МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 256 от 03.05.2017г. по АНД № 405/2017г.
по описа на НРС, VI състав, Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна
прокуратура – Несебър постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание срещу М.А.М., за това, че на
02.03.2017г., около 15.30 часа, в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, на главен
път III-9061, пред хотел „Сезони”, като непълнолетен, но можещ
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген”, модел
„Голф”, с рег. № Н .... АК, в посока главен път I-9
- с. Тънково, без съответното свидетелство за управление, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за такова деяние с НП №
16-0304-003245/14.12.2016г. на Началника на РУ- Несебър към ОД на МВР - Бургас,
влязло в законна сила на 23.12.2016г. -
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Несебър сочи, че от
събрания по делото доказателствен материал се доказва, че обвиняемият е
извършил вмененото му деяние. Навежда, че същият е разбирал свойството и
значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Предлага на съда
да признае обвиняемия за виновен в извършването на престъпление по чл. 343в,
ал. 2 от НК и на основание чл. 78А, ал. 6 от НК да му наложи административно
наказание „Обществено порицание” или възпитателна мярка.
Защитникът
на обвиняемия – адв. Ж., не оспорва, че извършеното от М. престъпление е
доказано по делото. Счита, че по отношение на него следва да се приложи
разпоредбата на чл. 78А, ал. 6 от НК. Моли да му бъде наложено наказание „Обществено
порицание”.
Обвиняемият
М.А.М. моли да му бъде наложено наказание „Обществено порицание”.
Родителите
на обвиняемия - А.А.М. и Ю.Д.М., не заемат становище.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
М.А.М. е роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, ЕГН **********. Към
момента на извършване на деянието М. е бил непълнолетен. Негови родители са А.А.М.
и Ю.Д.М.. Видно от справка – характеристика на М. (на л. 17 – л. 18 от ДП)
спрямо него са прилагани възпитателни мерки по ЗБППМН (вкл. и по водено спрямо
него ДП за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК, прекратено на основание
чл. 24, ал. 1, т. 8 от НПК). В РУ Несебър са заведени и преписки срещу лицето
за различни престъпления, които са изпратени на РП Несебър. Установява се, че
родителите полагат грижи за децата си, но не и за тяхното възпитание. М.М. е
физически здрав, но емоционално-волево лабилен, агресивен, лекомислен и
първичен. Завършил седми клас в ОУ „Св. Иван Рилски” с. Кошарица, но прекъснал
образованието си, тъй като не ходел редовно на училище, бягал от часовете и
системно нарушавал вътрешния правилник и обществения ред в училището. Спрямо него
са приложени всички възпитателни мерки, предвидени в ЗБППМН, но същите не могат
да постигнат желания ефект – промяна в поведението и превъзпитание на лицето.
С
НП № 16-0304-003245 от 14.12.2016г. на началник РУП към ОДМВР Бургас, РУ
Несебър (на л. 28 от ДП), влязло в законна сила на 23.12.2016г., М. бил наказан
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП с наказание „обществено
порицание” за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Наказанието било
наложено, тъй като било установено, че на 04.12.2016г. обвиняемият управлявал
МПС, без да е правоспособен водач. Към 04.12.2016г. и към 02.03.2017г. М. не
бил правоспособен водач, тъй като не преминал шофьорски курсове. Наказателното
постановление било връчено лично на М., като за наказанието по административен
ред били уведомени и неговите родители.
На
02.03.2017г. М. намерил старо желязо на сметището в с. Кошарица и решил да го
закара на пункта за вторични суровини до земеделска кооперация – Несебър, която
се намира след кръстовището в Слънчев бряг за с. Тънково. За целта М. без
знанието на родителите си използвал автомобила на баща си. На същата дата, около
15.30 часа, в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, на главен път III-9061, пред хотел „Сезони”, М. управлявал лек автомобил
„Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № Н .... АК, в посока главен път I-9 - с. Тънково. По това време свидетелите М.М. и П.П.
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по пътен контрол - КАТ на
територията на РУ гр. Несебър, като спрели автомобила за проверка. При
поискване на документи водачът не представил СУМПС, а при извършена справка в
ОДЧ проверяващите установили, че той е неправоспособен водач. На М. бил
съставен АУАН бл. № 579743 от 02.03.2017г. за управление на МПС без съответно
свидетелство, без валиден винетен стикер и без използване на обезопасителен
колан по време на движение. Въз основа на този АУАН впоследствие било издадено
НП № 17-0304-000395 от 15.03.2017г., но за нарушения по чл. 179, ал. 3, т. 4 и
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП. За нарушението на чл. 150 ЗДвП в НП е
посочено, че е образувано БП № 133/02.03.2017г.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви и си кореспондират помежду си. Кореспондират си с обясненията
на М. (на л. 12 от досъдебното производство), в които той заявява, че няма
шофьорска книжка, но въпреки това поел управлението над автомобила. Освен това от
НП № 16-0304-003245 от 14.12.2016г. на началник РУП към ОДМВР Бургас, РУ
Несебър е видно, че М. е наказан за това, че е управлявал МПС без да е
правоспособен водач. Справката за нарушител/водач, издадена за М. (на л. 26 –
л. 27 от ДП) потвърждава извода, че лицето е наказано с влязло в сила НП, както
и, че не е правоспособен водач. От изготвената справка-характеристика за лицето
(на л. 17 – л. 18 от ДП) се съдържат необходимите данни по смисъла на чл. 387
от НПК. Всички останали писмени доказателства потвърждават така установената
фактическа обстановка.
Налага
се краен извод, че събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните
такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. Направеното от обвиняемия на досъдебно производство признание
относно авторството на деянието напълно кореспондира на събрания на досъдебно
производство доказателствен материал. По делото не се събраха доказателства,
които да поставят под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 НК.
Разпоредбата
на чл. 343в, ал. 2 НК изисква от
обективна страна деецът да е управлявал МПС (без надлежно свидетелство за управление) в едногодишен срок от наложеното административно
наказание за това нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП - управление на МПС
без свидетелство за управление. В случая с влязло в сила на 23.12.2016г. НП, на М. е
наложено административно наказание именно по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП. От фактическа страна по делото се установява, че М. не е притежавал
свидетелство за управление на МПС към момента на извършване на нарушението. Същевременно
на 02.03.2017г. е установено, че обвиняемият отново управлява МПС без да има
свидетелство за това. Следователно се налага извод, че в едногодишен срок от
наложеното му административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, М. е
управлявал МПС без да притежава СУМПС. Ето защо той е извършил деянието от
обективна страна.
Налице
е и субективната страна на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК, доколкото обвиняемият
изрично е признал, че е неправоспособен водач и че е управлявал МПС на
процесната дата. Т.е. може да се направи извод за формирането на съзнание у
него, че управлява МПС, без да има надлежно свидетелство за управление. Наред с
това той е съзнавал, че е наказан по административен ред за това нарушение –
налице е НП, което му е връчено лично. Съзнавал е, че управлява МПС в рамките
на едногодишен срок от налагането на наказание по административен ред. Тъй като
обвиняемият към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен
(наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31, ал. 2 от НК) за реализирането
на деянието от субективна страна са необходими и допълнителни предпоставки.
Необходимо е той да е разбирал свойството и значението на деянието и да е могъл
да ръководи постъпките си. Тези обстоятелства следва да се установяват за всяко
конкретно деяние. В случая съдът намира, че М. е разбирал свойството и
значението на извършеното деяние. Това е така, тъй като по делото са събрани
достатъчно данни, че у М. вече се е формирала способност правилно да възприема
действителността. Видно от изготвената справка-характеристика за обвиняемия
същият е имал множество противообществени прояви. Наред с това М. е наказан
веднъж по административен ред за управление на МПС без свидетелство за
управление. Т.е. той е натрупал достатъчно опит и познания, които да му
позволяват да различава общественоопасните деяния. Посочените данни за
достатъчни да установят, че М. напълно е осъзнавал самото деяние, което
извършва, като е поел управлението над лек автомобил без да притежава СУМПС.
Безспорно е осъзнавал и какво е значението на това деяние, особено след като
вече веднъж е бил наказан по административен ред за осъществяването на същото
деяние. Съдът намира, че обвиняемият напълно е могъл да ръководи постъпките си.
Това се потвърждава и от неговите обяснения, според които той по своя воля е
решил да транспортира намерено желязо с автомобила на баща си.
Тъй
като обвиняемият е непълнолетен, след като го намери за виновен, съдът извърши
преценка и по въпроса дали деянието е извършено поради увлечение или лекомислие,
както и дали са налице останалите предпоставки на чл. 61 НК. Съдът достигна до
извод, че не може да се приеме наличието на увлечение или лекомислие у
обвиняемия при извършване на конкретното деяние. Това е така, тъй като за него
е било напълно ясно, че управлява МПС без да е правоспособен водач, като целта
му е била именно да управлява това МПС, за да осъществи транспорт на намерени
железа. Следователно М. е поел управлението въз основа на свое самостоятелно и
предварително обмислено решение, като е имал намерение да постигне конкретна
цел. По никакъв начин не е бил под влияние на увлечение или лекомислие. Нещо
повече - в рамките на сравнително кратък период от време (от около три четири
месеца) обвиняемият поне два пъти е управлявал МПС без да е правоспособен
водач, което показва по-скоро едно постоянство в поведението му, отколкото
увлечение или лекомислие. Наред с това и останалите предпоставки на чл. 61 НК
не са налице в случая, тъй като всички мерки по ЗБППМН вече са прилагани спрямо
М., като изводът на компетентните лица е, че не могат да постигнат желания
ефект.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че М. е извършил престъплението
по чл. 343в, ал. 2 НК.
Налице
са и предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвидените в чл.
343в, ал. 2 НК наказания са лишаване от свобода от една до три години и глоба
от петстотин до хиляда и двеста лева. Видно от свидетелство за съдимост на М.
същият е неосъждан. Наред с това с престъплението не са причинени имуществени
вреди. Ето защо съдът освободи М. от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено, чрез
поставяне на решението на видно място в кметство на с. Кошарица в продължение
на две седмици.
При
определяне на наказанието, съдът се съобрази с изричната норма на чл. 78А, ал.
6 от НК, според която когато са налице основанията на ал. 1 и деянието е
извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна
отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание или
възпитателна мярка. Т.е. при налагане на наказанието съдът е ограничен до избор
между обществено порицание и възпитателна мярка. Както вече се посочи до
момента на обвиняемия са налагани всички възможни възпитателни мерки, които не
са произвели ефект, поради което съдът достигна до извод, че единственото адекватно
наказание, което може да бъде наложено на М., е „обществено порицание”. С
решението съдът определи и начина, по който това наказание да бъде изпълнено - чрез
поставяне на решението на видно място в кметство на с. Кошарица в продължение
на две седмици. Съдът достигна до извод, че налагане на наказанието по
посочения начин и с посочения интензитет е достатъчно, за постигане на целите
на наказанието.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: