М О Т И В И
към
присъда № 32/26.04.2017г. по н.о.х.д. № 1626 по описа на Добричкия районен съд за 2015г.
Срещу подсъдимия К.В.В. ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че:
На
04.04.2014г. в село Д., община Д., област Д. около 16.00 часа се заканил с
убийство на Р.П.А. с думите: „Р., ти си голяма ..., ..., ще те очистя, ...“ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с чл. 144
ал. 1 от НК.
Преди даване ход на съдебното следствие Р.П.А. е направил
искане за конституиране в качеството на частен обвинител в съдебното
производство, като с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 04.10.2016г.
е конституиран като такъв.
В съдебно заседание представителят на ДРП
поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършването на вмененото му престъпление.
Представителят на ДРП предлага на подсъдимия К.В.В.
да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на
основание чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от четири години.
Повереникът на частния обвинител Р.П.А. се солидализира с представителя на държавното обвинение.
Процесуалният представител на подсъдимия, пледира
за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият не се признава за виновен, като
дава обяснения.
След преценка на събраните по делото
относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз основа на събраните по делото
доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.В.В. и свидетелят Р.П.А. били дългогодишни приятели.
Отношенията им се влошили, поради сделки с недвижими имоти, находящи се
в село Д., собственост на майката на подсъдимия К.В. – И.К. В..
Последната, като продавач на 02.04.2014г. с Нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот, вписан под № 38, том 7, дело № 1167/2014г.
прехвърлила собствеността на четири броя недвижими имота на свидетеля К.Д.И. ***
К., като купувач за сумата от 1 500.00 лева.
Свидетелят А. осъществил връзката между продавач и купувач, по искане
на свидетеля И. В..
В последствие на 14.05.2014г. с Нотариален акт № 41, том 2, рег. №
2095, дело № 164/2014г. свидетелят А. придобил недвижимия имот, който свидетеля В. продала на
свидетеля К.И..
С Решение № 250 от 07.07.2014г. по гр. дело № 290/2014г. по описа на
Окръжен съд - гр. Добрич И. В. била
поставена под пълно запрещение и сделката била отменена, като недействителна.
На 04.04.2014г. разбирайки, че свидетелят К.И. ***, подсъдимият К.В.
тръгнал да го търси.
По същото време, на 04.04.2014г. около 16.00 часа свидетелят Р.П.А. бил
в двора на своя имот - село Д., ул. „...“ № ***, когато свидетелят К.И.,
слизайки от лекия си автомобил му показвал нотариалния акт за закупеното дворно
място, в съседство с неговото, като казал на свидетеля А., че ще бъдат съседи и
го помолил, ако някой влезе да обработва това място, да му обясни, че мястото
вече е закупено.
Подсъдимият К.В. подавал звуков сигнал от червения си лек автомобил
„Москвич“, като искал свидетеля К.И. да спре. Излязъл от лекия си автомобил и
след разговор със свидетеля К.И. се нахвърлил към свидетеля Р.А. с думите: „Р.,
ти си ..., ще те очистя, ..., ...!“
Свидетели на отправените закани са – Й.С.И. и В.М.Д., които в този
момент копаели кладенец в двора на свидетеля Р.А..
В дома на свидетеля А. присъствал и свидетелят С.И.Д., който също чул
заплахите отправени от подсъдимия към А..
На 05.04.2014г. подсъдимият К.В., заедно със съпругата си свидетелката К.В.
продължил да търси купувача на имотите на майка си – свидетеля К.И., като
отново посетил дома на свидетеля А.. Там били свидетелите А.Г.Н. и Д.В.Н..
Попитал през оградата за телефона на свидетеля И., но свидетелката Л.А. му
отговорила, че не го знае.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената комплексна съдебно
– психиатрична и психологична експертиза освидетелстваният Р.П.А. не страда от
психично разстройство в тесния смисъл на думата – психоза. Не са налице
критериите за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Действията на К.В.В.
на 04.04.2014г. и 05.04.2014г. са възбудили основателен страх у Р.А. относно осъществяване на заканата
за убийство. Изпаднал е в състояние на стрес и понастоящем се намира в реакция
на тежък стрес с разстройства в адаптация – понастоящем протрахирана депресивна
реакция.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно – психиатрична
и психологична експертиза освидетелстваната Л.А. не страда от психично
разстройство и зависимост към алкохол и психоактивни вещества. При нея е налице
Реакция на тежък стрес с разстройства в адаптацията – Смесена Тревожно –
депресивна реакция. Тя все още не е в състояние да преработи рационално
психотравмата от 04.04.2014г. и 05.04.2014г. и да се освободи от
болестотворното й въздействие. Емоционалното й състояние, социалната й
адаптация и целия й психичен живот са променени и нарушени. С действията си
подсъдимият К.В. на 04 и 05.04.2014г. е възбудил основателен страх у Л.А.
относно осъществяване на заканата за убийство.
Описаната фактическа обстановка безспорно се
доказва от: показанията на разпитаните по делото свидетели Л.Б.А., А.Г.Н., Д.В.Н.,
К.Д.И., С.И.Д., Й.С.И., Р.П.А., които са последователни, логични и
непротиворечиви и които съдът кредитира като правдиви, еднопосочни и
безпротиворечиви, заключенията на вещите лица по назначените комплексна
съдебно – психиатрична и психологична експертиза и съдебно – психиатрична и
психологична експертиза,
като безпристрастни и компетентно дадени.
Съдът даде вяра и възприе показанията на
посочените свидетели, тъй като са последователни, логични и непротиворечиви.
Според показанията на свидетелката Л.Б.А. на четвърти април 2014г. около 16.00 часа в дома им
е отишъл купувачът К.И., като им показал нотариалния акт. Казал, че ходил при ...а
на селото К.В., за да й покаже нотариалния акт. Представил се като собственик,
за което семейство А. го поздравили, тъй като ставали съседи с новия купувач на
земята – свидетелят К.И.. В момента, в който свидетелят К.И. си тръгвал,
подсъдимият К.В. и съпругата му – К.В., тръгнали след К.И., с управлявания от
подсъдимия лек автомобил марка „Москвич“, като започнали да му сигнализират, за да спре. Той спрял срещу оградата
на семейство А.. По това време в двора на А. две момчета копаели кладенец.
Според свидетелката А., подсъдимият В., успявайки да спре К.И., се обърнал към
свидетеля А. със заплашителните и злобни думи: „..., ти си такъв ..., аз ...,
аз ...”. Съпругът й се изплашил, вече две години и половина се мъчили с това
семейство, около седмица и повече след това, съпругът й отказвал да прави
масажи, тъй като не бил в състояние да прави това. Ограничил контактите.
В тази насока са и показанията на свидетеля А.Г.Н., видно от които подсъдимият В. казал: „Ти си голяма ..., Р., ...!
Аз ...!”. Казаните думи, предизвикали страх у свидетеля А.. След случилото се
много се нервирал. Пиел хапчета, успокоителни.
В подкрепа на изложеното са и
показанията на свидетелката Д.В.Н..
Същата, макар и не пряк свидетел на инцидента, възпроизвежда факти и
обстоятелства относими към предмета на доказване. Независимо, че не е
присъствала на случилото се, поради това, че е била на курсове в гр. Д.,
вечерта, когато се е прибрала у дома е била уведомена от семейството си, че
подсъдимият К.В. е заплашвал свидетеля Р.А. с думите „..., ще го
изтрие от лицето на земята”.
В този смисъл
са и показанията на свидетеля К.Д.И., който на 02.04.2014г. закупил от майката на
подсъдимия В. един имот в съседство със свидетеля А.. На 4 -и април след обяд,
взел нотариалния акт и отишъл в село Д., защото разбрал, че подсъдимия В.
обработва този парцел. Отишъл при съпругата му в ... – свидетелката К.В.,
показал й нотариалния акт. Последната се качила при свидетеля И. и съпругата му
в колата, като отишли до дома, в който живеят в село Д.. Свидетелят И. показал
нотариалния акт и на подсъдимия и му заплатил обработката на дворното място.
Тръгнал си, отишъл до свидетеля А. и му казал, че вече са съседи. Поприказвали
си малко, след което тъкмо се бил качил в колата си, съпруга му била също в
колата и тръгнали. Видял лек автомобил „Москвич”, който се движел силно, чувало
се свирене от клаксон, поради което свидетеля И. спрял. Подсъдимият В. бил със
съпругата си, слезли и започнали да обиждат свидетеля А. с думите: „Ти си ...”,
няколко пъти на висок глас. „Ти си ..., тебе ..., ще ти се случи лошо”.
В тази връзка
са и показанията на свидетеля С.И.Д., в този ден същият е водил своя син на
масаж при свидетеля Р.А.. Синът му
имал проблем с кръста и от 2013 година, свидетелят А. му правел масажи. По този
повод свидетеля Д. бил в дома на свидетеля А., когато подсъдимият К.В. дошъл и
се обърнал към свидетеля А. с думите „Ти за мене си ..., ..., ...”. Свидетелят А.
не направил масаж на сина му, защото се притеснил.
В тази насока са и показанията на
свидетеля Й.С.И., който в деня на
случилото се е копаел кладенец в дома на свидетеля А. и много ясно е чул
подсъдимият В. да казва на свидетеля А.: „Р., с ..., ...”.
И не на последно място, изложеното се
подкрепя и от показанията на свидетеля Р.П.А., видно от които подсъдимият В. се
обърнал към него с думите: „Р., ти си ..., с ..., ..., ще те изтрия, от земята”;
„Аз, ще те изчистя от земята”. Свидетелят А. се учудил – бил на седемдесет
години, досега никой не го бил псувал и заплашвал, още по – малко да му се
заканва „ще те убия”. От показанията на свидетеля А. се установява, че се
страхувал, защото знаел, че има незаконна пушка, знаел на кого е пушката. Страхувал
се, живеел на полето.
Съдът намира за безспорно установени всички
елементи на възведения престъпен състав по отношение на подсъдимия.
Обективираните данни в писмените доказателства сочат по безспорен начин времето
и мястото на извършване на процесното деяние. Показанията на свидетелите са
еднопосочни и безпротиворечиви, че именно подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние, чиито характеристики са определени по безсъмнен начин,
въз основа на свидетелските показания.
Последните подробно описват времето, мястото
и начина на извършване на деянието, като са последователни и логични. Те
кореспондират и с останалия доказателствен материал по делото.
Обясненията на подсъдимия К.В.В., съдът намира за защитна позиция в процеса,
върху която не следва да гради вътрешното си убеждение. Същите са в противовес
с показанията на посочените по - горе свидетели и представените по делото
доказателства и не отразяват обективната истина по производството.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелите К.Й.В. и В.М.Д. по причина, че същите са в
противовес на събраните по делото доказателства. Според показанията на първия
свидетел подсъдимият В. единствено е казал на свидетеля Р.А. „Повече не искам
да се занимавам с теб. Изтриваш ми телефонният номер, аз изтривам номера и това
е“, а според показанията на втория свидетел подсъдимият В. е казал на свидетеля
А. „Р., Р., ти си ...! С тебе нямам работа, ще ти изтрия номера!“ Тези
показания се опровергават от събрания доказателствен материал.
Приобщените по делото писмени доказателства
не съдържат противоречия, поради което не се налага подробното им обсъждане.
Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото факти, са
посочени и обсъдени по-горе в изложението, относно приетата за установена
фактическа обстановка.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин и от приложените по делото писмени доказателства,
приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които
налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
2.
ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При изложените фактически констатации и съображения,
съдът намира за доказано, че като на 04.04.2014г. в село Д., община Д., област Д.
около 16.00 часа се заканил с убийство на Р.П.А. с думите: „Р., ти си голяма ...,
..., ще те очистя, ...“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.
144 ал. 3 във вр. с чл. 144 ал. 1 от НК.
Съдът намира за безспорно установени всички
елементи на възведения престъпен състав.
Съобразно Тълкувателно решение №
53/18.09.1989г. по н.д. № 47/89г., ОСНК, с чл. 144 ал. 3 от НК не се защитава
животът на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се
цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в
исканата от дееца насока.
За осъществяване на това престъпление от
обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с
убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
От субективна страна деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна
заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да
съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.
Т.е. за състава на престъплението по чл. 144
ал. 3 от НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата да има
предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване
на взетото решение.
3.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ
При определяне наказанието на подсъдимия за
извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:
За деянието, наказуемо по чл. 144 ал. 3 във
вр. с чл. 144 ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание “лишаване от
свобода” до шест години.
Деянието е извършено от подсъдимия при
определен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно
минало, липса на неприключили наказателни производства срещу му и добри
характеристични данни.
Съдът намира, че при определянето на предвиденото наказание лишаване от
свобода до 6 години в нормата на чл. 144 ал. 3 от НК, по отношение на
подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние, а именно наказание пробация
за срок от шест месеца при следните пробационни мерки: на основание чл. 42а ал. 2
т. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационния служител при
периодичност два пъти седмично, на основание чл. 42а ал. 2
т. 2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от шест месеца, което е определено във връзка с чл. 55 ал. 1
т. 2 б. „б“ от НК, са отчетени в достатъчна степен всички
обстоятелства относно конкретната тежест на извършеното деяние и
обстоятелствата, при които същото е извършено, както и е отчетена обществената
опасност на подсъдимия по делото, който е ... и е с положителни характеристични
данни, които обстоятелства са смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Т.е. налице са основания за приложение на чл. 55 ал. 1
т. 2 б. "б" от НК и налагане на наказание след замяната на
предвиденото наказание лишаване от свобода с наказание пробация, тъй като по
делото са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,
като и най - лекото предвидено в закона наказание лишаване от свобода за срок
от 3 месеца се явява несъразмерно тежко.
Съдът намира, че определеното наказание ще окаже необходимото
поправително и възпитателно въздействие по отношение на осъдения и ще допринесе
за неговото поправяне.
Съдът
намира, че така определеното наказание напълно ответства на тежестта на
деянието и обществената опасност на самия извършител и ще изпълни целите на
генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК - да се поправи и
превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите нрави; да се въздейства
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления
и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
В
този смисъл, съдът определи наказанието като справедливо, респ. съответно на
престъплението.
4. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия К.В.В. следва да заплати направените по
делото разноски в размер на 204.88 лв. по сметка на Второ РУ на МВР – гр.
Добрич и 160.00 лева по сметка на Районен съд – гр. Добрич.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
Председател:
/М.
Момчева/