№ 2773
гр. София , 17.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502891 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 85542/20.08.2020 г. по описа на СГС,
депозирана от М. А. Т. против определение по гр.д. № 5776/2019 г. на СГС, І-8 състав,
с което е оставена без уважение молба за спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК.
Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, а изпълнението на
заповед по чл. 417 ГПК, което се осъществява по изп.д. № 20127860404093 на ЧСИ М.
М. спряно. Поддържа, че още с отговора на исковата молба е направил възражение за
изтекла погасителна давност и са оспорени клаузи от процесния договор за ипотечен
кредит като неравноправни, въз основа на което и нищожни. Сочи, че такива са
клаузите на чл. 7 и 14 от договора и клаузите на т. 9.1., 9.4 и т. 24.3 от Общите условия,
като същите не са индивидуално уговорени и са в приложното поле на чл. 143 ЗЗП.
Петте клаузи съдържали условието на чл. 143, т. 10 ЗЗП, а именно възможна промяна
от страна на банката на лихвен процент при непредвидени в договора основания.
Налице били неравноправни клаузи и по смисъла на чл. 143, т. 12 ЗЗП, тъй като не
давали възможност на потребителя да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключване на договора, а банката има право едностранно да променя лихвения
процент. Методиката, по която се изчислявал базовия лихвен процент била неясна.
Поддържа, че законът не изисква да са налице убедителни писмени доказателства,
както смята първоинстанционният съд, а е достатъчно от представените писмени
доказателства да се разколебава твърдението на ищеца за наличие на изпълняемо право
в хипотезата на чл. 420, ал. 1, т. 1 ГПК, да може да се направи обосновано
предположение за наличие на неравноправна клауза, без да е необходимо
доказателствата да налагат такъв извод, както и да може да се направи обосновано
предположение за наличие на неправилно изчисление на вземането по потребителския
договор. Изобщо не били обсъдени от първоинстанционния съд възраженията, че
липсва редовно връчена призовка за доброволно изпълнение, както и получено
волеизявление на банката за обявена предсрочна изискуемост, за което липсвали
доказателства. Релевирани били и възражения за изтекла погасителна давност след
датата на издаване на изпълнителния лист и бездействие на кредитора да предяви
1
установителен иск. Размерът на вземането на банката било и невярно изчислено, тъй
като начисляването и плащането на по-висока лихва водело и до неправилно
начисляване на главницата по кредита. Въз основа на горното жалбоподателят моли да
бъде отменено обжалваното определение.
Насрещната страна „Банка ДСК“ ЕАД не е депозирала отговор на частната
жалба.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите на
частния жалбоподател, както и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Гр.д. № 5776/2019 г. по описа на СГС, І-8 състав е образувано по искова молба
на „Банка ДСК“ ЕАД против М. А. Т., с която е предявен иск при условията на чл. 422
ГПК за установяване вземане на банката, станало предсрочно изискуемо на 09.03.2011
г. и произтичащо от договор за ипотечен кредит от 30.09.2008 г., включващо главница
в размер на 171 760.73 лева, договорна и санкционираща лихва в общ размер на
24 391.01 лева за периода 09.03.2011 г. до 12.07.2011 г. и законната лихва за периода от
13.07.2011 г. до окончателното погасяване на задължението, за които е издадена
заповед за изпълнение п чл. 417 ГПК по гр.д. № 30527/2011 г. на СРС, 28 състав. При
условие на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите суми с твърдения,
че вземането е станало предсрочно изискуемо с предявяване на исковата молба.
Ответникът М. А. Т. е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорвал
основателността на иска. Възразявал е, че не му е връчвано изявление за обявяване
предсрочна изискуемост; че вземанията се основават на неравноправни клаузи, като
конкретно са посочени клаузите на чл. 7 и чл. 14 от договора за ипотечен кредит и т.
9.1, т. 9.4 и т. 24.3 от Общите условия. Същите попадали в приложното поле на чл. 143,
т. 10 ЗЗП, като давали възможност на банката да променя лихвения процент при при
непредвидени в договора основания и при неясна методика, както и в приложното поле
на чл. 143, т. 12 ЗЗП. Посочените клаузи били неравноправни, защото не били
индивидуално уговорени. Направено е още възражение, че не може да се претендира
санкционна и договорна лихва за периода след обявяване на предсрочна изискуемост, а
именно за периода 09.03.2011 г. до 12.07.2011 г. Направено е още възражение, че с
представеното допълнително споразумение към договора за ипотечен кредит се
капитализирали лихви към редовна главница и по този начин се начислявала лихва
върху лихва, което е забранено. Ответникът е направил и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането към датата на исковата молба –
25.04.2019 г. посочено е, че всички действия на ЧСИ по образуваното изпълнително
дело за процеснот овземане са незаконосъобразни поради невръчена покана за
доброволно изпълнение и не прекъсват давността.
На 29.07.2020 г. М. А. Т. е депозирал молба за спиране на изпълнението по
образуваното въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповедта за изпълнение по
гр.д. № 30527/2011 г. на СРС, 28 състав, а именно изп.д. № 20127860404093 на ЧСИ М.
М.. С молбата са изложени твърдения, че вземането не се дължи, тъй като на ответника
не е връчвано изявление за обявяване на предсрочна изискуемост, както и защото
същото е погасено по давност. Направено е твърдение, че вземането се основава на
неравноправни клаузи, като по отношение на тях е направена препратка към отговора
на исковата молба. Посочено е още, че вземането е неправилно изчислено, тъй като
заплащането на по-високи лихви въз основа на нищожни клаузи е довело до
неправилно начисляване на главницата по кредита.
2
С определение от 14.08.2020 г. СГС, І-8 състав е оставил без уважение молбата
да спиране на изпълнението, като е приел, че ответникът не представя писмени
доказателства за твърдените обстоятелства. Това определение е връчено на ответника
на 20.08.2020 г., а той е депозирал частна жалба срещу него в същия ден.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав приема
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу обжалваем съдебен акт
и в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Съгласно чл. 420, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК, съдът, който разглежда иска по чл. 422
ГПК може да спре незабавното изпълнение и без да е необходимо обезпечение, когато
е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:
1. вземането не се дължи;
2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител;
3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с
потребител.
В конкретния случай ответникът е твърдял наличие и на трите посочени
хипотези, като се позовава на писмени доказателства, представени по делото –
приложеното заповедно производство, както и представените с исковата молба
писмени доказателства и най-вече на Договор за ипотечен кредит от 30.09.2008 г. и
Общи условия към него.
Следва да бъде посочено, че спиране на изпълнението в посочената хипотеза
е приложимо само в производството по чл. 422 ГПК, не и когато са предявени
осъдителни искове по общия ред, поради което в случая предпоставките на спирането
по чл. 420, ал. 2 ГПК ще бъдат разгледани само във връзка с главните установителни
искове.
По твърденията, че вземането не се дължи.
На първо място ответникът се е позовал на липсата на връчено изявление за
предсрочна изискуемост. Нито в приложеното заповедно производство по гр.д. №
30527/2011 г. на СРС, 28 състав, нито по гр.д. № 5776/2019 г. на СГС, І-8 състав към
момента се установява да е представено връчено на ответника изявление за предсрочна
изискуемост, изходящо от „Банка ДСК“ ЕАД. Ето защо вземанията по предявените
главни установителни искове е вероятно да не се дължат в претендираните размери.
Твърдението за недължимост на вземането поради изтекла погасителна
давност в периода от датата на издаване на заповедта по чл. 417 ГПК през 2011 г. и
датата на исковата молба 25.04.2019 г. не може да се приеме за вероятно основателно
по главните установителни искове, най-малко предвид правилото на чл. 422, ал. 1
ГПК, че искът се смята предявен от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.
По твърдението, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор,
3
сключен с потребител.
Ответникът е физическо лице, което несъмнено може да се окачестви като
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на от ЗЗП, поради което този закон е
приложим към договорните му отношения с ищеца.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално.
Неравноправните клаузи са дефинирани в чл. 143, ал. 1 ЗЗП като такива клаузи,
които са във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени
неизчерпателно и конкретни неравноправни клаузи.
Ответникът твърди, че неравноправни са клаузите на чл. 7 и чл. 14 от договора
за ипотечен кредит и т. 91., т. 9.4 и т. 24.3 от Общите условия на банката.
В чл. 7 от договора е уговорено, че за предоставения кредит кредитополучателят
заплаща първоначална лихва за период от три години, считано от датата на усвояване
на кредита, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер
на 1.9 процентни пункта. За останалия срок на кредита кредитополучателят заплаща
плаваща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка,
която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют. Базовият лихвен процент се
определя периодично от Кредитора.
В чл. 14 от договора е уговорено, че Кредиторът има право да извръшва
изменения или допълнения на Общите условия, които стават задължителни за
кредитополучателя.За всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез
съобщения, поставени на видно място в салоните на банката.
Според т. 91.1 от Общите условия кредиторът има право да променя базовия
лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин, а според
т. 9.4 при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя
актуализиран погасителен план.
В т. 24.3 от Общите условия е посочено, че кредиторът има право едностранно
да променя базовия лихвен процент и таксите, ца което уведомява кредитполучателя
поп подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при промяна на някое от
следните условия: при изменение от поне 1% на месец на стойността на LEONIA,
EURIBOR, LIBOR; при изменение от поне 1% на месец на валутен курс евро/лев или
евро/щатски долар; при изменение от поне 0.5% на месец на индекса на
потребителските цени за българия; въвеждане на рестрикции н аЦентралната банка
върху банковата система и/или банка ДСК; промени в норматвнит еактове, както и в
регулациите на Централната банка, засягащо функционирането и изискванията към
банките; при изменение от поне 10% на масец на стойностите на средните годишни
пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции;
съществена промяна вв паричната политика на Централната банка.
Настоящият състав намира, че така формулираните клаузи могат да бъдат
определени като вероятно неравноправни само въз основа на формулировката им в
4
договора, сътв. – Общите условия към него, тъй като те дават право на банката
едностранно да повишава лихвените проценти по начин, който не е известен и не е
ясен за потребителя. В същото време, макар да предвиждат условията при които
банката има право да измени лихвата, тези условия са неразбираеми и трудно
проследими от потребител-непрофесионалист, а освен това цялата тежест на
икономическата конюнктура е възложена на потребителя, като банката не поема
никава част от риска от промените в тази конюнктура. Това е достатъчно, за да се
приеме, че посочените клаузи са във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на банката и потребителя.
Основателни са твърденията за осъществяване хипотезата на чл. 143, ал. 2, т.
10 и т. 12 ЗЗП в редакцията им към датата на сключване на договора (30.09.2008 г.),
според които неравноправна е клауза, която позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание и дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. такова право на потребителя не е уговорено нито в договора,
нито в Общите условия. В същото време от формулировката на посочените
клаузи не може да бъде направен извод, че същите са индивидуално уговорени, а по
делото към момента няма доказателства, които да сочат обратното. Следва да
бъде посочено обаче, че основани на посочените клаузи за само вземанията на банката
за лихви, не и за главница. По твърдението, че вземането не е правилно
изчислено. От друга страна обаче, може да се приеме за вероятно основателно
твърдението, че е налице хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 3 ГПК и вземането,
включително за главница не е правилно изчислено. Това е така, защото ако посочените
по-горе клаузи са нищожно поради тяхната неравноправност, то те не следва да се
прилагат, като дължими от ответника са лихвите в първоначално уговорените им
размери, а платеното по тях в повече ще следва да бъде отнесено в погашение на
главницата и ако това не е сторено, не само размерт на лихвите вероятно не е правилно
определен, но и размерът на главницата. За горните изводи на съда са
достатъчни събраните към момента писмени доказателства, поради което е
неоснователно приетото от първоинстанционния съд, че ответникът не е представил
писмени доказателства, установяващи хипотезите по чл. 420, ал. 2 ГПК. След
като се установява въз основа на обосновано предположение, основано на събраните
по делото писмени доказателства, че вероятно задължението не се дължи ако не
изцяло, то в някаква част; че вземанията на лихви са основани на неравноправни
клаузи, които са нищожни, както и че размерите на задълженията са неправилно
изчислени, то налице са основанията за спиране на незабавното изпълнение на
издадената по гр.д. № 30527/2011 г. на СРС, 28 състав заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК, провеждано срещу М. А. Т. по изп.д. № 20127860404093 на ЧСИ М. М., на
основание чл. 420, ал. 2 ГПК. Поради несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции обжалваното определение следва да бъде отменено, а изпълнението по
изп.д. № 20127860404093 на ЧСИ М. М. – спряно. Воден от изложеното,
Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 14.08.2020 г. по гр.д. № 5776/2019 г. на СГС, І-8
състав, с което е оставена без уважение молба за спиране на изпълнението по чл. 420,
5
ал. 2 вр. ал. 5 ГПК.
СПИРА изпълнението по изп.д. № 20127860404093 на ЧСИ М. М. против М.
А. Т.. Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6