№ 3012
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100508271 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 896 от 04.01.2020 г., постановено по гр. д. № 20249/2019 г.
на Софийски районен съд, 113 състав, е признато за установено по иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 372, вр. чл. 367 ТЗ, че „Ф.К.“
ЕООД, ЕИК *******, дължи на „М.Т.” ЕООД, ЕИК *******, сумата 23 140.54
лв. - главница, представляваща неизплатено възнаграждение за предоставени
на ответника транспортни услуги по данъчни фактури от м. май 2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2018 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 14.08.2018 г. по ч. гр. д. № 50275/2018 г. на CPC, 113 с-в.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство „Ф.К.“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител
адв. Г. Д.. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на
решението. Оспорва се наличието на валидно правоотношение между
страните, произтичащо от сключени договори за превоз през процесния
период. Поддържа се, че районният съд необосновано не се е произнесъл по
направеното възражение за липсата на възлагане и реално осъществяване на
транспортни услуги от страна на „М.Т.” ЕООД. Излагат се подробни
съображения за неправилност на решението. Моли се решението да бъде
отменено, като предявеният иск бъде изцяло отхвърлен. Претендира се
присъждане на сторените разноски в първоинстанционното и въззивното
производство.
1
Ответникът по въззивната жалба - „М.Т.” ЕООД, действащ чрез
процесуалния си представител адв. Д. Б., е депозирал в законовоустановения
срок отговор на въззивна жалба. В него се излагат съображения за правилност
и законосъобразност на решението на районния съд. Претендира се
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Предмет на настоящото въззивното производство е частна жалба на
„М.Т.” ЕООД срещу решение № 20281333 от 20.12.2020 г., постановено по гр.
д. № 20249/2019 г. на Софийски районен съд, 113 състав, имащо характер на
определение по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, с което е изменено решение №
896/04.01.2020 г., постановено по гр.д. № 20249/2019 г. на CPC, в частта за
разноските, като е намален размерът на присъдените в полза на ищеца „М.Т.“
ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски от 2 866.40 лв. на 1 887.03 лв.
В частната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на
оспорения съдебен акт, с който са намалени сторените от ищеца разноски в
първоинстанционното производство.
В законовоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от
„Ф.К.“ ЕООД. В отговора се изтъкват съображения за неоснователността на
частната жалба.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Относно решение № 896 от 04.01.2020 г., постановено по гр. д. №
20249/2019 г. на Софийски районен съд, 113 състав:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване единствено относно
приетите за доказани факти и приложимото право, което очертава обхвата на
въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни. За да постанови обжалваното
съдебно решение, първоинстанционният съд правилно е съобразил
2
релевантната фактическа обосновка.
Безспорно се установява от съвкупната преценка на събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства, в т.ч. процесните
фактури, осчетоводяването им и включването им в дневниците на покупки и
справки - декларации по ЗДДС на „Ф.К.“ ЕООД за данъчния период, както и
отразяването им в регистър „Дневник на покупките”, подадени от ответното
дружество в ТД на НАП, че между страните е съществувало валидно
правоотношение, по което „М.Т.” ЕООД е предоставял транспортни услуги
на „Ф.К.“ ЕООД, като последното търговско дружество не е изпълнило
задължението си за заплащане на дължимото възнаграждение, чийто размер е
отразен в приетите по делото пред районния съд данъчни фактури. В тази
насока напълно обосновано районният съд е кредитирал заключението на
приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза, която не е оспорена от страните. Следва да се подчертае
установеното от експертизата, че всички процесни фактури от м. май 2018 г.
надлежно са били осчетоводени от ответника като задължения към ищеца и
били отразени в дневниците за покупките като сделки по ЗДДС. С
осчетоводяването на фактурите ответникът-възложител по договора за
транспортни услуги е приел извършената работа, като изпълнена точно
съгласно уговореното. Фактът на осчетоводяването на издадените от ищеца
фактури несъмнено съставлява извънсъдебно признание на ответника
/възложителя/ на задължението му за заплащане на уговореното
възнаграждение и на приемането на осъществената транспортна дейност.
Правилно районният съд е съобразил по отношение на оспорването на
наличието на валидно правоотношение между необоримата презумпция,
уредена в чл. 301 ТЗ. „Ф.К.“ ЕООД не само, че не се е противопоставил на
сключването на процесната търговска сделка за транспортни услуги, а дори е
заявил ползването на данъчен кредит по фактурите, установяващи
извършването на транспорта. Обоснована е и констатацията на районния съд,
че от страна на „Ф.К.“ ЕООД не са ангажирани доказателства за извършено
плащане на главницата от 23 140.54 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за предоставени на ответника транспортни услуги, за чийто
размер предявеният иск е уважен.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е
уважил предявения иск, са законосъобразни, обосновани са при правилно
прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства,
поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно
и следва да се потвърди.
Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във
въззивната жалба. Същите се основават на твърдения за липсата на доказани
сключване на договор за транспортни услуги и реалното извършване на
такива услуги. Тези възражения са напълно безпочвени и са оборени от
приетите доказателства в първоинстанционното, които по-горе бяха обсъдени
от въззивния съд. Предвид техния бланкетен характер и липсата в тях на
конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд не намира за
необходимо да ги обсъжда по-детайлно.
3
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК
следва да се потвърди.
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 1400
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. За последното обстоятелство са
представени надлежни доказателства и този размер на адвокатско
възнаграждение е включен в списъка по чл. 80 ГПК. От страна на въззивника
не е направено възражение за прекомерност на това възнаграждение, поради
което този въпрос не следва да се обсъжда. Неоснователна е претенцията за
присъждане на 15 лв. – платена държавна такса за частната жалба по сметката
на СГС. На първо тази чатсна жалба следва да бъде оставена без уважение по
съображенията, които ще бъде изложени по-долу. А освен това съгласно
трайната практика на ВКС страните не си дължат взаимно разноски в
производството по оспорване на актовете по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Относно решение № 20281333 от 20.12.2020 г., постановено по гр. д. №
20249/2019 г. на Софийски районен съд, 113 състав, имащо характер на
определение по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК:
Правилно районният съд е констатирал своя пропуск да се произнесе с
решението си от от 04.01.2020 г. по направеното в проведено на 05.12.2019 г.
съдебно заседание, по време на дадения ход по същество на делото, от
процесуалния представител на ответника - адв. Д., възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски, в т.ч. и адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Напълно основателно е прието също, че
процесното делото не се характеризира с висока фактическа и правна
сложност - предмет на разглеждане е установяване дължимостта на вземането
на ищеца, представляващо възнаграждение за предоставени транспортни
услуги, като не са били налице усложнения или отклонения, с оглед предмета
на делото или страните и не се касае за обем на събрания доказателствен
материал, който значително да надхвърля обичайния за този тип дела. Поради
това напълно логично и законосъобразно на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е
определен минимален размер от 1224,22 лв. на следващото се в полза на
ищеца адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на частния
жалбоподател, че върху определения минимален размер на възнаграждението
следва да бъде добавен ДДС. Дали върху даден размер на адвокатско
възнаграждение се дължи или не ДДС не е въпрос, чийто положителен
отговор да обосновава присъждане на увеличени адвокатски възнаграждение.
Недопустимо и несправедливо е отговорността по реда на чл. 78 ГПК в частта
за адвокатските възнаграждения да бъде различна в зависимост от това дали
насрещната страна е ползвала адвокатските услуги на регистриран по реда на
ДДС адвокат или не. Поради изложените съображения частната жалба на
„М.Т.” ЕООД следва да бъде оставена без уважение, а решение № 20281333
от 20.12.2020 г. потвърдено.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 896 от 04.01.2020 г., постановено по гр. д.
№ 20249/2019 г. на Софийски районен съд, 113 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20281333 от 20.12.2020 г., постановено по
гр. д. № 20249/2019 г. на Софийски районен съд, 113 състав, имащо характер
4
на акт по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Решението на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред
Върховния касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от
получаването на препис, при обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5