Решение по дело №1670/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 371
Дата: 17 юни 2022 г.
Съдия: Мария Николаева Петрова
Дело: 20213420101670
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. Силистра, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420101670 по описа за 2021 година
Ищецът М. В. М. твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ТП ДЛС К. - Д.,
при когото изпълнявал длъжността „горски стражар“, а ответникът бил директор на същото
ловно стопанство. С негова заповед № 300 от 18.09.2020 г. на ищеца било наложено
наказание „дисциплинарно уволнение“, оспорено от него съдебен ред и отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила решение № 15 от 24.03.2021 г. по гр.д. № 455 по описа на
РС – Дулово за 2020 г. Ищецът счита, че неоснователното му обвиняване в извършването на
сериозни дисциплинарни нарушения накърнило доброто му име сред неговите съседи,
познати и колеги, които започнали да избягват контактите си с него и да демонстрират, че го
считат за човек без морал и ценности, като дори след отмяната на уволнението у него
останали негативните последици от преживяното и огорчението от отчуждаването и
недоверието на неговите колеги и приятели. Твърди, че ответникът, в качеството си на
директор на ТП ДЛС К., предприел уволнението въпреки знанието, че работникът не е
извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, поради което счита, че той носи
отговорност за поведението си спрямо него и му дължи обезщетение за претърпените вреди.
Поради тези причини моли съда да го осъди да му заплати сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него болки и страдания, както и
обезщетение за пропуснати ползи в размер на 1705 лв., изразяващи се в средства за
допълнително стимулиране в размер на 600 лв., средства за зимни и летни обувки в размер
на 305 лв. и ежемесечни ваучери за храна в размер на 800 лв. (10 месеца по 80 лв.), които
суми би получил по трудовото си правоотношение, ако същото не е било прекратено.
Претендира законна лихва върху горните суми от датата на подаване на исковата молба в
съда – 12.11.2021 г., до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски
1
отново заедно със законната лихва върху тях от датата на извършването им до
окончателното им плащане.
Ответникът Т. И. Т. изразява становище, че предявените искове са неоснователни,
поради което моли съда да ги остави без уважение. Счита, че в исковата молба не са
изложени твърдения, че страните са общували помежду си в друго качество освен като
директор и подчинен и че помежду им са съществували други правоотношения, извън
служебното такова. От обстоятелствата, посочени в исковата молба, липсвали такива,
обосноваващи личната отговорност на ответника, а произнасянето на ДРС относно
незаконността на уволнението по смисъла на КТ не го приравнявало на деликт по ЗЗД.
Счита, че като директор на ТП ДЛС К. той е разполагал с правото да налага дисциплинарни
наказания на работниците и служителите, поради което издаването на заповедта за
уволнение не би могла да се третира като противоправно деяние. Счита, че липсва
причинно – следствена връзка между неговото поведение и вредите (ако такива се
установят), и е на мнение, че той не следва да отговаря за имуществените вреди на ищеца,
тъй като претендираната сума от 1705 лв. е следвало да му бъде изплатена от работодателя –
юридическо лице, а не от самия ответник. Счита, че спорът за законността на уволнението
на ищеца е разрешен от съда със сила на присъдено нещо, както и че със съдебното решение
съдът се е произнесъл и по иска му за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
поради което правото му да търси отново такова обезщетение е преклудирано. При
отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, че ищецът се е намирал в трудови правоотношение с ТП
Държавно ловно стопанство „К.“ – Д., при когото изпълнявал длъжността “горски
надзирател МКЕ (мобилен контролен екип)“, а ответникът осъществявал ръководството на
предприятието въз основа на договор за управление от 08.10.2018 г., прекратен с
допълнително споразумение от 08.06.2021 г. Чрез заповед № 500 от 18.09.2020 г., издадена
от ответника Т. в качеството му на директор на ТП ДЛС „К.“ – Д. на ищеца било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ поради извършено от него дисциплинарно
нарушение, описано в заповедта по следния начин: „виновно бездействие, като не е
изпълнил основни функции и задължения на горския стражар МКЕ – по чл. 273, ал. 1 ЗГ – за
задържане на вещите, предмет на нарушението, при констатиране на нарушения по ЗГ със
съставените актове № 2778 от 05.05.2020 г., № 2779 от 05.05.2020 г., № 2780 от 05.05.2020 г.
и № 2781 от 05.05.2020 г. при проверка на 04.05.2020 г. в с. Н., извършена със съдействието
на служители от Полицейски участък Г.“, както и „представяне на незаверени пътни листи
№ 542794 от 27.08.2020 г. с незаверени маршрути от инж. К. К. – лесоинженер и пътен лист
№ 542797 от 31.08.2020 г. с незаверени маршрути от заместващия инж. К. – Й. С. – техник
лесничейство, където не става ясно защо не са подписани“. Ищецът е оспорил уволнението
си по съдебен ред, като с решение № 15 от 24.03.2021 г. по гр.д. № 455 по описа на РС –
2
Дулово за 2020 г. същото е било признато за незаконно поради налагането на
дисциплинарното наказание след изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. С
решението ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а
работодателят бил осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без
работа – (периода от 18.09.2020 г. до 18.03.2021 г.) в общ размер от 2663,46 лв. заедно със
законната лихва.
Според показанията на свидетеля С.Ф., колега на ищеца, на 04.05.2020 г. техният
горски екип получил сигнал за незаконно съхранявана дървесина в с. Н., въз основа на който
била извършена проверка в четири имота от населеното място и в тях било установено
държането на немаркирани дърва за огрев; съгласно данните, получени от проверените лица,
дървесината им била предоставена от други служители на държавното горско стопанство.
Първоначално директорът на стопанството, ответник по делото, наредил да се продължи
започнатата проверка, но впоследствие въпреки множеството проведени телефонни
разговори със свидетеля той спрял да оказва съдействие на служителите си, а накрая им
наредил да прекратят проверката и да се приберат, като не задържат откритата незаконна
дървесина. В подобен смисъл със свидетеля били проведени телефонни разговори и от
депутат от ГЕРБ, който му отправил заплахи, че ако не преустановят проверката „ще им
разкатае фамилиите“. След 16 ч. на същия ден свидетелят и ищецът организирали среща с
останалите си колеги и споделили с тях особеностите на ситуацията, както и получените
заплахи, които включвали и предупреждение, че ще бъдат уволнени. Около 17,30 ч. – 18 ч. в
телефонен разговор полицейският инспектор И.И. (също свидетел по делото) съобщил на
свидетеля Ф., че е разговарял с директора на ловното стопанство, който дал съгласие да се
довърши проверката, но когато самият свидетел се свързал с него, за да се организира
превоза на дървесината, той продължил да настоява за нейното прекратяване. В крайна
сметка на следващия ден 05.05.2020 г. двамата с ищеца довършили започнатата процедура и
съставили актове за констатираните нарушения в с. Н., но други техни колеги, които
следвало да установят сходни нарушения в с. П., повлияни от оказаното им въздействие, не
предприели действия в тази насока, като не съставили никакви констативни протоколи или
АУАН. При съставянето на АУАН ищецът и свидетелят Ф. не задържали дървесината,
предмет на нарушението, поради устната забрана на директора – ответник по делото, и
поради липсата на съдействие от негова страна, т.е. неосигуряването на транспорт и
работници, които да извършат натоварването на дървения материал.
Като свидетел по делото бе разпитан и И.И., към този момент полицейски инспектор
към Криминална полиция към РУ – Т., от чиито показания стана ясно, че на 04.05.2020 г.
получил обаждане от горски служители на мобилен контролен екип за оказване на
съдействие във връзка с открита незаконно съхранявана в частни дворове дървесина в село
на територията на община Г.. Свидетелят И. установил собствениците на имотите и
предоставил техните данни на ищеца и на свидетеля Фикрет с оглед вписването им
актовете, които предстояло да бъдат съставени. Те започнали да изготвят актовете, но после
прекратили дейността си, тъй като били отзовани от директора на предприятието според
3
собствените им думи, с които обяснили поведението си пред свидетеля И.. Последният се
свързал с директора, който при проведения разговор му обещал, че неговите служители ще
изпълнят задълженията си; същевременно установявайки забавянето при съставянето на
актовете, както и неизземването на откритата незаконно съхранявана дървесина, свидетелят
И. инициирал полицейска проверка, резултатите от която били предадени на прокуратурата.
По делото не стана ясно какви факти са били установени при тази проверка, тъй като
свидетелят не си спомни резултата от нея, а никоя от страните не представи писмени
доказателства за констатациите от извършването и за евентуално предприетите въз основа
на тях действия на компетентните разследващи или правораздавателни органи.
По делото са представени 4 бр. АУАН (с номерата, посочени в заповедта за
уволнение), съставени от ищеца на 05.05.2020 г. в с. Н., чрез които е констатирано, че
лицата, техни адресати, съхраняват в дворовете си определено количество дърва от дървесен
вид цер, немаркирани с контролна горска марка, общинска или производствена. От актовете
става ясно, че чрез тях не са задържани материали и вещи, предмет или средство за
извършване на нарушението, което е видно от нарочно отбелязване в самия документ. В
обясненията си ответникът Т. заяви, че ищецът не е уволнен заради неизвозването на
незаконната дървесина, тъй като предприятието със съдействието на разследващите полицаи
следвало да организира това извозване, като за цел тази то разполагало с три трактора и
общи работници. Той отрече обвиненията, че е давал нареждания за преустановяването на
проверките и че е забранил задържането на дървесината, като уточни, че нарушението на
ищеца се изразява в бездействието му да предаде дървесината на отговорно пазене на
лицата, които са я съхранявали към този момент, което на свой ред съставлявало пречка за
последващото изземване. Директорът обясни, че на следващия ден или на по – късен етап
не са направени опити за изземването на дървесината именно поради обстоятелството, че тя
не била предадена за отговорно пазене, което според него препятствало бъдещи действия по
изземването, освен ако отново не бъдат съставени актове за установяване на незаконното
съхранение.
Като свидетел по делото бе разпитан и К. К. – лесоинженер при ТП на ДЛС „К.“ – Д.,
който заяви, че преди уволнението на ищеца последният му съобщил, че едно от
нарушенията, предмет на образуваното срещу него дисциплинарно производство, се
изразявало в представянето на незаверени от него (от свидетеля К.) пътни листи. Свидетелят
си спомнил, че пътните листи са му били представени за заверка от ищеца, но той пропуснал
да я извърши, поради което се почувствал задължен да обясни грешката си пред директора
Т., когото уведомил, че въпросният пропуск е лично негов.
По искане на ответника бяха разпитани свидетелите М. К., който по време на
уволнението на ищеца работил като горска охрана в ТП на ДЛС „К.“ – Д., и С. А., работник
към този момент в същото предприятие, от чиито показания стана ясно, че ответникът не е
проявявал лошо отношение към ищеца или към друг служител в предприятието, а тъкмо
напротив, се отнасял с уважение към всичките си подчинени. Според свидетеля К.
последното не можело да се каже за самия ищец и за свидетеля Ф., които след
4
възстановяването си на работа публично се заканвали, че ще изгонят директора, ще го
уволнят и ще го набият, като на свидетеля му станало известно, че причината за тяхното
уволнение (между страните не е спорно, че свидетелят Ф. бил уволнен заедно с ищеца на
сходни основания) е неизземването на някакви дърва, но според него то било предприето и
заради това, че те поначало не си вършели работата. По делото бяха представени писмени
доказателства, че към момента на възстановяване на работа на ищеца и на свидетеля Ф.
ответникът вече не е бил директор на ТП на ДЛС „К.“ – Д.; при наличието на тази
информация бе проведен повторен разпит на свидетеля К., който заяви, че при
първоначалното си изслушване се е объркал при възпроизвеждането на събитията от този
период и че заканите на ищеца и на свидетеля Ф. да отстранят ответника от поста му на
директор били изразени още преди тяхното собствено уволнение, докато след
възстановяването им на работа те обявили, че са предизвикали освобождаването му от тази
длъжност. Свидетелят А. на свой ред отбеляза, че на 04.05.2020 г. той шофирал превозното
средство, чрез което мобилен контролен екип се отзовал на сигнал да незаконно съхранявана
дървесина в с. П. такава дървесина била открита в няколко имота в това населено място, но
свидетелят не присъствал при съставянето на актовете, а останал в лекия автомобил. Макар
да не стоял постоянно в автомобила, свидетелят не чул да се провеждат телефонни
разговори, при които някой да забранява на екипа да продължи започнатата проверка.
Чл. 45, ал. 1 ЗЗД гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Съгласно т. 1 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС,
ръководителят на организацията или учреждението, в които е издадена заповедта за
уволнение, отменена като незаконосъобразна, дължи на работника или служителя
обезщетение за непозволено увреждане, когато, издавайки заповедта, недобросъвестно е
ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато
му е било известно, че липсват основания за уволнението. В конкретния случай показанията
на свидетеля Ф. (ако се кредитират като достоверни) разкриват, че мобилният екип, в който
са били включени той и ищецът, получил сигнал за незаконно съхранявана дървесина в с.
Н., установил такава в дворовете на няколко имота в населеното място, изискал
информация за техните собственици и започнал съставянето на актове за установяване на
нарушенията, както и че в този момент актосъставителите били възпрепятствани от
директора на предприятието да изпълнят задълженията си по
административнонаказателното производство, тъй като той забранил продължаването на
проверката и изземването на дървесината и им наредил да се завърнат на работното си
място. Ответникът оспорва тези показания като недостоверни и се позовава на
заинтересуваността на този свидетел, каквато несъмнено е налице, тъй като той е бил
уволнен от ответника на същото основание като ищеца по настоящото дело (за незадържане
на дървесината по съставените от него АУАН), оспорвал е по съдебен ред уволнението, бил
е възстановен на длъжността си и към настоящия момент е предявил срещу настоящия
ответник претенции, сходни с тези на ищеца по настоящото дело, от чиито показания той
възнамерява да се ползва като доказателство за основателността на своите искове. Поради
изложените причини показанията на този свидетел следва да се преценяват при условията на
5
чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото и като се има предвид възможната му
заинтересованост. В конкретния случай по делото е безспорно установен факта, че
проверката по сигнала за незаконно съхранявана дървесина в с. Н. започнала на 04.05.2020
г., но не завършила в същия ден, тъй като в течение на процедурата служителите на ТП на
ДЛС „К.“ – Д. преустановили изпълнението на задълженията си въпреки липсата на
обективни пречки да довършат своята работа. Освен от показанията на свидетеля Ф., това
обстоятелство се подкрепя и от свидетеля А., както и от свидетеля И., като този последен
свидетел разкрива и причината за преустановяване на проверката, съобщена му към този
момент от първия свидетел, а именно отзоваването на екипа от директора на ловното
стопанство. Изтъкването на тази причина от свидетеля Ф. пред свидетеля И. не следва да се
поставя под съмнение, тъй като провокиран от така полученото обяснение последният се
свързал с директора, за да получи от него гаранции, че служителите на ТП на ДЛС „К.“ – Д.
ще изпълнят задълженията си по започнатата процедура. От показанията на този свидетел
става ясно, че прекъсването на проверката, както и неизземването на дървесината са били за
него факти, достатъчни да породят съмнения в законосъобразното протичане на
започналото административнонаказателно производство, поради което той инициирал
полицейска проверка по случая, след чието приключване събраните материали били
предадени в прокуратурата. В подкрепа на твърдението си за оказан натиск свидетелят Ф.
посочи, че колегите му, които през същия ден следвало да съставят АУАН за нарушения,
констатирани в с. П., не сторили това нито на 04.05.2020 г., нито на по – късен етап, като
тези негови твърдения, индициращи оказан натиск за прекратяване на проверките, не бяха
опровергани от насрещната страна, макар да се основават на данни, които могат да бъдат
проверени въз основа на съхраняваните в ТП на ДЛС „К.“ – Д. документи. Така изложените
аргументи подкрепят достоверността на показанията на свидетеля Ф., въпреки че той е
заинтересуван от изхода на делото, тъй като кореспондират с неговата позиция, че именно
забраната на директора на предприятието и липсата на съдействие от негова страна са били
причините, поради които той и ищецът не са извършили изземването на дървесината, за
чието незаконно съхранение са съставили АУАН, нито са предоставили същата на
отговорно пазене на лицата, в чиито дворове тя се е помещавала. От обясненията на самия
ответник става ясно, че той не е санкционирал своите служители заради незадържането на
дървесината, съзнавайки, че нейното изземване не би могло да се осъществи без
съдействието му като ръководител на предприятието с оглед осигуряването на съответната
транспортна техника и работна сила за товаро – разтоварната дейност; същите били
наказани заради непредаването на дървения материал за отговорно пазене, изтъкнато от
него като причина за невъзможността за изземването му на по – късен етап. От обясненията
му става ясно, че именно с този пропуск на актосъставителите той оправдава последвалата
пасивност на управляваната от него структура да изземе в полза на държавата вещите,
предмет на установените от тях нарушения, което съдът не приема като основателно
обяснение за бездействието му, при положение че в близките дни, докато незаконната
дървесина не е била транспортирана на друго място, той не е осъществил опити за
изземването , нито е сторил това в по – късен период. Става ясно, че ответникът в
6
качеството си на ръководител на ТП на ДЛС „К.“ – Д. не е организирал задържането на
дървесината, т.е. натоварването и превоза , нито е възложил конкретни задължения в тази
насока на други лица, поради което санкционирането на ищеца за именно това бездействие
представлява недобросъвестно упражняване на неговите правомощия на работодател, при
положение че е възложил отговорността за собствената си пасивност в тежест на
подчиненото му лице. Налагането на дисциплинарното наказание би било оправдано,
единствено ако при опит за изземване на дървесината, същата вече не е била налична в
двора на съответния нарушител, но по делото стана ясно, че подобна липса не е била
установена, тъй като никой не е проявил инициатива да завърши процедурата по чл. 273, ал.
1 ЗГ. Тази пасивност на ответника не би могла да се отдаде на пропуска на ищеца да
предаде вещите за отговорно пазене, тъй като подобен пропуск е основание за по – голяма
експедитивност при организиране на изземването с оглед предотвратяване на опасността от
укриването на дървесината и отпадане на възможността за отнемането в полза на
държавата като предмет на извършено нарушение по ЗГ. В този смисъл бездействието на
директора разкрива стремежа му да прекрати проверката от 04.05.2020 г., който стремеж е
изведен и в показанията на свидетеля Ф. за събитията от този и следващия ден, и
потвърждава тяхната достоверност, въпреки заинтересуваността му от изхода на делото,
наложила по – задълбочена проверка на изложената от него информация. Оказването на
натиск от ответника върху неговите подчинени да преустановят проверката и изземването
на незаконната дървесина компрометира действията му по последващото уволнение на
ищеца, тъй като става ясно, че той му е вменил дисциплинарно нарушение, допуснато
поради осъщественото от самия него неправомерно въздействие, заставящо служителя му да
наруши задълженията си по чл. 273, ал. 1 ЗГ. Горното представлява недобросъвестно
упражняване на работодателските му правомощия, тъй като в качеството му на орган на
дисциплинарна власт му е било известно, че санкционираното бездействие на ищеца е
съответствало на собствените му нареждания, което обосновава незаконосъобразна
мотивация за извършеното спрямо него уволнение. В тази връзка не на последно място
следва да се отбележи и закъснялото реализиране на работодателските правомощия на
ответника, изразяващо се в пропускане на сроковете на налагане на дисциплинарно
наказание по чл. 194 КТ, което по мнението на съда подкрепя извода, че целта на
наказанието е излизала от рамките на трудовото правоотношение на ищеца, тъй като в
противен случай не става ясно защо отговорността му не е реализирана своевременно,
докато прилагането ѝ би имало значение от гледна точка на трудовата дисциплина.
В тази ситуация съдът намира, че ответникът, злоупотребявайки с работодателската
си власт спрямо своя служител, е реализирал елементите на деликтната отговорност по чл.
45 ЗЗД и дължи обезщетение на ищеца за вредите, претърпени от него в резултат на
незаконното му уволнение, надхвърлящи тези, компенсирани от работодателя по реда на чл.
225, ал. 1 КТ. В тази връзка не е необходимо да се коментират показанията на свидетелите К
. и А. за добронамереното отношение на ответника към неговите служители и враждебното
и неуважително поведение на ищеца и свидетеля Ф. спрямо него, още повече че
свидетелството на М. К. следва да се постави под съмнение, доколкото стана ясно, че той
7
нагажда твърденията си според другите факти, за които е получил информация, че са
безспорно установени по делото. Кредитирането на показанията на свидетеля Ф. за
препятстването на проверката от 04.05.2020 г. от страна на ответника обосновава
неправомерност на неговото поведение по осъществяване на уволнението, дори ако се
приеме, че той като цяло е бил положително настроен към служителите си; поради същата
причина не следва да коментират и показанията на свидетеля, целящи да докажат
недоброжелателност на ответника към него и ищеца, още повече че ако е имало такава тя е
била провокирана от разногласията им, възникнали на 04 – 05.05.2020 г., и би
представлявала последица от това неразбирателство, а не причина за тяхното уволнение.
Става ясно, че причина за уволнението на ищеца са събитията от 04 – 05.05.2020 г. и ролята
на всяка от страните в тях, поради което липсата на други неслужебни отношения помежду
им не изключва възможността предприетите от ответника действия като орган на
дисциплинарна власт, да са провокирани от цели, несвързани с трудовата дисциплина.
Видно е, че незадържането на незаконната дървесина, ако действително бе допуснато
от ищеца, би представлявало нарушение на трудовата дисциплина, достатъчно сериозно, за
да обоснове налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание. Незаверяването на
пътните му листи не представлява нарушение от подобна величина, поради което
включването му в заповедта за уволнение има допълващо значение за дисциплинарната му
отговорност и наложената обща санкция би била оправдана единствено при извършването
на основното и по – сериозно дисциплинарно нарушение. Поради тези причини
евентуалното извършване на второто посочено в заповедта за уволнение нарушение не
оправдава само по себе си приложената санкция, поради което не заличава деликтната
отговорност на ответника в светлината на изложените по – горе доводи за неизвършване на
първото нарушение. Отделно от това по делото стана ясно, че посочените в заповедта за
уволнение пътни листи са останали незаверени не по вина на ищеца, за което директорът е
бил уведомен от свидетеля К. на достатъчно ранен етап от дисциплинарното производство
преди приключването му с окончателен акт за налагане на дисциплинарно наказание.
От показанията на свидетеля С. Ш., приятел на ищеца, се установява, че поначало
той бил жизнен човек, който под формата на самодейност се занимавал със свирене и пеене;
след уволнението той коренно се променил, преживял тежко оставането си без работа,
затворил се в себе си, не излизал от дома си, притеснявал се от невъзможността да
осигурява собствената и на семейството си издръжка и да обслужва заемите си, изпивал
неудобство да приема финансовата помощ на съпругата си и в резултат на тревогите си
отслабнал за кратко време с около 20 кг. Според свидетеля Ф. безпокойството на ищеца се
отразило на здравословното му състояние, тъй като той получил проблеми с кръвното
налягане и започнал да приема медикаменти за неговото регулиране. Наложеното
дисциплинарно наказание станало известно и в по – широкото социално обкръжение на
ищеца, като познатите му започнали да се съмняват в неговата добросъвестност и почтеност
и подозирали, че е уличен в кражба на дърва. Свидетелят Ф. допълва, че след уволнението
много от колегите им се отдръпнали от тях, някои престанали да ги поздравяват и
8
прекъснали отношенията помежду им. Несъмнено е, че отпадането на трудовата
ангажираност и загубата на обичайния източник на доходи са травмиращи събития за всяко
трудоспособно лице, които предизвикват тревожност и несигурност за бъдещето, проблеми,
свързани с обезпечаване нуждите на семейството и обслужването на задълженията, както и
психологически дискомфорт и неудобство, произтичащи от необходимостта да се търси
финансова подкрепа от други лица. От свидетелските показания стана ясно, че ищецът е
преминал през тези негативни преживявания, които са се отразили в неблагоприятна насока
върху неговия темперамент и душевно състояние; отделно от това се установи, че неговото
уволнение е накърнило авторитета му в обществото, тъй като е станало повод за съмнения
относно неговия морал и почтеност, дали основание на много от познатите му да се
дистанцират и да редуцират контактите си с него. Тези негативни психически последици
следва да бъдат компенсирани чрез заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
което съдът на основание чл. 51 ЗЗД определя на сумата от 4000 лв., съобразявайки
интензитета на неприятните преживявания и срока на оставането на ищеца без работа,
възлизащ на период от около 10 месеца.
От изготвената по делото ССЕ се установява, че през 2020 г. на служителите в ТП
ДЛС К. – Д. са се полагали средства за ДМС от фонд СБКО в размер на 600 лв., които не са
били изплатени на ищеца от работодателя, средства за зимни и летни обувки, определени
със заповед № 426 от 17.12.2020 г. за 2021 г. в размер на 350 лв. (също неизплатени), както и
месечни ваучери за храна в размер на 60 лв. за 2020 г. и в размер на 80 лв. за 2021 г. При
нормалното развитие на трудовото правоотношение на ищеца той би получил посочените
плащания, поради което същите формират размера на пропуснатите от него ползи в резултат
на неправомерното му уволнение и в този смисъл представляват претърпени от него
имуществени вреди. Посочените вземания се дължат по трудовото правоотношение на
служителя, чието прекратяване се явява деликтът, основание на предявените претенции,
поради което причинната връзка между незаконосъобразните действия на ответника и
настъпилите вреди за насрещната страна е очевидна, при положение че непостъпването на
коментираните приходи в имуществото на ищеца е непосредствена последица от това
прекратяване. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че правото на
ищеца да претендира обезщетение за тези вреди било преклудирано, тъй като той вече е
потърсил по съдебен ред обезщетение за оставането си без работа от работодателя – на
първо място тези претенции са били разгледани в друго производство, по което ответникът
не е бил страна, а освен това различните имуществени вреди (за трудови възнаграждения,
ДМС, средства за облекло и храна) произтичат от различни факти, поради което не
представляват едно вземане, чийто размер е установен със сила на присъдено нещо с
решението по трудовия спор. Поради горното ответникът следва да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 1619 лв., формирано от сумата от 600
лв. за ДМС за 2020 г., 305 лв. за летни и зимни обувки (в този размер е предявената на това
основание претенция) и 714 лв. за храна (сбора от полагащите му се ваучери за периода от м.
септември 2020 г. до м. юли 2021 г., като се приспаднат сумите от 36 лв. и от 50 лв.,
заплатени му съответно за месеците септември 2020 г. и юли 2021 г.).
9
Поради така изложените причини предявените искове за заплащане на обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди следва да се уважат до така посочените размери, а
за горницата – да се отхвърлят като неоснователни, като на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
определените суми се присъдят заедно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.11.2021 г., до окончателното им плащане. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 838 лв. за адвокатски хонорар, 225
лв. за държавна такса, 226 лв. за експертиза и 18 лв. депозит за свидетел, които следва да се
заплатят заедно със законната лихва от датата на тяхната изискуемост – влизане в сила на
съдебното решение, до окончателното им плащане. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника също се полагат разноски съразмерно на отхвърлената част в размер на 162 лв. за
адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. И. Т. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „О.“ № ..да заплати на М.
В. М. с ЕГН ********** от с. Ч., общ. Д., ул. „Л.“ № ..сумата от 4000 лв. (четири хиляди лв.),
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
уволнението му, незаконосъобразно извършено от ответника в качеството му на директор на
ТП ДЛС К. – Д. със заповед № 300 от 18.09.2020 г., сумата от 1619 лв. (хиляда шестстотин и
деветнадесет лв.) представляваща имуществени вреди от същото уволнение (формирани от
сумата от 600 лв. за ДМС за 2020 г., 305 лв. за летни и зимни обувки за 2021 г. и 714 лв. за
храна за периода от м. септември 2020 г. до м. юли 2021 г.) заедно със законната лихва върху
тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.11.2021 г., до окончателното
им плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за присъждане на обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди в резултат на посоченото уволнение над така
посочените размери.
ОСЪЖДА Т. И. Т. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „О.“ № .да заплати на М. В.
М. с ЕГН ********** от с. Ч., общ. Д., ул. „Л.“ № ..направените по делото разноски
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 838 лв. (осемстотин тридесет и осем
лв.) за адвокатски хонорар, 225 лв. (двеста двадесет и пет лв.) за държавна такса, 226 лв.
(двеста двадесет и шест лв.) за експертиза и 18 лв. (осемнадесет лв.) за депозит за свидетел
заедно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение, до окончателното им
плащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
ОСЪЖДА М. В. М. с ЕГН ********** от с. Ч., общ. Д., ул. „Л.“ № .да заплати на Т.
И. Т. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „О.“ № ..на направените по делото разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 162 лв. (сто шестдесет и два лв.)
за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така
посочените суми.
10
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Силистренски окръжен съд.


Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
11