Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2021г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на единадесети
ноември 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Светла Великова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КНАХД № 2229/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „Текс Тийм“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Вл.Варненчик“, Западна промишлена зона, бивш Пивоварен завод,
Административна сграда, ет.2, представлявано от управителя С.С.,
срещу Решение № 453/03.08.2021г. по АНД № 1683/2021г. на Районен съд–Варна,
с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 0…03547-8/05.04.2021г. на Директор на РИОСВ-Варна, като наложената на дружеството имуществена санкция
в размер на 3 000
лв за нарушение по чл.135 ал.1 т.1, вр. чл.48 ал.1 от
Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, вр. чл.22 ал.4 от Наредба № 1/2014г.
за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по
отпадъците, както и реда за водене на публични регистри /Наредба № 1/2014/, е намалена на 2 000 лв.
Касаторът
твърди, че решението на въззивния съд е необосновано и неправилно, като
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно
приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че: 1.Въззивният съд не е
обсъдил в мотивите си и не е взел предвид показанията на актосъставителя, че
подаваната информация не служи за осъществяване на какъвто и да е фактически
контрол, а дружеството води пълна отчетност, изисквана от ЗУО и от Наредба
1/2014; 2.В случая не следва да носи административнонаказателна отговорност,
тъй като описаното в НП нарушение не е извършено виновно, доколкото лицето
уреждащо превоза не е подало своевременно информация, поради което и за
дружеството е било невъзможно да изпълни задължението си за включването й във
формуляр VІІ. Сочи, че за Регламент 1013/2006г. не включва изискване на лицето
уреждащо превоза да изпрати в рамките на деня този формуляр; 3.Необосновано
съдът е приел, че случая не е маловажен, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Счита, че
гореописаните факти, обуславящи невиновно поведение, поради обективна
невъзможност за изпълнение, както и това, че с допуснатото деяние по никакъв
начин не е застрашена околната среда, водят до извода, че описаното в НП
нарушение е явно маловажно и за него на дружеството не следва да се налага
наказание. На изложените основания моли за отмяна на решенето на ВРС и
постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло НП.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. В депозирана чрез
пълномощник – адв.А.Д. писмена молба, жалбата се поддържа по изложените в нея,
както и в първоинстанционното производство основание, и се моли нейното
уважаване.
Ответникът
– РИОСВ - Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к.К., оспорва жалбата.
Счита същата за неоснователна, тъй като решението на ВРС не страда от
посочените в същата пороци. Моли за оставянето му в сила, както и за присъждане
на ю.к.възнаграждение.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалбата. Счита, че решението
на ВРС е постановено при спазване на процесуалните правила и закона и няма
основания за неговата отмяна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на „Текс Тийм“ ЕАД, против
горепосоченото НП, с което за нарушение на чл.135 ал.1 т.1, вр. чл.48 ал.1 от ЗУО,
вр. чл.22 ал.4 от Наредба № 1 за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. С
оспореното решение ВРС е изменил същото, като е намалил наложената имуществена
санкция на 2 000 лв. За да се произнесе по спора, съдът е приел от фактическа
страна, че във връзка с получена от Националния координационен център
информация, е извършена проверка на „Текс Тийм“ ЕОД, при която е установено, че
дружеството, в качеството му на вносител на отпадъци с код 20 01 10 и 20 01 11
/текстилни материали/ по Европейския каталог и релевантен код В 3030 по
Базелска конвенция, на 18.01.2021г. е започнало превоз на отпадък с код 20 01
11, без да изпълни задължението си да подаде не по-късно от деня на превоза
формуляр по Приложение VІІ на Регламент /ЕО/ 1013/2006., като такъв е подадена
10 дена по-късно – на 28.01.2021г. За установеното бил съставен АУАН, в който
нарушението било квалифицирано като такова по чл.135 ал.1 т.1, вр. чл.48 ал.1
от ЗУО, вр. чл.22 ал.4 от Наредба № 1/2014г. Същият бил надлежно връчен на
дружеството, което депозирало срещу него възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Като приел изцяло констатациите в акта, а възраженията за неоснователни, администартивнонаказващият
орган /АНО/ издал процесното НП.
В решението си съдът е изложил мотиви, че
административно-наказателното производство /АНП/ е проведено без нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно
съставен АУАН издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от
компетентен орган, в законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл.57
от ЗАНН.
ВРС е приел, че от събраните по делото доказателства – писмени
такива и свидетелски показания, безспорно е установено деянието, за което е
наложено административното наказание и че нарушението е извършено от
жалбоподателя, като е осъществен състава на чл.22 ал.4 от Наредба № 1/2014г.,
доколкото до края на деня, в който е започнал превоза -18.01.2021г.,
дружеството не е подало на определения специализиран имейл адрес копие от
попълнен формуляр по Приложение VІІ от Регламент 1013/2006. Поради това е извел
извод, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството.
Изложил
е мотиви, че деянието не представлява маловажен случай, тъй като не се
установява същото да е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения от същия вид, а от своя страна самото бездействие води до
невъзможност на компетентните органи да проследи екологосъобразното движение на
отпадъците на територията на РБългария.
За да измени размера на
наложената санкция, въззивният съд е отчел обстоятелството, че се касае за
първо нарушение, като липсват отегчаващите вината обстоятелства, при което е
приел, че наложената от АНО санкция е прекомерно завишена и предвидените в
чл.12 от ЗАНН цели на административните
наказания, могат да се постигнат и с такава в минимално определения в закона
размер.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, като е проявил и необходимата
процесуална активност за изясняване на спора, в неговата цялост. В мотивите към
решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото
фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Решението е постановено
и при правилно приложение на материалния закон. Изложените в тази връзка
подробни мотиви, настоящият състав като касационна инстанция изцяло споделя и
възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, поради което не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Наведените в жалбата касационни основания не се установяват. На практика
жалбоподателят не оспорва извършването на самото нарушение, но счита, че
забавянето ме може да му се вмени във вина, а в условията на евентуалност, че
нарушението е маловажно. Част от наведените възражения са идентични с тези от
въззивната жалба и вече са били разгледани и обсъдени от ВРС, чиито мотиви
настоящия състав, както посочи по-горе, споделя изцяло. Допълнително, намира за
необходимо да изложи следното:
1.На първо място следва да бъде подчертано, че в касационната жалба неправилно
се интерпретират показанията на разпитания пред въззивната инстанция
актосъставител. Същият категорично не е направил изявление, че подаваната
информация не служи за извършването на какъвто и да е фактически контрол.
Действително въззивният съд не е обсъдил в конкретика показанията на този
свидетел, но същите в своята цялост не водят до промяна на крайния извод на
съда, тъй като дали органът ще извърши, или няма да извърши проверка по
подадената от съответното лице информация, по никакъв начин не дерогира
вмененото със закона задължение за своевременното й подаване, по предвидения
ред, форма и срок. Изпълнението на това задължение, дава възможност при
необходимост да се проследи движението на този отпадък и да се извърши проверка
във връзка със същия /документална или физическа/.
2.Необосновано жалбоподателят
счита, че не следва да носи административнонаказателна отговорност, тъй като лицето уреждащо превоза не е
подало своевременно информация, поради което и за дружеството е било невъзможно
да изпълни задължението си за включването й във формуляр VІІ. На първо място, за това
твърдение няма никакви доказателства, в т.ч. и показанията на свид.Ч.Димитров
не съдържат такива данни. На следващо място, като лице извършващо транграничен
превоз на отпадъци, дружеството е следвало да обезпечи своевременното
изпълнение на задълженията си, като начина за тази организация е изцяло негов
приоритет. Следва да се отчете и обстоятелството, че в случая не става дума за закъснение от ден
или два, а за период от 10 дни, в който дори и да има някакво забавяне от
превозвача, „Текс Тийм“ ЕОД е следвало да извърши проверка за причините за това
и да предприеме съответните действия. Последното обстоятелство е пречка и да се
приеме, че разпоредбата на чл.22 ал.4 от Наредба № 1, в актуалната редакция,
която е в сила от 01.10.2021г. и удължава срока за изпращане на формуляр VІІ до
края на следващия ден, след деня на натоварването, може да се приеме като
по-благоприятен закон, тъй като изпълнението не е в рамките и на този срок.
3.Законосъобразен е и
изводът на ВРС, че не са
налице основания случая да бъде счетен за маловажен
по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, тъй
като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този
вид. Допълнително касационната
инстанция намира за необходимо да посочи и това, че целта на ЗУО е да се предотврати или намали вредното въздействие
на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда. В случая санкционираното лице не е изпълнило
процесното административно задължение, регламентирано с този закон, като действително от това неизпълнение не са
произлезли вредни последици, но доколкото се касае за формално нарушение,
настъпването на такива по начало не е елемент от неговия състав. Отговорността
на юридическите лица, каквото е и санкционираното дружество, е обективна
/безвиновна/ и подобни обстоятелства се явяват правно ирелевантни. Както беше посочено и по-горе, в
тежест на дружеството е било да обезпечи изпълнението на вмененото със закон
задължение. В този смисъл сочените от страната обстоятелства не обуславят извода за маловажност на допуснатото нарушение, а и
същите са отчетени от първоинстанционния съд, предвид изменението на санкцията в минималния предвиден размер.
В обобщение на изложеното съдът
намира, че проверяваното
решение на ВРС не страда от
наведените касационни пороци, а други такива, обосноваващи неговата ревизия или
отмяна, не бяха установени и в кръга на служебно дължимата проверка по чл.218
ал.2 от АПК, което налага извода за неоснователност на жалбата. Оспореното решение като валидно, допустимо и постановено
при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните
разпоредби, следва да се остави в сила.
Предвид
изложеното съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на
приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, основателно се явява искането на
ответника за присъждане на ю.к.възнаграждение. Същото следва да
бъде присъдено в размер на 80 лв., определен от съда по чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП
Водим
от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 453/03.08.2021г. по АНД № 1683/2021г. на Районен съд–Варна, с което е изменено
Наказателно постановление № 0…03547-8/05.04.2021г. на Директор на РИОСВ-Варна,
като наложената на „Текс Тийм“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, район „Вл.Варненчик“, ЗПЗ, бивш Пивоварен завод,
Административна сграда, ет.2, представлявано от управителя С.С.,
имуществена санкция в размер на 3 000 лв
за нарушение по чл.135
ал.1 т.1, вр. чл.48 ал.1 от ЗУО, вр. чл.22 ал.4 от Наредба № 1/2014г. за реда и
образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както
и реда за водене на публични регистри, е намалена на 2 000
лв.
ОСЪЖДА „Текс Тийм“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Вл.Варненчик“, Западна
промишлена зона, бивш Пивоварен завод, Административна сграда, ет.2,
представлявано от управителя С.С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Регионалната инспекция
по околната среда и водите гр.Варна, сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.