Р Е Ш
Е Н И Е
№
………/10.08.2022 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10
състав, в публично заседание на
петнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело № 397 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на Л. ЕООД срещу З.А. АД.
Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил,
марка БМВ, модел Х 5 Х Драйв 30 Д, рег. номер *******.
Сключил с ответника договор за имуществена застраховка Каско
– полица 0306Х0582194/10.08.2020 г. за периода 13.08.2020 г. – 12.08.2021
година. Застраховката била сключен при
клаузите П - Пълно Каско, при застрахователна сума
155 840 лева. На 22.12.2020 г. в
гр. София С.П., при управление на процесния автомобил
в локалното платно на околовръстен път София, на кръстовището с бул. Симеоновско шосе реализирала ПТП с л.а. Нисан
Джук, рег. номер ******, управляван от М. В.. Под
влияние на ситуацията, подписала,че е причинила процесното
ПТП, което било отразено и в протокола за ПТПП, съставен от служители на ЛКАТ 2
часа по-късно. За застрахователното
събитие ищецът уведомил застрахователя и направил искане за изплащане на
застрахователно обезщетение. Самият автомобил бил репатриран и съставен
протокол за оглед, както и допълнителен протокол за оглед след разкомплектоване
от официалния доверен сервиз на марката. С писмо от 14.01.2021 г. ответникът
уведомил застрахованото лице, че няма да изплати застрахователно обезщетение,
тъй като действията на водача на МПС съставляват нарушение на правилата на
движение по пътищата и преминаването на червен светофар е груба небрежност. Оспорва
се постановения отказ. Твърди се, че не е налице посоченото нарушение, тъй като
автомобилът е навлязъл в кръстовището при зелен разрешителен сигнал, и процесното ПТП е причинено поради нарушаване на правилата
за движение от водача на другият автомобил.
Сочи се, че дори и да се приеме, че е налице нарушаване на правилата за
движение от страна на водача на застрахования автомобил, това не е основание за
отказ да се изплати застрахователно обезщетение за покрит риск Авария. С оглед
изложеното предявява иск за сумата от 25 500 лева – застрахователно
обезщетение за реализиран риск „Авария“, заедно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата. В ДИМ поддържа иска.
В отговор на ИМ, ответникът оспорва
иска. Не оспорва сключването на договор за имуществена застраховка относно процесния лек автомобил, заплащане на застраховате премия.
Оспорва се твърдения механизъм на процесното ПТП.
Поддържа се наличието на основания за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение – налице е нарушаване на правилата на ЗДвП от страна на водача на
застрахованото МПС – преминаване на
забранителен сигнал на светофарната уредба, което представлява изключен риск по
чл. 14.5 от ОУ. Допълнително се сочи и управляване на процесното
МПС с несъобразена с конкретната обстановка скорост, вкл. и в нарушение на
наложените законови ограничения. В допълнение се сочи, че с посочените действия
на водача на процесното МПС застрахованият е нарушил
изискването си да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добрия стопанин
(чл. 50.2 и чл. 50.3 от ОУ и чл. 50.09 ОУ) Твърди се, че в случая е налице
изключен риск – вреди, настъпили в резултат на действия, представляващи груба
небрежност от страна на застрахования, респ. лицата, за които отговаря
(нарушаване на императивни правила на ЗДвП). Евентуално се твърди наличие на
основания за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение с 90 % поради
неизпълнение на договорни задължение от застрахования. Оспорва се претендирания размер на вредите.
В отговор на ДИМ ответникът поддържа
възраженията си.
С определение от 18.01.2022 г. на
основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал увеличение на иска, като същият се
счита предявен за сумата от 42 678,29 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с
наведените доводи от ищеца и становището на ответника, намира следното от
фактическа страна:
За безспорно по делото е прието, че
между страните е сключен договор за застраховка „Каско
и злополука“ при клауза „Пълно Каско“ относно лек автомобил, марка БМВ, модел Х 5 Х Драйв 30 Д, рег. номер ******* - полица
0306Х0582194/10.08.2020 г. за периода 13.08.2020 г. – 12.08.2021 година, при
ОУ, приети от ищеца. Съгласно чл. 14.5 от ОУ не се покриват по силата на договора
за застраховка пълна загуба или частична
щета по застрахованото МПС, причинени при , от или вследствие на умишлени или с
груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов
служител, трето ползващо МПОС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица,
чиито действия са предизвикали ПТП застрахователно събитие.
Съгласно чл. 50.2 и чл. 50.3
застрахованият е длъжен да запази и ползва застрахованото МСП с грижата на
добър стопанин и да предприема всички обичайни предохранителни действия и мерки
за предпазване на застрахованото МПС от вреди.
Според т. 50.9 от ОУ при неспазване на което и да е било задължение на
застрахования по т. 50 от ОУ, застрахователят може да намали или откаже изцяло
плащане на застрахователно обезщетение.
По делото е представен акт за
установяване на административно нарушение 290030/22.12.2020 г., видно от който
същият е съставен от Димитър Иванов в качеството му на младши автоконтрольор
отдел ПП СДВР, в присъствие на свидетели. Актът е съставен на С.И.П.като водач
на лек автомобил, марка БМВ, модел Х 5 Х Драйв 30 Д,
рег. номер *******, затова, че на 22.12.2020 г. в 20:45 ч в гр. София, бул. Симеоновско шосе при управление на лекия автомобил по
Околовръстния път в посока Ринг Мол към магазин Хитачи и на кръстовището с бул. Симеоновско
шосе преминава на червен сигнал на
светофарната уредба и реализира леко ПТП с движещия се на зелен сигнал на
светофарната уредба лек автомобил Нисан,*******,
при което са нарушение чл. 6л, т.1, предл. 2 от ЗДвП – несъобразява поведението си със
светлинните сигнали. Посочено е, че в резултат на процесното
ПТП са претърпени описаните в протокол 1789236 вреди./ АУАН е подписан от С.П..
След влизане в сила на АУАН е издадено и
наказателно постановление 20-4332-024228, с което на С.П. е наложено
административно наказание – глоба за
посоченото нарушение на Закона за движението по пътищата и причиненото ПТП на
22.12.2020 година. Постановлението е влязло в сила.
Представен е и протокол за ПТП от
22.12.2020 г. съставен от И.С.– младши контрольор Отдел ПП при СДВР. В
проток9ола за ПТП като механизъм на ПТП е посочено, че лек автомобил, марка
БМВ, модел Х 5 Х Драйв 30 Д, рег. номер *******, се
движи по околовръстен път с посока на движение от ул. самара към бул. Черни
връх и на кръстовището с бул Симеоновско
шосе водачката преминава на червен сигнал на светофарната уредба и реализира
ПТП с движеното се на зелено МПС 2 – лек автомобил Нисан
Джук. Описани са и повредите по двата автомобила.
На 23.12.2020 г. е подадено заявление
от собственика на застрахования
автомобил Л. ЕООД до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка Каско, по което е образувана щета
0720030100872/23.12.2020 година. Изготвени и представени са описи – заключение
по щетата.
На 14.01.2021 г. ответникът е уведомил
застрахованото лице, че отказва да изплати застрахователно обезщетение на
основание чл. 14.5 от ОУ, тъй като от документите се установява, че водачът на
автомобила С.П. в нарушение на разпоредбите на ЗДвП е преминала на червен
сигнал на светофарната уредба и е реализирана ПТП. Водачът на застрахования
автомобил не е предприел необходимите предохранителни мерки за предпазването му
от вреди, като поведението му е довело до настъпване на събитието и е
единствената причина за реализиране на вредите. На 08.02.2021 г. отново е
постановен отказ, при преразглеждане на преписката по щетата с идентични
аргументи.
По делото са разпитани двама свидетели и
е изготвено заключение на САТЕ, след изслушване на свидетелите и запознаване с
представените документи по делото.
Разпитана свидетелката С.П. заявява, че
управлявайки автомобил „БМВ“, Х5, участвала в ПТП, което се е случило на
Околовръстното и „Симеоновско шосе“. Тя идвала от
посока магазин „ИКЕА“ и се движила към „Черни връх“, в локалното на
Околовръстното. Преди „Симеоновско шосе“ имало
светофарна уредба. Когато навлязла в кръстовището, уредбата светела зелено.
ПТПП се случило когато автомобилът, който свидетелката управлявала се изнасял
от кръстовището. Тя се движила на зелен сигнал на светофара. В посока „Черни
връх“ имало спрели коли и в най-дясното платно свидетелката видяла, че тръгва
кола „Нисан Жук“ и се движи
към нея. Автомобилът на свидетелката Петрова бил ударен в предно дясно, предна
дясна гума. Пред нея, по нейни спомени имало коли. Освен тази кола - „Нисан Жук“, другите коли не се
движели. Платната на „Симеоновско шосе“ в този
участък били три – две се движат за направо и една секция за надясно. В траекторията,
която пресичала колата, управлявана от свидетелката, нямало други коли, които
да се движат. Те били спрели на светофара. След произшествието, всички слезли
от автомобилите. Други хора дошли, станала суматоха. Другият автомобил също бил
управляван от жена, като при нея се возело и дете на около 15-16 години.
По-късно дошъл и съпругът на другата водачка.
Почакали доста време, около два часа, докато дойдат полицаите. След това
дошъл и съпругът на свидетелката. Другата водачка била ядосана, викала, когато
дошъл и съпругът на свидетелката и той започнал да вика. Протоколът за ПТП бил
съставен от полицията. Свидетелката описала точно какво се е случило, но не
помни кой е попълвал протокола. Написали протокола, подписали се двете страни.
Свидетелката заявила и попълнила, че е минала на жълто. Чувствала се притисната
и под напрежение, защото всички се нахвърлили върху нея. Не е оспорвала
наложената глоба. Въпреки това посочва пред Съда, че се е движела в локалното
на Околовръстното, идвайки от „ИКЕА“ посока „Черни връх“ и за нея светофарът
бил зелен. Движела се може би с 50-60 км/час. По нейни спомени зад мен не се
движели автомобили, по-скоро пред нея имало автомобили. В края на кръстовището
възникнал удара.
Разпитан свидетелят С.К.заявява, че е
бил свидетел на произшествие, което
настъпило месец декември2020 година, на кръстовището на Околовръстен път и „Симеоновско шосе“.свидетеля се бил наредил на кръстовището
и искал да завие в посока Околовръстен път, Драгалевци. Бил пета-шеста кола на
опашката. Гледал кога ще светне светофара, за да има готовност да тръгна и имал
възможност да видя какво се случва. Видял двете коли как се сблъснали
на кръстовището. Едната кола била на Симеоновско
шосе, първа кола била, с варненска регистрация, марката не помни, а другата
кола идвала от посока „ИКЕА“, от локалния път, пресичаше кръстовището със Симеоновско шосе, „БМВ“ била колата. Не знае с каква
скорост се е движел този автомобил. Ударът станал на самото кръстовището,
едната кола тръгвала от Симеоновско шосе направо, в
посока Околовръстен път, а другата кола идвала от лявата страна, от локалното
на Околовръстния път, в посока Драгалевци. Били наредени в колона доста коли.
Това била единствената кола, която навлязла в кръстовището. От лявата страна
имало кола и зад нея също имало кола. Това била единствената кола, която
навлязла в кръстовището, като тръгнала от спряло положение. Това, което видяла
е, че единият светофар, който бил първа секция, който бил на самото кръстовище
светел червено, а вторият светофар, който бил под моста светел зелено.
След ПТП свидетелят не останал на място
- завих надясно, тъй като отивал да играя футбол и на връщане след футбола,
също се върнал по същия път и видях, че колите били още там. Оказало се, че
единият автомобил (автомобила БМВ) е на негов колега – Л., с когото играят
футбол, и е бил управляван от съпругата му.
Свидетелят видял, че едната кола се била качила на тротоара, тъй като
бил силен удар.
Разпитана свидетелката М.О. заявява, че
е управлявала автомобила си „Нисан“ през м. декември
2020 година, като си спомня, че в този период претърпяла ПТП в гр. София.
Прибирала се с дъщеря си вкъщи по „Симеоновско шосе“.
На светофара спряла, тръгнала на зелен сигнал на светофара. Била първа кола и
потеглила бавно. Дъщеря й била на дясната седалка и в последния момент
свидетелката видяла бясно приближаващ се джип, който я ударил от лявата страна
– страната на водача. Свидетелката се обърнала към дъщеря си да провери дали е
добре. Пред джипа (БМВ) нямало други автомобили, това била единствената кола и
свидетелката я видяла в последния момент, преди да я удари. След него нямало
други автомобили. В посока за движение на свидетелката О. имало три ленти, тя
била в средната лента, едната е за надясно, едната е за наляво, а тя била в
средната лента – за направо. Не си спомня дали в другите две ленти е имало
автомобили. След събитието изчакали полицаите да дойдат. Те дошли след около
час и половина, два. Абсолютно всички документи, които казали полицаите, подписали.
Полицаите нарисували пътната обстановка. Двамата водачи направили тестове за
алкохол, които бяха отрицателни. Всички документи били съставени на място.
Свидетелката О. сочи, че е имала
видимост, колата й е автоматик и е потеглила много
бавно, като преди това се огледала. Съобразила се в първия светофар, който
регулирал движението в нейното платно. Сочи че ударът бил в лявата предна част
на автомобила, малко преди нейната врата и е бил много силен. При удара колата
се обърнала надясно, по диагонал, имало и снимки на произшествието. Не се
отворили въздушните възглавници, като според свидетелката се дължи на това, че
се е движила с много ниска скорост.
По делото е прието заключение на САТЕ на
вещото лице С.В..
Вещото лице В. сочи, че локалното платно
на околовръстен път в посока към бул. Симеоновско
шосе е съставено от две пътни ленти, разделени с единична непрекъсната линия.
Хоризонталната пътна маркировка на
дясната пътна лента по посока на бул. Симеоновско
шосе се указва движение в посока – надясно при разрешителен режим на
светофарната уредба, а хоризонталната маркировка на лявата пътна лента – посока
на движение напред и наляво при разрешителен сигнал на светофарна уредба.
Вертикалната пътна маркировка на
локалното платно на околовръстен път посока Симеоновско
шосе е съставена от знак Б-2 (Спри!
Пропусни движещия се по пътя с предимство!) отляво и отдясно на пътното платно.
Отляво и отдясно на локалното платно има монтирани светофарни уредби за
регулиране на движението в кръстовището, съставено от локалното платно на
околовръстен път и бул. Симеоновско шосе.
На 177,75 метра преди процесното кръстовище, от дясно на локалното платно на
Околовръстен път, в посока на движение на лек автомобил БМВ Х5, е поставен
пътен знак В-26 (Забранено е движение със скорост, по-висока от означената),
указваща разрешена максимална скорост на движение – 60 км/час.
В посока център – кв. Симеоново,
булевард Симеоновско шосе е съставен от три пътни
ленти, като най-дясната пътна лента е разделена от другите две ленти с двойна
непрекъсната линия и разделителен остров, като е предназначена за завиване
надясно към локалното платно на Околовръстен път, с разрешителен сигнал на
светофарната уредба. Средната и най-лявата
лента са разделени с единична непрекъсната линия с хоризонтална маркировка,
указваща право на движение в посока – направо при разрешен сигнал на
светофарната уредба.
Вертикалната пътна маркировка на
най-дясната пътна лента на бул. Симеоновско шосе в
посока локалното платно на Околовръстен път е съставена от пътен знак Б-1
(Пропусни движещите се по пътя с
предимство) и пътен знак Г-2- (движение само надясно след знака от дясно на
пътното платно. Отдясно има монтирана и
светофарна уредба за регулиране на движението в кръстовището, съставено от
локалното платно на Околовръстен път и бул. Симеоновско
шосе.))
Вертикалната пътна маркировка на
средната и лява пътни ленти на бул. Симеоновско шосе
в посока локалното платно на Околовръстен път е съставена от пътен знак Б-3
(Път с предимство) и пътен знак В-23
(Забранено е завиването в обратна посока) - отляво на пътното платно.
Отдясно има монтирана и светофарна уредба за регулиране на движението в
кръстовището, съставено от локалното платно на Околовръстен път и бул. Симеоновско шосе.).
Така, при движение по бул. Симеоновско
шосе, посока център – кв. Симеоново, в района на кръстовището на локалното
платно на Околовръстен път и бул. Симеоновско шосе има видими две светофарни уредби, на
разстояние 41 метра една от друга, видими за водачите на движените се МПС.
В заключението и при приемане на същото,
в о.с.з по делото, проведено на 15.03.2022 г. вещото лице е посочило циклите,
при които е организирана работата на светофарната уредба в района.
Вещото лице сочи, че двете платна на „Симеоновско шосе“ в посока кв. Симеоново, се регулират от
светофарна уредба, работеща в режим на работа 5Н, като средната пътна лента, в
която се е движила водачката на л.а. „Нисан Жук“, е с право на продължаване на движението си под моста,
направо към кв. Симеоново, а лявата лента от нея, след пресичане на локалното
платно и минаване под моста, има право за извършване на ляв завой в посока към
гр. Пловдив. Светофарната уредба, която се намира след процесното
кръстовище, работи в режим на работа 7Н.
Посочено е, че във Фаза 1, за л.а. „Нисан Жук“ свети червен сигнал 26
секунди, след което светва за две секунди червена и жълта светлина и след това
започва да свети зелен сигнал за 21 секунди. В същото време, на светофарната
секция на втория светофар, който е след моста, тези 54 секунди сигналът е
зелен, засича се за малко, първо светва червен сигнал. При започването на Фаза
2 на светофарната уредба на л.а. „Нисан Жук“, когато светва зелено, за 21 секунди двата зелени
сигнала съвпадат, след което за три секунди следва жълт сигнал на светофарна
уредба едно, която е на процесното кръстовище, следва
жълт сигнал, след което преминава в червен. Първо светва червен сигнал на
светофарна уредба едно, след това следва червен сигнал на светофарна уредба две
- след процесното кръстовище (разясненията са за
светофарната урежда, регулираща движението по бул. Симеоновско
шосе в района).
При това, вещото лице е посочило, че при
светване на зелен сигнал на светофарната уредба на процесното
кръстовище за л.а „Нисан“, ако в хипотезата, че от
лявата й страна, в лявата пътна лента е имало автомобил, който е тръгнал заедно
с участничката на зелен сигнал, когато светва, би трябва съприкосновението
между л.а. „БМВ“, Х5, който се е движел в локалното платно на околовръстния
път, да настъпи първо с лекия автомобил, който се е намирал отляво на л.а. „Нисак Жук“ в тази хипотеза. В
началото на Фаза 1, на втория светофар след процесното
кръстовище сигналът е зелен, докато на „Нисан Жук“, който би следвало в този момент да е спрял на
светофар 1 е червен. Вещото лице е посочило, че с оглед уврежданията, които са
получени по „БМВ Х5“, около 50 км/час е действителната скорост, с която се е
движил автомобила, коеот съответства и на съгласно
показанията на водача на лекия автомобил БМВ, която сочи, че се е движела със
скорост около 40 до 60 км/час. С оглед мястото на удара, определено спрямо
уточнената скорост на водача на автомобил БМВ (по неговите свидетелски
показания и в съответствие с повредите по автомобила), скоростта на л.а. „Нисан“ е 25,03 км./ч, като този автомобил е изминал 12,35
метра от стоп линията на първия светофар до мястото на удара. Вещото лице е
посочило, че доколкото л.а Нисан Жук
е с автоматична скоростна кутия, води на извод за ускорение от 2,01, което е
малко над средното, като се отчита и субективния елемент при натискане на
педала, но при потегляне на първа предавка на автоматична скоростна кутия,
винаги има ускоряване в началото. Поради това според вещото лице така
определената скорост е реалната и съответствашща на
действителната скорост на автомобила при настъпване на удара.
При така определеното място на удара,
лекият автомобил БМВ Х5 е изминал 22,45 метра от стоп линията на лява пътна
лента на локалното платно на Околовръстен път, считано по посоката на движение
на лек автомобил БМВ Х5.
Вещото лице посочва, че лекият автомобил
„Нисан Жук“, ако е потеглил
от стоп линията, до мястото на удара има 3,5 секунди, за които да достигне това
място, при което лекият автомобил „БМВ Х5“, за да достигне за тези 3,5 сек.
мястото на удара, при движение с 50 км/ч, следва да се е намирал на 49 метра от
мястото на удара, при потеглянето на лекия автомобил Нисан
Джук. Вещото лице е посочило, че времето, за което
лекият автомобил БМВ Х5 изминава разстоянието от стоп линията на локалното
платно на Околовръстен път до мястото на процесното
ПТП е 1.65 секунди, като при симулацията се установява, че за този период
лекият автомобил Нисан Джук
е изминал 3,45 метра и е достигнал
скорост от 25,30 км/час при настъпване на ПТП, при скорост на пресичане на стоп
линията от Нисан Джук -
13,41 км/час (симулация стр. 41-42 от експертизата).
Вещото лице сочи, че ако лекият
автомобил БМВ Х5 е пресякъл стоп линията на жълт в червен сигнал на
светофарната уредба, то за да настъпи процесното ПТП
следва лекият автомобил Нисан Джук
също да е потеглил на червен сигнал на светофарната уредба. В този момент,
светофарната уредба номер 2, на бул. Симеоновско шосе, намираща се на 41 метра от светофарната
уредба на л.а. Нисан Джук
(т.е вторият светофар по линията на движение на лекия автомобил нисан Джук), е била на зелен
сигнал. Вещото лице е посочило също, че ако лекият автомобил Нисан Джук е тръгнал на зелен
сигнал на светофарната уредба, то за лекият автомобил БМВ Х5 сигналът вече е
бил червен от 3 секунди, и той се е намирал на 25,73 метра от стоп линията на
локалното платно на Околовръстен път.
С оглед сезона и видимостта, вещото лице
е посочило, че водача на лек автомобил БМВ Х5 е имал възможност да възприеме
светофарната уредба от около 100 метра.
На въпроси на страните, вещото лице е
уточнило, че с оглед частта от денонощието и сезона – около 18,15-18.30 часа на 22.12.2020 г., водачката на „Нисан Жук“, ако не е имало други
автомобили, които да й пречат на видимостта, би трябвало да забележи автомобила
БМВ Х 5, ако е бил на около 50 метра. В зависимост от това дали лекият
автомобил Нисан Джук е бил
спрял и току-що тръгнал, когато водачът му е възприел другия автомобил или вече
е бил потеглил и е тръгнал да спира, са различни възможностите за
предотвратяване на ПТП, тъй като скоростта на движение няма да бъде една и съща
в момента на удара. Ако се предприема спиране, на водача са необходими около
една секунда, секунда и малко, за да възприеме
другият автомобил, след това да отреагира с крак
върху педала и чак тогава се задейства спирачната уредба.
С оглед протокола за ПТП и свидетелските
показания, вещото лице е посочило, че от
техническа гледна точка не може да се определи кой автомобил на какъв светлинен
сигнал на светофарната уредба е преминал.
Вещото лице е посочило, че вредите, описани в представената фактура
съответстват на описания механизъм на ПТП, и че посочените ремонтни дейности,
вкл. и замяна на част е следвало да се извършват, за да се отстранят
последиците от процесното ПТП върху застрахования
автомобил. Стойността на същите, изчислена на база пазарни цени възлиза на
42 678,29 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
Относно
предявения главен иск по чл. 405 от КЗ за сумата от 42 678,29 лева – дължимо застрахователно
обезщетение във връзка със застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
22.12.2020 г. в гр. София и причинени щети по застрахован лек автомобил, марка
БМВ, модел Х 5 Х Драйв 30 Д, рег. номер *******
Това е искът, който застрахованият има
срещу застрахователя при настъпване на застрахователното събитие, като в същото
време претендираното застрахователно обезщетение
представлява дължимата престация по договор за
застраховка, а нейното неплащане – договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска е да докаже
следните предпоставки за основателност на иска: 1) сключен договор за
имуществена застраховка; 2) настъпване на застрахователно събитие по смисъла на
този договор; 3) вид и стойност на вредите и размер на дължимото застрахователно
обезщетение; 4) надлежно уведомяване на застрахователя.
В тежест на ответника като застраховател
е, ако твърди, да докаже изплащане на застрахователно обезщетение или
основанията за отказ да се изплати застрахователно обезщетение.
По делото се установи сключване на
валиден договор за имуществена застраховка между ищеца и ответника по застрахователна полица относно застраховка Каско – полица 0306Х0582194/10.08.2020 г. за периода
13.08.2020 г. – 12.08.2021 година, както и приложимостта на приложените ОУ към
договора.
Не се спори за заплащането на
застрахователните премии, поради което и договорът за застраховка е влязъл в
сила.
Както е посочено в решение № 17 от
02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г., ТК, І ТО на ВКС, при едновременно
противопоставени възражения, основани на "изключен риск" и на
основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408,
ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност, възраженията следва да се разгледат както
следва: доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за
настъпването му, съставлява изключен, по силата на застрахователния договор,
риск и само доколкото не се обоснове наличието на такъв - налице ли е основание
за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на
застрахователно обезщетение - напълно или частично, съгласно чл. 408, ал. 1, т.
3 КЗ или чл. 395 КЗ.
Следователно, на първо място, следва да
се прецени дали е налице „изключен риск“
съгласно чл. 14.5 от ОУ по договора между страните.
Застрахователният риск е съществен
елемент от застрахователното правоотношение. Според приетото в правната теория
и съдебна практика, застрахователният риск е обективно съществуваща възможност
от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от
вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на риска,
застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната
сума, времетраенето на договора. С оглед свободата на договаряне - чл. 9 ЗЗД, страните
могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор
и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са
тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема
задължение за обезвреда на причинените на
застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не
бъдат изпълнени допълнителни условия (решение № 224 от 20.07.2015 г. по т. д. №
4554/2013 г., ТК, І ТО на ВКС)
По делото е спорно дали поведението на
водача на застрахованото МПС - лек автомобил, марка БМВ Х5, в причинна връзка с
което е настъпило увреждането - щета на застрахованото МПС, е извършено при
условията на „груба небрежност“, квалифицираща го като "изключен
риск".
Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица, с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би
положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. Формираната съдебна практика
приема, че не всяко нарушение на технологични правила или правила на
безопасност е квалифицируемо като груба небрежност,
но поведение съставляващо пренебрегване на основни такива за съответната
дейност, съставлява груба небрежност (решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. №
387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 184/24.02.2016 г. по т.д. №
3092/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о).
Също така следва да се отбележи, че не е
достатъчно водачът на процесното ПТП да е проявил
груба небрежност, а е необходимо да се докаже наличието на причинна връзка
между това виновно поведение и реализирането на риска, изключваща при това с
категоричност проявлението на всякакви други причини за настъпването на
вредоносния резултат (аргумент от решение № 159 от 18.05.2021 г. по т. д. № 2411/2019
г., ТК, І ТО на ВКС, и доколкото в КЗ са визирани хипотезите, при които
застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при
настъпило застрахователно събитие за покрит риск, които са свързани с
неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за
значителни с оглед на интереса на застрахователя, и от факта дали събитието е
следствие от неизпълнението на това задължение, признато за значително, за да
се приеме, че е налице изключен риск).
При хипотезата на съпричиняване
на вреди следва да се направи преценка налице ли са основания за освобождаване
на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение -
напълно или частично, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ.
С
оглед събраните по делото доказателства, Съдтъ
намира, че не се доказа от ответника – застраховател, че е налице „изключен
риск“ по смисъла на чл. 14.5 от ОУ на договор за застраховка между страните.
Този извод следва от преценката в съвкупност на събраните по
делото доказателства.
На първо място следва да се отбележи, че
показанията на всички свидетели относно механизма на осъществяване на процесното ПТП следва да се ценят при хипотезата на чл. 172
от ГПК, доколкото относно свидетелят Кръстев Съдът отчита, че е в приятелски
отношения с управителя и едноличен
собственик на капитала на ищцовото дружество, а
другите двама свидетели, разпитани по делото – свидетелката Петрова и
свидетелката О. са водачите, участници в процесното
ПТП. Същевремeнно,
тези показания следва да се съпоставят
със заключението на СТЕ и събраните писмени доказателсва.
С оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК ответникът
– З.А. АД следваше да докаже, при условията на пълно, главно доказване, че
именно водачът на застрахованият автомобил С.П. е довел до настъпване на процесното ПТП, при което на застрахованото имуществео са нанесени посочените и установени вреди чрез
нарушаване на правилата за движение.
Според практиката на ВКС (напр. решение № 227 от 12.02.2014
г. по т.д. 0 769/2012 г. на I
TO
на ВКС; решение № 20 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г., ГК, ІІІ ГО на
ВКС), констативният протокол за ПТП, издаден след задължително посещение на
мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията в случаите на чл. 125 от ЗДвП вр. с чл. 6 и чл.7 от Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г. за
условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване
на застрахователни събития, свързани с МПС (отм. ДВ. бр. 69 от 19.08.2014 г.),
съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо
последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила. Когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма
на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът
не притежава, ищецът като носещ тежестта за установяване на механизма на ПТП,
следва да ангажира и други доказателства - АТЕ, свидетели.
Тази практика следва да се приложи и
относно съставените при действието на Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд (загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2017 г.) протоколи за
ПТП, какъвто е процесният протокол за ПТП от
22.12.2020 година.
Същевременно, доказателствената
сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз
основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на
МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън
обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на
протокола факт. Отстоянието във времево отношение на
огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на
настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за
механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП (така
решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. на I TO на ВКС).
Поради това, в конкретния случай,
материалната доказателствена сила на протокола за ПТП
от 22.12.2020 г. обхваща непосредствено възприетите от актосъставителя
факти и обстоятелства – участващи МПС, водачи, видими повреди, разположение на
МПС по време на огледа, но не и извода, че
относно това кое МПС е минало на червен цвят на светофарната уредба, кое
МПС е минало на зелен цвят и какъв точно е механизмът на процесното
ПТП, доколкто актосъставителят
не е очевидец на самото ПТП, а е посетил мястото час и половина- два часа след
реализиране на ПТП.
Именно относно механизма на
осъществяване на процесното ПТП всички събрани доказателсва следва да се ценят в съвкупност. И от същите
(протокол за ПТП, заключение на САТЕ и разясненията, дадени от вещото лице при
приемане на заключението и показанията на тримата свидетели) не може да се
направи категоричен извод, че процесното ПТП е
настъпило изключително поради виновното поведение на водача на застрахованото
МПС – С.П..
От заключението на вещото лице В., Съдът
приема за установено по делото, че в момента на реализиране на ПТП лекият
автомобил БМВ Х5 се е движел със корост от 50 - 60
км/часа, а лекият автомобил Нисан Джук
– със скорост около 25,30 км/час. Това
се установява от мястото на удара, вида на повредите по двата автомобила,
свидетелските показания.
За определяне точния механизъм на процесното ПТП, следва да се отбележи, че Съдът не
кредитира изцяло показанията на свидетелката О. – водач на втория автомобил,
участник в процесното ПТП, че тя е тръгнала като
първа кола с посока движение направо (по бул. Симеоновксо
шосе посока кв. Симеоново) на зелен сигнал на светофарната уредба.
От една страна, в противния смисъл са
показанията на свидетеля Кръстев, който също е свидетел – очевидец, и макар и
да се намира в приятелски отношения с управителя на дружество – собственик на
застрахованото МПС БМВ Х5, същият е надлежно предупреден за наказателната
отговорност при даване на неверни, заинтересовани показания, а показанията му
са логични, последователни и съответстват на данните по делото – свидетелят
сочи, че е наблюдавал настъпване на инцидента и е спрял на мястото по-късно,
след връщане от тренировката си. Това съответства на часа на ПТП – 18,30 часа и
часа на съставяне на протокола за ПТП –
20,15 часа, и съответно показанията и на другите две свидетелки, че се е наложило да изчакат пристигане на
органите на КАТ повече от час – час и половина на място.
От друга страна, прави впечатление от
показанията на свидетелката О., че същата възпроизвежда с много детайли
светлинните сигнали на светофарите, които са регулирали нейната посочка на движение, как
е потеглила, но не помни дали в
лявото и дясното платно до нея е имало други автомобили. Не си спомня и
движението на автомобилите по локалното платно.
Същевременно, Съдът отчита и
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило около
18,15-18.30 часа в район, който обичайно е с много натоварено движение, тъй
като е кръстовище на две основни пътни артерии - Околовръстен път и бул. Симеоновско
шосе, и по това време на денонощието на тези натоварени пътни артерии се
образуват „опашки“ от автомобили, изчакващи на светофарите.
Поради това житейски е неоправдано да се
приеме, че лекият автомобил, управляван от свидетелката О., марка Нисан Джук е бил не само първа
кола по бул. Симеоновско шосе на кръстовището на
локалното платно на Околовръстен път и бул. Симеоновско
шосе, но и до нея отляво не е имало друг автомобил, който също да чака на светофара
и да се движи в същата посока – напред, посока кв. Симеоново. Ако водачът на лекия автомобил Нисан Джук е потеглила на зелен
знак на светофара, както сочи в свидетелските си показания, и до нея
автомобилът също е потеглил на зелен знак, то следва да се очаква, че ако С.П.
като водач на автомобил БМВ Х5 е потеглила изцяло на червен сигнал на светофара
(за л.а БМВ Х5 сигналът на светофара би бил червен от поне 3 секунди - с оглед цикъла на работа на двата
светофара, което следва да е така, с оглед режимите на двата светофара, видно
от заключението на САТЕ - стр. 44), то би следвало да реализира ПТП с другия
автомобил, движещ се вляво от автомобила, управляван от свидетелката М.О.. В
този смисъл е и отговорът на вещото лице В. на въпрос на адв.
Н.-Т.при приемане на заключението на САТЕ. Съдът отчита разясненията, дадени от
вещото лице, че се касае за субективна реакция при потегляне, но с оглед
показанията и на самата свидетелка О., че е потеглила бавно, а и с оглед
скоростта й при удара – около 25 км/час, не може да се приеме, че потеглянето е
станало толкова бързо, че е изпреварил с повече от две дължини на лек автомобил
(дължината на лек автомобил Нисан Джук
е 4,21 метра – данни https://www.nissan.bg/vehicles/new-vehicles/juke-2019/dimensions-and-engines.html)
евентуално движещият се автомобил вляво от л.а. Нисан
Джук. Следва да се отбележи, че в момента, в който
лекият автомобил БМВ Х% пресича стоп-линията на локалкото
платно, лекият автомобил Нисан Джук
вече е бил навлязъл в квъстовището с 8,89 метра
(снимка и разяснения на стр. 45 от заключението), т.е с поне две дължини на
лекия автомобил.
Aргумент
в посока на извода, че е налице нарушаване на правилата за движение по пътищата
от водача на лекия автомобил Нисан Джук, довели до процесното ПТП е
и обстоятелството, че от данните по делото се установява, че към момента на
пресичане на стоп линията от страна на водача на лекия автомобил Нисан Джук и навлизане в
кръстовището, до момента на удара, автомобилът БМВ Х5 е изминал почти 23 метра
в кръстовището, като същият се е движел със скорост от 50-60 км/час, при което
водачът на лекия автомобил Нисан Джук,
който е имал видимост от поне 50 метра напред и встрани, би следвало да е
възприела още преди навлизане в кръстовището, че в същото навлиза или вече е
навлязъл автомобил с висока скорост и няма да освободи кръстовището преди тя да
навлезе в същото.
Съгласно чл.50а от ЗДвП забранено е
навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако
обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да
възпрепятства напречното движение.
Следователно, при видимост над 50 метра,
която водачът на МПС Нисан Джук
е имал по собствените й показания, без
да сочи, че отляво е имало автомобил, който да пречи да възприеме идващите от
локалното платно автомобили (при което
би следвало да се очаква, че процесното ПТП ще
настъпи между този автомобил и МПС БМВ Х5),
вкл. и не сочи да е имало автомобили в платното за движение надясно от
локалното платно към бул. Симеоновско шосе, би
следвало същата да възприеме движещия се отляво и навлизащ в кръстовището с 50
- 60 км/час автомобил БМВ Х5 и да не предприеме навлизане в кръстовището,
независимо от разрешителния зелен сигнал на светофара (ако се приеме, че е бил
такъв сигналът на светофара, в какъвто смисъл са свидетелските й показания).
Водачът на автомобила Нисан Джук
не е изпълнил това свое законово задължение.
По изложените съображения, Съдът намира,
че по делото не се установи, че водачът на лекия автомобил Нисан Джук е навлязъл при зелен разрешителен сигнал на
светофарната уредба в кръстовището
Поради това Съдът намира, че същият е
навлязъл при забранителен червен, евентуално при червен с жълт сигнал. Този
извод се потвърждава и от мястото на удара –непосредствено преди напускане на
кръстовището от лекия автомобил БМВ Х5 по локалното платно, посока Перник. Ако
се приеме, че водачът на лекия автомобил
Нисан Джук е
тръгнала на разрешен зелен сигнал, то тя не е изпълнила задължението си да не
навлиза в кръстовище, в което все още има автомобили, препятстващи посоката на
движението й.
Съдът намира, че се установява по делото
и нарушение на правилата за движение и от страна на водача на лекия автомобил
БМВ Х5. С оглед приетото, че е налице навлизане на лекия автомобил Нисан Джук, макар и неправилно в
кръстовището, то дори и при разрешителен зелен сигнал на светофара (ако се
приеме, че този автомобил е навлязъл на зелен сигнал), водачът на лекия
автомобил БМВ Х5 от своя страна, не е следвало да навлиза в кръстовището. Видно
от изготвената симулация от вещото лице (стр. 41-42 от заключението), при
потегляне на лекия автомобил Нисан Джук (пресичане на стоп линията на бул
Симеоновско шосе), лекият автомобил БМВ Х5 се е
намирал на около 24 метра преди кръстовището (сн. 1
от симулацията), т.е към момента, в който лекият автомобил БМВ Х5 е пресякъл
стоп линията на локалното платно, в самото кръстовище (8,85 метра след стоп
линията и само 3,45 метра до мястото на ПТП)
вече се е намирал лекият автомобил Нисан Джук (снимка 2).
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Следователно, по пътя на движение на
лекия автомобил БМВ Х5 вече е било налице препятствие, което същият е следвало
да съобрази и да предприеме маневра, за да не допусне причиняване на ПТП.
От показанията на свидетелката Петрова,
се установява, че същата е била последният автомобил от тази посока, навлязъл в
кръстовището, което сочи на извод, че вече е бил светнал жълт сигнал за
преминаване на светофара в тази посока.
Аргумент
в тази насока е и заявеното от свидетелката в заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение (стр. 47 по
делото), в която същата като представител на застрахованото лице – ищцовото дружество, заявява, че е навлязла в кръстовището
при жълта светлина на светофара. Касае се за частен диспозитивен
документ, който изхожда от свидетелката и се цени с останалия доказателствен материал. Документът е съставен преди
процеса, в рамките на предявената застрователна
претенция
Съгласно чл. 31, ал.7, т.1 и т. 2 от ППЗДвП жълта светлина на светофара означава "Внимание,
спри!", като това не се отнася само за онези от водачите, които в момента
на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са
толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за
движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат
или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. При това движение
обаче следва да съобрази и задължението за управляване на МПС със съобразена
скорост с конкретните особености на пътя, вкл. и при необходимост да се намали
или спре, за да се избегне ПТП (чл. 20, ал.2 от ЗДвП). Установява се по делото,
че водачът на автомобила БМВ Х5 не е изпълнил това свое законово задължение.
По изложените съображения, Съдът намира,
че процесното ПТП е причинено в резултат на нарушение
на правилата за движение и от двамата водачи.
Водачът на лекия автомобил Нисан Джук е навлязъл в процесното кръстовище при забранителен червен сигнал или
червен и жълт сигнал, със значението, посочено в чл. 31, ал.7, т.1 и т. 2 от ППЗДвП – „червена светлина“ - означава "Преминаването
е забранено", а едновременно светещи червена и жълта светлина - означава
"Преминаването е забранено", като този сигнал предупреждава водачите,
че предстои подаване на сигнал със зелена светлина. Водачът на лекия автомобил
БМВ Х5 е навлязъл в кръстовището без да се установи, че се е съобразил изцяло с
условията на пътя – наличие на вече навлязло друго МПС (с 8 метра),
представляващо препятствие на пътя – аргумент и от чл. 50а от ЗДвП, съгласно
който е забранено навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на
светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в
кръстовището или да възпрепятства напречното движение. Този водач също така е
навлязъл при жълт сигнал на светофара, който не е разрешено за продължаване на
движението при всички условия, а е указание за бързо освобождаване на
кръстовището, без обаче да освобождава водача от задължението по чл. 20 от ЗДвП.
С оглед така установения механизъм на процесното ПТП, Съдът намира, че по делото не се
установява, че водачът на лекия автомобил БМВ Х5 да не е положил тази грижа,
която всеки на негово място би положил, съответно че не е предвидил това, което
не предвиждат само най-небрежните стопани, в случая, че при навлизане в кръстовището
със скорост 50-60 км/час, в кръстовището неправилно ще е навлязъл при
забранителен сигнал на светофара друг водач и ще продължи движението си, при
което водачът на МПС БМВ Х5 напълно пренебрегвайки всички правила за движение,
да е причинил процесното ПТП. Подобно предвиждане не
се очаква от водачите на МПС, и нарушаването на правилата за движение от страна
на С.П., което Съдът приема, че се установя по делото, не разкрива
характеристиките на „груба небрежност“ по смисъла на чл. 14.5 от ОУ на договора
за застраховка. Лекият автомобил БМВ Х5 е управляван с допустимата скорост за
движение в населено място, водачът не е употребил алкохол или наркотични
вещества, ПТП е станало на излизане от кръстовището за управляваното от този водач
МПС.
По изложените съображения, доколкото не
се установява при условията на пълно, главно доказване от ответника, поведение
на водача на застрахования автомобил, което да може да се отнесе като такова
сериозно нарушаване на правилата за движение, представляващо „груба небрежност“
по смисъла на чл. 14.5 от ОУ на договора за застраховка между страните,
доводът, че е налице непокрит застрахователен риск, е неоснователен.
Поради това съдът следва да разгледа
следващото възражение на ответника – че са налице основания за отказ да се
изплати изцяло или частично застрахователно обезщетение, тъй като е налице
нарушение на т. 50.2, т.50.3 от ОУ – т.е налице е неизпълнение на договорно
задължение от страна на застрахованото лице, довело до настъпване на застрахователното събитие.
С нормите на чл. 50.2, чл. 50.3 от ОУ са
предвидени задължения за застрахования да пази и ползва застрахованото МПС с
грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо
състояние; да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и
мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди.
Ответникът изрично се позовава на
нарушаване на правилата за движение от страна на водача на застрахованото МПС
при настъпване на процесното ПТП, което основание
следва да се подведе под хипотезата на т. 50.5 от ОУ на договора между страните,
съгласно която точка застрахованият следва да спазва стриктно правилата за движение, съгласно ЗДвП и
подзаконовите актове по прилагането му.
С чл. 50.9 от ОУ е предвидено, че при
неспазване на което и да е задължение на застрахования по този член
застрахователят да може да намали или откаже изцяло изплащане на
застрахователно обезщетение.
При КЗ, в сила от 01.03.2016 г., отказът
за изплащане на застрахователно обезщетение е свързан с доказването, че
събитието е следствие от неизпълнение на задълженията на застрахования
(неизпълнението е довело до настъпване на събитието) и наличието на причинно -
следствена връзка е включено от законодателя като елемент от фактически състав
на правото на застрахователя. Съгласно трайната практика на ВКС (решение №
18/05.03.2014 г. по т.д. № 350/2012 г., решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. №
840/2012 г. и др.), не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна
санкция за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме
за договорено в съответствие с нормата на чл. 211 т. 2 КЗ (отм.) - аналогична
на чл. 408, ал. 1,
т. 3 КЗ, и да обоснове отказ за изплащане на застрахователно обезщетение поради
факта на неизпълнението му от страна на застрахованото лице, ако не се установи
на причинна връзка с конкретното застрахователно събитие. Приема се, че само
неизпълнението на задължение, което може да обуслови настъпването на
застрахователното събитие, увеличаване на размера или разширяване обхвата на
вредите или препятства доказването им, може да доведе до отказ за плащане на
застрахователното обезщетение. Условието за значителност следва да се преценява
във всеки конкретен случай - с оглед това да не се допуска посредством
договорни клаузи да се уговарят правни последици в ущърб на интереса на
застрахования, когато не може да се констатира накърняване на легитимния
интерес на съответния застраховател. Приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ е обусловено от
установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
конкретно задължение, визирано в ОУ към застраховката, като значително с оглед
интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
С оглед направеното възражение от
застрахователя по настоящото дело, следва да се отбележи следното:
Всички доводи, изложени от
застрахователя- ответник за нарушаване на изискванията на договора за
застраховка, са свързани с твърдение, че процесното
ПТП е причинено в резултат на виновното неспазване на правилата за движение по
пътищата на водача на застрахованото МПС.
Както е посочено в решение № 17 от
02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г., ТК, І ТО на ВКС, юридическите лица
притежават правосубектност, съвместяваща
правоспособност и дееспособност, като самостоятелни понятия приложими към
физическите лица, която се изразява в правно признатата възможност да са
носители на права и задължения, като в конкретните правоотношения - чрез правни
или фактически действия - юридическите лица встъпват чрез представляващите ги
лица и/ или физическите лица, на които последните са възложили определени
функции или работа, осъществима
от името и за сметка на юридическото лице. Спецификата на застрахователното
правоотношение не предпоставя изключение от това
правило. Предписанията на конкретно дължимо от застрахованото юридическо лице
поведение е преценимо чрез действията или
бездействията на конкретните физически лица, осъществяващи от името и за сметка
на юридическото лице работата, при изпълнението на която е осъществено или
пропуснато да се осъществи релевантното за отговорността на застрахователя
поведение. В цитираната хипотеза е аргументирано, че след като застрахователно
събитие могат да бъдат човешки действия или бездействия - съзнателни или
несъзнателни, виновни или невиновни, произтичащи както от сферата на трети за
застрахования лица, така и от сферата на застрахования, съобразявайки и
свободата на договарянето, то определено поведение на работници и служители на
застрахования, може да бъде уговорено като "изключен риск".
В настоящата хипотеза по делото не се
спори, че водачът на застрахованият автомобил С.П. е осъществявала управлението
на застрахованото МПС от името и за сметка на застрахованото дружество -
собственик на автомобила. Поради това и поведението на същата при настъпване на
процесното ПТП следва да се разглежда като действия
на застрахованото лице.
Както е посочено и в решение по т.д. №
1031/2011 г., I ТО на ВКС в случаите, обхванати от чл. 211, т. 2 КЗ (отм.),
застрахованият бездейства по отношение на задължения, установени в закона, или
поставени в негова тежест с конкретни клаузи в договора, неизпълнението му е
виновно и се намира в пряка причинна
връзка било със съществено увеличаване на риска от настъпване на
застрахователното събитие или директно е довело до настъпване на последното,
както и, че когато обосновано може да се приеме, че при изпълнение на
задълженията на застрахования застрахователното събитие не би настъпило,
констатираното неизпълнение на тези задължения следва да се преценява като
значително с оглед на интереса на застрахователя.
Тази практика следва да се приеме за
приложима и относно тълкуването на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, доколкото разликата
в текстовете на чл.211, т.2 от КЗ (отм.) и чл. 408, ал.1, т.3 от КЗ касае в
нормативното закрепване на изискването за наличие на причинно-следствена връзка
между неизпълнението на договорно или законово задължение и настъпването на
застрахователното събитие, до което преди това е достигнала и съдебната
практика по прилагане на чл. 211 от КЗ (отм.).
В конкретния случай се установява
нарушаване от упълномощения водач на процесното МПС
на предвидено договорно задължение, съгласно ОУ - да се управлява МПС при спазване на правилата за
движение - чл. 20, ал.2 от ЗДвП и чл. 50а от ЗДвП, при което нарушаване на правилата за движение, водачът на
застрахования автомобил е допринесъл настъпване на застрахователното събитие.
Т.е установява се причинно – следствена
връзка между действията на упълномощения водач на застрахованото МПС, чието
поведение обвързва застрахованото лице и настъпването на вредоносния
резултат.
Текстът на чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ
изисква това неизпълнение на задължението „да е довело“ до възникване на
застрахователното събитие, което следва да се тълкува това поведение да е
основната причина за настъпване на застрахователното събитие. Така и в
съдебната практика („пряка причинна връзка“ – съгласно цитираното решение
1031/2011 г. на I
ТО на ВКС), е прието, че причинно-следствената връзка следва да е пряка, т.е да
не е опосредена от действията на трето лице, за се
приеме, че е налице основание за отказ да се изплати застрахователно
обезщетение.
В процесния
случай се установява, че водачът на БМВ Х5 е допринесъл, но не е единствената и
основна причина за настъпване на процесното ПТП. Дори
и при нарушаване на правилата за движение от застрахования водач, ПТП не би
настъпило, ако нямаше насрещно виновно противоправно
поведение на водача на другия участник в ПТП – водача на лекия автомобил Нисан Джук.
Поради това Съдът намира, че не са
налице основанията за ответника-застраховател да откаже изцяло изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“.
Не са налице и основанията, посочени в
чл. 395, ал.4, изр. 1 от КЗ, по съображенията, изложени по-горе.
Доколкото поведението на водача на
застрахования автомобил не е единствената причина за настъпване на
застрахователното събитие, то не е налице основание за отказ да се изплати
застрахователно обезщетение, но е налице основание да се намали
застрахователното обезщетение – аргумент от чл. 51, ал.2 от ЗЗД, и от чл. 395,
ал. 4, изр.2 от КЗ, съгласно която разпоредба правото на застрахователя да
намали застрахователното обезщетение е ограничено до тежестта на нарушението, относима както към настъпване на събитието, така и на
вредите.
За пълнота, следва да се отбележи, че не
са налице основания за отказ да се изплати застрахователно обезщетение поради
нарушаване на т. 50.2 и т. 50.3 от ОУ. Не се твърди и не се установява процесното МПС да е неизправно технически. Нарушаването на правилата на ЗДвПШ и ППЗДвП, на което се
позовава ответника, въпреки, че препраща към т. 50.2 и т. 50.3 следва да се съотнесе към т. 50.5 от оУ, което
вече бе разгледано.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка.
В конкретния случай, с оглед
заключението на САТЕ, стойността на
вредите по застрахованото МПС възлизат стойността на исковата сума, след допуснатото увеличение на
иска – 42 678,29 лева.
С оглед установеното съпричиняване
на вредоносния резултат от двамата водачи, Съдът намира, че същото е в съотношение 40 % за водача на
лекия автомобил БМВ Х5 и 60 % за водача на лекия автомобил Нисан
Джук, доколкото и при двамата водачи има нарушаване
на правилата за движение, но докато при водача на лекия автомобил БМВ Х5 това е
свързано с несъобразяване на условията на пътя и неточна преценка за
разстоянието спрямо неправилно навлизащо друго МПС в кръстовището, при движение
обаче с разрешена скорост и в изпълнение на разпоредбите на закона за бързо
освобождаване на кръстовището, то за водача на лекия автомобил Нисан Джук нарушението на
правилата за движение е свързано с установено навлизане в кръстовище (място,
при което пътната обстановка е по-принцип усложнена) при ясен забранителен знак
на светофарната уредба (пресичане на стоп линията при светнал червен/червен към жълт сигнал). Поради това Съдът намира, че с действията
си водачът на лекия автомобил Нисан Джук в по-голяма степен е допринесъл за настъпване на процесното ПТП.
С оглед установения процент на съпричиняване, дължимото застрахователно обезщетение възлиза
на сумата от 25 606,97 лева.
Относно разноските:
И
двете страните претендират разноски.
С
оглед изхода на делото, на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на сумата от 4 264,8 лева. Следва да се отбележи, че не
се доказа от ищеца/неговия процесуален представител, че същият е регистриран по
ЗДДС, поради което и няма основание върху
заплатеното в брой, съгласно договора за правна защита и съдействие (стр. 226 по делото) адвокатско
възнаграждение в размер на 5000 лева да се начислява и ЗДДС – арг. и от§ 2а от Наредба 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На
ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете - 318
лева.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -10 състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК ********,
със седалище *** и адрес на управление:***, да заплати на „Л.“ ЕООД, ЕИК *******,
съдебен адрес:г*** на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 25 606,97 лева
– застрахователно обезщетение по полица 0306Х0582194/10.08.2020 г. с период на
действие 13.08.2020 г. – 12.08.2021 година по застраховка „Каско“
във връзка с настъпило на 22.12.2020 г. застрахователно събитие за вредите,
причинени на лек автомобил, марка БМВ, модел Х 5 Х Драйв
30 Д, рег. номер *******, застрахователна преписка 10720030100872, заедно със
законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба – 05.03.2021
г. до окончателното й плащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 4264,8 лева - разноски за производството, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 25 606,97 лева до
пълния предявен размер от 42678,29 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Л.“ ЕООД, ЕИК *******, съдебен адрес:г*** да заплати на ЗАД „А.”, ЕИК ********,
със седалище *** и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 318 лева – разноски за производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: