Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.04.2021
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар С.Александрова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №607
по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №607/2021 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Етажна собственост на бл.130 в ж.к. Захарна фабрика , гр.София бул.Сливница срещу
решение №20217153 от 06.10.2020 г постановено по
гр.д.№309/20 г на СРС, 140 състав , с което е отменено по иск с
правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС на Р.Й.К. *** решение по т.2 от ОС
на ЕС от 12.12.2019 г за избор на К.К.за управител на
етажната собственост и за избор на М.Д.и К.С.за членове на управителния съвет и
за избор на Р.Р.за касиер .
Въззивникът
излагат доводи за неправилност на решението на СРС . Участвалите в ОС на ЕС
лица-несобственици са пълномощници на собственици , а пълномощник е бил и
ищецът . Ищецът непрекъснато обжалва решенията на ОС на ЕС , така изкарва пари
на гърба на съкооператорите си и пречи
на ЕС да функционира . Сляпото позоваване на буквата на закона пречи на
етажната собственост .
Въззиваемата
страна Р.Й.К. е подал
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Няма доказателства Л.И.и Р.Р.да са
станали собственици на ап.22 и ап.25. В.Л.се е записала , че участва в ОС , но
не е присъствала на него . Не е ясно имало ли е кворум за провеждане на ОС и не
е удостоверено всеки от собствениците как е гласувал . В книгата на ЕС има
множество неточности относно собствениците и обитателите .
Въззивната
жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 20.10.2020 г и е обжалвано в срок на 03.11.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не
се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отмени посоченото решение на ОС
на ЕС СРС е приел , че в случая ОС на ЕС е проведено в хипотезата на чл.15
ал.2 ЗУЕС , при което е следвало да присъстват лично или чрез пълномощници собствениците
на поне 33 % идеални части от общите части . Вместо това са били представени
само 27,05 % от идеалните части – не е доказано да са били надлежно представени
собствениците на ап.22, 25,20,42,7,47 . Процесното решение не е било включено в
цялост в предварително обявения дневен ред . Според протокола на ОС на ЕС
процесното решение е взето с мнозинство от 20,44 % идеални части , но в
протокола не е вписан начина , по който е гласувал всеки собственик/пълномощник
. Според обявения дневен ред е следвало ОС на ЕС да избере управителен съвет ,
а не управител . Според чл.19 ал.4 ЗУЕК управителят се избира от членовете на
управителния съвет , ако не е избран такъв , а не от ОС на ЕС .
Решението на СРС е правилно , като
мотивите му се споделят и от настоящия съд . Исковете за отмяна на решение на
ОС на ЕС са конститутивни и имат за свой предмет субективното потестативно
материално право на отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС . Решенията
на ОС на ЕС се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени към постигане на определена цел. След
влизането им в сила решенията на ОС на ЕС са задължителни за всички етажни
собственици, включително и за тези, гласували „против“ на общото събрание,
както и за неучаствалите лица. Предмет на отмяна по реда на чл.40 ал.1 ЗУЕС
могат да бъдат само приети позитивни решения, свързани с някаква промяна в
правния мир, неблагоприятно засягаща било ищеца, било друг етажен собственик.
Без значение е дали етажният собственик е гласувал за или против атакуваното от
него решение. Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните
твърдени закононарушения, допуснати при свикването и провеждането на общото
събрание, стига тези основания да са заявени в преклузивния срок по чл. 40, ал.
2 ЗУЕС.
В исковата молба ищецът е оспорил , че
решенията на ОС на ЕС са взети при наличие на кворум от поне 33 % от
собствениците / чл.15 ал.2 ЗУЕС / . При това ответникът е следвало да
докаже , че присъствалите на ОС на ЕС са собственици или упълномощени от
собственици лица , които общо имат поне 33 % от общите части . Това не е
сторено , като е без значение дали част от нарушенията са извършени от ищеца .
Нарушен е и чл.16 ал.5 ЗУЕС ,
който изисква в протокола на ОС на ЕС да се впишат явилите се лица и
идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на
самостоятелния обект и начина, по
който са гласували лицата - "за", "против" или
"въздържал се" . При липсата на такова посочване в протокола и липса
на други представени доказателства не може да направи категоричен извод , че решението е взето с необходимото мнозинство . Освен
това в случая има нарушение и на чл.16 ал.3 ЗУЕС във вр.чл.19 ал.4 ЗУЕС ,
защото според предварително обявения дневен ред е следвало да се избере
управителен съвет , а не управител . В случай на избор от ОС на ЕС на
управителен съвет /УС/ неговите членове избират един от тях за председател на
УС , а той не се избира от ОС на ЕС .
Съдът е длъжен да спази „буквата на закона“
, а такова трябва да е поведението и на управителните органи на ЕС . Дори да
създава трудности на ЕС обжалването на неговите решения от ищеца от гл.т. на
закона е правомерно поведение . Ответникът би следвало да ангажира компетентна
адвокатска помощ за организиране/провеждане на законосъобразни ОС на ЕС и да
спази нормативната уредба такава каквато е . Само така ще се избегнат
негативни последици в ЕС , включително заплащане на разноски от ЕС за
предварително обречени оспорвания на искове пред СРС и СГС . Пред СГС разноски
се дължат от въззивника .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20217153 от 06.10.2020 г постановено по гр.д.№309/20 г на СРС, 140 състав .
ОСЪЖДА Етажна собственост на бл.130 в ж.к. Захарна фабрика , гр.София бул.Сливница да заплати на на Р.Й.К. *** сумата от 500 лева
разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.2 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.