№ 3979
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Наталия П. Лаловска
Теодора И.
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100501962 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на страните.
С решение № 20056274/05.09.2022г. по гр.д. № 745/2018г. по описа на СРС, 54-и
състав, по предявените от ищеца Г. К. К. срещу ответника „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност искове,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е допусната поправка на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, възникнало по силата на
сключен помежду им трудов договор № 1/01.12.2000г., като вместо вписаното в
трудова книжка серия В, № 374912, № 43-продължение, на Г. К. К., основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ от 08.11.2017г. се впише чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 29.09.2017г.,
по исковете по чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 КТ ответникът
„К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност е осъден да заплати на ищеца Г. К. К., сумата 7 072.83
лева – дължимо от работодателя обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение едностранно от служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, ведно
със законната лихва от 02.01.2018г. до окончателното погасяване, сумата 176.82 лева –
обезщетение за забава върху същата главница за периода от 29.09.2017г. до
02.01.2018г., сумата 1 570.37 лева – обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 12 дни за 2017г., ведно със законната лихва от 02.01.2018г. до окончателното
1
погасяване, и сумата 41.88 лева – обезщетение за забава върху същата главница за
периода от 29.09.2017г. до 02.01.2018г.,
отхвърлени са предявените от ищеца Г. К. К. срещу „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарното уволнение на К., извършено със заповед № ТД-124-15/02.11.2017г.,
за осъждане на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност да му заплати сумата 40 366.43 лева –
обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 08.11.2017г. до
09.05.2018г., сумата 2 093.84 лева – неплатена част от брутно трудово възнаграждение
за м.09.2017г. и сумата 55.84 лева – обезщетение за забава върху последната главница
за периода от 29.09.2017г. до 02.01.2018г.,
отхвърлени са исковете по чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ на ищеца К. за солидарно
осъждане на ответниците „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност и ответниците К. Х. М. и А.
Н. Д. – синдици на банката, за сумите 8 487.40 лева – обезщетение за вредите,
причинени му от несвоевременно оформяне на трудовата му книжка при прекратяване
от негова страна на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ,
несвоевременно издаване на документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж и
заповед за прекратяване на трудовия договор на основание 327, ал. 1, т. 3 КТ,
изразяващи се в невъзможността на К. да сключи последващ трудов договор, да се
регистрира като безработен и да получава обезщетение за безработица за периода от
02.10.2017г. до 08.11.2017г., сумата 9 861.94 лева – обезщетение за вредите от вписване
в трудовата му книжка на невярно основание за прекратяване на трудовото му
правоотношение, изразяващи се в невъзможността му да заема длъжности, съответни
на опита и квалификацията му и съобразно тях да получава по-висок доход за периода
от 09.11.2017г. до 02.01.2018г., и сумата 1 193.83 лева – обезщетение за вредите от
вписване в трудовата му книжка на невярно основание за прекратяване на трудовото
му правоотношение, съизмеряващи се с разликата между действително полученото от
него обезщетение за безработица и това, което би получил съобразно действителните
си осигурителен доход и стаж при вписано основание за прекратяване чл. 327, ал. 1, т.
3 КТ за периода от 01.12.2017г. до 02.01.2018г.
отхвърлен е насрещният иск на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност срещу ищеца К.
за сумата 7 072.83 лева – причинени на банката вреди от едностранното прекратяване
на трудовото правоотношение от страна на служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 3
КТ.
С въззивната си жалба ищецът Г. К. К., чрез адв. Д., обжалва решение №
20056274/05.09.2022г. по гр.д. № 745/2018г. по описа на СРС, 54-и състав, в частите, в
които са отхвърлени предявените срещу ответника „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна
2
на дисциплинарното уволнение на К., извършено със заповед № ТД-124-
15/02.11.2017г., по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на „К.Т.Б.“ АД –
в несъстоятелност да му заплати сумата 40 366.43 лева – обезщетение за оставане без
работа поради уволнението за периода от 08.11.2017г. до 09.05.2018г., по чл. 128, т. 2
КТ за сумата 2 093.84 лева – неплатена част от брутно трудово възнаграждение за
м.09.2017г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 55.84 лева – обезщетение за забава върху
последната главница за периода от 29.09.2017г. до 02.01.2018г., и в частта, в която са
отхвърлени исковете му по чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за солидарно осъждане на
ответниците „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, К. Х. М. и А. Н. Д. – синдици на
банката, за сумите 8 487.40 лева – обезщетение за вредите, причинени му от
несвоевременно оформяне на трудовата му книжка при прекратяване от негова страна
на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, несвоевременно
издаване на документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж и заповед за
прекратяване на трудовия договор на основание 327, ал. 1, т. 3 КТ, изразяващи се в
невъзможността на К. да сключи последващ трудов договор, да се регистрира като
безработен и да получава обезщетение за безработица за периода от 02.10.2017г. до
08.11.2017г., сумата 9 861.94 лева – обезщетение за вредите от вписване в трудовата му
книжка на невярно основание за прекратяване на трудовото му правоотношение,
изразяващи се в невъзможността му да заема длъжности, съответни на опита и
квалификацията му и съобразно тях да получава по-висок доход за периода от
09.11.2017г. до 02.01.2018г., и сумата 1 193.83 лева – обезщетение за вредите от
вписване в трудовата му книжка на невярно основание за прекратяване на трудовото
му правоотношение, съизмеряващи се с разликата между действително полученото от
него обезщетение за безработица и това, което би получил съобразно действителните
си осигурителен доход и стаж при вписано основание за прекратяване чл. 327, ал. 1, т.
3 КТ за периода от 01.12.2017г. до 02.01.2018г.
Ищецът поддържа във въззивната си жалба, че решението било неправилно и
необосновано в обжалваните от него части. В случая законността на уволнението била
оспорена от него, а решението в отхвърлителната част по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
противоречало на изложените от СРС мотиви и било явно необосновано.
Уволнителната заповед съществувала в правния мир, предвид на което нейната
незаконосъобразност следвало да бъде провъзгласена. Излага подробни съображения.
Позовава се на съдебна практика. Поддържа доводите за незаконосъобразност на
уволнението, наведени пред първата инстанция. Неправилно СРС отхвърлил иска по
чл. 128, т. 2 КТ, изхождайки от принципа, че заплащане се дължи само за престиран
труд, без да съобрази, че ответникът злоупотребил по см. чл. 8 КТ с правото си да
въведе непълно работно време, по който механизъм незаконосъобразно не било
начислено и цялото договорено трудово възнаграждение на ищеца за м.09.2017г.
Работникът нямал задължение сам да си осигури работа, а единствено да престира
3
труд, когато работодателят му е осигурил такава – чл. 127 КТ, работодателят не можел
да черпи права от недобросъвестното си поведение. Основателни били и исковете по
чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ срещу тримата ответници – установено било, че трудовата
книжка и съпътстващи документи за трудов и осигурителен стаж не били
своевременно оформени, осъществен бил съставът на незаконното задържане на
трудовата книжка, търпените вреди се презумирали. Позовава се на съдебна практика и
ТР № 1/02.12.2019г. по тълк.д. № 1/2019г. ОСГК на ВКС. Установени били и вредите –
на ищеца от несвоевременното издаване на документи, които до 08.11.2017г. били под
формата на загуби, тъй като бил препятстван да получи каквото и да е обезщетение за
безработица. СРС не съобразил, че не ищецът следвало да доказва, че поискал
обезщетение пред НОИ, а ответникът имал задължението да уведоми НАП и НОИ за
прекратяването и да издаде нужните документи, при липса на прекратяване ищецът не
могъл да постигне сключване на договор с друг работодател, до 08.11.2017г. ищецът не
разполагал с акт за прекратяване и не могъл да окомплектова заявление-декларация по
чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и заплащане на обезщетения за безработица. СРС
пренебрегнал признанието на ответника и синдиците – виновни длъжностни лица, че
получили заявлението на ищеца от 29.09.2017г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, но в противоречие с чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ и чл. 128а КТ не издали акт
за прекратяване и не оформили трудовата му книжка и не издали изискуемите
документи за трудов и осигурителен стаж. Отговорността им била солидарна и в тази
връзка СРС следвало да изложи мотиви дали синдиците допуснали грешка или
действията им били преднамерени с цел увреда на ищеца. Излага свой анализ на
писмените доказателства в тази връзка. По подробно изложените в жалбата
съображения моли решението да бъде отменено в обжалваните с въззивната му жалба
части, а вместо това – предявените срещу ответника „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, искове да бъдат изцяло уважени, както и да
бъдат уважени исковете по чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за солидарно осъждане на
ответниците „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност и синдиците К. Х. М. и А. Н. Д..
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност и
синдиците К. Х. М. и А. Н. Д. не са депозирали писмени отговори на въззивната жалба
на ищеца. В хода на производството пред въззивния съд оспорват същата като
неоснователна.
С въззивната си жалба ответникът „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност обжалва
решение № 20056274/05.09.2022г. по гр.д. № 745/2018г. по описа на СРС, 54-и състав,
в частите, в които съдът е уважил иска на ищеца К. по чл. 221, ал. 1 КТ за сумата 7
072.83 лева, представляваща дължимо от работодателя обезщетение при прекратяване
на трудовото правоотношение едностранно от служителя на основание чл. 327, ал. 1, т.
4
3 КТ, иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 176.82 лева – обезщетение за забава върху
същата главница за периода от 29.09.2017г. до 02.01.2018г., и в частта, в която е
отхвърлен насрещният иск на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност срещу ищеца К. за
сумата 7 072.83 лева – причинени на банката вреди от едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение от страна на служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ.
С въззивната си жалба ответникът „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност излага
съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в
обжалваните части. Неправилно и в противоречие с КТ и съдебната практика съдът
тълкувал разширително разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, предвиждаща право за
работника или служителя да прекрати едностранно трудовото правоотношение, когато
работодателят промени уговореното трудово възнаграждение без да има основание за
това и приел, че основанието за прекратяване било налице поради незаконосъобразно
въвеждане на непълно работно време. Противоправно и виновно, без да са налице
предпоставките за това ищецът упражнил право по чл. 327 КТ, от което за ответника-
работодател произтекли вреди в размер на обезщетението за неспазено предизвестие.
По тези мотиви моли за отмяна на решението в обжалваните части, а вместо това
въззивният съд да отхвърли исковете на ищеца по чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и да уважи насрещния иск на банката за вреди. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Г. К. К. депозира писмен отговор на
въззивната жалба на ответника „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, с който оспорва
същата като неоснователна по подробно изложени съображения.
Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна
сила в частите, в които са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ
и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за плащане на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
След указания на въззивния съд, дадени с определение № 6839/30.04.2024г., в
о.с.з. на 11.06.2024т. нередовностите на исковата молба са отстранени, като е
допуснато уточнение на основанието, на което ищецът претендира солидарното
осъждане на ответниците „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, К. Х. М. и А. Н. Д., за
сумата 8 487.40 лева, като последната представлява единствено обезщетение за
неиздаване или несвоевременно издаване на документи, свързани с прекратения на
29.09.2017г. трудов договор, а именно заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 29.09.2017г., удостоверяване в трудовата книжка на верни
5
обстоятелства по чл. 6, ал. 1 НТКТС, удостоверение образец УП-2 и УП-3. Именно иск
при тази правна квалификация и факти е докладван и разгледан от СРС с обжалваното
решение.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на
въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира
следното:
Със сезиралата съда искова молба ищецът Г. К. К. излага, че с ответника
„К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност били обвързани от валидно трудово правоотношение,
в рамките на което ищецът заемал при ответника длъжността началник отдел ИТ. Със
заповед № 3-673/31.08.2017г. ответникът, на основание чл. 138а КТ, установил за
ищеца и друг служител от отдела работно време на непълен работен ден, поради
намаляване обема на работата. Заповедта била незаконосъобразна – липсвали
задължителни реквизити, не бил спазен предварителния 10-дневен срок за влизането й
в сила, липсвали реквизити по чл. 9 НРВПО, а именно данни за съгласуване с
представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и
служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Ищецът писмено възразил срещу заповедта. С нея
незаконосъобразно бил постигнат ефект на намаляване на трудовото му
възнаграждение, предвид на което със заявление вх. № 1199/29.09.2017г. ищецът
прекратил едностранно трудовото си правоотношение с ответника на основание чл.
327, ал. 1, т. 3 КТ и едновременно с това поканил ответника незабавно да състави и да
му предаде свързаните с прекратяването документи и да му заплати следващите му се
обезщетения. Вместо това ответникът съставил документ заповед-разяснение с
посочена антидатирана дата 02.10.2017г., на 01.11.2017г. му връчил заповед № 3-
859/31.10.2017г. за изискване на писмени обяснения, а на 07.11.2017г. и заповед № ТД-
124-15/02.11.2017г. за дисциплинарно уволнение. Заповедта за уволнение била
незаконосъобразна – издадена при вече настъпило със заявлението на ищеца от
29.09.2017г. прекратяване. Ответникът не попълнил надлежно и своевременно
трудовата книжка на ищеца, не издал своевременно надлежен акт за прекратяване и не
оформил надлежно поисканите му документи. Претендира на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със заповед
№ ТД-124-15/02.11.2017г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради
уволнението и за разликата във възнаграждението за времето, през което работил на
по-нископлатена работа в размер на сумата 40 366.43 лева за периода от 08.11.2017г. до
09.05.2018г. (уточнение в молба л. 62 от преписката на СРС), на основание чл. 344, ал.
1, т. 4 КТ съдът да постанови поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата му книжка, като се впише действителното такова по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ,
на основание чл. 221, ал. 1 КТ ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в
размер на сумата 7 072.83 лева, дължимо при прекратяване на трудовото
6
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД –
обезщетение за забава върху същата главница в размер на сумата 176.82 лева за
периода от 29.09.2017г. до 02.01.2018г. (уточнение л. 45), на основание чл. 224, ал. 1
КТ сумата 1 570.37 лева – обезщетение за неизползван отпуск 12 дни за 2017г. и сумата
41.88 лева – обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 29.09.2017г. до
02.01.2018г., на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 2 093.84 лева – брутно трудово
възнаграждение за м.09.2017г. и обезщетение за забава върху същото по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за периода от 29.09.2017г. до 02.01.2018г. в размер на сумата 55.84 лева (молба от
16.05.2019г.). Твърди, че ответниците „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност и длъжностните
лица-синдици нарушили задълженията си по чл. 226 КТ и му дължали обезщетения на
това основание, които претенции са уточнявани от ищеца неколкократно.
Спрямо тримата ответници, в условията на солидарност, ищецът предявил иск за
обезщетение поради това, че ответникът и синдиците не попълнили своевременно и
надлежно трудовата му книжка, след като ищецът едностранно прекратил трудовото
правоотношение на 29.09.2017г., и не му били издадени поисканите със заявлението от
29.09.2017г. УП-2 удостоверение за осигурителен доход и УП-3 за осигурителен стаж,
фишове с начислено възнаграждение, с което работодателят нарушил
удостоверителните си задължения по чл. 128а, ал. 1 КТ, не издал акт за прекратяване
на трудовото правоотношение – чл. 128а, ал. 3 КТ. Ищецът въвел твърдения, че поради
това поведение на ответника-работодател, не могъл да се регистрира в Бюрото по
труда като безработен (уточнения л. 46 от преписката на СРС) и не могъл да започне
работа при друг работодател (л. 63). Обезщетението е претендирано за периода от
02.10.2017г. до 08.11.2017г. съобразно уточнението в молба от 16.05.2019г., л. 63 и
молба от 17.12.2019г., л. 297, в размер на сумата 8 487.40 лева. При уточнението на
исковата молба в частта по този иск, по указания на настоящата съдебна инстанция,
същият е с правна квалификация чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ за солидарно осъждане на
тримата ответници да заплатят на ищеца сумата 8 487.40 лева, представляваща
обезщетение за неиздаване или несвоевременно издаване на документи, свързани с
прекратения на 29.09.2017г. трудов договор, а именно: заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, считано от 29.09.2017г. на вярното основание,
удостоверяване в трудовата книжка на верни обстоятелства по чл. 6, ал. 1 НТКТС,
удостоверение образец УП-2 и УП-3.
Спрямо тримата ответници, в условията на солидарност, ищецът предявил иск за
обезщетение по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, поради това, че вписали неверни данни
издадените му документи – работодателят, твърдейки, че трудовото правоотношение
между страните продължило след 29.09.2017г., вписал неверни данни, в т.ч. 1 работен
ден, самоотлъчки, начисляване на осигуровки и удържане на данък върху суми, които
не съответствали на действителното положение, а като последица вписал невярно в
трудовата му книжка и дисциплинарно уволнение поради 21 дни самоотлъчки през
7
м.10.2017г., като възпроизвел това и в издадените УП-2 и УП-3 (л. 47 от преписката на
СРС). По този начин ищецът не могъл да заеме длъжности, съответстващи на опита и
квалификацията му, тъй като вписаното дисциплинарно уволнение му създало лоша
трудова репутация. За периода от 09.11.2017г. до 02.01.2018г. претендира сумата 9
861.94 лева - пропуснати ползи.
Спрямо тримата ответници, в условията на солидарност, ищецът предявил иск за
обезщетение по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, поради това, че неправилното отразяване в
трудовата му книжка на основанието и датата на прекратяване на трудовото
правоотношение довело до разлика в осигурителния доход, въз основа на който се
изчислявало обезщетението на ищеца за безработица за периода от 01.12.2017г. до
30.11.2018г. Разликата между полагащото се на ищеца обезщетение за безработица за
действителния осигурителен доход и стаж и изчисленото по отразения в издадените от
ответника документи такъв се определяла в размер на сумата 1 193.83 лева, чието
плащане в условията на солидарност ищецът претендира.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, чрез
синдиците – ответниците К. М. и А. Д., депозират писмен отговор на исковата молба, с
който оспорват исковете. Признават, че страните били обвързани от трудово
правоотношение, в рамките на което ищецът К. изпълнявал длъжността началник отдел
„ИТ“ в дирекция „Оперативни дейности“. Излага, че със заповед № 3-673/31.08.2018г.
на синдиците въвел непълно работно време за служителите в отдела, като в периода от
08.09.2017г. до 29.09.2017г. ищецът работил на 5-часов работен ден и получил
съответното на отработеното време трудово възнаграждение. Признава, че получил
заявлението на ищеца от 29.09.2017г., но твърди, че същото не произвело едностранно
прекратяване, защото ищецът злоупотребил с право без да са налице предпоставките
по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. Непълното работно време било законосъобразно въведено в
съответствие с чл. 138а КТ, заповедта съдържала необходимите реквизити, липсвала
синдикална организация/представители по чл. 7, ал. 2 КТ. Работодателят положил
напразни усилия да обясни на ищеца липсата на основание за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение от негова страна. За периода от
30.09.2017г. до 08.11.2017г. ищецът не се явявал на работа и не изпълнявал трудовите
си задължения, предвид на което работодателят ангажирал дисциплинарната му
отговорност при спазване на законовоустановената процедура, като поради
дисциплинарното му уволнение трудовото правоотношение с ищеца било прекратено
на 08.11.2017г. Извън горното оспорва иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
при твърдение, че на 10.11.2017г. ищецът започнал нова работа – технически директор
в „Д. и сие К.“ ООД, а на 18.12.2017г. сключил трудов договор с „Дилингова
финансова компания“ АД на длъжност специалист поддръжка приложения.
Евентуално, ако съдът приеме, че едностранно прекратяване настъпило със
заявлението на ищеца от 29.09.2017г., то исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ
8
отново се явявали неоснователни поради липсата на валидно трудово правоотношение
между страните. Оспорва исковете по чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – липсвала вреда,
причинна връзка с поведение на работодателя, ищецът започнал нова работа, на
01.12.2017г. се регистрирал като безработен. Оспорва и останалите парични искове –
нямало основание за преизчисляване на възнаграждението на ищеца. Моли за
отхвърляне на исковете. Предявява насрещен осъдителен иск по чл. 220 КТ за сумата 7
072.83 лева – обезщетение за причинени на работодателя вреди от незаконосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ищеца (уточнение в молба от
23.08.2019г.). Претендира разноски.
С отговора си по насрещния иск ищецът Г. К. К. оспорва същия по съображения
на първо място за законосъобразност на едностранното прекратяване, извършено със
заявлението му от 29.09.2017г.
Съдът приема за установено от представените по делото писмени доказателства,
а и като безспорно между страните, че същите били обвързани от валидно трудово
правоотношение, в рамките на което ищецът изпълнявал при ответника длъжността
началник отдел „Информационни технологии“ в дирекция „Оперативни дейности“.
Установява се от неоспореното по делото заявление с вх. № В-1199/29.09.2017г.,
че на 29.09.2017г. до ответника достигнало изявление на ищеца за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ –
поради едностранна промяна от страна на работодателя на размера на трудовото
възнаграждение на ищеца К..
Когато работникът или служителят упражни добросъвестно потестативното си
право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без
предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението
до работодателя. В този случай е без правно значение дали работникът е притежавал
това потестативно право или не го е притежавал, защото не били налице съответните
предпоставки на чл. 327 КТ. Трудовият договор е прекратен, а работникът, при липса
на предпоставките, ще отговаря за вредите, които е причинил на работодателя. В този
смисъл – Р 18/07г. г.д. 668/04г. III г.о., Р 159/15.03.2021г. г.д. № 4433/2019г. III г.о. на
ВКС, Опр. 1071/10г. г.д. 562/10г. IV г.о. на ВКС. Поради изложеното съдът приема, че
трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 29.09.2017г. с
достигането на едностранното изявление за прекратяване на ищеца К. до ответника.
С отговора на исковата молба ответникът се позовава на недобросъвестност на
ищеца, изразяваща се в знанието му, че не били налице предпоставките по чл. 327, ал.
1, т. 3 КТ и по този начин искал да избегне последиците на полагането на труд на
непълно работно време, в частност – намаления размер на трудово възнаграждение.
С разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ законодателят, преценявайки степента
на важност на размера на трудовото възнаграждение за работника или служителя,
9
намерил за оправдано да регламентира едностранното намаляване от страна на
работодателя на този размер като предпоставка за незабавно едностранно прекратяване
на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя. Ето защо
избягването на последици като полагане на труд на непълно работно време и намален
размер на трудово възнаграждение не могат да бъдат тълкувани като
недобросъвестност на работника или служителя. Недобросъвестност би била налице
например, ако ищецът бе имал за цел да избегне налагането на дисциплинарно
наказание за нарушение, извършено преди отправянето на едностранното изявление. В
случая по делото нито се твърди, нито от доказателствата се установява, преди
едностранното волеизявление от 29.09.2017г. ищецът да извършил каквото и да е
нарушение на трудовата дисциплина, чиито последици се стремил да избегне. Както
вече бе отбелязано по-горе, липсата на предвидените от нормата на чл. 327, ал. 1 КТ
предпоставки единствено предоставя възможност работодателя да претендира от
работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното
прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече
прекратеното трудово правоотношение.
Въпреки настъпилото прекратяване, ответникът издал заповед № ТД-124-
15/02.11.2017г. за налагане на ищеца на дисциплинарно наказание уволнение, връчена
на ищеца на 07.11.2017г. Следователно уволнението на ищеца със заповед № ТД-124-
15/02.11.2017г. било извършено при вече липсващо субективно потестативно право на
работодателя за уволнение. По тези съображения следва да се приеме, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение била издадена незаконосъобразно и следва
да се отмени, с което се уважава предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В този
смисъл - решение 89/26.04.2011г. по гр.д. 278/2010г. ГК, IV ГО на ВКС, решение
954/09.12.2009г. по гр.д. 5375/2008г., ГК, I ГО на ВКС и др. във връзка с ТР
1/19.02.2010г. по т.д. 1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Следва да се отбележи, че в цитираното от първоинстанционния съд Решение №
110/23.07.2020г. по гр.д. № 3144/2019г. IV г.о. на ВКС, постановено по въпроса какво е
съотношението между исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, при
упражнени от страните насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото
правоотношение, ВКС не поддържа възприетото в Определение № 150/19.03.2014г. по
ч. гр. д. № 808/2014 г., I г.о. на ВКС, а приема, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ са обективно кумулативно съединени в съотношение на
обуславящ към обусловен, а съдът дължи произнасяне и по двата иска. Изходът по
иска за отмяна на уволнението като незаконно обуславя изхода на иска по чл. 344, ал.
1, т. 4 КТ - ако уволнението на извършеното основание бъде прието за законно, то
същото следва да фигурира в трудовата книжка на ищеца. Съдебната защита срещу
незаконно уволнение се изразява в упражняване на правото на искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1 - 4 КТ. С кумулативно съединяване на конститутивните искове по чл. 344, ал. 1, т.
10
1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ се постига промяна в правното положение на страните,
промяна в основанието за прекратяване на трудовия договор - Решение №
179/09.12.2020 г. по гр. д. № 509/2020 г., III г. о. на ВКС. В общия смисъл на понятието
„незаконно уволнение“ се включват всички възможни пороци на уволнението -
решение по гр.д. № 2967/2002г., ІІІ г.о. на ВКС. В този смисъл - Определение №
497/02.06.2022г. по гр. д. № 3481/2021г., III г.о. на ВКС, в който казус са уважени и
двата иска – и по т. 1 и по т. 4. Двата иска са уважени и в случая, обсъден в
Определение № 60503/18.06.2021 г. по гр. д. № 4149/2020 г., IV г. о. на ВКС.
По горните мотиви обжалваното съдебно решение следва да бъда отменено в
частта, в която СРС отхвърлил иска на ищеца срещу ответника по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, като вместо това въззивният съд уважи иска за признаване незаконността на
уволнението на ищеца, извършено със заповед № ТД-124-15/02.11.2017г. на синдиците
на „К.Т.Б.“ АД-в несъстоятелност.
Предвид константната съдебна практика, в т.ч. застъпена в Опр. №
389/28.06.2010г. ч.г.д. № 366/2010г. IV г.о. на ВКС, Опр. № 235/02.05.2011г. по ч.г.д. №
158/2011г. на III г.о. на ВКС, съдът самостоятелно не може да контролира правото на
роботодателя да въведе непълно работно време, но по предявен иск на работника или
служителя, вкл. за заплащане на възнаграждение за пълното уговорено с договора
работно време е допустимо установяването на незаконосъобразност на заповедта на
работодателя, с която непълното работно време е въведено. При констатирането на
такава незаконосъобразност съдът няма да зачете последиците от едностранното
волеизявление на работодателя.
Предвид нормата на чл. 138а, ал. 1 КТ, при намаляване на обема на работа
работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година
непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово
звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с
представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и
служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
първото по делото о.с.з. СРС отделил обстоятелството, че при ответника нямало
представители на синдикалните организации и на представителите на работниците и
служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Предвиденият в чл. 9 Наредбата за работното време,
почивките и отпуските ред за въвеждане на непълно работно време по чл. 138а, ал. 1
КТ изисква такова да бъде установено с писмена заповед на работодателя за всеки
отделен случай не по-късно от 10 работни дни преди датата на преминаването към
непълно работно време. В конкретния случай 10-дневният срок не бил спазен, тъй като
със заповед № 3-673/31.08.2017г., непълно работно време за ищеца, а и респ. -
пропорционален на това размер на трудовото възнаграждение, било установено
считано от 01.09.2017г. Ето защо заповедта е незаконосъобразна, а преобразуващото
11
право на ищеца по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ било упражнено при наличие на
предпоставките, визирани от същата норма. В случая за извода за незаконосъобразност
на заповед № 3-673/31.08.2017г. е достатъчна констатацията на СРС за неспазен срок
по чл. 9 от наредбата, предвид на което СРС, противно на доводите във въззивната
жалба на ищеца, не е бил длъжен да изследва останалите предпоставки -
предварително съгласуване с представители на синдикалните организации и на
представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, в какъвто смисъл са
възраженията на ищеца в жалбата.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба на ответника, че СРС
приложил разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ,
доколкото и от съдържанието на заповед № 3-673/31.08.2017г. се установява, че
работодателят намалил размера на уговореното трудово възнаграждение на ищеца.
По горните мотиви ищецът има право на вземане по чл. 221, ал. 1 КТ поради
прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 327, ал.
1, т. 3 КТ, както и на акцесорното вземане върху същата главница за обезщетение за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с оглед отправената със заявлението от 29.09.2017г. покана.
Понеже във въззивната жалба на ответника липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение на установения от СРС размер на същите
вземания на ищеца, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС по този
въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите, изложени в
жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
По горните мотиви трудовото правоотношение между страните било прекратено
добросъвестно от ищеца с упражненото от него със заявлението от 29.09.2017г.
потестативно право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление
без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. С това трудовоправната връзка между
страните била прекратена, а оставането на ищеца без работа било по негова
инициатива, а не поради незаконосъобразно извършеното от работодателя уволнение
със заповед № ТД-124-15/02.11.2017г. на синдиците на „К.Т.Б.“ АД-в несъстоятелност.
Не е налице причинна връзка с последващо извършеното от работодателя уволнение
при липса на трудово правоотношение между страните. Ето защо искът на ищеца по
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като неоснователен, правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд.
Доколкото ищецът законосъобразно упражнил преобразуващото си право на
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение между страните, за
ответника-работодател не съществува право на вземане за вреди от така упражненото
от ищеца право по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, предвид на което насрещният иск на банката
се явява неоснователен и правилно е отхвърлен от съда.
Предвид нормата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените
12
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. С
Решение № 171/10.07.2013г. по гр. д. № 843/2012 г., IV г. о. на ВКС е прието, че
трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието
на основните насрещни престации по него, а именно от страна на работника/служителя
- предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя -
заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила.
Работникът/служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил и то
точно и добросъвестно /чл. 124 и чл. 125 КТ/, като работодателят му дължи
уговореното трудово възнаграждение /чл. 128 КТ/ за извършената работа. При
непрестиране на работната сила право на трудово възнаграждение съществува само в
случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника/служителя.
По делото несъмнено се установява, че за времето от 01.09.2017г. до
прекратяването на трудовото правоотношение между страните на 29.09.2017г., ищецът
престирал труд по трудовото правоотношение между страните. По горните мотиви по
делото се установява, че незаконосъобразно със заповед № 3-673/31.08.2017г., считано
от 01.09.2017г., работодателят въвел непълно работно време за ищеца с
продължителност на 5 работни часа, като именно с такава продължителност през
процесния период ищецът добросъвестно полагал своя труд. Непрестирането на
останалите три часа в работните дни не се дължи на виновно поведение на ищеца, а на
незаконосъобразната заповед на работодателя, предвид на което ищецът има право да
получи уговорения с трудовия договор размер на трудовото възнаграждение. Този
извод на съда съответства на правилото, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение – в случая работодателят не може да черпи
права от незаконосъобразната си заповед № 3-673/31.08.2017г., с която било въведено
непълно работно време и намален размерът на трудовите възнаграждения, съответно
на намаленото работно време.
Уговорения размер на възнаграждението на ищеца за м.09.2017г., съобразно
неоспореното заключение на ССчЕ, е в размер на сумата 7 072.82 лева, като
работодателят изплатил на ищеца сумата 4 978.99 лева. Искът на ищеца за
неизплатената разлика от 2 093.83 лева е основателен и следва да бъде уважен.
Акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна и също следва да бъде
уважена за установения от ССчЕ размер от 54.67 лева за периода от 01.10.2017г. до
02.01.2018г.
Ето защо първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени в частта, в
която СРС отхвърлил исковете на ищеца по чл. 128, т. 2 КТ и акцесорния на него иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до горните размери и период, а вместо това въззивният съд следва
да присъди на ищеца установения размер на неизплатената разлика от трудовото
вънаграждение за м.09.2017г. и размера на обезщетението за забава върху същата
13
главница за периода на забавата.
С нормата на чл. 226, ал. 3, вр. ал. 2 и ал. 1 КТ законодателят въвежда пълната
отговорност на работодателя за вредите, които работникът или служителят търпи от
ненадлежното упражняване от работодателя на възложената му в КТ удостоверителна
функция.
Предвид нарочното уточнение на исковата молба пред настоящата съдебна
инстанция, по делото не е предявен иск за обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ (в
редакцията на нормата към прекратяването на трудовото правоотношение на
29.09.2017г.), поради неизпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от страна на
работодателя и виновните длъжностни лица. Поради това и съдът не обсъжда доводите
във въззивната жалба за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца и
постановките на ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК, ВКС.
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ предвижда, че работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или
служителя поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му
документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. Т. 2 от
текста предвижда тяхната солидарна отговорност и за вредите, причинени на
работника или служителя поради вписване на неверни данни в издадените документи.
Съгласно чл. 226, ал. 3 КТ обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди,
претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените.
В случая ищецът твърди, че тъй като работодателят не издал заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ,
считано от 29.09.2017г., бил лишен от възможността да упражни правото си на
обезщетение за безработица, не можал да сключи нов трудов договор, поради липса на
данни за прекратяването, както и трудов стаж и доход при прекратяване; работодателят
не му оформил трудовата книжка с вписани верни данни по чл. 6, ал. 1 НТКТС, както и
пряко свързаните с прекратяването удостоверения образец УП-2 и УП-3 (уточнителна
молба от 30.05.2024г. пред въззивния съд).
С отговора на исковата молба ответникът релевирал нарочно възражение, че за
ищеца не настъпила вреда, както и за липса на причинно-следствена връзка с
поведение на работодателя. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 КТ и при нарочното
оспорване от страна на ответника, ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, както факта на причиняване на твърдените имуществени вреди,
така и на наличието на причинна връзка между вредата и конкретно поведение на
съответни длъжностни лица.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените от СРС в тази връзка
мотиви, че по делото не се установява поведението на длъжностните лица при
ответника да довело до вреда за ищеца, изразяваща се в неполучено обезщетение за
14
безработица – не се установява в периода от 02.10.2017г. до 08.11.2017г. той да
предприел реални действия за регистрация като безработно лице, но да получил отказ
на основание неиздаден от работодателя документ.
Напълно споделени от настоящия съдебен състав са и мотивите на
първоинстанционния съд за неоснователност на исковете по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ, към
които на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща.
По изложените мотиви първоинстанционното съдебно решение следва да бъде
отменено в частта, в която СРС е отхвърлил иска на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и в
частта, в която СРС е отхвърлил иска по чл. 128, т. 2 КТ до размер на сумата 2 093.83
лева и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за плащането на
същата главница за периода от 01.10.2017г. до 02.01.2018г. до размера на сумата 54.67
лева, като вместо съдът уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като признае за незаконно
и отмени уволнението, извършено с незаконосъобразната заповед № ТД-124-
15/02.11.2017г. на синдиците на „К.Т.Б.“ АД-в несъстоятелност, осъди ответника да
заплати на ищеца на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 2 093.83 лева – дължим остатък
от неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.09.2017г., ведно със законната
лихва от 02.01.2018г. до окончателното погасяване, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 54.67 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за
периода от 01.10.2017г. до 01.01.2018г., включително. Като правилно и
законосъобразно в останалата обжалвана от страните част, първоинстанционното
съдебно решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 242 ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение
на вземането по чл. 128, т. 2 КТ.
По разноските:
Предвид изхода на спора първоинстанционното съдебно решение следва да бъде
отменено и в частта, в която СРС е присъдил разноски на ответника „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, над сумата 168.95 лева.
Ищецът не претендира разноски пред въззивния съд, предвид на което такива не
следва да бъдат присъждани с решението.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20056274/05.09.2022г. по гр.д. № 745/2018г. по описа на
СРС, 54-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Г. К. К., ЕГН
**********, срещу „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението,
15
извършено със заповед № ТД-124-15/02.11.2017г. на синдиците на „К.Т.Б.“ АД-в
несъстоятелност, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Г. К. К., ЕГН
**********, срещу „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата 2 093.83 лева, представляваща дължим остатък от
неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.09.2017г. и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата 54.67 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за
периода от 01.10.2017г. до 01.01.2018г., включително, и в частта, в която на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, са присъдени разноски над
сумата 168.95 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Г. К. К., ЕГН **********,
извършено със заповед № ТД-124-15/02.11.2017г. на синдиците на „К.Т.Б.“ АД-в
несъстоятелност, ЕИК *******, и го ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД-в несъстоятелност, ЕИК *******, да заплати на Г. К. К.,
ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 2 093.83 лева, представляваща
дължим остатък от неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.09.2017г. и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 54.67 лева – обезщетение за забава за плащането на
същата главница за периода от 01.10.2017г. до 01.01.2018г., включително.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20056274/05.09.2022г. по гр.д. № 745/2018г. по
описа на СРС, 54-и състав, в частта, в която по исковете по чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86,
ал. 1 КТ „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност е осъдена да заплати на ищеца Г. К. К.,
сумата 7 072.83 лева – дължимо от работодателя обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение едностранно от служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 3
КТ, ведно със законната лихва от 02.01.2018г. до окончателното погасяване, сумата
176.82 лева – обезщетение за забава върху същата главница за периода от 29.09.2017г.
до 02.01.2018г., в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца Г. К. К. срещу
„К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност искове по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за
сумата 40 366.43 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за
периода от 08.11.2017г. до 09.05.2018г., по чл. 128, т. 2 КТ за разликата над уважения
размер от 2 093.83 лева до пълния предявен размер от 2 093.84 лева – неплатена част от
брутно трудово възнаграждение за м.09.2017г., по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
54.67 лева до пълния предявен размер от 55.84 лева – обезщетение за забава върху
последната главница, по чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ на ищеца К. за солидарно
осъждане на ответниците „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност и ответниците К. Х. М. и А.
Н. Д. – синдици на банката, за сумите 8 487.40 лева – обезщетение за вредите,
причинени му от несвоевременно оформяне на трудовата му книжка при прекратяване
от негова страна на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ,
несвоевременно издаване на документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж и
заповед за прекратяване на трудовия договор на основание 327, ал. 1, т. 3 КТ,
16
изразяващи се в невъзможността на К. да сключи последващ трудов договор, да се
регистрира като безработен и да получава обезщетение за безработица за периода от
02.10.2017г. до 08.11.2017г., сумата 9 861.94 лева – обезщетение за вредите от вписване
в трудовата му книжка на невярно основание за прекратяване на трудовото му
правоотношение, изразяващи се в невъзможността му да заема длъжности, съответни
на опита и квалификацията му и съобразно тях да получава по-висок доход за периода
от 09.11.2017г. до 02.01.2018г., и сумата 1 193.83 лева – обезщетение за вредите от
вписване в трудовата му книжка на невярно основание за прекратяване на трудовото
му правоотношение, съизмеряващи се с разликата между действително полученото от
него обезщетение за безработица и това, което би получил съобразно действителните
си осигурителен доход и стаж при вписано основание за прекратяване чл. 327, ал. 1, т.
3 КТ за периода от 01.12.2017г. до 02.01.2018г., и в частта, в която е отхвърлен
насрещният иск на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност срещу ищеца К. за сумата 7 072.83
лева – причинени на банката вреди от едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ.
Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна
сила в частите, в които са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ
и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за плащане на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото вземане по чл. 128, т. 2 КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17