ПРОТОКОЛ
№ 1085
гр. Варна, 10.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100500277 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:02 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК.
Въззивницата Ю. М. Х., редовно уведомена от предходно съдебно заседание,
не се явява, представлява се от адв. Д. П., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемата Р. С. И., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не
се явява, представлява се от адв. И. Д., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемият Е. Л. У., редовно уведомен при условията на чл.56, ал.2 от ГПК,
не се явява, не се представлява.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ –
Варна, редовно уведомена при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, не изпращат
представител.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото. Не са налице пречки.
АДВ. Д.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва молба с вх.№15712 от 03.06.2025 г. от Ю. М. Х. чрез адв.Д. П.,
с която представят данни от Общинска дирекция по сигурността – гр. Ч. в Република
Т. относно пътуванията на И.И.Й. и В.Л.Й..
СЪДЪТ докладва писмо с вх.№16855 от 12.06.2025 г. от Сектор „Български
документи за самоличност“ при ОД на МВР – Варна, съдържащо информация от
направена справка в масивите на ГД „Гранична полиция“ за период от 01.01.2023 г. до
30.06.2024 г. за задграничните пътувания – влизане и излизане от територията на
Република България на следните лица: И.И.Й. и В.Л.Й..
АДВ. П.: Да се приемат представените доказателства.
АДВ. Д.: Запозната съм с представените доказателства, както от страна на
колежката, така и от ОД на МВР. Само считам, че евентуално е налице грешка по
отношение на извършения превод на това, което е представено от колежката. При
общо четене забелязах, че по отношение на удостоверението, което е представено, за
това ще се протИ.поставя да бъде прието считам, че има разминаване. Например за
датата 11.11.2023г., а има и други посочени различни дати в справката, представена от
ОД на МВР, че И.Й. е влязъл в РБългария, а съответното, което е представено от
колежката с извършения превод пише, че е излязъл. Считам, че са налице грешки
може би при превода кога е влязъл и кога е излязъл. Това е моето мнение кога е
влизането и кога е излизането, но ако решите да ги приемете, моля да да ги цените по
съществото с решението.
СЪДЪТ разяснява на адв.Д., че справката представена от ОД на МВР – Варна
показва излизанията и влизанията на територията на Р България на съответните лица, а
в справката представена от адв.П. са показани излизанията и влизанията на същите
тези лица на същите дати на територията на Р Т..
Съдът намира, че не е налице разминаване между представените справки по
делото за излизанията и влизанията от и на територията на Р България от лицата:
И.И.Й. и В.Л.Й. и извършения превод, поради което намира, че същите следва да
2
бъдат приети като доказателства по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото молба с вх.
№15712/03.06.2025 г. от Ю. М. Х. чрез адв.Д. П. и справка от Общинска служба по
сигурността – гр. Ч. в Република Т., подписана от Т.Г. – началник „Боро
административни дейности“, заверена с Апостил №159419/23.05.2025 г. от М.Т. –
ръководител на Община Ч. на турски език и в превод на български език за
задграничните пътувания на лицата И.И.Й. и В.Л.Й. от Република Т. – 17 листа.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представената с писмо
с вх.№16855 от 12.06.2025 г. от Сектор «Български документи за самоличност» при ОД
на МВР – Варна информация от направена справка в масивите на ГД „Гранична
полиция“ за период от 01.01.2023 г. до 30.06.2024 г. за задграничните пътувания на
лицата И.И.Й. и В.Л.Й..
АДВ. П.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. Д.: Представям и моля да приемете доказателство, което считам, че
относимо и допустимо. Има образувано ново досъдебно производство за склоняване
към убийство на моята доверителка Р. и на нейните две по - големи деца като същото
се води от ОД на МВР - Варна. В момента се води за подбудителство от г-н Е. У.. По
данни на свидетелите, които са разпитани в онова производство и по изискана писмена
документация от страна на ОД на МВР, става ясно, че г-жа Ю. Х. е знаела за
подбудителството. Лично тя е изпратила пари на определени лица за услугите, които е
трябвало да бъдат извършени по повод на това престъпление, което е в ОД на МВР.
Вече един път е била разпитвана, има и писмени доказателства. Свидетелите твърдят,
че тя е знаела за бъдещото престъпление, което е трябвало да бъде извършено спрямо
моята доверителка и нейните по - големи деца. В тази връзка аз го представям на
съдебния състав като твърдя, че същата е знаела за това, което е щяло да бъде
извършено.
АДВ. П.: Аз за първи път чувам тези сериозни обвинения спрямо моята
доверителка. Ще кажа, че всичко което се твърди тук се твърди само и само същата да
бъде злепоставена и да бъде искът отхвърлен. Преки такива доказателства няма. От
тази бележка не се вижда изобщо, че първо тя касае моята доверителка или нейния син
изобщо. Единственото, което е видно, че има някакво досъдебно производство, по
3
което се разпитват някакви хора за нещо за някаква връзка вероятно с някакво
съобщение или жалба. Считам, че същото не следва да бъде приемано. Ако съдът го
приеме ще помоля съдът в такъв случай, т.к. са много сериозни обвиненията, които
чувам току що да изиска или справка, а ако е възможно копия от тези разпити, за което
говори процесуалният представител на насрещната страна, в които се споменава името
на моята доверителка. С цел да видим действително така ли и доколко с поведението
си тя е извършила подобни дейности или е била на път да извърши престъпление, или
може би го е извършила. Ако има данни следва да се съберат като доказателства в
настоящия процес.
АДВ. Д.: Към настоящия момент това производство се води срещу Е. У., като
това е по данни на свидетели, които са ни сезирали и са били разпитани вече, както
има и изискани писмени доказателства, че г-жа Х. е изпращала пари и по данни на
свидетелите, които са били разпитани се твърди, че тя е знаела за действията, които ще
се извършват. Свидетелските показания по това наказателно производство ни сезираха
с всичко това. Госпожа Х. със сигурност към настоящия момент е изпращала пари за
на определени лица за определената услуга. Това е писмо изпратено до моята
доверителка на 23-ти юни, а ние го получихме на 27- ми. След обширна
предварителна проверка в момента е образувано и моята доверителка в момента също
е на разпит. Посоченият №3890/2025г. е номерът на прокурорската преписка.
АДВ. П.: Продължавам да поставям под съмнение казаното и че това, което се
твърди се казва само за целите на настоящото производство, защото ако това
съобщение е получено от насрещната страна онзи ден и те тепърва знаят, че има
такова образувано производство, интересно е как и от къде знаят какви лица са
разпитвани и какво са били казали тези лица. Само ще напомня на настоящия съдебен
състав, че на миналото съдебно заседание моята доверителка пред вас заяви, че не
смее да звъни да търси детето, защото майката непрекъснато отправя жалби,
съобщения и няма да се учудя ако в действителност има подадена жалба и се твърдят
такива факти, които Прокуратурата най – добросъвестно е взела да разследва, но
смятам, че всичко което се прави от майката е целенасочено.
Предвид днес представеното от адв.Д., процесуален представител на
въззиваемата писмено доказателство Съдът намира, че същото следва да бъде прието и
приложено по делото, като ще бъде ценено по същество на спора според
предоставената в него информация.
Счита, че следва да бъде оставено без уважение искането на адв.П. за изискване
на прокурорска преписка №3890/2025г. по описа на Районна прокуратура – Варна или
справка за развитието на същата до момента при положение, че няма спор, че няма
4
влязъл в сила съдебен акт, който приключва досъдебно, респективно съдебно
производство.
Водим от горното Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представеното в
днешно съдебно заседание от адв. И. Д. известие от Районна прокуратура – Варна
изпратено до Р. С. И. с №3890/2025 г. от 23.06.2025 г. за образувано наказателно
производство за престъпление по чл.117, ал.2 от НК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Д. П. за изискване на материалите
по прокурорска преписка №3890/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Варна или
справка за развитието й до момента.
СЪДЪТ отправя въпрос към двете страни: Има ли някакво развитие на
отношенията между майката и бабата след като беше предоставен телефонния номер
от бабата на детето Е. в предходното съдебно заседание? Има ли позвънявания?
АДВ. П.: Няма позвънявания от страна на майката.
АДВ. Д.: Няма осъществяван контакт.
АДВ.П.: Нямам други искания. Представям списък на разноските.
АДВ. Д.: Нямам други искания. Представям списък на разноските.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените в днешно съдебно заседание от адв.П.
списък на разноските и доказателства за извършването им, както и от адв.Д. договор
за правна защита и съдействие.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
5
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: Поддържам изложеното в жалбата като само искам да допълня
следното. В процеса се установи, че моята доверителка- въззивницата е общувала с
внучката си Е. до 2022 г. основно по телефона и по интернет, т.к. са живели в
различни държави, но са имали тази комуникация осигурена чрез бащата. В началото
на 2023г. те започват да имат и лични срещи като детето се среща със своята баба
основно в режима на лични контакти на бащата, като първоначално това е било в
присъствието на социален работник веднъж – два пъти месечно. Така е продължила
цялата 2023 г. Бащата е бил под домашен арест до лятото на 2023г. След, което
срещите са продължили пак в Център за обществена подкрепа отново в присъствието
на социалните работници. Моята доверителка не е пропускала нито срещите в дома на
бащата, когато са го посещавали, нито срещите в Центъра за обществена подкрепа.
Има множество протоколи от там от където това се вижда. Има становище на
социалните служители, където казват, че първоначално детето е било по –
неемоционално свързано с баба си до степен на това, че в първия момент не е
реагирало като е видяло баба си на първата среща, но много бързо детето е показало
близост към своята баба и топло чувство към нея, и са започнали да се случват
техните отношения-да показват връзка и да искат да имат такава връзка, както бабата
към детето, така и детето към своята баба. В периода от януари 2024г. до 16 юни 2024
г. срещите на моята доверителка с детето са били през уикенд и то целия уикенд.
Детето е можело да ходи с нощуване при баща си в неговия дом, като тогава пак това е
било времето, в което е можела да осъществява среща с детето. От 16.06.2024 г. до
сега моята доверителка не е виждала детето, не е чувала детето, т.к. единствената й
възможност, както казах е била да го вижда в режима на лични отношения с бащата,
който е син на моята доверителка. През месец юни 2024г. майката отказва да даде
детето на бащата, като по нейна молба срещу бащата е издадена ограничителна
заповед за забрана да приближава детето. През октомври 2024 г. същият е задържан в
ареста и от тогава се намира в Затова – Варна, където излежава понастоящем 11 -
годишната присъда. Съответно комуникацията между моята доверителка и майката на
детето липсва, няма такава. Тази комуникация липсва от преди раздялата на двамата
родители. Предимно се е осъществявала посредством бащата на детето, т.к. майката на
детето неведнъж многократно е показала, че между двете жени има някакви влошени
междуличностни отношения, което се установи по няколко начина в този процес.
Майката не го и отрича. Обичайното й поведение е след като бащата вече няма
контакт с детето тя да не вдига телефона, да не отговаря на обаждания, по всякакъв
начин да възпрепятства срещите на детето с бабата по бащина линия и неговите
6
роднини, защото лелята също е правила много опити за такива срещи, но категорично
е отказано. Моята доверителка го заяви и в зала пред вас, но към днешна дата това
продължава да важи. Тя се страхува, че срещу нея ще бъдат подавани жалби от
майката, както очевидно и се случва най – вероятно затова, че тя иска да вижда
внучката си. Моята доверителка не желае да ескалират отношенията им в такава
посока, затова търпелИ. чака съдът да се произнесе и й предостави възможност да
контактува с внучката си. Правилно е детето да познава бабата по бащина линия и
роднините съответно по бащина линия. В тази връзка по делото беше изготвена
комплексна съдебно - психологична експертиза, която обследва в случая отношенията
между Е. и нейната баба и заключи, че Е. споделя топли чувства към баба си. Детето
каза, че си прекарват хубаво заедно макар и малкото време, което са имали заедно.
Експертите препоръчват да се даде шанс на връзката им, т.к. имат капацитет да
изградят емоционална връзка, но им трябва време. Това цитирам от заключението на
вещите лица. Свидетелите, които се разпитаха, включително и пред настоящия
съдебен състав И.Й., който очевидно посещава България по два пъти месечно
последните две години и отсяда в същия дом, в който живее бабата - моята
доверителка и нейния син и където детето е посещавало, има преки впечатления
затова как детето се е чувствало в присъствието на своята баба и той ги разказа. Те
никак не приличат на такива, каквито ги съобщава майката. Детето се чувства добре в
дома, както с баща си, така и с баба си по бащина линия. Даже двете имат лични само
техни си занимания, които са успели да изградят във времето и да се чувстват добре.
Моята доверителка ви моли да й дадете шанс да изгради тази пълноценна
емоционална връзка с внучката си Е. като й предоставите това време, време само за
тях двете, които не само формално да се познават, но и да могат да провеждат не
някакви статични срещи на площадката до блока буквално, където живее майката, а да
могат да разгърнат тази връзка в нейния пълен потенциал, който експертите са
забелязали. Фактически е невъзможно в рамките на 2 астрономически часа, както е
постановил първоинстанционният съд бабата и нейната внучка да общуват
пълноценно било то в или без присъствието на социален работник. Задавам си
въпроса какви културно – образователни и социални занимания биха могли да си
организират баба и внуче в рамките на два часа? Почти никакви. Ищцата няма личен
автомобил и само придвижването й от дома на майката, когато вземе детето и после
обратно за да върне детето в дома на майката ще отнеме приблизително два часа с
градски транспорт, независимо от това, до коя точка на гр.Варна да решат да отидат.
Смятам, че тези два часа действително ще отидат във вземане и връщане на детето и
те няма да могат нито да се разходят в Морската градина, нито да отидат на покупки,
нито да си направят любимите игри на малката, както са ги правили в дома на бабата.
Затова ви моля да постановите решение, с което да предостави на доверителката ми
мерките, които посочих в петитума на въззивната жалба и да ни присъдите сторените
7
разноски.
АДВ. Д.: Аз ще започна с вашия въпрос. Няма как да контактуват страните,
защото това което тук твърди колежката спрямо моята доверителка не е вярно.
Твърденията, че тя била търсена от г-жа Х., включително и от другите роднини -
сестрата и тук разпитания неин съпруг са абсолютно голословни твърдения, с които
боравят по времето на всички процеси. От момента на задържане на бащата -
03.10.2024г. до настоящия момент нас никой не ни е потърсил, никой не е изявил
желание да види Е., нещо което съм написал в отговора по въззивната жалба и именно
поради това обстоятелство са налице тези твърдения. Да не говорим за факта, че след
като се предоставиха телефони, след съдебно заседание тук присъстващата г-жа Х.
вместо да каже нещо, защото аз наистина очаквах да спрем и да поговорим отвън,
което го казах за пореден път, все пак и аз присъствам заедно с моята доверителка,
отново бяхме подминати, както се случва обикновено. Тази жена не иска контакти с
детето, тя не се интересува от Е.. Това твърдя от самото начало. Причината затова не е
моята доверителка, а именно държанието на г-жа Х., което има спрямо майката, за
която продължава да твърди, че е лъжкиня или измамница, че заедно със СтИ., те са
съчинили целия този наказателен процес. Твърди, че ние сме ограбили нейния син.
Това са продължаващи действия и към настоящия момент. Госпожа Х. никога не е
изпитвала никакви топли чувства към Е.. Напротив именно в експертизата, която е
приложена по делото е написано точно обратното, а не както твърди колежката.
Детето въобще не е реагирало на присъствието на баба си, независимо от факта, че
през този период вече е вземано, защото детето не изпитва никакви емоции към тази
жена. Вещото лице обясни, че това е напълно нормално с оглед на факта, че тази жена
е липсвала през първите години от жИ.та на детето и с оглед на факта, че в който и
момент Е. се намира с нея в дома на бащата те продължават да говорят и да
настройват детето срещу майката. Аз искам да кажа нещо важно, че за мен тази жена е
опасна. И го твърдя с цялата сериозност на данните, които има. Ние не сме сигурни, че
това дете ако попадне при нея и неслучайно ние сме поискали, ако съдът отреди
режим на личен контакт, да не е в продължение на повече от два часа и да бъде в
присъствието на трето лице, което да е посочено от моята доверителка. От разпитания
свидетел стана ясно един много важен факт, че в дома се говори на турски, че
единственото най – важно за тях е детето да научи турски език, като даже те считат, че
детето тогава като е било на 5 години и половина, нямало е навършени 6 години, то
вече знае български език. Аз не считам, че тази жена може по някакъв начин да
послужи за пример на Е., защото Е. не я възприема като прародител. Не я възприема
като ценна фигура в жИ.та си, защото г-жа Х. сама се е поставила в тази категория.
Същата през всичките тези години включително и пред Районен съд – Варна не изрази
емпатия, напротив. Тя се биеше в гърдите и заяви, че тя трябвало да възпитава детето,
8
и че тя не знае за какво е съден нейния син. Аз считам, че те даже са способни, по
желание на моята доверителка да го изкажа, че те даже са способни, защото са и
турски граждани да изведат Е. извън граница. Те са способни на това. Именно поради
факта, че моята доверителка е от български етнос и е християнка, затова г-жа Х. не я
приема и към настоящия момент. Аз считам, че са налице всички данни по силата, на
които съдът да постановите решение, с което да остави в сила решението на
Варненския районен съд. Това го написах и в отговора: да разпоредите детето да има
режим с баба си от 2-3 часа или 5 часа, колкото съдът реши, но това наистина да бъде
в присъствието на трето лице, защото ние имаме големи съмнения спрямо нещата, с
които сме запознати, с нещата които се твърдят, с нещата които ни сезират и считаме,
че г-н У. и цялото му семейство са опасни за Е.. Моля за вашето решение. Моля да ни
присъдите сторените съдебно – деловодни разноски. Третото лице може да бъде
например Д. – големият син на моята доверителка, може да е СтИ., която скоро и тя ще
навърши 18 години. Винаги ще се намери някой.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще
се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:32часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9