреха, мокър и в окаяно хигиенично състояние и с това създала опасност за неговото физическо, душевно и морално развитие - престъпление по чл.182 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК била освободена от наказателна отговорност, като й било наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000 лева.

 

Със същото решение в тежест на обвиняемата Т.Н.Д. били възложени и направените по делото разноски в размер на 129.98 лева, които следвало да бъдат заплатени в полза на държавата, както и сумата от 10 лева за издаването на два броя изпълнителни листове.

 

Срещу решението в законоустановения срок е постъпила жалба от мл. адв. Н.К., защитник на обв.Т.Д. и допълнение към нея, с която се иска същото да бъде отменено изцяло, като обв.Д. бъде оправдана, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане или изменение на решението и намаляване размера на глобата, наложена на обв.Д.. Изложени са бланкетни оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, както и за несправедливост на наказанието. В жалбата не се иска събиране на доказателства.

 

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемата, свидетели или вещи лица.

 

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради и което същото следва да бъде потвърдено.

 

Защитата на обвиняемата Д. пледира за отмяна на решението и оправдаване на неговата подзащитна, алтернативно за връщане на делото или за изменение на решението и намаляване размера на наложената глоба.

 

Обвиняемата Д. се явява лично в съдебното заседание и взема становище за постановяване на правилно решение, както и за отмяна на глобата.

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.313 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради следните съображения:

 

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

 

Обвиняемата Т.Н.Д. - **години, родена на *** година в гр. Кишинев, М., рускиня, молдовска гражданка, неосъждана територията на Република България, разведена, с висше образование, по професия икономист, безработна, с постоянен и настоящ адрес:***, ЛНЧ **********.

На 22.08.2013 година свидетелят М.Д.сключил граждански брак с обв.Т.Н.Д..Двамата заживели в семейното жилище на адрес - гр. София, жк.*****заедно с родителите на св. Д.. Още в началото на съвместния им живот обв.Д. започнала да се държи странно със съпруга си - да проявява неадекватност, сънливост, избухливост и агресивност спрямо него. След като състоянието и се задълбочило св.Д.и родителите му завели обвиняемата на лекар, тъй като се притеснявали за нея. След като забременяла св.Д.установил, че обвиняемата употребява алкохол, като изпила всичкия алкохол в дома им и на негово място напълнила бутилките с вода. След като родила, обвиняемата не се грижела адекватно за детето си, като продължила да употребява алкохол.

На 23.08.2016 година св.Д.Г.Д.- дядо на детето отишъл да го вземе от 24 ОДЗ. Когато пристигнал в детската ясла, попитал за детето. Учителката му казала, че майка му го взела. Погледнал в гардеробчето на детето и видял, че връхната му дреха е все още там, а навън било доста хладно и духал силен вятър. Веднага се обадил на сина си св. М.Д., казал му за това, че обв.Д. е взела детето, но без връхната му дреха. Свидетелят М.Д.телефонирал на обвиняемата. Тя дълго време не вдигала телефона. Когато вдигнала обяснила на св.М.Д., че заедно с детето се намират в Северния парк и ще чакат баща му на алеята на царевицата. Около един час след това св.Д.Д.телефонирал на св.М.Д.и му казал, че обиколил целия северен парк и не намерил обвиняемата и детето. Св.М.Д.се обадил отново на обвиняемата, която този път му казала, че с детето се намират някъде в центъра. Около 20.00 часа св.М.Д.отново започнал за звъни на обвиняемата, тъй като тя все още не била довела детето. Телефонът и бил изключен.

Същият този ден св.Р.И.се намирала в дома си в гр. София, жк.”Н. 3”, бл.*****в близост до 24-та детска градина. Внучките и В.на 6 години и Р. на 4 години били навън, зад блока в който живеела св.И.. Там двете си играели. Свидетелката И. чула, как внучка и В.започнала да вика под балкона: „бабо, моля те помогни”. Свидетелката И. погледната през балкона и тогава видяла, че В.държи за ръка малко непознато дете, момче на видима възраст около 2 години. Попитала внучките си на кого е детето, а В.отговорила, че майка му лежи и не мърда под пейката в градинката пред блока. Свидетелката И. веднага взела мобилния си телефон и изтичала навън, за да види какво става с жената. Приближавайки към посочената от внучките и пейка забелязала обвиняемата Д., която се била заклещила под пейката, като главата и била между краката на пейката от една страна, а краката и били на алеята, като долната част от облеклото на обвиняемата се било вдигнало и се виждало бельото и, а джапанките и били от двете страни на пейката. Свидетелката И. се приближила до обвиняемата, за да я попита дали и е лошо, но обвиняемата само изръмжала. В близост до нея свидетелката И. забелязала празна бутилка от водка 700 мл. Свидетелката И. усетила, че обвиняемата силно лъха на алкохол. След като се опитала да я заговори, обвиняемата изпълзяла със задните си части назад под пейката, изправила се, залитнала и в следващия момент паднала по гръб, като си ударила главата в задната и част в асфалта и останала да лежи неподвижно на земята. Свидетелката И. веднага се обадила на тел. 112, за да съобщи за случилото се. Детето на обвиняемата било мръсно, наакано, напикано и премръзнало от студ, тъй като времето било доста студено, а то било много леко облечено. Детето било единствено с майка си - обв.Д. и било оставено безпризорно. Навън вече се смрачавало. Свидетелката И. отишла до дома си, откъдето взела връхна дреха и облякла детето, което било премръзнало и мокро. След това изчакала заедно с детето идването на полицията и линейката. Дошла патрулна полицейска кола. Полицаите се опитали да заговорят обвиняемата. Тя се изправила, залитайки започнала да напада полицаите, като ги псувала на руски и на български език и посягала с ръце да ги дере и да ги удря. Това се случило около 19.30 часа. Известно време след това на местопроизшествието, повикани от полицията, пристигнали свидетелите Д.и-баща и дядо на детето. Когато ги видяло детето се затичало към баща си. Свидетеля М.Д.го гушнал и го прибрал на топло в колата. Пристигналите на място лекари се опитали да премерят кръвното на обвиняемата, която била агресивна срещу тях. Успели след множество уговорки. След извършения и медицински преглед на място, обв.Д. била отведена в 02 РУ-СДВР.

От заключението по изготвената на досъдебното производство комплексна СППЕ на обв.Д., се установява, че е налице т.н вредна употреба на алкохол със съответните рискове. Съгласно заключението на вещите лица по време на инкриминираното деяние обв. Д. е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното състояние на същата към момента на изследването не се явява пречка за нейното участие във всички фази на процеса.

По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприе фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.

 

Тази фактическа обстановка се извлича от следните доказателства: показанията на свидетелката Р.Ц.И., дадени на досъдебното производство /л.29 от досъдебното производство/; показанията на свидетеля М.Д.Д., дадени на досъдебното производство /л.26-27 от досъдебното производство/; показанията на свидетеля Д.Г.Д., дадени на досъдебното производство /л.24-25 от досъдебното производство/; свидетелката С.П.М., дадени на досъдебното производство /л.29 от досъдебното производство/; чрез способите за доказване - заключението по изготвената на досъдебното производство комплексна СППЕ /л.35-42 от досъдебното производство/, справката за съдимост, както и всички приложени по делото писмени доказателства.

 

Тук е може би мястото да се посочи, че първоинстанционният съд е направил задълбочен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства и в частност гласни такива, като е разграничил ясно кои от тях кредитира с доверие и защо и кои от тях не възприема.

 

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите, изложени от правна страна на районния съд, като намира за ненужно да ги преповтаря, поради и което ще се ограничи единствено и само до направените в жалбата възражения от страна на защитата.

 

Съдът не споделя възраженията на адвокат К. за нарушено право на защита на обв.Д. и в частност, че същата не е била в състояние да разбере същността на повдигнатото й обвинение и да се ползва от преводач. Видно от материалите на досъдебното производство, обв.Д. още в протокола за разпит като свидетел от 16.01.2017 година е заявила, че говори и разбира български език, както и че може да пише на български език, поради и което не й е необходим преводач. Подобно становище е изразила и в протокола за разпит в качеството й на обвиняемо лице от 11.04.2017 година, непосредствено след предявяване на обвинението, където буквално е заявила, че владее писмено и говоримо български език, тъй като живее в България от около 3.5 години и не се нуждае от преводач. В този протокол е заявила също така изрично, че разбира обвинението и е наясно с правата си като обвиняема. Ето защо съдът приема, че първо правата на обв.Д. са били спазени в пълна степен и второ, че същата с оглед на заявеното от нея е могла да разбере повдигнатото й обвинение, както и да се защитава без преводач. Довод за владеенето на български език от обв.Д., въпреки назначените й в съдебните производства преводачи, са и направените от нея изявления пред въззивния съд на български език, от които е видно, че последната действително владее български език и когато желае може да се ползва от него.

 

Несъстоятелно се явява възражението и за неяснота и противоречие на обвинението, доколкото в обстоятелствената част на постановлението на прокуратурата било описано поведение на безпомощност от страна на обв.Д. и на буйство. Съдът намира, че в случая не е налице описаното противоречие, а освен това се касае до поредност в поведението на обв.Д., която първоначално действително е била неадекватна и в състояние на безпомощност, а в последствие, след пристигането на органите на реда, е станала агресивна и неконтролируема, което й поведение се обяснява логически именно с употребеното количество алкохол.

 

Оборени от доказателствените материали по делото са възраженията за непълнота и необективност на проведеното разследване. Видно от приложените по делото доказателства, престъплението, извършено от обв.Д., се доказва не само и единствено от показанията на нейния бивш съпруг и свекър, а и от трети незаинтересовани по случая лица – св.И., св.Миланова, както и от допуснатата и изготвена СППЕ на обв.Д..

 

Безспорно доказано е и алкохолното опиване на обв.Д. към инкриминираната дата посредством показанията на св.И., която подробно е пресъздала възприетите от нея факти и обстоятелства досежно употребения алкохол и налично състояние.

 

Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.

 

Първоинстанционният съд въз основа на фактическата обстановка по делото, обосновано е приел от правна страна, че обв. Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.182 ал.1 от НК.

 

От обективна страна за това че на 23.08.2016 година в гр. София, в ж.к. Н., в междублоковото пространство на бл.324 и бл.323, като родител, оставила лице - сина й М.М.Д., роден на *** година, намиращо се под родителски грижи, без надзор и достатъчно грижи - след употреба на алкохол се привела в безпомощно състояние, като заспала под пейка в горепосоченото междублоково пространство, докато синът и е бил сам с нея, без връхна дреха, мокър и в окаяно хигиенично състояние и с това създала опасност за неговото физическо, душевно и морално развитие.

 

          Тоест, налице са действия и бездействия от страна на обв.Д., които пряко и непосредствено са довели до създадената опасност за детето, което освен всичко друго е било и под нейни родителски грижи.

 

          От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Обв.Д. е съзнавала добре, че поставяйки се в такова състояние на алкохолно опиване, след изпиването на цяла бутилка с водка, несъмнено ще бъде в неадекватно състояние и няма да може да упражнява необходимия родителски контрол над своето дете и въпреки това се е привела в това й безпомощно състояние, което реално е и довело до създадената опасност за невръстното дете.

 

При определяне на наказанието първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и е освободил обв.Д. от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по чл.182 ал.1 НК. За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години, деянието е извършено при форма на вината умисъл и обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност, като от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.

 

При определянето на наказанието първата инстанция е отчела всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на обв. Д. обстоятелства и е приела правилно, че то следва да се определи при превес на смекчаващите такива. В случая е определено минимално предвиденото по закон наказание от 1000 лева. Неоснователно в този смисъл се явява възражението на защитата за намаляване на глобата, тъй като същата е определена законосъобразно и правилно в минимален размер, под който няма как да се слезе.

 

Правилно и законосъобразно с оглед изхода на делето са били присъдени и напрвените по делото разноски на обвиняемата.

                  

В жалбата не са посочени други конкретни доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като настоящата съдебна инстанция не установи по никакъв начин в досъдебното производство и в производството пред районния съд да са били нарушени правата на страните.

 

При извършената на основание чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

 

Водим от всичко изложено и на основание чл.378, ал.5 от НПК вр. чл.334‚ т.6 от НПК‚ Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.04.2018 година‚ постановено по НАХД № 9948/2017 година по описа на СРС‚ НК‚ 114 състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.