№ 176
гр. Радомир, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № .221730100876 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че живее постоянно в гр. Р., на адрес: ЖК „Т.”, бл.
., вх. ., ет. ., ап. ..
На 28.08.2022 г., около 10,00 ч., излязъл от блока, в който живее заедно със съпругата
си В. С.а. Излизайки от блока, внезапно се появили четири кучета и едното от тях, кафяво -
бяло на цвят, нападнало ищеца и го съборило на земята. С помощта на съпругата си успял
да се изправи, но почувствал много силна болка в лявата ръка, след което бил откаран в
ЦСМП – Перник, където на ищеца била направена рентгенова снимка, от която се
установило, че има счупване на лявата ръка, което наложило ръката да бъде обездвижена и
гипсирана. На следващия ден ищецът отишъл до МБАЛ „Р. А.“ АД, гр. Перник, където го
прегледали и му поставили диагноза „Вътреставно счупване на лява лъчева кост на типично
място“. Тъй като бил много стресиран, му изписали успокоителни и болкоуспокояващи.
Сочи, че вследствие на инцидента претърпял множество болки и страдания както по
време на увреждането, така и по време на лечението. Търпял болки и страдания и в
момента. Не можел да спи.
С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, получени вследствие на счупване на лява ръка, в резултат от нападение
от безстопанствено куче на 28.08.2022 г., в гр. Р., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 28.08.2022 г. до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли, като неоснователна и недоказана.
1
Твърди, че от страна на Община Р. са взети необходимите мерки за намаляване
популацията на бездомните кучета, като на 07.06.2022 г. е подписан договор за изпълнение
на услугата „Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на община
Р.“ с д-р А. В. и по силата на договора д-р В. се е задължила срещу заплащане да залавя,
транспортира, кастрира, маркира, ваксинира и обезпаразитява безстопанствените кучета на
територията на общината.
Оспорва иска и по размер, като твърди, че размерът на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
представител, който поддържа иска и моли за неговото уважаване.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител,
оспорва предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представено съдебно – медицинско удостоверение № . г., издадено от д-р
К. Ч., от което се установява, че вследствие на извършения преглед на ищеца и след
запознаване с медицинската документация са констатирани рентгенови данни за вътреставно
счупване на лявата лъчева кост. Описаното увреждане отговаря да е получено по начин и
време, както съобщава прегледаният, като същото му е причинило трайно затруднение на
движението на ляв горен крайник.
От страна на ответника по делото са представени договор № . г. за изпълнение на
услугата: „Овладяване популацията на бездомните кучета на територията на община Р.“,
сключен между Община Р. и д-р А. П. В., както и доклад за изпълнение на задълженията от
страна на изпълнителя по договора, а също така и писмо от Община Р. от 20.09.2022 г., от
което става ясно, че при извършената проверка по документи е установено, че куче, порода
„пинчер“, което отглежда ищецът С. С., не е регистрирано в поддържания в Община Р.
регистър на домашните любимци съгласно изискванията на чл. 6 от Наредба за
придобиване, притежаване и отглеждане на домашни и селскостопански животни на
територията на община Р..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелките
В. С.а, която е съпруга на ищеца, К.С. и А. В..
От показанията на свидетелките В. С.а и К.С. се установява, че на 28.08.2022 г. пред
входа на жилищния блок, в който живее ищецът в гр. Р., ЖК „Т.“, последният, докато е
държал отглежданото от него и съпругата му куче, порода „пинчер“, е бил нападнат от
безстопанствено куче, бяло – кафяво на цвят, без поставена ушна марка, което го е съборило
на земята и вследствие на падането ищецът е получил счупване на лявата ръка, което е
установено след извършен преглед в МБАЛ „Р. А.“ АД, гр. Перник. След инцидента ищецът
е имал затруднения в бита и в определен период от време е приемал обезболяващи и
2
успокоителни.
От показанията на свидетелката А. В., която е регистрирана като ветеринарен лекар,
се установява, че между нея и Община Р. има сключен договор за овладяване популацията
на безстопанствените кучета на територията на община Р.. Сочи, че във връзка с процесния
инцидент няма подаден официален сигнал за ухапано куче, порода „пинчер“, но в
социалните мрежи е попаднала на публикация с прикачена снимка на едро, охранено,
видимо домашно куче, порода „Алабай“, което е нападнало друго куче, вследствие на което
свидетелката посетила района на инцидента и направила обход, но не открила кучето.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза
се установява, че в наличната по делото медицинска документация на името на С. Д. С. е
установено и отразено следното травматично увреждане: данни от образното изследване –
рентгенография от 28.08.2022 г. за вътреставно счупване на лявата лъчева кост на типично
място. Това травматично увреждане, според вещото лице, е осъществило критериите на
медико - биологичния признак трайно затруднение на движението на ляв горен крайник
(ръка). Описаното травматично увреждане е получено в резултат от действието на твърди
тъпи предмети, по механизма на удари от или върху такива предмети и по своята
локализация, вид и характеристики отговаря да е получено в резултат от падането върху
терена и контакт на дланта на лява ръка с терена при изпънат горен крайник и по начин и
време, за които се съобщава в исковата молба.
Лечението включва имобилизация на крайника, в случая гипсова лонгета за период от
три седмици и последваща рехабилитация и физикална терапия по преценка и назначения от
лекуващия лекар. На ищеца са предписани болкоуспокояващи лекарства – аналгетици.
Средностатистическият период за възстановяване при травма от този вид е от
порядъка на 2,5 – 3 месеца.
В резултат от увреждането ищецът е търпял физически болки и страдания в периода
на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите часове и дни след
получаване на увреждането и са намалявали по интензитет по време на възстановителния
период. В бъдещ период от време, от порядъка на месец до една година се очаква
пострадалият да търпи физическа болка в лявата ръка при физически натоварвания и
промяна на атмосферните условия.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като тези на свидетелката В. С.а прецени по реда на
чл. 172 ГПК, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно – медицинска
експертиза, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
3
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД е предявен от надлежно легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД, с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното
бездействие на ответната страна чрез свои служители или други натоварени с тези дейности
лица да изпълни задълженията си по чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните
(ЗЗЖ) да упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява
агресивното им поведение. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За основателността
на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил противоправно деяние
(действие или бездействие), с което виновно е причинил на ищеца неимуществена вреда в
претендирания размер за претърпени болки и страдания вследствие на причинено
увреждане на здравето чрез нападение от безстопанствено куче, представляващо телесна
повреда, изразена в счупване на лява ръка, болка и страдание, преживяна уплаха и остра
стресова реакция, страдания и неприятни изживявания. Следва да се установи и причинна
връзка между вредата и деянието на ответника. В случая не е необходимо да се установяват
конкретните лица, осъществили деянието (така т. 7 от ППВС № 7/1959 г.), а само качеството
им на изпълнители на възложена работа. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49
ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за
бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. Съдът
намира, че на ответната община е възложено от закона (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ) вземането на мерки
на територията на общината по предотвратяването на агресивното поведение към хора или
животни от страна на безстопанствени кучета. Следователно, причиняването на вреди
вследствие на такова поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност на
общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е
последица от непредприети мерки, визирани в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ или за тяхната
недостатъчност, или безрезултатност. Ето защо са без значение представените от ответника
доказателства за дейностите на ответната община в изпълнение на задълженията ù по ЗЗЖ.
Основание за отговорността ù е бездействието, довело до причиняване на вреди,
независимо, че ответната община може да е предприела различни мерки и действия, които
обаче в случая са се оказали недостатъчни, за да прекъснат причинната връзка по настъпване
на вредите.
4
Ответната община отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на нейна
територия, а за причинените от тях конкретни вреди на ищеца. Съдът не приема
направеното от ответника възражение, че не следва да носи отговорност поради доказване
на предприетите от община Р. мерки по отношение грижата за безстопанствените животни.
Така предприетите мерки не освобождават ответника от отговорност при неупражнен
достатъчно ефективен надзор върху безстопанствените животни и непредотвратяване на
агресивното им поведение. В случая категорично се установи, че на процесната дата ищецът
е бил нападнат от куче, което е било безстопанствено. Вследствие на нападението същият е
получил физически увреждания, подробно описани в медицинските документи, приети по
делото. На ищеца е причинено страдание, като оздравителният период е бил около 2,5 - 3
месеца. Според възприетото в съдебната практика, безстопанствени животни са тези, родени
като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма
или специално определено за тях място, дори те да бъдат хранени от хората от квартала -
решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 г., ВКС, ГК, I г. о. От събраните по
делото гласни доказателствени средства се установява, че описаните от ищеца кучета са
познати на свидетелите, като последните твърдят, че същите нямат собственик. Ето защо,
съдът приема, че действително в случая се касае за безстопанствено животно, поради което
отговорността на ответната община по чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказаното
до момента на увреждането на ищеца бездействие на нейните органи и служебни лица във
връзка със задълженията им по чл. 41 - 56 от Закона за защита на животните и § 5 от ПЗР на
същия закон. С оглед изложеното, съдът приема, че всички елементи от фактическия състав
на предявения иск са доказани по делото.
За определяне на справедливия размер на обезщетението съдът съобрази, че се касае
за физическа травма, свързана със счупване на лявата ръка на ищеца. Нараняването освен
физическо страдание е причинило и стрес, провокиран от инцидента. Продължителността на
оздравителния период на физическото нараняване е около 2,5 – 3 месеца, като състоянието
на стрес, предизвикано у ищеца, се установява от показанията на разпитаните свидетели.
Следва да се вземе предвид още и силната болка и негативни емоции, които е изпитал
ищецът непосредствено след нараняването. Не без значение при определяне на
справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е и
посоченото от вещото лице, че в бъдещ период от време, от порядъка на месец до една
година се очаква пострадалият да търпи физическа болка в лявата ръка при физически
натоварвания и промяна на атмосферните условия. Съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства води до извода, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да бъде определено в размера на сумата от 5000,00 лева. Тази
сума би репарирала адекватно и в най-пълна степен търпените от ищеца неимуществени
вреди, с оглед на продължителността им и създадените неудобства от получените
увреждания. За разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху
5
главницата, считано от датата на увреждането – 28.08.2022 г. до окончателното ù изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната община следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски съразмерно с уважената част от
иска. Ищецът доказва направени разноски в общ размер на 1380,00 лева, от които 400,00
лева – внесена държавна такса, 150,00 лева – депозит за вещо лице и 830,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение. От така посочената сума ответната община следва да бъде
осъдена да му заплати сумата от 690,00 лева съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева, предвид
ниската правна и фактическа сложност на делото. От така посочената сума ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 50,00 лева съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Р., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № ., представлявана от кмета П.С.А.
ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .
сумата от 5000,00 лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени вследствие на счупване
на лява ръка в резултат на нападение от безстопанствено куче на 28.08.2022 г., в гр. Р.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 28.08.2022
г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 10 000 лева (десет хиляди лева), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Община Р., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № ., представлявана от кмета П.С.А.
ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .
сумата в размер на 690,00 лева (шестстотин и деветдесет лева), представляваща направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Д. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .
ДА ЗАПЛАТИ на Община Р., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № ., представлявана от кмета П.С.А.,
сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща направени разноски по
делото).
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6
7