РЕШЕНИЕ
№ 4195
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330107014 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на Б. А. И., ЕГН **********, от *******************, депозирана против
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 2 ГПК за
признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника суми , представляващи
вземания по два договора за кредит , за които е издаден изпълнителен лист по частното дело
№ 18869 /2009г на РС София и е образувано изп. дело ******. при ЧСИ С. В. К., рег. ****.
Според изложеното в исковата молба , на дата 23.07.2009г против длъжника бил издаден
от РС София изпълнителен лист по частното дело № 18869/2009г на РС София, за следните
вземания на „Кредибул“ АД , ЕИК ********* по два договора с И. , както следва :
І. По договор за кредит № **************: сумата от 439.22 лева – главница, сумата от
162.94 лева – договорна лихва за периода от 09.12.2007 г. до 09.11.2008 г.; сумата от 27.12
лева – застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2009 г. до плащането; ІІ. По договор за кредит № ***************: сумата от 243.19
лева – главница; сумата от 40.21 лева – договорна лихва за периода от 24.12.2007 г. до
25.02.2008 г.; сумата от 10 лева – застрахователна премия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.04.2009 г. до окончателното й изплащане,
както и 125 лева – деловодни разноски общо по частното дело.
1
За събирането на тези вземания било образувано изп. дело ******. при ЧСИ С. В. К., рег.
****, ОС Велико Търново. По това дело било извършено едно- единствено изпълнително
действие , насрочен на 19.03.2010г опис, който не бил проведен. През 2013г на мястото на
взискателя „Кредибул“ АД , ЕИК ********* бил конституиран ответника , негов частен
правоприемник по силата на договор за цесия, като отново липсвали поискани или
предприети изпълнителни действия. Изпълнителното дело било прекратено от съдебния
изпълнител с нарочен акт, на основанието по чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК.
Тъй като вземанията се погасили с изтичането на петгодишна погасителна давност, считано
от датата на падежа на договора – 09.12.2009г., то се оспорва изпълнението и се иска от съда
да постанови решение, с което да установи по отношение на ответното дружество, че
вземането, така , както е описано по – горе , не се дължи, и да се присъдят направените
разноски.
Ответното дружество оспорва исковете като недопустими , тъй като липсвало провеждано
принудително изпълнение. Те били и неоснователни , тъй като молбата за образуване на
изпълнителното дело под номер ******. по описа на ЧСИ С. В. К. прекъснала давността ,
съобразно дадените в ППВС № 3/18.11.1980 г. разрешения , и докато траел този процес,
давност не текла.
Предвид изложеното, водят се два субективно съединени иска с правно основание в чл. 439
от ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумите,
обективирани в издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18869/2009 г. по описа на СРС,
като по този начин се оспорва изпълнението по това дело. За да оспори успешно цялото
изпълнение по изпълнителното дело и да постигне прекратяването му, длъжникът следва да
поиска решение, с което цялото вземане на кредитора да бъде признато за недължимо.
Затова предмета на иска по чл. 439 от ГПК се определя винаги чрез вземането, така, както е
описано в издадения изпълнителен лист, и докато изпълнителен лист има , то и длъжникът
има интерес от исканото установяване, независимо от факта , че липсва образувано
изпълнително дело; такова кредиторът може да образува отново във всеки момент.
По същество, съдът съобрази следното :
Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната
сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това
вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК).
Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на
релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание на
предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет
(Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът
приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл.
439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока,
представляващ давностен такъв за изпълнение.
Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да
2
потърси дължимата престация; длъжникът черпи права не от собствени действия, а от
липсата на предприети от кредитора такива. Затова давност винаги тече, освен ако не е
спряна или прекъсната чрез определена активност на кредитора, който по тази причина носи
тежест да докаже спирането и/ или прекъсването на давността. Казано с други думи, за да е
основателен иск по смисъла на чл. 439 от ГПК, който се базира на изтекла давност като
новонастъпил факт, необходимо е кредиторът да е бездействал повече от пет , респ., три
години и ищецът да се е позовал по надлежния ред на изтичането, преди давността отново
да бъде прекъсната или спряна.
От изпълнителното дело ******. по описа на ЧСИ С. В. К., рег. **** на КЧСИ, с район
на действие – ************, се установява, че на 23.07.2009 г. е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 18869/2009 г. по описа на СРС, с който е осъден длъжникът Б. А. И., да заплати
на кредитора „Кредибул“ АД, по Договор за кредит № *************: сумата от 439.22 лева
– главница, сумата от 162.94 лева – договорна лихва за периода от 09.12.2007 г. до
09.11.2008 г.; сумата от 27.12 лева – застрахователна премия, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.04.2009 г. до плащането; по Договор за кредит №
**************: сумата от 243.19 лева – главница; сумата от 40.21 лева – договорна лихва за
периода от 24.12.2007 г. до 25.02.2008 г.; сумата от 10 лева – застрахователна премия, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2009 г. до окончателното й
изплащане, както и 125 лева – деловодни разноски. По делото отсъстват други данни за
началната дата на изискуемостта на вземанията по двата договора и съдът приема, че те са
били изискуеми най – късно към датата на издаването на изпълнителния лист , тъй като той
е издаден в производството по чл. 410 от ГПК , без да има възражение срещу заповедта (
листа е издаден три месеца след датата на образуване на частното дело , което изключва
възражение по чл. 414 от същия кодекс). Тоест, към 23.07.2009г . вземанията са били
изискуеми и за тях тече давност съобразно общите правила на ЗЗД за сроковете - пет години
за главницата, разноските и застрахователната премия и три – за лихвите.
Кратки бележки по хода на изп. дело № ** по опис на ЧСИ К. за 2010г., от значение за
изхода на спора :
Делото е образувано на дата 22.01.20210г, като молбата за образуване на прекъсва
давността за вземането, съобразно дадените в Тълкувателно решение 2/2013г., т . 10
разрешения, с които бе отречено действието на ППВС 3/1980г. Затова нито молбата за
образуване на изпълнителното дело , нито извършеното проучване на имущественото
състояние на длъжника прекъсват давността . Не я прекъсва и конституирането на нов
взискател ( ответното дружество), доколкото персоналната промяна на кредитора не е
предвидена в чл. 116 от ЗЗД като основание за прекъсване или спиране.
С молбата за образуване ЧСИ е насрочил на дата 19.03.20210г. опис на движими вещи в
имота на длъжника, но такъв не е проведен. Изпълнение срещу движими вещи се насочва с
тяхната индивидуализация чрез описа им от съдебния изпълнител; докато такъв не е
извършен, липсва валидно проведено изпълнение.
Други изпълнителни действия нито са искани, нито са насрочени, като ЧСИ не е
3
разполагал с права по чл. 18 от ЗЧСИ да избира сам принудителен способ за
удовлетворение. На дата 07.05.2020г. делото е прекратено на основанието по чл. 433 ал. 1 т.
8 от ГПК – поради непоискване на изпълнителни действия от взискателя в продължение на
две години.
С оглед казаното , исковете са основателни. Давността е изтекла , и това важи дори ако бъде
прието , че за прекъсването й е достатъчно да се поиска прилагането на определен способ,
без такъв реално да бъде приложен. Последното изпълнително действие е поискано през
2010г, и до датата на подаването на исковата молба – 15.09.2021г , са изтекли повече от 11
години , без да има поискано изпълнение.
Разноските се присъждат в тежест на ответника; те са в минимален размер съобразно
приложения от ищеца списък, подкрепен от надлежни доказателства за плащане на
хонорар ( 360 лева с ДДС ) и държавна такса от 50 лева . Други разноски ищеца не
претендира , такива не са и направени
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, че в отношенията между страните , Б. А. И., ЕГН **********, от
*******************, не дължи на ответника плащане на следните суми по договори за
кредит с „Кредибул „ АД , за които е издаден изпълнителен лист по частното дело № 18869
/2009г на РС София и е образувано изп. дело ******. при ЧСИ С. В. К., рег. ****:
по договор за кредит № ****************: сумата от 439.22 лева – главница, сумата от
162.94 лева – договорна лихва за периода от 09.12.2007 г. до 09.11.2008 г.; сумата от 27.12
лева – застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2009 г. до плащането;
по договор за кредит № ***************** сумата от 243.19 лева – главница; сумата от
40.21 лева – договорна лихва за периода от 24.12.2007 г. до 25.02.2008 г.; сумата от 10 лева –
застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2009
г. до окончателното й изплащане,
както и 125 лева – деловодни разноски по частното дело , поради погасяване по давност .
Осъжда Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт да заплати на
Б. А. И., ЕГН **********, от *******************,, сумата от 410 лева разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от
датата на съобщаването му, с препис на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5