РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Русе,
12.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе, VІІ-ми състав,
в публично заседание на осемнадесети юли, през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА
докладваното от съдия АГУШ адм. дело
№ 259 по описа за 2022
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.Р.Р. ***,
срещу Решение № 2153-17-163/19.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с
което е потвърдено Разпореждане № **********/14.03.2022 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване. С потвърденото разпореждане е преизчислена служебно
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката на основание
чл. 102, ал. 1, т.1, ал. 2 и 5 от КСО въз основа на наличните към 01.03.2022 г.
данни в информационната система на НОИ, отнасящи се за времето до 31.12.2021 г.
(включително). В жалбата са наведени основания за незаконосъобразност на
оспорения акт поради нарушение на материалния закон. Основното възражение касае
зачитането на осигурителния стаж на жалбоподателката като същата изрично
заявява, че няма претенции относно трудовия си стаж по трудови книжки, а счита,
че неправилно й е зачетен осигурителния стаж като самоосигуряващо се лице, въз
основа на представената пред пенсионния орган осигурителна книжка. Претендира
се отмяна на акта, както и присъждане на направените разноски.
Ответникът, действащ в процеса чрез
процесуален представител – юрисконсулт, поддържа становище за неоснователност
на жалбата. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство
от юрисконсулт.
След като съобрази събраните по
делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и
след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК,
административният съд приема за установено следното:
По делото няма спор,че със заявление
вх.№ 2113-17-598/04.09.2015 г. (л. 13-16 от преписката) П.Р. е поискала
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на
представените със заявлението документи за осигурителен стаж е изготвен опис на
осигурителния стаж на жалбоподателката (л. 17-20 от преписката), според който
на Р. е зачетен стаж от 8 години, 5 месеца и 14 дни от втора категория и 22
години, 8 месеца и 16 дни от трета категория или общо превърнат към трета
категория стажът на жалбоподателката бил 33 години, 3 месеца и 11 дни. В хода
на административното производство по подаденото от Р. заявление бил потвърден и
стаж в държава-членка на ЕС – Италия с продължителност 2 години, 3 месеца и 26
дни. Така общият осигурителен стаж на жалбоподателката бил 35 години, 7 месеца
и 7 дни. При тези данни с разпореждане № ********** (№ 7)/27.04.2016 г. (л. 15
от делото) на Р. била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 03.09.2015 г. Пенсията е изчислена
пропорционално спрямо българския стаж на жалбоподателката, по реда на Регламент
на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. В мотивите на разпореждането е посочено, че не е
зачетен стаж на П.Р. като самоосигуряващо се лице – едноличен търговец ЕТ „П.
Минчева Тигроне 13“ за периода от 01.03.2010 г. до 08.03.2010 г. и от
19.03.2010 г. до 01.04.2010 г. поради невнесени осигурителни вноски. В същото
време е отказано и преизчисление на пенсията на Р. в действителен размер.
Разпореждането било оспорено от жалбоподателката по реда на чл. 117 от КСО пред
директора на ТП на НОИ – Русе. Горестоящият административен орган постановил
Решение № 2153-17-82/05.07.2016 г. (л. 24-26 от преписката), с което изменил
оспореното разпореждане. Предвид представените доказателства (заверена осигурителна
книжка за незачетените периоди) директорът на ТП на НОИ – Русе е зачел
допълнително стаж на жалбоподателката като стажът от втора категория е
непроменен – 8 години, 5 месеца и 14 дни, а стажът от трета категория е вече 22
години, 9 месеца и 5 дни и съответно общият стаж, превърнат към трета категория
е 33 години и 4 месеца. Зачетеният осигурителен стаж от Италия също остава
непроменен. Така общият стаж на жалбоподателката (сбор от български стаж,
превърнат към трета категория и италиански стаж) е 35 години, 7 месеца и 26
дни. Пенсията е изчислена по реда на КСО в т.нар. действителен размер
пропорционално на българския стаж (в съотношение 400/427 на български стаж към
общия стаж на жалбоподателката) съгласно Регламент № 883/2004 г. Приложено е и
съответното осъвременяване на пенсията за 2016 г. по реда на чл. 100 от КСО.
С Разпореждане № **********/01.07.2017
г. (л. 18) пенсията на Р. е преизчислена,считано от 01.07.2017 г. на основание
§53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. В разпореждането е посочен общ осигурителен
стаж, превърнат към трета категория – 35 години и 7 месеца. На отделен ред е
посочен осигурителен стаж за размер на пенсията ,положен в чужбина – 2 години,
3 месеца и 26 дни. При същите данни за осигурителен стаж е постановено и
Разпореждане № **********/01.07.2018 г. (л. 19), с което пенсията на Р. е
преизчислена, считано от 01.072018 г. на основание §53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на
ЗИДКСО/2015 г., а така също и Разпореждане № 17191443796/01.07.2019 г. (л. 20),
с което пенсията отново е преизчислена, считано от 01.07.2019 г. на основание
§7, ал. 2 и §7в от ПЗР на КСО.
Със заявление №
2113-17-483/09.04.2019 г. (л. 27-29 от преписката) П.Р. е поискала
потвърждаване на стажа й в Италия и отпускане на пенсия и от Италианската
държава. С формуляр Е205 (л. 34-36 от преписката) италианската компетентна
институция е потвърдила, че П.Р. има положен стаж в Италия в периода 18.11.2007
г. – 24.06.2017 г. (стажът е посочен в седмици) като до датата на
пенсионирането й в България този стаж е 3 години, 3 месеца и 9 дни. Отделно от
това италианската компетентна институция отказва отпускане на исканата от Р.
пенсия, тъй като жалбоподателката не притежава нужния според италианското
законодателство стаж. По повод на това заявление е изготвен нов опис на
осигурителния стаж на П.Р. (л. 30-33 от преписката), според който опис
зачетеният осигурителен стаж на жалбоподателката е 8 години, 5 месеца и 14 дни
от втора категория и 22 години, 9 месеца и 5 дни от трета категория или общ
осигурителен стаж (български), превърнат към трета категория – 33 години и 4
месеца. Заедно с италианския стаж, с новозачетената му продължителност, стажът
на Р. става 36 години, 7 месеца и 9 дни. При тези данни за осигурителен стаж е
постановено Разпореждане № ********** (№10)/16.01.2020 г. (л. 40-41 от
преписката), с което считано от 11.10.2019 г. е преизчислена пенсията на
жалбоподателката с отчитане на допълнително потвърдения й стаж в Италия.
На 26.05.2020 г. Р. подала ново
заявление вх.№ 2113-17-421 (л. 42-45 от преписката), с което отново поискала
отпускане на пенсия от Италианската държава, от където отново получила отказ,
поради това, че стажът с който разполага (включително и българския такъв) не е
достатъчен за отпускане на пенсия по италианското законодателство.
Междувременно бил изготвен нов опис
на осигурителния стаж на Р. към 31.03.2020 г. (л. 49-52 от преписката) във
връзка с изискването за служебно преизчисляване на пенсиите по чл. 102 , ал. 1
от КСО. В този опис бил включен и придобитият от Р. осигурителен стаж след
пенсиониране - през 2018 и 2019 г. Според
описа зачетеният стаж от трета категория вече е 23 години, 4 дни и 2 часа и при
липса на промяна на стажа от втора категория, общият стаж, превърнат към трета
категория става 33 години, 6 месеца, 29 дни и 2 часа, а заедно с италианския
стаж е 36 години, 10 месеца, 8 дни и 2 часа. Издадено е Разпореждане № **********
(№9)/28.10.2020 г. (л. 53-54 от преписката), с което пенсията на
жалбоподателката е преизчислена по реда на чл. 102, ал. 1 от КСО с придобития
след пенсионирането стаж, така както е отразен в изготвения опис – 8 години, 5
месеца и 14 дни от втора категория, 23 години и 4 дни от трета категория или
общо превърнат към трета категория – 33 години 6 месеца и 29 дни, както и 3
години, 3 месеца и 9 дни стаж в Италия.
Въз основа на наличните данни към
01.03.2021 г. в информационната система на НОИ, отнасящи се за времето до
31.12.2020 г., с Разпореждане № ********** (№27) от 16.07.2021 г. (л. 24)
пенсията на жалбоподателката е преизчислена като осигурителният стаж от трета
категория е вече 23 години, 2 месеца и 16 дни, а общия стаж, превърнат към
трета категория е 33 години, 9 месеца и 11 дни. Непроменени остават стажът от
втора категория и стажът, положен в Италия.
С Разпореждане №
17221160668/01.01.2022 г. (л. 25)е извършено преизчисление на пенсията на Р. на
основание §7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО. В разпореждането е посочен
осигурителен стаж, без превръщане към ІІІ категория, т.е. сбор от стажа от
втора и от трета категория, че този от втора категория да се превръща – 31
години и 8 месеца и общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория – 33
години, 9 месеца и 11 дни, какъвто е общия осигурителен стаж по последното
предходно произнасяне на пенсионния орган.
Последното постановено разпореждане е
№ **********/14.03.2022 г. (л. 26-27) и с него отново въз основа на наличните
към 01.03.2022 г. данни в информационната система на НОИ, за времето до
31.12.2021 г. е зачетен стаж, придобит след пенсионирането от Р. и на основание
чл. 102, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 5 от КСО, считано от 01.04.2022 г. служебно е
преизчислена пенсията на жалбоподателката. С това разпореждане е зачетен стаж
от втора категория – 8 години, 5 месеца и 14 дни (непроменен от отпускането на
пенсията), и 23 години, 4 месеца и 23 дни от трета категория, при което общият
стаж, превърнат към трета категория става 33 години, 11 месеца и 18 дни.
Непроменен остава и стажът, придобит в Италия – 3 години 3 месеца и 9 дни.
Именно това разпореждане е било предмет на спор пред директора на ТП на НОИ –
Русе, който с оспореното в настоящото съдебно производство Решение №
2153-17-163/19.05.2022 г. го е потвърдил. В решението, много подробно по
периоди е описан зачетения осигурителен стаж на жалбоподателката, като и
описаната по-горе хронология на произнасяне на пенсионния орган. Посочва се, че
по представената от жалбоподателката осигурителна книжка й е зачетен стаж както
следва: за периода 20.10.2006 г. – 18.11.2007 г. – 1 година и 28 дни; за
периода 13.09.2009 г. – 23.09.2009 г. – 10 дни; за периода 01.03.2010 г. –
08.03.2010 г. – 7 дни и за периода 19.03.2010 г. 01.04.2010 г. – 12 дни. Съдът
констатира, че посочената продължителност на зачетения по осигурителната книжка
осигурителен стаж представлява календарната продължителност на изброените
периоди.
Решението на директора н ТП на НОИ –
Русе е съобщено на жалбоподателката чрез изпращане по пощата и видно от
приложеното по преписката на л. 5 известие за доставяне е получено от нея на
26.05.2022 г. Жалбата срещу решението е депозирана чрез органа издал оспорвания
административен акт като е изпратена по пощата на 07.06.2022 г., видно от
пощенското клеймо върху приложения пощенски плик (л. 7).
По делото е представена в оригинал
осигурителна книжка № **********/29.07.2015 г. (л. 33а от делото), в която на
стр. 3 са отразени следните заверени като осигурителен стаж периоди: от
20.10.2006 г. до 31.12.2006 г. – 0 г. 02 м. 08 р.д.; от 01.01.2007 г. до
31.12.2007 г. – 1 г. 0 м. 0 р.д.; от 01.01.2008 г. до 01.07.2008 г. – 0 г. 05
м. 0 д.; от 01.11.2008 г. до 30.11.2008 г. – 0 г. 01 м. 0 д.; от 15.05.2009 г.
до 17.06.2009 г. – 0 г. 0 м. 14 р.д.; от 11.09.2009. до 23.09.2009 г. – 0 г. 0
м. 06 р.д. и от 19.03.2010 г. до 01.04.2010 г. – 0 г. 0 м. 13 р.д. (от записа
на стр. 23 от осигурителната книжка е видно, че посочените 13 р.д. се отнасят
не само за посочения период от 19.03.2010 г. до 01.04.2010 г., а включват и
периода от 01.03.2010 г. до 08.03.2010 г.).
От така установеното фактическо положение съдът достигна до
следните правни изводи:
Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане.
Жалбата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно засегнат адресат на
акта, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО и е
насочена срещу годен за оспорване акт
съгласно цитираната норма.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от
материално и териториално компетентен орган (арг. чл .117 КСО). Спазена е
предписаната от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК,
вкл. фактически и правни основания. Административният орган в съответствие с чл.
35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на
случая. Всъщност спор по съдържанието на събраните в пенсионната преписка
документи не е налице, като при анализа на това съдържание административният
орган, както и долустоящият му пенсионен орган, е достигнал до правилни и
обосновани правни изводи, в съответствие с материалните разпоредби на закона.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Решение №
2153-17-163/19.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е
потвърдено Разпореждане № **********/14.03.2022 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване за служебно преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателката на основание чл. 102, ал. 1, т.1, ал. 2 и 5 от КСО
въз основа на наличните към 01.03.2022 г. данни в информационната система на
НОИ, отнасящи се за времето до 31.12.2021 г. (включително). Спорът се свежда
единствено до зачетения осигурителен стаж на жалбоподателката в България като
неговата обща продължителност се оспорва с доводи за неправилно зачитане на
стажа като самоосигуряващо се лице на Р., т.е. на стажа по осигурителна книжка.
Спор относно останалия стаж жалбоподателката (по трудови книжки) не е формиран.
Аргументите, развити в жалбата до съда се основават на съпоставката, която
жалбоподателката прави между данните от отделните разпореждания (от 2015 г., от
2017 г., от 2018 г., от 2019 г. и процесното разпореждане от 14.03.2022 г.).
Възразява се, че ответникът неправилно не е зачел в цялост осигурителния стаж,
надлежно заверен в осигурителната книжка на жалбоподателката, с продължителност
1 година, 9 месеца и 11 дни, а е признал само 1 година 1 месец и 27 дни.
Жалбоподателката твърди, че по този начин неправилно е намален общият й стаж в
България и без основание е допълнен с годините стаж от Италия. Според
жалбоподателката тя е разполагала още към 2015 г. с изискуемите 35 години стаж
само от българския й стаж.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ
по утвърден образец. В случая жалбоподателката е представила осигурителна
книжка, в която няма спор, че надлежно са заверени следните периоди: от
20.10.2006 г. до 31.12.2006 г. – 0 г. 02 м. 08 р.д.; от 01.01.2007 г. до
31.12.2007 г. – 1 г. 0 м. 0 р.д.; от 01.01.2008 г. до 01.07.2008 г. – 0 г. 05
м. 0 д.; от 01.11.2008 г. до 30.11.2008 г. – 0 г. 01 м. 0 д.; от 15.05.2009 г.
до 17.06.2009 г. – 0 г. 0 м. 14 р.д.; от 11.09.2009. до 23.09.2009 г. – 0 г. 0
м. 06 р.д. и от 19.03.2010 г. до 01.04.2010 г. – 0 г. 0 м. 13 р.д. (от записа
на стр. 23 от осигурителната книжка е видно, че посочените 13 р.д. се отнасят
не само за посочения период от 19.03.2010 г. до 01.04.2010 г., а включват и
периода от 01.03.2010 г. до 08.03.2010 г.). Съпоставката на тези периоди с
отразените като зачетени периоди осигурителен стаж, въз основа на
осигурителната книжка, в изготвените описи на осигурителен стаж на
жалбоподателката, както и в оспорваното решение, сочи, че при отпускане и
впоследствие преизчисляване на пенсията на жалбоподателката са зачетени
(използвани) само част от отразените в осигурителната книжка периоди. Съдът
установи, че незачетени части от периодите съвпадат (дублират се) с
потвърдените от италианската компетентна институция периоди на заетост на
жалбоподателката в Италия. Според приложените по делото формуляри Е205 (л.
21-23 и л. 34-36 от преписката) е работила като наето лице в периода от
18.11.20207 г. до 12.09.2009 г., от 27.06.2010 г. до 25.12.2010 г. и от
02.02.2011 г. до 04.01.2012 г. (както и през 2016 и 2017 г., които периоди
обаче са ирелевантни за настоящия казус). С оглед на тези данни пенсионният
орган, след това и ответния горестоящ орган, е приел, че следва да зачете от
българския стаж, отразен в осигурителната книжка, само тази част от заверения
осигурителен стаж, която е до 18.11.2007 г., в периода след 12.09.2009 г. и до
27.06.2010 г. Този извод е напълно съобразен, макар това да не е изрично
посочено в разпорежданията и в оспореното решение, с разпоредбата на чл. 37,
ал. 3 от НПОС. Според тази норма, когато осигурителният стаж, придобит извън
страната, съвпада с български осигурителен стаж, той се зачита при спазване на
разпоредбите за приложимо законодателство на съответния международен договор,
по който Република България е страна, или на европейските регламенти за
координация на системите за социална сигурност. В случая, доколкото се касае за
дублиране на български стаж с такъв, придобит в Италия, която е държава членка
на ЕС, то приложение намира Регламент (ЕО) № 883/2004.
Правила за определяне на приложимото законодателство са регламентирани в чл. 11
от регламента, като в § 1 се определя, че лицата, за които той се прилага, се
подчиняват на законодателството само на една държава-членка и това
законодателство се определя по реда, уреден в самия регламент. Общото правило за
определяне на приложимото законодателство, е формулирано в чл. 11, § 3. В буква
„а“ от тази разпоредба е посочено правилото, касаещо наетите лица, каквато е
била настоящата жалбоподателка, и това правило гласи, че спрямо лице,
осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една
държава-членка се прилага законодателството на тази държава членка. Специфични
хипотези за определяне на приложимото законодателство са уредени в следващите
текстове на Регламент (ЕО) № 883/2004. Така съгласно чл. 13, §3 от този
регламент лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице и
дейност като самостоятелно заето лице в различни държави-членки е подчинено на
законодателството на държавата-членка, в която то осъществява дейността си като
заето лице или, ако то осъществява такава дейност в две или повече
държави-членки на законодателството, определено в съответствие с параграф 1. Настоящия
случай е именно такъв, тъй като жалбоподателката е работила като наето лице в
Италия и е била самоосигуряващо се лице в България. При това положение
съобразно правилото на чл. 37, ал. 3 от НПОС във връзка с чл. 13, §3 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 дублиращият се стаж следва да бъде зачетен при спазване
на законодателството на италианската държава, т.е. като стаж, придобит в
Италия, а не като български стаж. В тази връзка следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 38, ал. 11 от НПОС предвижда, че ако през календарния месец
лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита
не повече от един месец, т.е. зачетеният стаж в даден период не може да бъде
повече от календарната продължителност на периода (освен когато е полаган
извънреден труд, какъвто не е настоящия случай). Липсва правна възможност за
зачитане едновременно на стаж в България и стаж в Италия за едни и същи
периоди. Съгласно коментираната по-горе правна уредба в конкретния случай
периодите, в които се дублира български и италиански стаж, следва да бъдат
зачетени като италиански стаж, както правилно е процедирал и административния
орган.
С оглед на това съдът намира, че
продължителността на българския осигурителен стаж на жалбоподателката е
правилно определен в разпореждането, потвърдено с оспорваното решение.
Ирелевантни за настоящото производство са възраженията на жалбоподателката,
свързани с определения осигурителен стаж по предходно издадени разпореждания за
преизчисляване на пенсията й. Тези възражения са относими към производства по
оспорване именно на тези предходни разпореждания, но не и на настоящото.
Само
за пълнота съдът намира за нужно да посочи, че всъщност не са налице твърдяните
от жалбоподателката разминавания в осигурителния й стаж по отделните
разпореждания. Всъщност в разпорежданията от 2017 г., от 2018 г. и от 2019 г.,
в които е посочен общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория от 35
години и 7 месеца, очевидно се има предвид общия осигурителен стаж, вкл. и този
от Италия, въпреки, че той е изнесен и отделно на отделен ред. Този общ стаж е
определен още с Решение № 2153-17-82/05.07.2016 г. на Директора на ТП на НОИ –
Русе и през посочените години не е бил променян. Променен е бил единствено
начина на отразяването му в издадените разпореждания – като общ български стаж,
превърнат към ІІІ категория и отделно стаж, придобит в чужбина и след това като
общ стаж въобще за изчисляване на пенсията, като отделно е посочен стажът,
придобит в чужбина.
В
обобщение на всичко изложено до тук, съдът намира, че оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ – Русе не страда от пороци, водещи до неговата отмяна и
жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК искането на представителя на ответника
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Националния осигурителен
институт (на основание §1, т. 6 от ДР на АПК) юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., което съдът определя на основание чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на
основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на П.Р.Р. ***, срещу
Решение № 2153-17-163/19.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е
потвърдено Разпореждане № **********/14.03.2022 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване.
ОСЪЖДА П.Р.Р. ***, ЕГН **********, да заплати на Националния
осигурителен институт гр. София сумата от 100,00 (сто) лева, разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: