Р E Ш Е Н И
Е
№
05.02.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 4281
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 430, ал.1 и
ал. 2 ТЗ.
Ищецът „Първа
инвестиционна банка“ АД твърди, че на 11.04.2013 г. в гр. Стара Загора между
„Първа инвестиционна банка“ АД и кредитополучателя В.И.Ж. бил сключен договор №
013LD-R- 003431/11.04.2013 г. за банков кредит, по силата на който Банката е
предоставила на кредитополучателя В.И.Ж. банков кредит в размер на 1900 евро за
погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта №
13РКО-А-5165/04.11.2005 г. (т.1 от Договора за банков кредит), при възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент
(БЛП) на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта, като към датата
на сключване на Договора за банков кредит БЛП за евро бил в размер на 7,99%
годишно (т.4 от Договора за банков кредит), с краен срок за погасяване на
кредита 15.01.2016 г. (т.3 от Договора за банков кредит) и наказателната лихва
за забава в размер на законната лихва (т.10 от Договора за банков кредит).
На 11.04.2013
г. банковият кредит от 1900 евро бил усвоен по разплащателна сметка на
кредитополучателя В.И.Ж. в „Първа инвестиционна банка АД с IBAN ***.
От 15.06.2013
г. кредитополучателят В.И.Ж. бил в забава на плащанията по Договора за банков
кредит, поради което не били издължени 32 броя погасителни вноски за главница и
възнаградителна лихва по погасителен план -
приложения № 1 със следните падежи и размери: на 15.06.2013 г. (в размер на
73,82 евро), на 15.07.2013 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.08.2013 г. (в
размер на 73,82 евро), на 15.09.2013 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.10.2013 г. (в размер на
73,82 евро), на 15.11.2013 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.12.2013 г. (в
размер на 73,82 евро), на 15.01.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.02.2014
г. (в размер на 73,82 евро), на 15.03.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на
15.04.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.05.2014 г. (в размер на 73,82
евро), на 15.06.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.07.2014 г. (в размер на
73,82 евро), на 15.08.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.09.2014 г. (в
размер на 73,82 евро), на 15.10.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.11.2014
г. (в размер на 73,82 евро), на 15.12.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на
15.01.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.02.2015 г. (в размер на 73,82
евро), на 15.03.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.04.2015 г. (в размер на
73,82 евро), на 15.05.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.06.2015 г. (в
размер на 73,82 евро), 15.07.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.08.2015 г.
(в размер на 73,82 евро), на 15.09.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на
15.10.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.11.2015 г. (в размер на 73,82
евро), на 15.12.2015 г. (в размер на 73,82 евро) и на 15.01.2016 г. (в размер
на 73,82 евро). Поради неиздължаване на горепосочените погасителни вноски
кредитополучателят В.И.Ж. не бил погасил и бил просрочил следните суми по
погасителен план - приложение № 1:
- главница в размер на 1858,49 евро; и
- възнаградителна
лихва съгласно т.4 от Договора за банков кредит за периода от 15.06.2013 г. до
15.01.2016 г. в размер на 503,59 евро.
При настъпване
на изискуемостта на банковия кредит на 15.01.2016 г., поради изтичане на
крайния срок за неговото издължаване кредитополучателят В.И.Ж. не бил погасил
всички свои задължения по Договора за банков кредит и към 22.04.2019 г. общият
размер на просрочената и непогасена сума по Договора за банков кредит възлизала
на 4716,07 евро, от които: 1858,49 евро - главница, 503,59 евро - възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора
за банков кредит за периода от 15.06.2013 г. до 15.01.2016 г., и 2353,99 евро - наказателна лихва за
забава, начислена съгласно т.10 от Договора за банков кредит за периода от
15.06.2013 г. до 22.04.2019 г.
Ищецът „Първа
инвестиционна банка“ АД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
срещу кредитополучателя В.И.Ж. по ч.гр.д. № 2240/2019 г. по описа на Районен
съд - Стара Загора за следните суми: 1858,49 евро - главница, 503,59 евро - възнаградителна лихва за периода от 15.06.2013 г. до
15.01.2016 г., законна лихва върху главницата от 23.04.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане, и 124,45 лв. - разноски по делото.
Длъжникът подал възражение в срок, което обусловило интереса на ищеца от
предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Искането на
ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че ответника В.И.Ж. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** като кредитополучател
по договор № 013LD-R-003431/11.04.2013 г. за банков кредит за следните суми:
1858,49 евро (хиляда осемстотин петдесет и осем евро и четиридесет и девет
евроцента) - главница, и 503,59 евро (петстотин и три евро и петдесет и девет
евроцента) - възнаградителна лихва, начислена
съгласно т.4 от Договора за банков кредит за периода от 15.06.2013 г. до 15.01.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2019 г. до изплащане на
олихвяемото вземане, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
1214/25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 2240/2019 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора. Претендира разноски по заповедното производство и направените такива в
настоящото производство.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът В.И.Ж., чрез процесуалния си представител Н.И.Я., е подал
писмен отговор, с който взема становище, че оспорва иска по основание и размер.
Ответникът не
спори, че на 11.04.2013 г. е сключил договор № 013LD-R-003431/11.04.2013 г. с
„Първа инвестиционна банка” АД. Оспорва твърдението, че ползвал сумата от 1
858,49 евро от отпуснатия кредитен лимит и че тази сума била дължима от него.
Оспорва дължимостта на сумата от 503,59 евро възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора
за банков кредит за периода 15.06.2013 г. до 15.01.2016 г..
Съгласно т.4 от
горецитирания договор за ползвания кредит
Кредитополучателят заплащал на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен
процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта. Към Договора
за кредит бил подписан погасителен план, съобразно който ответникът е следвало
да изплати кредита на месечни вноски, които включвали вноска главница и вноска
лихва. Съгласно твърденията на ищеца, от 15.06.2013 г., ответникът бил изпаднал
в забава. На 13-ти ноември 2014 г. /150 дни след забава на плащанията от страна
на ответника съгласно Общите условия на ищеца/ кредитът бил станал предсрочно
изискуем, без да следва да бъде уведомяван кредитополучателя. Заявлението по
чл.417 ГПК било подадено в PC - Стара Загора на 23.04.2019 г. след изтичане на
5-пет годишния давностен срок. Предвид изложеното
ответникът се позовава на изтекла 5 годишна погасителна давност по отношение на
дължимата главница.
Моли исковете
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Алтернативно,
ако съдът счете, че предявеният иск за заплащане на претендираната
главница за основателен и доказан, прави възражение по отношение на претенцията
за сумата от 503,59 евро - възнаградителна лихва,
начислена от ищеца на основание т.4 от Договора за банков кредит за периода от
15.06.2013 г. до 15.01.2016 г., като счита, че вземането за лихва за претендирания период от време било погасено по давност.
Позовава се на тригодишна давност по чл.111. буква „в” ЗЗД, като счита че претендираната възнаградителна
лихва за периода 15.06.2013 г. - 15.01.2016 г.. е погасена по давност.
Освен това,
твърди, че не било ясно защо договорната
лихва била начислявана от датата 15.03.2013 г.
В съдебно заседание ищецът „Първа инвестиционна банка“
АД, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа исковете по
изложените в исковата молба доводи, като излага допълнителни такива в насока,
че отпусната по договора за кредит сума е усвоена от ответника и че вземанията
не са погасени по давност.
В съдебно заседание ответникът В.И.Ж., чрез
процесуалния си представител, оспорва исковете. Признава факта на сключения с
ищеца договор за банков кредит, но твърди, че не е получавал сумата по него,
поради което за него не възниква задължение да я върне. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка
с чл. 12 ГПК, намира
за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2240/2019
г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Първа
инвестиционна банка“ АД против В.И.Ж. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за следните суми: 1858,49 евро – неплатена главница по договор № 013LD-R- 003431/11.04.2013 г. за банков
кредит, 503,59 евро - възнаградителна лихва за периода
от 15.06.2013 г. до 15.01.2016 г., законна лихва върху главницата от 23.04.2019
г. до изплащането й, и за 124,45 лв. - разноски по делото. Длъжникът възразил, поради
което и в срока по чл. чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по
заповедта.
С доклада по делото, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т.4 ГПК съдът е обявил за безспорен и ненуждаещ се от
доказване факта на сключването на договор № 013LD-R- 003431/11.04.2013 г. за
банков кредит между ищеца и ответника. Видно от съдържанието на този договор, в т. 1 е уговорено, че Банката предоставя на
кредитополучателя В.И.Ж. банков кредит в размер на 1900 евро по разплащателна
сметка BG17FINV91501015864718
за погасяване на съществуващи задължения
по договор за кредитна карта № 13РКО-А-5165/04.11.2005 г., при възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент
(БЛП) на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта, като към датата
на сключване на договора БЛП за евро е бил в размер на 7,99% годишно (т.4 от договора),
с краен срок за погасяване на кредита 15.01.2016 г. (т.3 от договора).
За изясняване на обстоятелствата по
делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, съгласно заключението по
която (неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и
съответстващо на писмените доказателства) се установява, че на 11.04.2013г.
сумата от 1900 евро по процесния договор за кредит е била
предоставена по банкова сметка *** „Първа
инвестиционна банка“АД с титуляр В.И.Ж., референция 013LRAC131010003. На 11.04. 2013 г. от сметката е била преведена сумата
от 1831.17 евро с основание: съгласно решение КК от 29.03.2013г. По сметката с
дата 11.04.2013г. са били отчетени разходи за комисионна за управление (56.05
евро) и такса за разглеждане на кредита (12.78 евро). Вещото лице е усановило още, че на 15.01.2016г. има извършено плащане от
кредитополучателя на 1 погасителна вноска по договора за кредит в размер на
73,82 евро, като към датата на проверката от вещото лице в Банката, са останали
непогасени 32 погасителни вноски, които вещото лице е изчислило, че възлизат на
сумата от 1858,49 евро – за главница и 535,89 евро – възнаградителна
лихва за периода от 15.05.2013г. до 15.01.2016 г. Според заключението по
допълнителната СИЕ, също неоспорено от страните и прието от съда като
съответстващо на писмените доказателства по делото, документът, посочен като
основание за извършване на превода на сумата от 1831.17 евро от разплащателна сметка
BG17FINV91501015864718 по сметка по договор за кредит на карта от
04.11.2005г. с кредитополучател В.И.Ж. е решение на Кредитния комитет на „ПИБ“
АД 29.03.2013г. (приет като писмено доказателство по делото), като преводът е с
номер 013FTRN131010037, извършен на
11.04.2013 г. с посочено основание за плащане: решение КК от 29.03.2013г., с наредител В.И.Ж., с направено вписване: „служебно“ вместо
подпис на клиент и с вписано име Ж.Колева (видно и от самото платежно нареждане
за превода –л.77 от делото).
При така установеното от фактическа
страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл. 430,
ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок,
а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока, като съгласно ал.2 заемателят плаща и уговорената лихва по кредита.
Видно от изложението на фактическата
обстановка по делото, не е спорно сключването на договор № 013LD-R-
003431/11.04.2013 г. за банков кредит между ищеца и ответника и параметрите на този
договор. Ответникът се брани с възражението, че Банката не е изпълнила
задължението си да му предостави посочената в договора сума, поради което твърди, че не дължи връщането.
Това възражение е неоснователно, по следните съображения:
По своята правна характеристика
договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален
и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен
договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки/ чл.305 ТЗ/, при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора. В този смисъл Решение №125
12.07.2013 г. по т.дело № 910/2012 година на ВКС, II т.о.
От приетите по делото първоначално и допълнително заключения на СИЕ се установява по безспорен начин, че още на 11.04.2013 г. сумата от 1900 евро по процесния договор за кредит е предоставена от Банката на ответника по негова разплащателна сметка BG17FINV91501015864718 в „Първа инвестиционна банка“АД. Оттук следва извода, че сумата е усвоена от ответника, противно на възраженията му. За доказване изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на банката. Именно със заверяване на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита за усвоена/предоставена на кредитополучателя.
Всъщност ответникът макар да възразява,
че не е усвоил сумата по кредита, той напрактика не
спори, че Банката е превела сумата от 1 900 евро по негова разплащателна
сметка, което означава, че сумата е усвоена (т.е. става въпрос за непрецизен
изказ), а оспорва това, че Банката е наредила служебно сумата от 1831.17 евро
от неговата разплащателна сметка BG17FINV91501015864718 по негова сметка по договор за кредитна карта от 04.11.2005г., което е
ирелевантно в случая и няма за последица невъзникване
за него на задължение да върне сумата. Напротив, в случая се касае за сключване
на договор за целеви банков кредит, а именно в чл. 1 е посочено, че сумата се
отпуска именно за целта: за погасяване на съществуващи задължения по договор за
кредитна карта № 13РКО-А-5165/04.11.2005 г. (т.1). А правото на Банката да
извършва служебно такива преводи, освен че следва от целта на договора, изрично
е разписано и в т.5.3. и т.1.1, б“л“ от Общите условия на същата, неразделна
част от процесния договор, подписани от
кредитополучателя. Нещо повече, в случая е и налице признание на дълга от
страна на ответника, какъвто характер има извършеното от него плащане на една
погасителна вноска по кредита, установено от вещото лице по СИЕ.
От горното следва, че по делото се
установява по безспорен начин не само възникването на облигационното
правоотношение между страните, породено от сключения между тях договор за
банков кредит, но и изпълнението на задължението на Банката да предостави отпуснатата
по договора сума на кредитополучателя, чрез заверяването на разплащателната му
сметка с тази сума. Оттук следва задължението на ответника да я върне при
условията и в сроковете, уговорени в договора. Предвид това съдът е длъжен да
разгледа направеното правопогасяващо възражение от
ответника, че вземанията на Банката са погасени по давност. Това възражение е
частично основателно, а именно:
По отношение вземането за
главница в размер на 1858,49 евро съдът счита, че е приложима общата петгодишна
давност по чл.110 ЗЗД, доколкото се касае не за периодично плащане, а за единно
вземане, по което кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части. Уговореното
- връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати не
превръща тези вноски в периодични плащания (В този смисъл решение №
28/05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г. на ВКС, III г.о. и решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., решение № 38 /26.03.2019
година по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т.о. Разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД
предвижда, че давността започва да тече от датата на изискуемостта на
вземането, в случая това е датата 15.01.2016г. – крайният срок на погасяване на
кредита. Ищецът не е изложил твърдения за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, нито пък се позовава на такава предсрочна изискуемост, поради което
давността тече от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредит и не
е изтекла към дата - 23.04.2019 г., когато е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда. Давностният
срок се прекъсва на основание чл. 116, б.
"б" ЗЗД и не тече докато трае настоящия съдебен процес
относно съществуването на вземанията, предмет на заповедта по чл. 417 ГПК - чл.115, б.
"ж" ЗЗД. В този смисъл е трайната съдебна практика –
Определение № 290 от 01.04.2010 г. на ВКС по ч. т.д. № 244/2010 г., I т.о., Определение № 390 от 22.06.2010 г.
на ВКС по т.д. № 70/2010 г., II т.о. и др. Не така стои обаче въпросът за претендираната в настоящото производство възнаградителна лихва в размер на 503,59 евро за периода от
15.06.2013 г. до 15.01.2016г. По отношение на вземанията за лихви е приложима
кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД и тя очевидно е изтекла към
дата - 23.04.2019 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК в съда /решение № 38 /26.03.2019 година по т. д. №
1157/2018 г. на ВКС, II т.о./.
Предвид горното, следва, че
главният иск за установяване на вземането на Банката по договор №
013LD-R-003431/11.04.2013 г. за банков кредит за главница в размер на 1858,49
евро (хиляда осемстотин петдесет и осем евро и четиридесет и девет евроцента), ведно
със законната лихва върху главницата от 23.04.2019 г. до изплащането й следва
да бъде уважен, а искът за установяване на вземането по същия този договор за възнаградителна лихва в размер на 503,59 евро, начислена за
периода от 15.06.2013 г. до 15.01.2016 г., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен (погасен по давност).
По разноските:
Направените от ищеца разноски са 97,70 лева за ДТ, 200 лева – възнаграждение на
вещо лице по СИЕ, 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение на представителя на ищеца, определено на основание чл. 25, ал.1
от НЗПП. Предвид това и с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковите му претенции или
сумата 470,33 лева. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство
по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното
производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да
стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство в размер на 97,93 лева, съразмерно с уважената част от исковите
претенции.
Направените от
ответника разноски са: 50 лева за възнаграждение за вещо лице и 520 лева – за
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 164,10
лева, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.И.Ж., с
ЕГН **********, с адрес ***, съществуването
на вземането на „Първа инвестиционна
банка” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Изгрев, бул. Драган Цанков № 37, за
сумата в размер на 1858,49 евро – неплатена главница по договор № 013LD-R-
003431/11.04.2013 г. за банков кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда -
23.04.2019г. до изплащането й, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2240/2019г. по описа на РС – Стара Загора.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Първа
инвестиционна банка” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, бул. Драган Цанков № 37, против В.И.Ж., с ЕГН **********,
с адрес ***, иск за установяване съществуването на вземането
на Банката за сумата в размер на 503,59 евро - възнаградителна
лихва за
периода от 15.06.2013 г. до 15.01.2016 г.
по договор № 013LD-R- 003431/11.04.2013
г. за банков кредит, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 2240/2019г. по описа на РС – Стара Загора, като погасен по давност.
ОСЪЖДА В.И.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***,
да
заплати на „Първа инвестиционна
банка” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. Драган Цанков № 37,
сумата от 470,33 лева - разноски
по настоящото дело и сумата от 97,93 лева – разноски по ч.гр.д. № 2240/2019г. по описа на РС – Стара
Загора, съразмерно с уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. Драган Цанков № 37,
да заплати на В.И.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в
размер на 164,10 лева – разноски в настоящото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: