Р Е Ш Е Н И Е № 129
гр.Габрово, 18.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселина Топалова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Симона Миланези
при секретаря В.Григорова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №139 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото - "Топлофикация София" ЕАД против Решение №447/21.01.2019г. по гр.д.№1728/2017г. на РС Габрово, с което е оставен без уважение предявеният от "Топлофикация София" ЕАД против И.С.И. иск да бъде признато за установено, че И.С.И. дължи на сумата от 1024,92лв.--главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.12.2013г.-30.04.2014г., сумата от 265,62лв.--законна лихва за забава за периода 01.02.2014г.-23.01.2017г., сумата от 17,88лв.- дялово разпределение, от които 14,28лв.-главница и 3,60лв.-лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 30.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2051/30.05.2017г. по ч.гр.д.№1160/2017г. по описа на РС Габрово.
В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че лицето не е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, която визирала, че потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия. Дефиницията на понятието потребител на топлинна енергия била определена от закона, поради което бел з значение било дали лицето обитава имота лично. Това не предпоставяло необходимост от доказване на обстоятелството, кое лице е държател на имота. от представените по делото доказателства, било видно, че ответника си бил запазил пожизнено вещно право на ползване върху съответна част от поземления имот, задълженията за който са предмет на настоящото производство. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което уважи иска и присъди направените разноски и в настоящото производство.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен иск против ответника да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество -жалбоподател по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2051/30.05.2017г. по ч.гр.д.№1160/2017г. по описа на РС Габрово сумата от 1024,92лв.--главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.12.2013г.-30.04.2014г., сумата от 265,62лв.--законна лихва за забава за периода 01.02.2014г.-23.01.2017г., сумата от 17,88лв.- дялово разпределение, от които 14,28лв.-главница и 3,60лв.-лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 30.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
За
да постанови решението си районният съд е приел, че през
процесния период собственик на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.София,
бул.„М." №29, ет.1, ап. №3 е Д.И.С., а вещното
право на ползване върху имота принадлежи на ответника и съпругата му П.И.И.–
заедно и поотделно , т.е. купувач -страна по облигационната връзка, може да
бъде всяко едно от трите посочени лица. От страна на ищеца не били представени
никакви доказателства, от които да бъде извлечено правното качество купувач на
ищеца, а не на някое от другите две лица. От страна на ищеца не били
представени дори издадените фактури за процесния период (от които да е видно, кой е купувачът съгласно
документите на ищеца), а такива са издадени за всеки от месеците на периода,
видно от представеното съобщение към фактура
№**********/31.07.2014г. От представената обаче
от страна на третото лице помагач на
страната на ищеца "Бруната" ООД с ЕИК *********
индивидуална справка за използвана топлинна енергия за периода 05/2013г. –
04/2014г. абонат за доставка на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот е Д.И.С.,
с абонатен номер 11603. При
отсъствие на доказателства, които да опровергават данните в посочената
справка за използвана топлинна енергия за периода 05/2013г. – 04/2014г. за
имота на адрес: гр.София, бул.„М." №29, ет.1, ап. №3, то купувач съгласно
доказателствата по делото била Д.И.С.
и съответно тя била страна по облигационната връзка с ищеца относно доставка на
ТЕ за процесния имот. Тъй
като ответникът не е страна по отношенията по покупко-продажба на топлинна
енергия за процесния имот и не е пасивно легитимиран по иска, то искът срещу
него следва да бъде оставен без уважение.
Въззивният съд намира следното :
От събраните по делото доказателства се установява, че през процесния период 01.12.2013г.-30.04.2014г. собственик на процесния имот е Д.И.С., като видно от приложения нотариален акт ответника по делото, заедно със съпругата си е продал имота на дъщеря си, като си е запазил, заедно със съпругата си заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота. Едва на 27.08.2014г., след исковия период, ответника се е отказал от вещното си право на ползване, като на същата дата Д.С. е дарила баща си с имота.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. по т.д.№2/2017г. на ОСГК на ВКС собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди.
Безспорно през процесния имот всяко от трите лица - ответника И.С.И., съпругата му П.И.И.и Д.И.С. са могли да имат качеството купувач на доставената топлинна енергия. Ищецът обаче е насочил претенцията си именно към ответника, а не към някое от останалите лица, поради което следва да се приеме, че именно той е бил титуляр на партидата и съответно купувач на доставената топлинна енергия през процесния период. Обстоятелството, че третото лице помагач по делото, в издадените и представени от него частни документи е отразило като абонат Д.И.С. не може да обоснове, че в настоящия случай потребител е някой друг, а не ответника. От значение в настоящия случай е обстоятелството, че през процесния период ответника е притежавал вещното право на ползване на имота, поради което същият е имал и качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Освен това в подаденото от същия възражение против издадената заповед за изпълнение ответника изрично е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като в посочения период не е бил собственик на имота, а не че не е бил ползвател на топлинна енергия.
Поради изложеното по-горе въззивният съд счита, че жалбоподателя е доказал претенцията си и обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се признае за установено, че ответника дължи по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2051/30.05.2017г. по ч.гр.д.№1160/2017г. по описа на РС Габрово сумата от 1039,20лв.--главница, сумата от 269,22лв.--законна лихва за забава за периода 01.02.2014г.-23.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 52лв.-разноски в заповедното производство.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 50лв.-разноски пред настоящата инстанция, както и сумата от 100лв.- юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №447/21.01.2019г. по гр.д.№1728/2017г. на РС Габрово, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ПРИЗНАВА за установено, че по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2051/30.05.2017г. по ч.гр.д.№1160/2017г. по описа на РС Габрово И.С.И., с ЕГН ********** *** дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София, ул.Ястребец №23 Б дължи сумата от 1039,20лв.(хиляда тридесет и девет лева и двадесет стотинки)-главница, сумата от 269,22лв.(двеста шестдесет и девет лева и двадесет и две стотинки)-законна лихва за забава за периода 01.02.2014г.-23.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И.С.И., с ЕГН ********** *** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София, ул.Ястребец №23 Б сумата от 52лв.(петдесет и два лева)- разноски по ч.гр.д.№1160/2017г. на РС Габрово.
ОСЪЖДА И.С.И., с ЕГН ********** *** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София, ул.Ястребец №23 Б сумата от 50лв.(петдесет лева)- разноски по делото пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И.С.И., с ЕГН ********** *** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София, ул.Ястребец №23 Б сумата от 100лв.(сто лева) - юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :